Решение по дело №455/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 383
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20221720200455
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Перник, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20221720200455 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, № 4245688 на ОД МВР – Перник, на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на С. Г. Г.
,ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш е постъпила жалба, в която се внасят
твърдения за незаконосъобразност.
Преди съдебно заседание е получено становище от адв.С. която
поддържа доводите, инвокирани в писмената жалба,допълнително сочи, че в
снимковия материал липсвали данни за GPS координати, неясна разпечатка
по отношение на снимков материал, липсващи корекстни данни за
техническото средство,като средство за измерване,вида на АТСС не бил
посочен в протокола и ЕФ.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
1
На 09.12.2020г., в 16:19 часа, в гр. Перник, по улица „Ю.Гагарин“ до
бензиностанция Шел –Перник, при ограничение от 50 км/ч, валидно за
населено място се е движело МПС- АУДИ А4 ОЛРОУД КУАТРО,с
регистрационен номер **** .
В същия район с автоматизирано техническо средство TFR1-M 579 се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства.
В 16:19 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36
от 19.05.2015 г./.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило,че собственик на
превозното средство, с което е извършено нарушението е страната-
жалбоподател,затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу
нея е издаден обжалвания електронен фиш.
След връчване на електронния фиш липсват данни да са упражнени
правата по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.,
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства
справка от централна база данни – КАТ, снимков материал от АТС ,снимка
по чл.10,ал.3 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, протокол за използване на АТСС на
09.12.2020г., протокол от проверка №2-28-20/19.11.2020г.на АТСС.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
Евентуално просрочие на същата /в случай, че ЕФ е бил редовно връчен/,
не мотивира друг извод, съображенията за което са следните:
2
В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може
да се обжалва, което безспорно ограничава възможността на наказания субект
да упражни правото си на жалба. По тази причина, пропускането на срока не
следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е
следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да
означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в
националното и общностното законодателство правни гаранции за
упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите
на гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва
да се приеме за процесуално допустима.
Още повече,че ЕФ е връчен на 16.03.2022г. а жалбата е подадена на
29.03.2022г.според щемпела на пощенския плик/копието е трудно
разчитаемо,но въззиваемата страна сочи датата 29.03.2022г.
Разгледана по същество обаче,жалбата се явява основателна.
В Протокола –приложение към чл.10 ,ал.1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
,мястото на контрол е описано по следния начин :гр.Перник, ул.“Юрий
Гагарин“, бензиностанция „Шел Перник“, посока на движение на
контролираните МПС-от кв.“Изток“към кв.“Тева“.
С Решение №137 от 08.10.2021г. постановено по КАНД №146/2021г.
състав на Административен съд гр.Перник е отменил първоинстанционно
Решение на състав на Районен съд гр.Перник ,както и Електронен фиш.
В този Електронен фиш като място на нарушението е посочено: гр.
Перник, ул. „Юрий Гагарин“ до бензиностанция „Шел“, посока от кв.
„Изток“ към кв. „Тева“.
Прието е в мотивната част на горепосоченото решение по касационното
производство, че ноторно известно е, че в гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“
има две бензиностанции на „Шел“, като и двете се намират от дясната страна
на пътното платно в посока от кв. „Изток“ към кв. „Тева“ и към центъра на
гр. Перник.
В тежест на административнонаказващия орган е да установи при коя от
тях е извършван контрол за спазване на скоростния режим на
инкриминираната дата, тъй като дори от приложения Протокол за използване
3
на техническо средство или система това не може да се прецени.
При което следва правен извод ,че електронният фиш не отговаря на
изискванията на чл. 189, ал.4, изр. второ от ЗДвП, която разпоредба определя
задължителните реквизити на този своеобразен властнически акт с
установителни, а едновременно с това и санкционни функции.
След като мястото на извършване на нарушението не е еднозначно и
безспорно конкретизирано и доказано, това прави невъзможна преценката
относно правилността и законосъобразността на размера на наложеното
наказание.
И настоящия състав допълва: не само да бъде доказано , а
законосъобразно да бъде посочено,описано, и чак след това при обжалване в
административно наказателния процес да бъде доказано.
На следващо място,от приложения с административно наказателната
преписка снимковия материал не може да се разчете регистрационния номер
на МПС,при управлението на което било извършено вмененото нарушение от
съответния ВИД,регламентиран в закона за движението по пътищата.
От анализа на доказателствения материал може да се направи извод, че
нарушението е заснето при стационарен режим на измерване/според
протокола/, с техническо средство, което е предназначено за автоматично
фиксиране на допуснатите нарушения на правилата за движение, при
предварително зададени параметри на ограничение, натрупване и архивиране
за последващо използване на съпътстващата информация от измерването.
След като нарушението на правилата за движение /от този ВИД/
автоматично се записва и съхранява като отделен файл, за целите на
съдебните производства по обжалване на издадените ЕФ се разпечатва на
хартия във формата на снимка.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП ,изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес.
А приобщените по делото от стационарната камера снимки са
абсолютно неясни, неразчитаем е регистрационен номер,а оттук липсват
4
данни за ангажиране отговорността на лице, управлявало автомобила или
собственик на същия.
На следващо място съдът счита, че за ангажиране на
административно наказателна отговорност с приложението на чл.182 ал.1 или
чл.182,ал.2 от Закона за движението по пътищата, релевантна е не измерена
,отчетена скорост ,а нейното превишение/над разрешената максимална
скорост/ спрямо законово фиксирани поддиапазони.
От цялата административно наказателна преписка не може да се
установи с каква скорост е управлявала страната-жалбоподател процесното
МПС в конкретен участък и момент.
Сочи се в ЕФ,че разрешената скорост е 50 км/ч,валидна за населено
място,установената скорост била 81 км/ч ,а наказуемата превишение е 31
км/ч.
При други административно наказателни преписки/задължително
известни на административно наказващия орган/, с използването на същия
тип техническо средство ,примерно :TFR1-M 576 , TFR1-M 632 в данните
се държат:
- измерена скорост,
-ограничение,
-отклонение/или установена скорост/ според текста на чл.16,ал.5,от
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата ,който гласи, че При съставяне на акт за установяване
на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена
в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
А в случая,от разпечатката от клипа следва,че наказуемата скорост е 81
км/ч,и установената скорост е 81 км/ч,а не се сочи каква е измерената
скорост от техническото средство.
От доказателствата по делото се установява,че страната-жалбоподател
5
е ангажирала адвокат.
Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното постановление и е взел
участие в настоящото производство
Приложени са пълномощно за процесуално представителство и договор
за правна защита и съдействие.
В последният е отбелязано, че договореното възнаграждение е в размер
на 300.00лв. и че същото е заплатено при подписване на договора,който
документ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Ето защо са налице предпоставките,регламентирани в разпоредбите на
чл.63 д, ал.1 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН,

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
Отменя електронен фиш, серия К, № 4245688 на ОД МВР – Перник,с
който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на
С. Г. Г. ,гр.****, ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на министерство на вътрешните работи -
Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1,
да заплати на на С. Г. Г. ,гр.****, ЕГН **********,сумата от 300лв.,нейни
разноски в административно наказателното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6