Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
гр. Габрово, 10.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА
ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 194 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на “ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, предявена срещу В.М.Д., ЕГН **********,
М.В.Д., ЕГН ********** и Р.М.М., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумата
4272.90 лева - главница по
сключен договор за револвиращ заем (ДРЗ) № ********** от 29.08.2013 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането,
сумата 4771.08 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по револвиращия
заем, както и за направените по делото разноски - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр.
дело № 2311/2019 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение за
претендираната главницата, а за сумата 4771.08 лева заявлението било
отхвърлено. В срока по чл. 414 ГПК ответниците депозирали възражение срещу
заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил
искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на
правото на вземане за сумата 4272.90
лева - главница, обективно съединен с осъдителен иск за сумата 4771.08
лева - неизплатено възнаграждение по процесния заем.
Ищецът излага, че на 29.08.2013 г.
между “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като заемодател и В.М.Д., като
заемополучател е сключен договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **********,
неразделна част, от който са общите условия на заемодателя. Сочи, че
ответниците М.В.Д. и Р.М.М. се задължили да отговарят солидарно за задълженията
на заемополучателя, при условията
посочени в договора. Излага, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД превело на
30.08.2013 г. по посочената от ответника В.М.Д. банкова сметка ***. От своя
страна ответникът поел задължение да погаси предоставения заем на равни месечни
вноски, в размер и срокове, според погасителния план неразделна част от
договора.
На следващо място, сочи, че съгласно
уговореното чл. 4 ОУ длъжниците дължат на дружеството договорно възнаграждение
за изтегления кредит, което е предварително определено и се изплаща като част
от погасителния план. Сочи, че в случая неизплатеното договорно възнаграждение
е в размер на 4771.08 лева. Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили
поетите договорни задължения и към настоящия момент са направени само 14 пълни
погасителни вноски в общ размер на 3247.27 лева. Претендира направените
разноски по делото.
В законоустановения срок, предвиден в
чл.131 ГПК всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Не оспорват, обстоятелството, че заемната сума е
предадена на ответника В.М.Д.. Същевременно излагат подробни съображения, че
процесният договор за кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК, като в конкретния случай
била нарушена разпоредбите на чл.11, ал. 1, т. 11 ЗЗП. Считат, че договорът
нищожен и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Излагат, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
същия. В този случай след приспадане извършените плащания в размер на 3247.27
лева ответниците биха дължали сума в размер на 1025.63 лева - главница.
Същевременно сочат, че уговорените в процесния договор за потребителски кредит
клаузи уреждащи претендираната възнаградителна лихва и ГПР са неравноправни,
противоречат на добрите нрави и водят до нееквивалентност на насрещните
престации.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за револвиращ заем № ********** от 29.08.2013 г., подписан от една страна от В.М.Д. в качеството на заемополучател, М.В.Д. и Р.М.М. в качеството на солидарни длъжници, а от друга - от служител
на ищеца „Профи кредит България” ЕООД. Видно
от текста на попълнената бланка от договора за револвиращ заем раздел V съдържа
параметрите на искания револвиращ заем както следва: сума на заема - 5000, срок
на заема - 48, размер на вноската до: 282.51, ГПР: 22.47, годишен лихвен
процент: 61.69 и дата на плащане на вноската 15 ден на месеца. Раздел VI
съдържа параметрите на одобрения револвиращ заем както следва: сума на заема -
4300, срок на заема: 48, размер на вноската: 242.96, общо задължение: 11765.16,
при годишен процент на разходите 79.35% и годишен лихвен процент 61.69%, лихвен
процент на ден 0.17%. В същия раздел е записано, сума на всеки револвинг:
3323.52. Съгласно текста на буква "Б" неразделна част от настоящия
договор са общите условия към договора за револвиращ заем на физически лица,
които са предадени при подписването на настоящия договор и с които клиента е
запознат и ги приема. Изрично е вписано, че кредитополучателят и солидарните
длъжници внимателно са запознати със съдържанието на тези ОУ преди подписването
на договора за револвиращ кредит, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва като неразделна част от договора.
По делото са представени общи условия
на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за револвиращ заем за физически
лица, версия 05.08.2013 г, оформени на 2
страници, съдържащи 16 разпоредби, които не са подписани от страните по
договора. В т. 2. от ОУ е посочен начинът на сключване на договора. Въз основа
на попълнена бланка на проекто - договор за ДРЗ, кредиторът се задължава да
отпусне на клиента парични средства в искания от клиента или одобрен от кредитора
размер, а клиентът се задължава да върне на кредитора заетата сума, заедно с
договорното възнаграждение при условията посочени в договора, ОУ и в известието
за одобрение на заема, което наред с ОУ е неразделна част от договора (т.
2.1.). Според т.2.2. кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт,
представя на клиента проектодоговора за договор за револвиращ заем, като с
помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да допълни и провери
всички съществени клаузи и данни, с изключение на данните, които се попълват от
кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е длъжен собственоръчно
да подпише проектодоговора на ДРЗ и неговите приложения и да ги предаде чрез
кредитния експерт на кредитора. Подписването от клиента на проектодоговора и
предаването му на кредитора представлява същевременно молба за отпускане на
заем. Кредиторът попълва договора с конкретните параметри на заема, с което
клиентът се съгласява изрично и изпраща на клиента екземпляр от попълнения и
подписан от кредитора и клиента екземпляр на договора, заедно с известието за
одобрение на заема, както и погасителен план за вноските по заема (т. 2.3. изр.
4). Попълненият и подписан от клиента проектодоговор влиза в сила от момента на
подписването му от кредитора, която дата е датата на сключване на договора (т.
2.3. изр. 5). Правото на отказ на клиента от договора е уредено в т. 2.4. от ОУ
към договора, като е обвързано с преклузивен срок от 14 календарни дни от
сключване на договора. Съгласно т. 2.5, изр.4 от ОУ изплащането на заема от
кредитора на клиента се извършва преди изпращането на клиента на известието за
одобрение на заема, като клиента е съгласен усвояването на заема да се извърши
по този ред. Съгласно т. 4.2. от общите условия за предоставяне на всеки револвинг
клиента се задължава да плати на кредитора договорно възнаграждение, което се
определя в допълнително споразумение за отпускане на револвинг. В т. 4.3. от ОУ
е записано, че страните се съгласяват ДВР да се разсрочи във времето и да се
погасява от клиента в рамките на погасителния план.
По делото не е представен
първоначалния погасителния план и известието за одобрение на заема.
Съгласно анекс № 1 от 08.05.2014 г. към договор за револвиращ заем № ********** от 29.08.2013 г.
страните са се съгласили да бъдат отложени погасителни вноски 6 и 7, като са
подписали коригиран погасителен план неразделна част от сключения анекс.
Страните не
спорят и с определение от 13.03.2020 г. за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите
на съществуване на правоотношение по договор за револвиращ заем №
********** от 29.08.2013 г., по който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
предоставило на В.М.Д. сумата от 4300 лева, като по договора извънсъдебно са
извършени погасителни плащания в общ размер на 3247.27 лева.
От приложеното за послужване частно
гражданско дело № 2311 по описа за 2019 г. на РС- Габрово, се установява, че
ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за сумата 4272.90 лева - главница, като за сумата 4771.08 лева, представляваща неизплатено възнаграждение
по револвиращия заем, заявлението е отхвърлено с влязло в сила разпореждане от
09.12.2019 г. на РС Габрово.
По
отношение на пасивно субективно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, обективно съединени с пасивно субективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
На първо място, следва да се посочи,
че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по
чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за сумата 4272.90 лева, поради което разполага с
изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед,
заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен
срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е
спазен. Допустими са и предявените осъдителни искове, тъй като в производство
по чл.410 ГПК, е налице отказ на заповедния съд да издаде заповед за
изпълнение за претендираното договорно
възнаграждение, поради което за ищеца остава възможността да предяви осъдителен иск - чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. ал. 1, т. 3 ГПК.
Основателността на предявените искове
се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение по
договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на ответниците при
условията на солидарност да върнат сумата, предмет на договора, както и
уговореното договорно възнаграждение, настъпила изискуемост и релевирано от
задължените лица неизпълнение.
За
установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за
потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът,
по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост
от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая,
предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а
съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение,
което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и
пораждането на задължението на
потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски
не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.
Изпълнението
на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума не е спорно
между страните. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение
за връщане на предоставената му парична сума.
Договорът за кредит/заем/, какъвто е и
настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дифиниция в т. 12
от ДР на Закона за защита на потребителите. Към момента липсва изрична законова
дефиниция на "договор за револвиращ кредит", респ. на "договор за
револвиращ заем". Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е
вид банков кредит, който представлява възобновяем банков кредит в рамките на
предварително уговорена кредитна линия. Регламентацията на договорите за кредит
се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния
Закон за потребителския ктредит, поради което разпоредбите на същите следва да
бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 ТЗ с банковия
договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ищцовото дружество
няма качеството и статута на Банка по смисъла на чл.2 ЗКИ, а представлява финансова
институция, която по смисъла на чл.3 ЗКИ е регистрирана с основна дейност
отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното определение в
чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби
следва да се приеме, че договорът за револвиращ кредит по своята правна
характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия даговор. Съдът приема, че договорът за револвиращ кредит както и
останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването и
действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на
ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за
сключването и действителността му.
Като потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ ответникът разполага със защитата срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно – чл. 7,
ал. 3 ГПК. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските
договори е налице категорично установена съдебна практика /решение № 23 от
07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о./, която
задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;
решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се
посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
§ 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело
Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т.
46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на
което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по
дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.
В Закона за защита на потребителите и
по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а именно -
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни
уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 146,
ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение съответства и
на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт.
В случая договорът за револвиращ заем
е сключен при общи условия, т.е. при предварително определени от страна на
ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор и общи условия са бланкови,
съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между
страните, от което следва извод, че потребителят не е имал възможност да влияе
нито на договора, нито на приложимите към него общи условия. В случая е бил
подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от самия ищец, като нито в него, нито в общите условия са внесени
никакви промени от страна на потребителя.
По делото липсват доказателства, че
уговорените в раздел VI параметри на одобрения револвиращ заем (размер на сума
за изплащане при револвинг, договорено възнаграждение при револвинг, обща сума
на револвинга и годишен процент на разходите) са били съгласувани и индивидуално
уговорени с ответника. Самият начин на сключване на договора регламентиран в т.
2.1. - т. 2.3. от ОУ, изключва възможността за индивидуално договаряне на
параметрите в раздел VI на договора, тъй като тези параметри се попълват от
кредитора след одобрение на кредита, с което договорът се счита за сключен.
Доколкото към момента на подписване на договора за револвиращ заем от страна на
ответника - полето в раздел VI "Параметри на одобрения револвиращ
заем" е останало непопълнено, то съдът приема, че ответникът не е бил
информиран предварително за пълните параметри на предоставения му заем, каквото
е изискването на чл. 11 ЗПК, и съответно не е имал възможност да изрази
информирано съгласие с по-късно попълнените такива от представител на ищеца,
съгласно които общото задължение по договора възлиза на сумата 11765.16 лева.
Следователно, начинът на сключване на
процесния договор е поставил в изключително неблагоприятно положение
потребителя спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността и запълва
изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед
препращането на чл. 24 ЗПК. Потребителят
е узнал точните размери на лихвените проценти и общо дължимата сума едва при
получаване на договора с попълнено поле на раздел VІ и дори и да е възразил
срещу тях, то съгласно ОУ договорът вече е сключен и заемната сума е
предоставена. Доколкото разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК поставя изрично
изискване да се посочи годишния процент на разходите и общата сума дължима от
потребителя, като задължителни реквизити на договора за потребителски кредит,
по който параметри потребителят следва да е изразил съгласието си, да са му
предоставени и той да е запознат с тях преди сключване на договора, то съдът
приема, че ДРЗ е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Отделно от горното следва да се
посочи, че клаузите на ДРЗ, уреждащи годишния процент на разходите и годишен
лихвен процент са неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславят недействителност
на договора за заем и на това основание. Клаузата за ГПР и годишен лихвен
процент водят до драстично, явно неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, с оглед размера на получения заем /4300 лева/ и сумата
подлежаща на връщане /11765.16 лева/, надвишаваща 2 пъти отпуснатия кредит,
който е обезпечен от двама солидарни длъжници, което само по себе си нарушава
изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна
свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца при
сключването на такъв вид договори. По делото не се събраха доказателства тези
клаузи от ДРЗ да са били индивидуално уговорени. Ето защо, при установени в
процесния ДРЗ условия, поставени от кредитора в договора, отговарящи на
понятието "неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, а именно
посочените в чл. 143, т. 5 и 9 ЗЗП /задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да
се запознае преди сключването на договора/ съдът ги намира за нищожни, влечащи
след себе си и недействителност на целия договор, доколкото същия не би бил
сключен без тях /размер на кредита, ГПР, ГЛП, общ размер на задължението и т.
н. /.
На последно място, следва да се отбележи,
че както в преддоговорната информация, така и в процесния ДРЗ от 29.08.2013 г.,
липсва яснота относно валутата, в която е уговорен заема /посочена е само цифра
4300/, срока на договора /посочено е число 48, без уточнение на дни, седмици,
месеци и т. н. /, размер на вноска /също е посочено само число 242.96, без
уточняване на валута/, същото е и при останалите параметри: общо задължение по
договора, сума на всеки револвинг;. Предвид така изложеното съдът счита, че е
налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 ЗЗП, което
обуславя недействителност на договора за заем на основание чл. 22 ЗЗП.
Съгласно чл. 23 ЗЗП, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита По
делото е безспорно установен фактът, че общият размер на извършените от
ответника плащания по процесния договор за револвиращ заем възлизат на сумата
от 3247.27 лева, която сума е по-малка
от чистата стойност на кредита от 4300 лв.,
поради и което искът за главница следва да се уважи за сумата 1052.73 лева
/4300 лева - 3247.27 лева/. Приетата за дължима от ответниците сума 1052.73
лева, следва да се заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на
което е било образувано гр. дело №
2311/2019 год. по описа на РС-Габрово – 25.11.2019 год. до окончателното
изплащане – аргумент от чл.422, ал.1 ГПК.
С оглед недействителността на
процесния договор то неоснователна се явява и претенцията за договорно
възнаграждение по заема. Отделен е въпросът, че така уговореното възнаграждение
по същността си представлява възнаградителна лихва и е недействително и на собствено основание като
противоречащо на добрите нрави. Съгласно трайната практика на ВКС максималният
размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен
винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е
уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на
добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. /Така
определение № 901 от 10.07.2015 г. по
гр. д. № 6295 / 2014 г. на ВКС, IV г.о./ В случая това съотношение не е налице, тъй
като договорената между страните възнаградителна лихва надхвърля значително
размерa на законната такава за процесния период, поради което уговорката
противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към
клаузата за ГПР от 82.47 %, също обосновават нейната нищожност. В
случая, ищецът неоснователно се позовава на прокламираната в закона договорна
свобода, тъй като посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца, като
нарушават принципите на добросъвестност по чл.9 ЗЗД и чл.143 ЗЗП при определяне
на възнаградителната лихва и ГПР в размер, който да налага връщане на сума в
пъти по-голяма от отпуснатия кредит. Налице е явна нееквивалентност между двете
престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да
обосновават определянето на ГПР по процесния договор в такъв висок размер,
довел до нееквивалентност на насрещните престации.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на
ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, всяка от
страните има право на разноски, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената
част от исковете.
Ищецът е доказал извършени в заповедното производство разноски в размер на
230.88 лева (180.88 лева – внесена държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ ), от която сума, следва
да му се присъдят 26.87 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото производство ищецът
претендира извършени разноски в размер на
480.88 лева, формиран от юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева
и внесена държавна такса в размер на 180.88 лева, от която сума, следва да му
се присъдят 55.98 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Всеки от
ответниците претендира извършени разноски за заповедното производство в размер на сумата 100 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение. Ищецът релевира възражение за прекомерност на
така заплатеното възнаграждение, което е основателно. Процесуалното
действие на адв. Н. се изразява в попълване на утвърден образец от министъра на
правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа
указания за попълването му. Това действие може да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лв.
Неприложима е разпоредбата на чл. 7, ал.7 от Наредбата, тъй като същата може да
се съотнесе само към заявителя, а не и към защитата на длъжника срещу
заповедта.
По тези съображения съдът приема, че следва
да се намали адвокатското възнаграждение за депозиране на възражение в
заповедното производство до сумата от 50 лв. С оглед изложеното в ползва на всеки от ответниците следва да бъде
присъдена сумата 44.18 лева – разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Всеки от
ответниците доказва извършени разноски за настоящото производство в размер на сумата 450 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, от която му се следва 397.62 лева, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Ищецът релевира възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което е неоснователно, тъй
като не надвишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата размер.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените
от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В,
обективно и субективно съединени установителни искове, с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, че В.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, М.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***1 и Р.М.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, солидарно му дължат сумата 1052.73 лева /хиляда петдесет и два лева
и седемдесет и три стотинки/ - главница по договор за револвиращ заем №
********** от 29.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.11.2019 г. до окончателното й плащане, за което вземане в
производството по ч. гр. д. № 2311/2019 г. на РС - Габрово, е издадена заповед
за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за разликата над сумата от 1052.73
лева до пълния предявен размер от
4272.90 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу В.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, М.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***1 и Р.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно и субективно съединени осъдитени искове, с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, за солидарното им осъждане за сумата 4771.08 лева -
неизплатено възнаграждение по договор за револвиращ заем № ********** от
29.08.2013 г..
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, М.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***1 и Р.М.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 26.87 лева /двадесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ –
разноски за заповедното производството и сумата 55.98 лева /петдесет и пет лева и деветдесет и осем
стотинки/ – разноски за исковото производството.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на В.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 44.18
/четиридесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ - разноски за заповедното
производството и сумата 397.62 лева
/триста деветдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ – разноски за
исковото производството.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на М.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 44.18
/четиридесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ - разноски за заповедното
производството и сумата 397.62 лева
/триста деветдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ – разноски за
исковото производството.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на Р.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 44.18
/четиридесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ - разноски за заповедното
производството и сумата 397.62 лева
/триста деветдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ – разноски за
исковото производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: