№ 9590
гр. ***, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110123595 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 204531/18.07.2023 г.,
подадена от „*** срещу Н. Б. Т., в качеството на наследник на О. Д. П., с която са
предявени искове за заплащане на вземания за потребена топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че О. Д. П. била потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съответно – § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „*** ***“ ** на потребители в гр. ***, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В
чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след
изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. О. П., а след
нейната смърт - наследницата Н. Т. - ползвали доставената от ищеца топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, апартамент
среден, абонатен № ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не заплатили
1
цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с ****. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За процесния имот били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. О. Д. П. починала на 24.12.2019 г. и
оставила за свой наследник ответницата Н. Б. Т., която в това си качество носила
отговорност за вземанията, формирани за потребената в имота на наследодателя
топлинна енергия. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове за осъждане на ответната страна да заплати начислените от
дружеството задължения, както и направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Б. Т. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от страната, ведно с
приложено платежно нареждане за сумата от 1586,99 лева, като се сочи, че с така
извършеното плащане процесните вземания са погасени в цялост. Отправено е искане
за прекратяване на делото.
С последваща молба, подадена на 26.02.2024 г., ищецът е заявил, че ответникът е
погасил всички процесни задължения. Отправено е искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника Н. Б. Т., в качеството на наследник на О. Д. П., да
заплати на „*** ***“ ** вземания за потребена топлинна енергия в недвижим имот,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, апартамент среден, абонатен № ***, както
следва: 1/ сумата от 1026,82 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ сумата от 208,23
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г.; 3/ сумата от 23,12 лева, представляваща
такса за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
2
4/ сумата от 6,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до
27.04.2023 г., начислена върху таксата за дялово разпределение.
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане. Претенциите за присъждане на начислени върху
претендираните главници лихви за забава са обусловени от наличието на главното
задължение, като ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава спрямо
същите.
Не е спорно между страните по делото, че в хода на процеса (на 30.08.2023 г.)
ответникът е заплатил сумата от 1586,99 лева, като по този начин е погасил всички
процесни вземания.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесните вземания. Изплащането на
претендираните задължения в пълен размер в хода на процеса, което не се оспорва от
ищцовото дружество, представлява признание за наличието на изискуемите
материалноправни предпоставки за уважаване на исковите претенции. Така
направеното от ответната страна признание на фактите по делото съдът цени
съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Тъй като плащането на процесните вземания е
извършено на 30.08.2023 г., т. е. след подаването на исковата молба по делото на
04.05.2023 г., предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая ответникът е признал иска и е заплатил претендираните вземания, но
след образуването на съдебното производство. Видно, обаче, от представеното
платежно нареждане, както и предвид направените от страните изявления в този
смисъл, ответната страна е заплатила на ищеца и дължимото му се юрисконсултско
възнаграждение с извършеното на 30.08.2023 г. плащане.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост предявените от „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***, срещу Н. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „***
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника, в качеството на наследник на О. Д. П., да
заплати на ищеца вземания за потребена топлинна енергия в недвижим имот, находящ
се в гр. ***, ул. „***“ № ***, апартамент среден, абонатен № ***, както следва: 1/
сумата от 1026,82 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ сумата от 208,23 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г.; 3/ сумата от 23,12 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
4/ сумата от 6,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2020 г. до
27.04.2023 г., начислена върху таксата за дялово разпределение, поради извършено в
хода на процеса плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4