РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Велико Търново , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
Секретар:Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500646 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №260058/24.07.2020г., постановено по Гр.д.№621/2020г. по описа на
Районен съд – В. Т. е прието за установено в отношенията между страните, че Т. И. Б., с
ЕГН **********, с адрес гр.В.Т., ул.“Д. Б.“ №19, вх.А, ап.11, не дължи на „Е. С.“ АД със
седалище и адрес на управление гр.В., бул.“В. В.“ №258, В. Т. Е, ЕИК ........., сумата от
790,73лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за периода
23.10.2019г. – 20.01.2020г. по партида с аб.№.......... и кл.№.......... с адрес на обекта: гр.В.Т.,
ул.“Д. Б.“ №19, вх.А, ап.11, за която сума има издадена фактура №**********/22.01.2020г.,
на основание чл.124 ал.1 ГПК, осъден е ответникът „Е. С.“ АД гр. В. да заплати на ищеца Т.
И. Б. сумата от 50лв. – представляваща разноски за внесена за производството ДТ, както и е
осъден ответникът „Е. С.“ АД със седалище гр.В. да заплати на адв. Н. И. от ВТАК, в
качеството му на процесуален представител на ищеца по делото Т. И. Б., сумата от 150лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259
ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Е. С.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от
ВТАК, редовно преупълномощена, с която обжалва решението изцяло и моли да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него постановено друго, с което
предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от
1
ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума отхвърлен изцяло, като
неоснователен и недоказан. Релевира оплакване, че не съответстват на събраните по делото
доказателства изводите на първоинстанционният съд за неспазване на процедурните
правила, установени в чл.49 от ПИКЕЕ, поради което съставеният за извършената проверка
констативен протокол не е годен да породи правни последици. Излага, че при спазване на
установените в чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ правила, протоколът е подписан от представители на
оператора на мрежата и от трима свидетели, двама от които, противно на изводите на съда,
при разпит потвърдили, както присъствието си по време на проверката, така и истинността
на подписите си в приложения към делото констативен протокол. Посочва, че възприятията
на свидетелите за самата техническа проверка нямат никакво правно значение в случая, тъй
като подписалият КП свидетел удостоверява с подписа си само и единствено
обстоятелството, че е бил по време на проверката на мястото на проверката и абонатът е
отсъствал. Оспорва изводите на съда, че свидетелите по КП формално са го подписали, без
реално да присъстват на проверката, като не кореспондиращи със събраните по делото
доказателства. Излага, че от описаното в КП, потвърдено от изслушания в хода на процеса
свидетел, при проверката е установена именно промяна в схемата на свързване на
електромера – мостът между напреженова и токова бобина на трета система е изместен в
крайно горно положение – изключен, която СТЕ установява, че води до неизмерване на част
от потребяваната от абоната ел. енергия, с което е налице ФС на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ и
процесният КП е годен да породи целените с него правни последици – чл.50 ал.5 ПИКЕЕ.
Претендира направените по делото съдебни разноски за първа и въззивна инстанции,
съгласно представени списъци по чл.80 от ГПК пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
делото Т. И. Б., чрез пълномощника й адв.Н. И. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба
и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно
решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
В СЗ въззивникът „Е. С.“ АД гр. В., чрез адв. М. от ВТАК, редовно
преупълномощена, поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ.
обжалваното съдебно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по
съображения, изложени в жалбата и доразвити в писмена защита. Претендира разноски за
въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ въззиваемата страна Т. И. Б., чрез пълномощника си адв. И. от ВТАК, поддържа
изцяло депозирания отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, респ.
обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по
съображения, изложени в отговора на жалбата и доразвити в представено писмено
становище. Сезира съда с възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от въззивника адв. възнаграждение.
Въззивният съд е сезиран от пълномощника на въззиваемата страна адв. Н. И. от
2
ВТАК с искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адв. възнаграждение за въззивното
производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съгласно представен договор за правна
защита и съдействие от 03.09.2020г.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от Т. И.
Б. с постоянен адрес гр.В.Т., чрез пълномощника й адв.И. от ВТАК, против ответника „Е.
С.“ АД със седалище гр.В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК за недължимост на исковата сума от 790,73лв., начислена по фактура
№**********/22.01.2020г., изд. от ответника, като стойност на технологичен разход,
задължения към обществото, пренос и достъп /високо напрежение/, пренос /ниско
напрежение/, достъп /средно/ниско напрежение/ за периода от 23.10.2019г. до 20.01.2020г.,
със срок на плащане 03.02.2020г., за обект на потребление в гр.В.Т., ул.“Д. Б.“ №19, вх.А,
ап.11, определена от ответника по негови изчисления, въз основа на КП, съставен от
служители на ответника. В ИМ ищцата е изложила твърдения, че е потребител на ел.
енергия за недвижим имот в гр.В.Т., ул.“Д. Б.“ №19, вх.А, ап.11, за който е разкрита партида
с кл.№ ........., аб.№ .......... Позовала се е, че на 20.01.2020г. служители на ответника „Е. С.“
АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потребяваната ел. енергия в
процесния недвижим имот, за която съставили КП №1502750, в който е отбелязано, че е
възстановена правилната схема на свързване. Изложила е твърдения, че ответникът е издал
фактура №**********/22.01.2020г., с която е начислил по партидата й като потребител на
ел. енергия исковата сума в размер на 790,73лв., съставляваща служебно начислена такава за
периода 23.10.2019г. до 20.01.2020г. за ел. енергия за процесното място на доставка в
гр.В.Т., със срок на плащане 03.02.2020г., въз основа на КП №1502750/20.01.2020г. за
техническа проверка на електромера, съставен от служители на ответника, в който се сочи
„мост между бобините на трета система, изместен в крайно горно положение – изключен“.
Оспорила е дължимостта, основанието и размера на исковата сума с твърдения, че служебно
начислените й количества ел. енергия не са реално потребени, по никакъв начин не е
3
оказвала въздействие върху функциите на електромера, като е заплащала редовно
начислените и потребени количества ел. енергия, както и че не съществува правно
основание за начисляването и за заплащането им. Изложила е твърдения, че съставеният КП
от техническа проверка на СТИ не отговаря на чл.49 от приложимите ПИКЕЕ, че при
фактическото извършване на техническата проверка не е присъствал потребителят, нито
упълномощено от него лице, нито трети лица – свидетели, като подписът на лицата,
подписали се като свидетели, са положени след извършване на техническата проверка и
удостоверяват единствено формалното изготвяне и представяне на протокола от проверката,
но нямат удостоверителна сила за отразените в протокола констатации. Претендирала е
съдебни разноски.
Ответникът „Е. С.“ АД гр. В. – жалбоподател с подадения в срока по чл.131 ал.1 от
ГПК писмен отговор е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който е
оспорил изцяло. Изложил е твърдения, че процесната сума в размер на 790,73лв., начислена
с издадената от ответника фактура №**********/22.01.2020г., е дължима от ищеца на
основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, доколкото се установява фактическият й състав, като
преизчисляването по чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ е извършено въз основа на констативен протокол
№1502750/22.01.2020г., съставен при спазване и по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, в частност при
спазване установените в чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ правила, като КП е подписан от
представители на оператора на мрежата и от трима свидетели, като с подписа си последните
удостоверяват отсъствието на абоната от проверката, поради което и КП е годен да породи
целените с него правни последици – чл.50 ал.5 от ПИКЕЕ. Претендирал е съдебни разноски,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени,
гласни доказателства и изслушана СТЕ и е достигнал до правилни изводи относно това
какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло
така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда
повторно. Пред въззивният съд не са събирани доказателства, които да я променят.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция, с
оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема изцяло мотивите на първоинстанционният
съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона. На основание горепосоченият
текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционният съд относно
основателността на предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума.
Във връзка с развитите във въззивната жалба оплаквания съдът излага следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
4
от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума, който е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му, а разгледан по
същество е основателен и доказан.
С оглед правната природа на предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата
сума, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи в
процеса претендираното от него основание за дължимост на паричното му вземане срещу
ищеца за исковата сума, както и неговият размер. В тази връзка в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване извършването на техническа проверка
на място на процесния СТИ и съставяне за резултатите от която на констативен протокол по
реда на чл.49 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от
04.05.2019г./, при която е установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване на количествата ел. енергия, т.е. да установи наличието на фактическият състав
на разпоредбата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при която операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел. енергия за по-краткия период
между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до
последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, както и да установи размерът
на претендираното вземане, т.е., че исковата сума е начислена математически вярно,
съгласно чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, каквото пълно и главно доказване не е проведено от
ответника в хода на процеса, което обуславя и основателност и доказаност на предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който следва да бъде
уважен изцяло.
По делото между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните
доказателства, че ищцата има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §
1 т.41 б б.“б“ от ДР на ЗЕ, като, вкл. и през исковият период - 23.10.2019г. до 20.01.2020г., е
ползвател на разпределителната мрежа за снабдяването й с ел. енергия и е получавала от
ответното електроразпределително дружество услуги по достъп и пренос на ел. енергия за
процесното място на доставка в гр.В. Т., ул. “Д. Б.“ №19, вх.А, ап.11. Разпоредбата на чл.46
ал.1 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г./ визира право на
оператора на мрежата /собственикът на СТИ/ да извършва технически проверки на място на
измервателната система, в съответствие с която разпоредба, на 20.01.2020г., т.е при
действието на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г./, ответното електроразпределително
дружество е извършило техническа проверка на място на процесния СТИ, отчитащ ел.
енергията, потребена от ищцата в процесното място на доставка в гр.В.Търново, за която е
съставен КП №1502750/20.01.2020г., в отсъствие на ползвателя – ищца по делото или на
неин упълномощен представител. В съставения КП №1502750/20.01.2020г., подписан от
представителите на оператора на електроразпределителната мрежа и от двама свидетели и
представител на полицията, е удостоверено, че по време на проверката, СТИ е проверено с
5
еталонен уред и измерена грешка „минус“ – 49,3%, както и че при сваляне капака на
клемния блок в присъствие на свидетелите е установено, че моста между напреженова и
токова бобини на трета система е изместен в крайно горно положение – изключен, по който
начин консумираната ел. енергия по тази система не се измерва от СТИ и не се заплаща от
абоната. Спорен по делото е въпроса спазен ли е реда за съставяне на КП, предвиден в чл.49
от ПИКЕЕ. В настоящата хипотеза на отсъствие на ползвателя – ищца по делото или на
неин представител при съставяне на КП, последният, съгласно чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ, се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. Разпоредбата на чл.49 ал.3 изр.2 от ПИКЕЕ регламентира, че в
констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, от където следва, че в
настоящата хипотеза на отсъствие на ползвателя – ищца или на неин упълномощен
представител при съставянето на констативния протокол, подписалият го, освен
представителите на оператора на съответната мрежа, свидетел, който не е служител на
оператора, следва да присъства по време на фактическото извършване на техническата
проверка на СТИ, по който начин да възприеме обстоятелствата по извършването й, като
гаранция за достоверност на отразените в КП фактически обстоятелства, които обуславят
случай на неизмерване на количества ел. енергия, даващ право на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа да определи количеството ел. енергия, съгласно раздел IX от
ПИКЕЕ. Това е важимо особено в настоящата хипотеза по чл.49 ал.8 от ПИКЕЕ на твърдяна
промяна на схемата на свързване, която не влияе на изправността на СТИ, при която
операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, както е
процедирано в случая, без да демонтира СТИ, по който начин се заличават обективните
следи от манипулацията.
В процесният случай съставеният КП №1502750/20.01.2020г. в отсъствие на
ползвателя – ищца или неин представител, формално съдържа подписи на представителите
на оператора на съответната мрежа, както и на двама свидетели и един представител на
полицията. От свид. показания на подписалата КП №1502750/20.01.2020г. като свидетел С.
К., разпитана в това качество пред първоинстанционният съд се установява, че
извършилите проверката на СТИ на ищцата представители на оператора са чули разговора й
с ищцата, но не са поискали да разговарят с нея, т.е. имали са обективна възможност,
въпреки която не са осигурили присъствие на ползвателя – ищца при фактическото
извършване на проверката. Св. К. установява, че от служителите на ответника й било казано,
че подменят електромера на ищцата, защото е повреден, но свидетеля не знае каква е била
повредата, установява, че пред нея служителите на Енергото не са правили нищо, не е
видяла какво са правили, не са й обяснявали какво правят с електромера на баба Д., освен
двамата техници на Е., други хора е нямало, полицаи не е виждала, след като се прибрала й
позвънили да подпише протокола. Свидетелят Ц. П.етков, подписал КП №
1502750/20.01.2020г. като представител на полицията , разпитан пред първоинстанционният
съд установява, че подписът върху КП е негов, но не си спомня нищо конкретно за случая,
не си спомня кога са посетили адреса, като не си спомня и другата свидетелка по делото.
6
Свидетелските показания на К., според които не е присъствала по време на техническата
проверка на СТИ и не е виждала и полицаи, както и показанията на П., оборват
констатациите в КП №1502750/20.01.2020г., че техническата проверка на СТИ, в частност
установяването на конкретната промяна в схемата на свързване, е извършена в присъствие
на подписалите КП свидетел/и за удостоверяване отсъствието на ползвателя – ищца при
проверката, които не са служители на оператора, следователно техническата проверка на
СТИ, като извършена, както в отсъствие на ползвателя – ищец, така и в отсъствие на
свидетел, който не е служител на оператора, е при неспазване на реда, предвиден в чл.49
ал.3 от ПИКЕЕ, опорочена е предвидената в ПИКЕЕ процедура по документиране на
проверката, което е достатъчно основание, както правилно е приел и първоинстанционният
съд, за отричане правото на оператора на електроразпределителната мрежа да коригира
количеството ел. енергия на ищцата по реда на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, съответно и за
уважаване изцяло на предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за
недължимост на исковата сума като основателен и доказан. Противно на оплакванията във
въззивната жалба, при разпита си пред първоинстанционният съд, свидетелите К. и П. чрез
обсъдените по-горе техни показания не са потвърдили присъствието си по време на
фактическото извършване на проверката на СТИ, а само, че подписите върху КП са
положени от тях. КП №1502750/20.01.2020г. съставлява частен свидетелстващ документ,
който удостоверява изгодни за издателя му и ответник в процеса факти, поради което и не
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, досежно отразените в него
фактически обстоятелства, а се преценява, съобразно всички събрани по делото
доказателства, като в случая от показанията на К. и П. се оборват констатациите в
констативния протокол, че отразената в КП конкретна промяна в схемата на свързване е
установена в тяхно присъствие. Доколкото са в пълно противоречие с показанията на
свидетелите К. и П., въззивният съд не кредитира и показанията на разпитания по делото
свидетел С. С. след тяхна преценка и по реда на чл.172 от ГПК, че в присъствие на К. и на
полицаите е свален капака на клемния блок и е установена конкретната твърдяна промяна в
схемата на свързване.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, по делото не е доказана по
безспорен и категоричен начин твърдяната от ответника промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, за да е приложима хипотезата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. КП
№1502750/20.01.2020г. не може да послужи като доказателство за твърдяния от ответника
факт на конкретна промяна в схемата на свързване, а именно, прекъснат мост между
напреженова и токова бобини на трета система, предвид качеството му на частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му и ответник в процеса
факти, който факт не се установява и от показанията на разпитаните пред
първоинстанционният съд свидетели К. и П.. СТЕ, макар и според която да са налице данни
за установено неправилно свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа,
вследствие на което СТИ работи извън класа си на точност, отново не е годна за
удостоверяване наличието на промяна в схемата на свързване, доколкото е базирана на
7
констатациите в КП №1502750/20.01.2020г., който, предвид качеството му на частен
свидетелстващ документ, не е годен да послужи като доказателство за този факт.
Свидетелските показания на С. С., служител в ответното дружество, преценени от
въззивният съд по реда на чл.172 ГПК, в частта им, че при процесната техническа проверка
на СТИ моста на трета система е бил изключен, не се подкрепят от останалите събрани
гласни доказателства пред първата инстанция, поради което и в процеса от ответника не е
доказан пълно и главно факта на установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, следователно не е налице фактическият състав по чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ и
правото на ответника да коригира по този ред сметката на ищеца със служебно начисленото
му количество от 3960 кВтч. ел. енергия за процесния период в размер на исковата сума от
790,73лв. следва да бъде отречено, доколкото е извършено и въз основа на КП
№1502750/20.01.2020г., който е съставен при неспазване реда на чл.49 от ПИКЕЕ, в частност
при неспазване на чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ, поради което, противно на оплакванията във
възивната жалба, не е годен да породи целените с него, съгласно чл.50 ал.5 ПИКЕЕ, правни
последици. Макар и от СТЕ да се установява, че коригираното количество ел. енергия от
3960 кВТч. да е изчислено математически вярно, съгласно чл.50 ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ,
паричното вземане на ответника за исковата сума, освен по основание, се явява недоказано
и по размер, доколкото от ответника не е доказано, че количеството ел. енергия за исковия
период от 90 дни, е изчислено именно за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване до последната извършена проверка /при липса на данни по
делото кога е извършена последната проверка/ и периода от три месеца, предхождащи
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума от 790,73лв. се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, до какъвто идентичен правен
резултат е достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно съдебно
решение потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. С оглед недължимостта на съдебни разноски на въззивника за въззивното
производство съдът не дължи произнасяне по релевираното от въззиваемата страна
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адв.
възнаграждение.
Въззиваемата страна не е претендирала присъждане на съдебни разноски за
въззивното производство, а и не е направила такива, поради което съдът не дължи
произнасяне.
С оглед изхода по спора и на основание чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния
8
представител на въззиваемата страна – адв. Н. И. от ВТАК следва да бъде присъдено адв.
възнаграждение за осъществено в полза на въззиваемата страна процесуално
представителство във въззивното производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в
минимален размер от 300 лв., определен от съда на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й
редакция към датата на сключване от въззиваемата страна на договор за правна защита и
съдействие от 03.09.2020г.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, В. окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260058/24.07.2020г., постановено по Гр.д.№621/2020г.
по описа на РС – В. Т.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т. – Е, бул.“В.
В., с ЕИК ........, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н. И. от ВТАК със служебен адрес: гр.В. Т., ул.“Х.
А.“ №..., с ЕГН .........., сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на въззиваемата страна Т. И.
Б., ЕГН **********, във въззивното производство в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9