РЕШЕНИЕ
№
44
гр. Враца, 7.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.01.2020г. / двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в
присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ,
като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №733 по описа на АдмС –
Враца за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.Ч.Т. ***, депозирана чрез адв. Ч.Т. против
Решение № 272/5.08.2019г. на Районен съд Враца, постановено по АНД № 327 по
описа на съда за 2019 г. С атакувания съдебен акт е потвърден Електронен фиш
(ЕФ) серия К №1431645, издаден от ОДМВР - Враца на основание чл.189, ал. 4 във
вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) срещу касатора
за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, като е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лв. (петдесет). С касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при множество
нарушения на материалния и процесуалния закон. Правят се възражения за това,
възоснова на които се иска отмяна на потвърдения с решението ЕФ, алтернативно
се позовава на изтекла погасителна давност. Претендират се разноски по делото в
производството пред двете съдебни инстанции, както и присъждане на пътни и
командировъчни разходи.
Ответникът - ОДМВР – Враца не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за оставяне в сила на решението, като обосновано, законосъобразно и правилно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 АПК, приема
за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на
съдебния си акт възивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална активност,
като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за
законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са всички
възражения, посочени в жалбата и са изложени съображения за несъстоятелността
на същите, които изцяло се възприемат от настоящия касационен състав.
Районният съд при правилно установена и основана на
доказателствата по делото фактическа обстановка е направил съответни на
приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи. Като е
управлявал МПС със скорост от 106 км/ч или 103 км/ч при приспаднат толеранс от
3%, надвишаваща с 13 км/ч позволената от ЗДвП за движение извън населено място
от 90 км/ч, касаторът е реализирал състав на нарушение именно по чл.21, ал.1 във вр. с чл.182,
ал.2, т.2 ЗДвП, за което правилно е административно наказан със съответното по
вид и абсолютно по размер административно наказание. Правилно наказанието е
било наложено на собственика на автомобила, тъй като липсват данни, а и не се
твърди от страна на касатора
да е депозирал декларация, съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението. Правилно е
прието, че Електронният фиш е издаден в процесуално
законосъобразно производство, съдържа в пълнота необходимите реквизити,
съгласно чл.189, ал.4 ЗДВП, в съответствие с утвърдения от Министъра на вътрешните
работи образец. Също
така правилни са и изводите на съда, че не е изтекъл абсолютния давностен
срок за погасяване на наказанието
по давност. Достигайки до тези изводи и приемайки оспореният пред него ЕФ за
законосъобразен, районният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния
закон, водещи до отмяна на оспорения ЕФ, поради което е постановил правилен съдебен акт.
Възраженията на касатора, че е бил лишен от
възможността да се запознае с приложените по делото доказателства, което е
грубо нарушение на закона е неоснователно. От данните по делото на РС е видно,
че с.з. са били отлагани няколко пъти и то по искане на процесуалния
представител на касатора, поради което същия е имал многократна възможност да
се запознае с материалите по преписката и да изрази своето становище. Нещо
повече в с.з., с което е даден ход по същество е участвал процесуалния
представител на касатора и същия е изразил своето становище, поради което не
може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Не се споделя и възражението на касатора, че ответника не е представил схема и доказателства дали и къде е бил поставен пътен знак Е24, тъй като законово се изисква времето, в което се сочи извършено и измерено нарушението да е налице това обстоятелство и доказателство. В действителност по преписката липсват такива доказателства/с оглед датата на извършване на нарушението през 2016г./, но не поставянето на пътен знак Е 24, преди мястото за контрол, разположението на който е следвало да бъде документирано със снимка не води до отмяна на оспорения ЕФ. Макар и да е налице нарушение, то това нарушение не е съществено и не води до опорочаване на констатацията за превишена скорост и до нарушаване правото на защита на нарушителя. Водачите на ППС са длъжни да спазват винаги, всички правила за движение и това им задължение е безусловно и не произтича от наличието на пътни знаци, указващи осъществяването на контрол чрез техническо средство или друга техника. Още повече, че нарушението е извършено и установено извън населено място, в който вече е било налице задължението за движение със скорост не по-висока от 90км/ч., въведена за извън населено място.
Възраженията на касатора,
относно приложението на погасителната давност е сочено и пред РС, който го е
обсъдил подробно в своето решение и е извел правилен извод за неговата неоснователност.
Приложима е абсолютната давност,
регламентирана в чл. 81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН, която в случая не е
изтекла, тъй като от установяване на нарушението 23.11.2016г. до настоящия
момент не са изминали четири години и половина.
При служебна проверка
на решението съобразно чл.218, ал.2 АПК
на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива,
които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от
законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
материалния и процесуалния закон.
По тези съображения касационната
жалба следва да се отхвърли, като
неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора на касатора не се дължат разноски по делото, поради което и искането е
неоснователно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
РЕШЕНИЕ №272 от 5.08.2019 г., постановено по АНД №327/2019г. по описа на Районен
съд Враца, с което е потвърден издадения
против А.Ч.Т. ЕФ серия К № 1431645 на ОДМВР – Враца.
Решението е окончателно
и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.