Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на 26.05. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря
Нина Иванова
разгледа докладваното от
съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело №
194 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба депозирана от “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* срещу решение № 5512/09.12.2019 г.постановено по гражданско дело № 9007 по описа на ВРС за 2019 г,с което се
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на “Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата 589,37 лв.,
представляваща преизчислено количество ел. енергия за периода от 14.01.2018 г.
– 13.04.2018 г., за обект, находящ се в гр. ******,
с титуляр на партидата - С.С., с клиентски № ********** и абонатен №
**********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. И се ОСЪЖДА “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,
сумата 355 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът
счита решението за неправилно и необосновано, като с подробни доводи и
съображения претендира неговата отмяна и постановяване на ново от въззивния
съд, с което иска да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за
двете инстанции.
С писмен отговор
въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
оспорваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда
от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както
и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които
изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната
жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от С.Д.С., ЕГН: **********, срещу „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата 589,37 лв., представляваща преизчислено количество ел.
енергия за периода от 14.01.2018 г. – 13.04.2018 г., за обект, находящ се в гр.
Белослав, ул. „Панагюрище“ № 9, с титуляр на партидата - С.С., с клиентски №
********** и абонатен № **********.
Ищецът сочи, че е
потребител за ел. енергия в процесния обект на потребление. Узнал е ,че има
задължение 589,37 лв., представляващо преизчислено количество ел. енергия за
периода от 14.01.2018 г. – 13.04.2018 г., за обект, находящ се в гр. Белослав,
ул. „Панагюрище“ № 9, вследствие на извършена проверка. Твърди,че не дължи
сумата, по изложени подробни съображения в исковата молба- не е
налице основание за извършване на корекцията, Оспорва констативния протокол за
проверката, както и коригираната ел. енергия да е реално потребено от ищеца, за
изправността на СТИ е отговорно енерго разпределителното предприятие.. По
изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна,
, с който иска се оспорва като неоснователен. Поддържа, че е налице основание
за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия.
Излагат подробни съображения - установено е , че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера, към чиято схема на свързване е запоена
допълнителна платка с елементи, поради което СТИ не съответства на одобрения
тип. Поради невъзможността енергията да бъде точно измерена
„Енергоразпределение Север“ АД съставило справка за корекция на основание
чл. 48 от ПИКЕЕ, въз основа на която ответникът е издал фактура № **********/02.05.2019
г. Поддържа, че процесното количество ел. енергия се дължи от ищеца на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 48 от ПИКЕЕ. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Настоящият въззивен
състав приема за установено следното от фактическа страна:
- ищецът е
абонат на ответното дружество за обект на потребление в гр. Белослав, ул.
„Панагюрище“ № 9 с кл. № ********** и абонатен № **********.
- от писмените
доказателства се установява че СТИ е демонтирано, изпратено за експертиза
в БИМ, като в БИМ е установено,че до вътрешността на електромера под
формата на свързване на допълнителна платка, като показанията на дисплея по
тарифа 1.8.1 и 1.8.2 не съответства на сбора им в сумарния регистър от 086840,9
кВТч.
- извършена е
корекция на количеството потребена енергия за минал период 14.01.2018 г. –
13.04.2018 г. с общо допълнително 5280,3 кВтчи е издадена фактура №
**********/02.05.2019 г. на стойност 589,37 лв. с получател С.С.,като
последният е уведомен за извършената проверка на СТИ и корекциионна
процедура.
Пред ВРС е приета,
неоспорена от страните СТЕ, от която се установява, че процесният електромер е
минал проверка за метрологична годност и към датата на проверката е бил годно
средство за измерване на ел. енергия Установено е неправомерно вмешателство
върху схемата на свързване, посредством монтирана платка с дистанционно
управление, която при активиране препятства потребяваната ел. енергия в обекта
да се измервана съответно заплаща. Налице е неотчитане от измервателната
система на СТИ на цялата преминала от захранващия кабел към ел. консуматори на
абоната електроенергия, в следствие на установеното неправомерно въздействие
.Извършените математически изчисления по корекционната процедура са аритметично
верни и са в съответствие с утвърдената методология, като са направени
съобразно пропускателна способност на присъединителното съоръжение с ток 60 А.
Съдът, въз основа на
така установеното от фактическа страна, приема следните правни изводи:
Предявеният иск е
допустим.
Настоящият въззивен
състав приема, че към момента на извършване на проверката на СТИ не са
били налице предпоставките, даващи право на дружеството да извърши такава
корекция на посоченото - чл. 48 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г.
С Решение
№ 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. са отменени правилата
установени в чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр.
98/12.11.2013 г.
От горното следва, че
към момента на проверката – 13.04.2018 г. са липсвали нормативно установени
правила, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
С оглед
решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова
делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ (обн. ДВ., бр.
35/30.04.2019 г.), операторът на разпределителната мрежа и ответникът не са
могли да се ползват от корекционната процедура по отменените в цялост Правила .
Следователно правото
на ответното дружество да начисли исковата сума на основание чл. 48 от ПИКЕЕ,
въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се
отрече изцяло.
За да не се
допуска неоснователно разместване на блага в полза на едната страна по
правоотношението за продажба на ел. енергия, а именно в полза на потребителя,
евентуално биха намерили приложение общите основания по ЗЗД. Въпреки това и при
знание за отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне на протокола за проверката и
за корекция, ответникът не е твърдял, съответно не е ангажирал доказателства за
наличие на неправомерно виновно действие от страна на ищеца-потребител във
връзка с установеното вмешателство в софтуера на процесното СТИ.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи
оспореното право на ответника да начисли и претендира процесната сума от ищеца,
поради което и поради съвпадащите изводи с тези на ВРС, решението на ВРС следва
да с потвърди.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъдат
възложени разноските сторени от въззиваемата страна във въззивното
производство в размер на 300,00 лв., съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
5512/09.12.2019 г. постановено по гражданско дело
№ 9007 по описа на ВРС за 2019 г
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на С.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300 лв., представляваща
сторените Във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
е
окончателно и не подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд,на основание чл.280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :