РЕШЕНИЕ
№ 8332
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Н. С.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. С. Гражданско дело № 20231110101494
по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от А. В. П. срещу „***“
(***), с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. чл.
188, т. 2 КТ за отмяна на заповед № ***/*** г. на началника на ***, с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което
е изпълнявала длъжността „медицинска сестра“. Посочва, че с процесната заповед й е
наложено наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 12.10.2022 г. в кабинет №
***в КПО в МБАЛ- *** в присъствието на пациент – г-жа Д. П. е отправила реплика към
пациентката – „мамка му и величия“. Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна на
следните основания: ищцата не е извършила твърдяното дисциплинарно нарушение на
трудовата дисциплина; заповедта не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ.
При условията на евентуалност твърди, че наложеното й наказание „предупреждение за
уволнение “ не съответства на тежестта на нарушението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „***“ (***), с който
предявеният иск се оспорва по подробно изложени доводи за неговата неоснователност.
Поддържа се, че от събраните в хода на извършената проверка писмени и устни
доказателства се установявало по категоричен начин, че ищцата е извършила твърдяното
нарушение, за което й е било наложено дисциплинарно наказание. Твърди се, че процесната
заповед е мотивирана съобразно изискванията на КТ, както и че при индивидуализацията на
наказанието е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства – трудов договор № ***/*** г., изменен с допълнително споразумение №
1
***/***г., че ищцата е заемала и заема и понастоящем длъжността „медицинска сестра“ в
Консултативно приемно отделение към Консултативно-диагностичен блок при *** (***).
Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика на ищцата, връчена й на
01.12.2021 г., при осъществяване на основните си задължения, свързани с
лечебнодиагностичната и административна дейност на „Консултативно-приемно отделение“
към „Консултативно-диагностичен блок“, същата е длъжна да следи и да се интересува за
състоянието на пациентите пред кабинета, чакащи за преглед, като ги кани да влязат в
кабинета, дава пълни и правилни пояснения и упътвания на болните при насочването им за
изследвания, консултации и приемане в стационара ( т. 6 и т. 7 от Раздел „Основни трудови
задължение“). Задължение на служителя, предвидено в клаузите на т. 7 и т. 8 от Раздел
„Основни отговорности“ от длъжностната характеристика на ищеца е да пази доброто име
на *** и да защита личното достойнство и правата на пациентите. Като допълнително
изискване е посочени, че медицинската сестра трябва да бъде вежлива и учтива с
пациентите. Задължение за служителя, е да познава Етичен кодекс на служителите в МО,
Етичен кодекс на ***, Правилник за вътрешния трудов ред на Ръководството и централната
администрация на ***, МБАЛ-София, МВМФ, медицински пунктове към ***, МБАЛ- ***,
***, Правилник за устройството и дейността на ***, Кодекс за професионална етика на
медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (за медицински
сестри, акушерки, лаборанти, зъботехници и др.).
За уреждане организацията на труда при ответника е приет Правилник за вътрешния
трудов ред на Ръководството и централната администрация на ***, МБАЛ-***, МВМФ,
медицински пунктове към ***, МБАЛ- ***, *** във ***, утвърден от началника на *** на
19.09.2022 г. В клаузата на чл. 17, т. 13 от Раздел III Права и задължения на работниците и
служителите е предвидено, че същите са длъжни да бъдат лоялни към ***, да не
злоупотребяват с доверието и да не уронват доброто име на ***, а съгласно клаузата на чл.
17, т. 15 е предвидено, че работните и служителите са длъжни да спазват всички вътрешни
правила и процедури, приети във *** и да не пречат на другите работници и служители да
изпълняват трудовите си задължения.
Със Заповед № ***/*** г. на началника на *** е утвърден Етичен кодекс на
служителите от ***. В чл. 12 от същия е предвидено, че във всички свои действия
служителите следват поведение, което не накърнява престижа на ***, а в чл. 14, че при
изпълнение на своите задължения, служителите зачитат достойнството и личността,
независимо от политическа, етническа и религиозна принадлежност. Съгласно чл. 29, ал. 1
от Етичния кодекс на служителите от *** при изпълнение на служебните си задължения и в
обществения си живот, същите не допускат прояви, несъвместими с нормите на доброто
поведение.
По делото е представен Кодекс за професионална етика на медицинските сестри,
акушерките и асоциираните медицински специалисти, утвърден със Заповед № РД-01-
102/11.05.2015 г. на министъра на здравеопазването. В чл. 2, т. 4 и т. 5 от Раздел I „Общи
положения“ е посочено, че професията на професионалистите по здравни грижи се основава
на тактичност в отношенията с пациентите, колегите, личността и обществото, вежливост
към пациента и неговите близки. Съгласно чл. 11от раздел II „Отношения между
професионалистите по здравни грижи, пациента и неговите близки“ професионалистът по
здравни грижи оказва пълно уважение на личността, честността и почтеността на пациента.
Той трябва да предприема всякакви действия, които спомагат, но и да се въздържа от
всякакви действия, които могат да засегнат чувството на лична свобода на пациента.
Не се спори, че Д. П. е депозирала жалба, вх. № ***/*** г., адресирана до началника
на ***, с оплакване срещу поведението на медицинската сестра А. П. от 12.10.2022 г.
Твърди се, че на посочената дата Д. П. била на профилактични прегледи във ***. Поради
здравословен проблем била насочена от д-р И. от АГ кабинета за консултация в кабинет ***
2
„Гръдна хирургия“. Отишла до посочения кабинет, придружена от санитар. След почукване
на вратата на кабинета от страна на санитарката, от кабинета излязла медицинската сестра,
която взела здравната й книжка и ядосано тръшнала вратата с думите „мамка му величия“.
След обработка на документите А. П., ги върнала на санитарката, а пациентката отишла на
преглед в отделението по „Гръдна хирургия“. Твърди се, че пациентката не е влязла в
кабинета, не е разговаряла с медицинската сестра и по никакъв начин не е провокирала
подобно отношение. В жалбата е изразено становище, че подобно поведение не следва да се
толерира, като следва да бъде обърнато внимание на сестра П. да се отнася професионално и
етично с пациентите.
Със Заповед № ***/*** г. на началника на „***“ е определен състав на комисия, на
която е възложена задача да извърши проверка за изясняване на обстоятелствата и
установяване на фактите, изложени в жалба от Д. П..
На 18.10.2022 г. и 20.10.2022 г. ищцата е депозирала писмени обяснения пред
назначената комисия, с които отрича изложените от Д. П. твърдения. Излага
предположение, че пациентката е била обидена от обстоятелството, че не е била поканена в
кабинета, докато се обработват документите й, но твърди, че такъв бил редът, въведен от д-р
К. във връзка с противоепидемичните мерки срещу Ковид-19. Посочва, че не е имало
вербален контакт между нея и пациента.
Видно от писмено обяснение, рег. № ***/*** г. на В. И. В. – санитар КПО, същата
изцяло потвърждава изложеното в жалбата от Д. П.. Посочва, че ищцата, отваряйки вратата
на кабинет № ***, е била видимо ядосана и в отговор на молбата й да пусне заявка за
преглед от гръден хирург на г-жа П., ядосано казала: „мамка му и големците“.
В писмено становище, рег. № ***/*** г. д-р Л. У. – началник КПО към ***, посочва,
че на 12.10.2022 г около 13:00 часа в кабинета дошла г-жа П. и с огорчение и обида му
споделила за „неприятния допир с м.с. А. П. от *** кабинет“. Посочва, че му казала „същото
това, което е изложила в писмен вид“ и заявила, че ще се оплаче на началника на
политическия кабинет и на министъра на отбраната. Посочва, че й поднесъл извинение и в
знак на уважение веднага направили някои медицински изследвания, които били планувани
за другия ден. Изтъква, че м.с. П. имала „труден и своебразен характер“, както и че същата
многократно е влизала в конфликтни ситуации, но винаги се е „държала като персона с
протекции“.
В писмено становище, рег. № ***/*** г. Р. П. Ч. – медицинска сестра КПО, посочва,
че на 12.10.2022 г. била уведомена от м.с. Ц., че е имало конфликт в *** кабинет между А.
П. и пациент Д. П.. За уточняване на случая заедно с гл. с. Ц. отишли в кабинет ***, където
на въпроса на гл. с Ц.: „какво се е случило и казали ли сте обидни думи за пациентката“,
ищцата й отговорила, че „нищо не се е случило“, като няколко пъти повторила, че нищо не е
казала.
Видно от протокол, № ***/*** г., изготвен от комисията, определена със Заповед №
***/*** г. на началника на ***, в резултат на извършената в периода от 18.10.2022 г. до
24.10.2022 г. проверка, са констатирани следните нарушения: на 12.10.2022 г. в кабинет ***
в КПО в МБАЛ- ***, ВМ, м.с. А. П., в присъствието на пациент – г-жа Д. П., и санитар В.
В., е отправила реплика към пациентката – „мамка му и величия“, като с постъпката си е
проявила неучтивост и невежливост спрямо пациент. Посочено е, че подобно поведение,
освен че е несъвместимо с етичните принципи и норми, уронва престижа на професията на
професионалистите по здравни грижи в лечебното заведение. Констатирано е, че с
поведението си спрямо пациентката, ищцата е нарушила разпоредби на Правилник за
вътрешния трудов ред на Ръководството и централната администрация на ***, МБАЛ-***,
МВМФ, медицински пунктове към ***, МБАЛ- ***, ЦПО, Етичния кодекс на служителите
във ***, на Кодекса за професионална етика на медицинските сестри, акушерките и
асоциираните медицински специалисти, и на посочените в длъжностната характеристика за
3
длъжността й трудови задължения и изисквания. С оглед направените констатации,
комисията е предложила на началника на *** да бъде открита процедура за налагане на
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ спрямо медицинска сестра А. П.,
на основание чл. 188, т. 2 КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 и т. 10 КТ.
Не е спорно между страните, а и от писмо, рег. № ***/*** г. от началника на ***, се
установява, че от ищцата са поискани писмени обяснения във връзка с проявеното от нея
поведение на 12.10.2022 г. в кабинет *** в МБАЛ –***, ***. В искането са изяснени
конкретните думи и действия на ищцата, дали основание за търсене на обяснения. Вписано
е, че същите се изискват на основание чл. 193, ал. 1 КТ, както и че същите следва да се
предоставят в срок от 3 работни дни, считано от получаването на писмото.
На 31.10.2022 г. ищцата е депозирала писмени обяснения до ген.-майор проф. д-р В.
М., в качеството му на началник на ***, в които изразява становище за необоснованост на
твърденията на жалбоподателката Д. П. относно проява на неучтивост и невежливост към
нея. Оспорва изцяло констатациите на комисията, назначена със Заповед № ***/*** г.
Твърди, че причината да не покани пациентката да влезе в кабинета при обработка на
документите й за преглед от специалист по гръдна хирургия е в изпълнение на
разпореждането на д-р А. К. да не се канят в кабинета по съдова хирургия № *** на КПО
чакащи за обработка на документите пациенти във връзка с противоепидемичните мерки
срещу Ковид-19.
Със Заповед № ***/*** г., издадена от началника на „***“ на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на КТ,
задължения по длъжностна характеристика и Кодекса за професионална етика на
медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. В мотивната
част на заповедта е посочено, че на 12.10.2022 г. в кабинет № *** в КПО в МБАЛ-***, ***, в
присъствието на пациент – г-жа Д. П., и санитар В. В., м.с. А. П. е отправила реплика към
пациентката – „мамка му и величия“. С тези си действия м.с. А. П. е проявила неучтивост и
невежливост спрямо пациент, поведението й освен, че е несъвместимо с етичните принципи
и норми, уронва престижа на професията на професионалистите по здравни грижи в
лечебното заведение, като е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 КТ.
Видно от съдържанието на заповедта същата е издадена при съобразяване на констатациите,
посочени в протокол, рег. № ***/*** г. и дадени от ищцата писмени обяснения, рег. №
***/*** г. Отбелязано е, че при определяне вида на наказанието, работодателят е отчел
тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на служителката. На 21.11.2022 г. ищцата се е запознала
със съдържанието на заповедта, което обстоятелство е удостоверила с подписа си.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. И. В. и Д.
И. П..
Свидетелката В. посочва, че придружавала пациентката за преглед. Били изпратени от
дипломатическия кабинет на 8-мия етаж. Разказва, че почукала на вратата, а от кабинета
излязла А. П.. Свидетелката й казала, че я изпраща от дипломатическия кабинет д-р У. и
иска заявка за 8-мия етаж, при което в отговор ищцата изрекла репликата „мамка му и
големците“. Твърди, че разговор между пациентката и ищцата не е бил проведен. Посочва,
че пациентката е възприела думите, които ищцата е казала и след това е поискала да подаде
оплакване.
От показанията на свидетелката П. се установява, че през 2022 г. е работила по
служебно правоотношение в ***, Дирекция „Административно и информационно
обслужване“ на длъжност заместник-директор и е посетила профилактични задължителни
4
прегледи във МБАЛ – ***, ***. Посочва, че е помолила да бъде прегледана и в кабинет
„Гръдна хирургия“. Твърди, че е била придружавана от санитарка. Сочи, че пред кабинета не
е имало хора. Почукали на врата, а от кабинета излязла ищцата. Разказва, че санитарката й
подала документите и й казала, че пациентката е от *** и трябва да бъде прегледана от
гръден хирург. Твърди, че ищцата е взела документите по груб начин и е изрекла думите –
„мамка му и тия величия до гуша ми дойде от тях“, или друг сходен израз. Посочва, че с
ищцата не са имали никаква комуникация, ищцата дори не я попитала за какво е там.
Твърди, че се е почувствала обидена от отношението на сестрата към нея. Посочва, че след
това се е върнала обратно в кабинета, в който са профилактичните прегледи, и се е оплакала,
като тогава е научила името на ищцата. Твърди, че лекар в кабинета е споделил, че имало и
други оплаквания от поведението на ищцата. Посочва, че впоследствие е подала писмена
жалба до началника на ***.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ
За основателността на иска в тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване факта на нарушението на трудовата дисциплина, изслушването
и/или приемането на обяснения от ищеца, относно посоченото в заповедта нарушение,
наличието на заповед с изискуемото по чл. 195 КТ съдържание, спазването на сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК, както и че наложеното наказание е
съобразено с критериите по чл. 189 ГПК.
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина
виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя.
Процедурата по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение
представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер,
които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ГПК работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя и да приеме писмените
му обяснения. Съгласно практиката на ***, както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин (решение №
209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 857/25.01.2011 г. по
гр. дело № 1068/2009 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 182/07.10.2015 г. по гр. дело №
1284/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.). В практиката на ВКС е изтъкнато, че релевантна при
преценката дали е спазено изискването работодателят да даде възможност на работника да
даде обяснения е преценката на съдържанието на искането за даване на обяснения. Затова,
когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно
нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Достатъчно е по разбираем
за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, т. е. последният да е
разполагал с възможност да даде обяснения си, след като се е ориентирал в обстоятелствата,
за които те му се искат.
В случая по делото не се спори, че с писмо, рег. № ***/*** г. началникът на *** е
изискал от ищцата писмени обяснения във връзка със ситуацията на 12.10.2022 г., като
5
същият подробно е описал и в какво се изразява извършените от нея в конкретния ден
фактически действия. В обясненията си ищцата подробно е описала случилото се,
отговаряйки на твърденията на работодателя, от което следва, че А. П. е могла и
пълноценно се е възползвала от предоставената й възможност да вземе отношение към
вмененото й поведение. Ето защо, съдът приема, че работодателят е изпълнил задължението
си по чл. 193, ал. 1 КТ, като е изслушал ищцата за вменените й дисциплинарни нарушения.
На следващо място, спазени са и изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, съгласно която
норма дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст,
въз основа на който се налага. Съгласно константната съдебна практика на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., ІV г.о.
на ВКС; Решение № 849/2010 / 12.01.2011 г. по гр. д.№ 40/ 2010 г., ІV г.о.; Решение № 379
от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 /2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010
г. по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и др., изискванията за мотивираност на заповедта
за уволнение са изпълнени, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено по
разбираем за работника или служителя начин, чрез фактическите признаци на нарушението
– кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния
трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187
КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника/служителя обстоятелства и документи (без да е необходимо
удостоверяване на връчването на документите). В този смисъл дисциплинарните
нарушенията могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за
уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник.
В случая работодателят е изпълнил задължението си, установено в нормата на чл.
195, ал. 1 КТ, като е описал нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказана
ищцата, чрез техните обективни и субективни признаци. Работодателят е посочил
поведението на служителя, представляващо нарушение на трудовата дисциплина, чрез
посочване на времето, мястото и обстановката на извършването му, конкретните думи и
фактически действия, в които се е изразило, както и фактите, взети предвид при определяне
на неговия вид и правното основание за това. Работодателят е анализирал доказателствата, в
т. ч. и дадените от служителя обяснения, дали основание за формиране на крайния си извод.
Същевременно дадената правна квалификация на деянието, а именно по чл. 187, ал. 1, т. 10
КТ е съответна на фактическото описание на нарушението. В заповедта се съдържа
твърдение за осъществено от ищцата поведение, с което същата не е изпълнил задължението
си да се отнася тактично, учтиво и вежливо спрямо пациент – задължение, установено в чл.
2, т. 4, т. 5 и чл. 11 от Кодекс за професионална етика на медицинските сестри, акушерките
и асоциираните медицински специалисти. Предвид изложеното, неоснователни са
оплакванията на ищцата, че е налице несъответствие между изложените фактически
твърдения и правното основание. Тук е мястото да се посочи и че даването на невярна
правна квалификация на извършеното от служителя дисциплинарно нарушение, не оказва
влияние на законността на дисциплинарното наказание. Релевантни са само фактическите
твърдения за извършени действия и бездействия и тях съдът контролира като проверява
съставляват ли дисциплинарни нарушения по смисъла на закона. / в този смисъл Решение №
50003 от 03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 58 от 13.03.2012 г.
по гр. д. № 304/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009
г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ІV Г. О., ВКС,
Решение № 432 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 436 от
6
01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр.
д. № 236/2010 г., ІV Г. О., ВКС и др./.
На следващо място, дисциплинарното наказание е наложено от компетентен
дисциплинарно наказващ орган по смисъла на разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ – от ген.-
майор проф. В. М. в качеството му на началник на ***.
Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е наложено в
рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от
извършването му. В заповедта е описано нарушение, извършено на 14.10.2022 г., в който
момент същото се счита за открито по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ. Дисциплинарното
наказание е наложено на ищцата в деня на връчване на препис от заповедта – 21.11.2022 г. –
арг. чл. 195, ал. 3, пр. 1 КТ или в рамките на предвидените два месеца.
От материално правна страна съдът намира, че от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява, че на 12.10.2022 г. в кабинет № *** в КПО в МБАЛ – ***, ***,
ищцата е отправила към пациент на болничното заведение репликата „мамка му и величия“,
с което виновно е осъществила дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. Тази
фактическа обстановка се установява несъмнено от показанията на свидетелите Д. П. и В.
В., които съдът преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК кредитира изцяло като логични,
последователни, подробни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Обстоятелството, че
свидетелката В. е служител при ответника и към настоящия момент, не е основание само по
себе си за дискредитиране на нейните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на
свидетелите, които са заинтересовани в полза или във вреда на едната от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. В показанията си св. В. възпроизвежда преки и
непосредствени впечатления относно поведението на ищцата – конкретните думи и
фактически действия, като същите кореспондират напълно със събраните по делото писмени
доказателства- жалба от 14.10.2022 г. на Д. П., протокол от 25.10.2022 г. от работната
комисия, становище от 21.10.2022 г. от д-р У.. Съдът възприема като достоверни и
показанията на св. П., доколкото от страна на ищцата не е проведено насрещно доказване за
опровергаване на фактите, за които тя разказва. Предвид изложеното, при съвкупната
преценка на обсъдените писмени и гласни доказателства съдът приема, че същите са от
естеството да установят поведението на ищцата П. по описания от работодателя в
процесната заповед начин. Тук е мястото да се посочи, че различието в твърденията на двете
свидетелки относно точната реплика, която ищцата е изрекла, не е променя този извод,
доколкото и двете реплики „мамка му и величия“ и „мамка му и големците“ не отговарят на
дължимото поведение на медицински специалист към пациент.
Предвид изложеното, съдът приема, че с поведението си А. П. е извършила
нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, като не е
изпълнила свои трудови задължения, съгласно длъжностната й характеристика – да бъде
вежлива и учтива с пациентите и да следи и да се интересува за състоянието на пациентите
пред кабинета, чакащи за преглед, като ги кани да влязат в кабинета, дава пълни и правилни
пояснения и упътвания на болните при насочването им за изследвания, консултации и
приемане в стационара ( т.6 и т. 7 от раздел „основни трудови задължение“), както и
задълженията, установени в чл. 2, т. 4, т. 5 и чл. 11 от Кодекса за професионална етика на
медицинските сестри, акушерките и асоцираните медицински специалисти – за тактичност в
отношенията с пациентите, вежливост, учтивост, както и въздържане от действия, които
могат да засегнат чувството за лична свобода на пациента.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на служителя.
Съобразно константната съдебна практика на ВКС /в Решение № 62 от 20.04.2021 г.
7
на ВКС по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о., ГК; Решение № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5735/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г.,
III г. о., ГК/ преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение“ по чл. 189, ал. 1 КТ
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на
изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко
те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен
на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите
задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното
отношение на работника или служителя към неизпълнението.
При съобразяване на посочените критерии, съдът намира за основателно
възражението на ищцата, че наложеното с оспорената заповед наказание не се явява
съответно на тежестта на нарушението и обстоятелствата при извършването му. На първо
място страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищцата е дългогодишен служител при ответника, изпълнявала длъжността
„медицинска сестра“ още от 20004 г,, чието дисциплинарно минало не е било
компроментирано. На следващо място следва да бъде отчетено обстоятелството, че се касае
за нарушение, което по правило не засяга основната дейност на служителя по оказване на
медицинска помощ. На последно място, следва да се има предвид и че от предприетото от
ищцата поведение за работодателя не са настъпили вредни последици.
Посочените обстоятелства обуславят извода на съда, че наложеното на ищцата второ
по тежест дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“ не е съобразено с
тежестта на нарушението, с обстоятелствата, при което е извършено, както и с чистото
съдебно минало на ищцата, поради което заповед № ***/*** г., издадена от началника на
„***“, следва да се отмени като незаконосъобразна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцата. Същата претендира и доказва такива в общ размер на 600 лв., от които 50 лв. –
депозит за свидетел, и 550 лв. – за адвокатско възнаграждение. Размерът на адвокатското
възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на
което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е неоснователно.
Предвид нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени
разноските за производството в размер на дължимата държавна такса от 80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на
А. В. П., ЕГН **********, със заповед № ***/*** г., издадена от началника на „***“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***.
ОСЪЖДА „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, да заплати на А. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв., представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
8
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
80 лв., представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9