№ 182
гр. Търговище, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500217 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК
*********, гр. София, представлявано от Ани Ангелова – изп.директор и Михаил Петков –
прокурист, действащи чрез пълномощника си юриск. П.Д. (пълномощно с
нот.удостоверяване на подписите, рег.№ 5948/14.06.2017г. и нотариално удостоверяване на
съдържанието, per. № 5949/14.06.2017г., том 2, Акт № 197 на нотариус, peг. №151 на НК),
адрес за призовавания и съобщения: гр. Русе, бул. „Липник" № 54, офис 2 на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД -П.Д., сл.тел.№082/814368 срещу определение № 936 от
16.07.2021г. по гр.д. № 243/2021г. по описа на PC гр. Търговище , 11-ти състав, В
ЧАСТТА му, с която са оставени без разглеждане предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове срещу СТ. Т. ХР., ЕГН **********, и е прекратено производството по
тези искове.
С доводи, че обжалваното определение е неправилно на всички основания на чл.
281, т. 3 от ГПК, че е налице непрецизност, неяснота и неправилност на направените от съда
изводи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, постановено в
противоречие с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК, по подробно изложени
съображения и цитирана съдебна практика, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното
определение, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което да допусне до
разглеждане предявените при условията на евентуалност (в случай, че главните
установителни искове по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени частично
или изцяло като неоснователни досежно предсрочно изискуемите по Договор за
потребителски кредит № 1807232388015440 от 24.07.2018 г. суми), ОСЪДИТЕЛНИ
ИСКОВЕ срещу ответника СТ. Т. ХР., ЕГН **********, който да бъде осъден СОЛИДАРНО
1
със солидарният длъжник Лидия Иванова Х.а ЕГН: **********, да заплати на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД подробно описаните в исковата молба суми, във връзка с
указаното от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 г. - т. 11б.
В постъпилия в срок лаконичен писмен отговор от назначения на ответника
особен представител адв. Стоян Йосифов-ТАК, жалбата се счита за допустима, но
неоснователна, тъй като съдът е направил законосъобразни изводи, съгласно цитираната
практика на ВКС.
След извършената проверка по чл.278 ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е държавна такса, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:
С обжалваното определение районният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените в условията на евентуалност от “РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД, София,
против СТ. Т. ХР. с ЕГН ********** от гр.Търговище осъдителни искове, идентични по
основание с предявените установителни такива по делото, и е прекратил производството по
тези искове, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК.
Определението, в обжалваната му част е неправилно, постановено в противоречие
със съдебната практика във вр. с постановките на т. 11б от тълкувателно решение № 4/2013г.
от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.
Производството по гр.д. № 243/21 г. на РС-Търговище е образувано по предявени
от “РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, ЕИК *********, против СТ. Т. ХР. с
ЕГН ********** от гр.Търговище, установителни искове за съществуване на вземане с пр.
осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в условията на солидарност на задълженията
за сумата от 14 401,62 лв. главница по обявено за предсрочно изискуемо от 21.07.2020 г.
задължение по Договор за потребителски кредит № 1807232388015440 от 24.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 413,92 лв. за периода 10.12.2019
г.- 10.07.2020 г. и мораторна лихва в размер на 556,06 лв. за периода от 10.12.2019г. до
19.01.2020 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 745/24.11.2020 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 1487/2020 г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове; претендира законната лихва и разноските
в заповедното и в настоящото производство. С исковата молба са предявени, в условията на
евентуалност, осъдителни искове срещу същия ответник, произтичащи от неизпълнение на
задълженията му по същия ДБК, за изрично посочените в исковата молба суми, при условие,
че съдът не приеме твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост, за което е
2
уведомен длъжника преди депозиране на заявлението в заповедното производство и
отхвърли предявените главни установителни искове.
В настоящия случай предявените установителни искове са основани на настъпила
преди заповедното производство предсрочна изискуемост, а предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове са основани на предсрочна изискуемост, настъпила с
получаването на исковата молба, в която изрично е направено изявление от кредитора към
длъжника, че исковата молба има характер на уведомление за настъпването на предсрочната
изискуемост (стр. 9 от исковата молба).
Осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с предмет едни и същи вземания. Условието
за разглеждане на осъдителните искове обаче е отхвърляне на установителните искове, ако
съдът приеме (предвид позоваването от страна на ищеца на фингирано връчване на
уведомлението до длъжника за обявената предсрочна изискуемост), че не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в този случай се
навежда ново обстоятелство в исковата молба (несъдържащо се в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове), а
именно: уведомяване на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост със самата исковата молба. „В тази хипотеза, съединяването при
евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на
чл. 422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на
осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за
отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна
изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове
различни темпорални моменти - преди и след заявлението за издаване на заповед за
изпълнение“ (определение № 387/24.07.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 1369/2017г., І т.о., ТК,
постановено по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, както и цитираните в него актове на ВКС,
сред които и решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г., ТК, І т.о., ВКС).
С решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г., ТК, І т.о., ВКС, (постановено
по реда на чл. 290 ГПК, след постановяване на ТР 4/2013г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС
по тълк.дело № 4/2013 г.), според което за събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или
за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен
иск, съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и по реда на инициране на ново заповедно
производство.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като е неправилен изводът на съда, че е налице
идентичност на основанията, на които са предявени установителните и предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове.
3
Предвид изложените доводи определението на РСТ в обжалваната му част следва
да се отмени и делото се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените
действия, като се приемат за разглеждане в условията на евентуалност предявените от
ищеца срещу ответника осъдителни искове за посочените в исковата молба суми, поради
което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 936 от 16.07.2021 г., постановено по гр.д. № 243/2021г.
по описа на PC-Търговище, В ЧАСТТА му, с която са оставени без разглеждане предявените
в условията на евентуалност от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК *********, гр.
София, срещу СТ. Т. ХР., ЕГН ********** от гр. Търговище, осъдителни искове и е
прекратено производството по тези искове, като
ВРЪЩА делото на същия състав на РС-Търговище за продължаване на
съдопроизводствените действия – по приемане за разглеждане, в условията на евентуалност,
на предявените от Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, срещу СТ.
Т. ХР., ЕГН ********** от гр. Търговище, осъдителни искове за посочените в исковата
молба суми по сключен Договор за потребителски кредит № 1807232388015440 от
24.07.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4