Решение по дело №30674/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12644
Дата: 26 юни 2024 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20231110130674
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12644
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110130674 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на делото са предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Д. Г. Г.
осъдителни искове с правни основания чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумите, както
следва: 588,43 лв.- главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019г.-м.01.2021г. до имот,
находящ се в гр. гр. АДРЕС, аб. №***** , 120,89 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 25.05.2023г., 5,04
лв., преставляваща цена за извършено дялово разпределение за периода
м.04.2020г.-м.01.2021г. и 1,38 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.09.2020г.-25.05.2023г., ведно със законна
лихва от 06.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми в качеството на потребител и
съответно собственик на процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в периода м.05.2019г.-м.01.2021г., цената на
която не е била заплатена от него в това му качество.
1
В законоустановения срок от страна на ответника Д. Г. чрез адв. Р. А.
от САК , постъпи писмен отговор на исковата молба , с който същият
заявява, че е извършил заплащане на процесните суми и представя
доказателства в подкрепа на твърденията си. Счита, че не е дал повод за
делото , тъй като не е поставян в забава, доколкото ищецът не е изпращал
фактури за процесните суми на адресата , поради което моли да не се възлагат
в негова тежест разноските по делото. С отговора се иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
В тежест на ищеца е да докаже по делото , че ответникът е бил
потребител на топлинна енергия в процесния период, съответното негов
собственик или вещен ползвател. Не е спорно между страните
обстоятелството , че ищецът е доставил до процесния имот топлинна енергия
със съответното качество и температура, потреблението на която е отчетено в
съответствие с нормативната уредба, цената й за процесния период ,
претендирания размер на мораторната лихва . В тежест на ищеца е да докаже,
че е поставил ответника в забава за изпълнение на процесните задължения.
При доказване на горните обстоятелства от ищеца, в тежест на
ответника е да докаже погасяване на задълженията на падежа.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съобразно направеното от ответника признание на факти съдът е отделил
като безспорни всички елементи от фактическите състави на процесните
вземания . Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано. Ищецът не оспорва твърдението на
ответника за погасяване на задълженията, а същото се установява и от
ангажираните от ответника писмени доказателства , което погасяване чрез
плащане е извършено на дата 21.09.2023г. Съдът намира, че не е доказано
погасяването на задължението за заплащане на законната лихва от подаване
на исковата молба до плащането , което следва да се присъди на ищеца в
размер на 20,90лева. Съдът намира, че ответникът е бил поставен в забава за
заплащане на задължението за топлинна енергия, доколкото съгласно общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
2
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В настоящия
случай се претендира заплащане по фактури от 2020 и 2021г., поради което за
неоснователни съдът намира възраженията на ответника , че не е поставен в
забава за заплащане на главното задължение.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез
заплащане в хода на процеса. Предвид извършеното в хода на процеса
заплащане и поставяне в забава на ответника , същият следва да заплати
законната лихва от датата на исковата молба до окончателно погасяване чрез
заплащане на задължението за главница за топлинна енергия , както и
разноските на ищеца по водене на делото- доколкото е станал повод за
завеждането му.
Ответникът, макар да е платил задълженията си, е станал повод за
завеждане на исковото производство поради забавата си, поради което не му
се следват разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД ,
ЕИК ****** на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 20,90лева , представляваща
законна лихва за забава върху задължението за неплатена топлинна
енерргия в размер на 588,43лв. за имот с аб. № ***** , за периода от
завеждане на исковата молба 06.06.23г. до датата на погасяване на
задължението- 21.09.23г. , КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА”
3
ЕАД, ЕИК ****** срещу Д. Г. Г. с ЕГН ********** искове по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 588,43лв. ,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 01.05.19г.-
31.01.21г. до имот , находящ се в гр. АДРЕС с аб. № *****, , за сумата от
120,89лева- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.20г. до 25.05.23г.,
както и за сума за дялово разпределение в размер на 5,04лева за периода м.
04.20г.- м. 01.21г. и за сумата от 1,38лева- мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределени еза периода от 15.09.20г. до 25.05.23г.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК ****** сумата от 176,26лева разноски по делото – за заплатена
държавна такса за образуване на исковото производство и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА“ЕООД
като трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4