Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14032 по описа за 2018
година, прецени:
Предявени
са искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.).
Ищците Б.Е.Д. и А.Е.Д. чрез
пълномощника си адвокат М. излагат, че на 22.02.2015 г. около 9.30 ч. на път
Плевен – Ясен в района на километър 09+800 произлязло ПТП чрез удар между л.а.
„Опел Корса“ с рег. № *******, движещ се в посока с. Ясен – гр. Плевен,
управляван от Б.Д.Д., и л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******, движещ се в посока
гр. Плевен – с. Ясен и управляван от Е.С.К.. Причината за ПТП била навлизане на
л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******, управляван от Е.С.К., в лентата за движение
на насрещно движещия се л.а. „Опел Корса“ с рег. № *******. В резултат на ПТП
починала Б.Д. А.– баба на ищците, която била пътник в л.а. „Опел Корса“ с рег.
№ *******. ПТП било причинено от виновно поведение на водача на л.а. „Опел
Вектра“ с рег. № ******* Е.С.К.. Ищците твърдят, че приживе били в отношения на
близост, взаимна помощ и изключителна привързаност с баба си Б.Д. А., която се
грижела за тях като малки, след смъртта на баща им Е.А.Д.. Ищците понесли
изключително тежко смъртта на баба си и смятат, че ще изпитват болка и ще
скърбят до края на дните сиКъм момента на настъпване на ПТП за л.а. „Опел
Вектра“ с рег. № ******* била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с
ответното дружество „З.А.“ АД *** като застраховател, с полица № 11115000457474.
Като се основават на тези
обстоятелства и се мотивират с тълкувателната практика на ВКС в ТР № 1-2016-ОСНГТК,
ищците Б.Е.Д. и А.Е.Д. чрез пълномощника си правят искане до съда да осъди
ответника „З.А.“ АД *** обезщетение от по 100 000 лева на всеки, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на настъпване на смъртта на
пострадалата 22.02.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът „З.А.“ АД *** оспорват
противоправността на действията на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № *******
Е.С.К., както и неговата вина за настъпилото ПТП. Оспорват причинната връзка
между настъпилата смърт и твърдените от ищците неимуществени вреди. Оспорват
наличието на изключението по т. 1 от ТР 1-2016-ОСНГТК, извън лицата, изброени в
4-61-ППВС и близките отношения между ищците и пострадалата. Оспорва размера на
исковите претенции. Прави възражение за съпричиняване, без конкретни фактически
твърдения.
По делото е прието за безспорно с доклада на съда
наличието на застрахователно правоотношение по затраховка „гражданска
отговорност“ между сочения от ищеца деликвент и ответното дружество. По делото
е представено копие от от 16.01.2017 г. по НОХД № 708/2016 г. на Плевенския
окръжен съд, влязла в сила на 02.07.2018 г. (решение № 14 по НД № 1171/2017 г.
на ВКС ІІІ н.о.), с която Е.С.К. е признат за виновен в това, че на 22.02.2015
г. на път ПВН 1151 км 9+800 при управление на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ********нарушил
чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, като не съобразил ограничение на скоростта
до 30 км/ч с пътен знак В 26, с което по непредпазливоскт причинил смъртта на Б.Д.
А.и Ц.А.Ц.и средна телесна повреда на Б.Д.Д. – престъпление по чл. 343 ал. 4
във вр. с ал. 3 предл. 1, 3, 4 и 6 б. „а“ и „б“ във вр. с ал. 1 б. „б“ и „в“ от
НК. На осн. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. По аргумент от тази разпоредба, от мотивите на влязлата в
сила присъда, които са част от съдебния акт, следва да се приеме за установен
механизмът на извършване на деянието. Безспорно се установява, че на описания
пътен участък на пътя гр. Плевен – с. Ясен в района на моста над р. Вит водачът
на л.а. „Опел Вектра“ Е.С.К. управлявал автомобила с около 110 км/ч, при
ограничение на скоростта от 30 км/ч.При навлизане в пътния участък, водачът К.
задействал спирачната система, вследствие на което автомобилът зцагубил
страничната си устойчивост и при продължаващо движение с плъзгане на ходовите
колела навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се движел л.а. „Опел
Корса“ с рег. № *******, управляван от Б.Д.Д.. Последвал удар между двата
автомобила, при който починала на място бабата на ищците Б.Д. А.. Причинната
връзка между деянието и настъпилата смърт се установява от съдебно-медицинската
експертиза по делото.
Причинените на ищците неимуществени
вреди се установяват от показанията на свидетелите М.К.М.и Н.И.М.. Според
изложеното от тези свидетели, съществували отношения на близост и силна
емоционална привързаност на ищците с тяхната баба – пострадалата А., която се е
грижела за тях като деца, след смъртта на баща им. Смъртта на пострадалата се
отразила тежко на ищците, които и до момента преживяват нейната загуба.
Тези съображения дават основание на
съда да приеме, че е осъществен съставът на непозволено увреждане, изразяващо
се в причиняване на тежки емоционални страдания на ищците вследствие смъртта на
баба им при ПТП, виновно причинено от Е.С.К. при управление на л.а. „Опел
Вектра“ с рег. № *******, за което е била с сила застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество като застраховател. Настъпилото ПТП и
причинената с него смърт на пострадалата имат характер на застрахователно
събитие по смисъла на по смисъла на § 1 т. 3 от ДР във вр. с чл. 193 ал. 1 от КЗ (отм.) и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да
заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди.
При
преценка на основанията за възникване на задължения на застрахователя за
заплащане на обезщетения, следва да се вземат предвид, освен вината на
застрахованото лице, и близката роднинска връзка между пострадалата и ищците и
техните отношения, установени по делото. Ищците по предявения иск за
неимуществени вреди са внуци на пострадалата Б.Д. А.. Низходящите на пострадалата,
каквито са ищците, търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата й. Следва да се вземат предвид и особено
близките отношения на взаимна обич и емоционална привързаност, които са
съществували между ищците и тяхната баба, с оглед обстоятелството, че след
ранната смърт на баща им, тя е поела грижата за тях като деца. Това поражда правото на ищците като низходящи на пострадалата
да получат застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените
вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС
ТР 1-2018-ОСГТНК). Същевременно, за определяне на справедливия размер на
обезщетението, следва да се вземе предвид, че ищците са възрастни хора, които
въпреки близостта с починалата си баба, са се грижели сами за себе си и не са
разчитали на нейната помощ и подкрепа. Това обуславя извода на съда, че
справедливият размер на обезщетението, което се следва на всеки от ищците, е
80 000 лева. Искът с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) е
основателен до този размер. Над сумата от 80 000 лева до пълния предявен
размер от 100 000 лева, исковете следва да се отхвърлят.
Върху
сумите от 80 000 лева за всеки ищец ответникът дължи заплащане на законна
лихва от датата на настъпването на застрахователното събитие 22.02.2015 г. до
окончателното изплащане.
Неподкрепено
с конкретни твърдение е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата или друго лице. С оглед механизма на ПТП,
установен с присъдата, и характера и тежестта на телесните увреждания на
пострадалата, установени от СМЕ, възражението е по същество неоснователно.
Според
уважената част от иска ответникът дължи на адвокат Р.М. възнаграждение за
представителство на двамата ищци по чл. 38 ал. 2 от ЗА в общ размер 4424 лева,
а по сметка на СГС държавна такса в размер на 6400 лева и разноски в размер на
160 лева. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,
като според отхвърлената част от иска, всеки от ищците дължи на ответника 20
лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД гр. София ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Б.Е.Д. ЕГН **********, адрес: *** и А.Е.Д. ЕГН **********, адрес: ***
обезщетения в размер на по 80 000 (осемдесет хиляди) лева на всеки ищец,
за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на баба им Б.Д. А.при ПТП
на 22.02.2015 г., виновно причинено от Е.С.К., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на застрахователното събитие 22.02.2015 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявените искове над тези размери до
пълните предявени размери от 100 000 лева за всеки ищец.
Осъжда „З.А.“ АД *** да заплати на
адвокат Р.И.М. възнаграждение за представителство на двамата ищци по чл. 38 ал.
2 от ЗА в общ размер 4424 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на
6400 лева и разноски в размер на 160 лева.
Осъжда Б.Е.Д. и А.Е.Д. да заплатят
на „З.А.“ АД *** юрисконсултско възнаграждение в размери по 20 лева всеки от
ищците, според отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд н двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: