Р Е
Ш Е Н
И Е
№
02.07.2019 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на трети
май през
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №2124 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба А.Д.С.,
ЕГН ********** ***, офис №5 против Наказателно постановление №18-0340-001716 от
18.10.2018 г. на Началник на РУ Септември, с което на същия за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.
Поддържа се, че обжалваното постановление е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като не е извършено първото вмененото нарушение и се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 28.07.2018 г. около 00,30 часа на общински път №PAZ1206, на около 300 м. след гр.Се. в посока гр.В.управлява
лек автомобил „. …“ с ДК №.., собственост на Р. В.Н., като губи контрол над
управляваното от него МПС, отклонява се в дясно по посока си на движение и се
удря челно в крайпътно орехово дърво. Настъпва ПТП с материални щети и пострадало
лице.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетеля Х. Славово и писмените доказателства приложени по делото.
Жалбата е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното постановление,
като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и
констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото. Квалификацията на административното
нарушение, като един от основните реквизити на НП представлява подвеждане на
фактическия състав, т.е деянието с неговите фактически белези, под онази
административнонаказателна норма, която е нарушена.
На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
според който водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.
Това описание на нарушението, преповтарящо законовата норма в
пълна степен фигурира в обжалваното НП, което обаче описание е различно в
посоченото в АУАН.
В съдебната теория и практиката по транспортно право, където се борави с понятието скорост, се
оформят четири вида, а именно:
разрешена, неразрешена, респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези
понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че по принцип
несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДП/, но не е
съобразена с конкретната пътна
обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в
конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една
скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би
следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по
установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е сторено,
което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като
то е лишено от възможност коректно да научи каква е била неговата скорост преди
инцидента, респективно каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото
настъпване. Освен това непосочването на конкретната несъобразена, съответно
необходимата съобразена такава води и до
недоказаност на обвинението.
В настоящия казус актосъставителят, а и АНО не е положил никакви
усилия да установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС,
управлявано от жалбоподателя и то преди ПТП. Още по-малко са били положени
усилия да се установи дали ПТП е било обективно предотвратимо и каква е
следвало да бъде скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се
приеме, че той се движи с несъобразена скорост.
Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната
несъобразена скорост, а също и непосочването на доказателствата, които
потвърждават нарушението, както вече се посочи освен, че води до неговата
недоказаност съставлява и съществено процесуално нарушение, от категорията на
накърняващите правото на защита е абсолютно основание за отмяна на санкционния
акт.
Освен това в НП фигурира и друго описание на нарушението, което е
идентично в описаното в АУАН, а именно „….губи контрол над
управляваното от него МПС, отклонява се в дясно по посока си на движение и се
удря челно в крайпътно орехово дърво. Настъпва ПТП с материални щети и пострадало лице.“.
Това описание сочи на евентуално извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, според който водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Следователно квалификацията на нарушението не съответства
фактически установените обстоятелства и фактическите констатации описани в НП.
Но с оглед формалния характер на административното производство,
не е от компетентността на съда да преквалифицира извършеното нарушение.
Недопустимо е при съдебния контрол, съдът да извежда волята на
административноноказващия орган по метода на тълкуването и в този смисъл да
замества органа в неговата дейност по вземане на решение за налагане на
съответно наказание при констатации за извършено нарушение при виновно
поведение.
В този смисъл и поради това наказателното постановление в тази
част е необосновано, респективно незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №18-0340-001716 от 18.10.2018 г. на Началник
на РУ Септември, с което на А.Д.С., ЕГН ********** ***, офис №5 за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: