РЕШЕНИЕ
№588/24.11.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на
прокурор…………………………………...………………………………………………като разгледа докладваното от съдия
Байнова адм. дело № 767 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1
от АПК вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от П.Т.З. ***,
подадена чрез пълномощник, против Община
– Димитровград, с претенция за заплащане на обезщетение в размер 1.10 лв за
причинени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – т.5 от
Решение №ОбС-07-316#1 от
05.01.2021г., издадено от Председателя на Общински съвет – Димитровград,
отменена по съдебен ред с влязло в сила решение по адм.д.№17/2021г. по описа на
Административен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че съгласно т.5 от Решение №ОбС-07-316#1 от 05.01.2021г., издадено от Председателя на Общински съвет – Димитровград му била определено да заплати 1.10 лв за повторен достъп до обществена информация, което направил с приходна квитанция №10164/05.01.2021г. , след което получил търсената информация. С окончателно Решение № 145/05.04.2021г. по адм. д. № 17/2021г. на Административен съд – Хасково , тази точка от решението била отменена като незаконосъобразна. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ответникът носи отговорност за причинените вреди от отменения като незаконосъобразен административен акт акт. Сумата от 1.10 лева била пряка и непосредствена вреда, причинена му от порочната разпоредба на т.5 от Решение №ОбС-07-316#1 от 05.01.2021г., издадено от Председателя на Общински съвет – Димитровград.
По изложените
съображения моли да бъде осъдена Община Димитровград да му заплати сумата от 1.10
лева. Претендира разноски съгласно представен списък.
В съдебно заседание
исковата молба се поддържа лично от ищеца и от упълномощен процесуален
представител. Прави се изявление, че след завеждането й, претендираната сума е
изплатена. Претендират се разноски, поради това, че ответникът е станал причина
за завеждане на делото.
Ответникът – Община Димитровград, в
писмен отговор, депозиран чрез пълномощник, ангажира становище за недопустимост
на исковата молба. Сочи, че претендираната сума от 1.10 лв е възстановена на
ищеца на 11.08.2021г., поради което счита, че искането за заплащането й е
лишено от правен интерес като липсва правен спор между страните. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да се определи в
размер под минималния законоустановен такъв като излага съображения в тази
насока и се позовава на съдебна практика. Моли
исковата молба да се остави без разглеждане, а производството по делото да се
прекрати. В случай, че исковата молба бъде разгледана и се приеме за
основателна, моли при определяне на адвокатското възнаграждение да се съобрази
направеното възражение за прекомерността му.
Представителят на
Окръжна прокуратура Хасково счита исковата молба за неоснователна, поради
неизпълнение на фактическия състав на отговорността и предлага да бъде
отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като взе
предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
С Решение
№ОбС-07-316#1 от 05.01.2021г., издадено от Председателят на ОбС-Димитровград
е предоставен достъп до обществена информация по подадено от ищеца Искане от 23.12.2020 г. за представяне на информация
за повторно използване. В т. 5 от решението е определен разход за предоставяне
на исканата информация в размер на 1.10 лева с ДДС.
Видно от приходна
квитанция № 10164/05.01.2021 г. от П.Т.З. е внесена такса за услуга –
"препис извлечение от документи" в размер на 1.10 лева.
С Решение № 145/05.04.2021
г. по адм. д. № 17/2021 г. на Административен съд -Хасково, т.5 от Решение
№ОбС-07-316#1 от 05.01.2021г. е отменена като незаконосъобразна.
Решението е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му.
Видно от платежно
нареждане от 10.08.2021г. , сумата от 1.10 лв, заплатена по приходна квитанция
№ 10164/05.01.2021г., е възстановена на
П. З., за което последният е уведомен с писмо рег.инд.
ПНО-12-321/11.08.2021г.
Горната фактическа
обстановка се установява по безсъмнен начин от приетите без оспорване от
страните писмени доказателства, съдържащи се в приложеното по настоящото
производство адм. д. № 17/2021г. по описа на АдмС-Хасково, както и от
представените от ответника такива, приложени към писмения отговор по исковата
молба.
Въз основа на така
установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия.
Предявен е иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за имуществени
вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна част от индивидуален административен
акт. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – Община Димитровград, която е
юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така
предявеният иск.
Доводите на ответника за прекратяване на
производството, поради липса на правен интерес от завеждането му, са
неоснователни. При наличието на редовна искова молба, с която е предявен
осъдителен иск, съдът е длъжен да се произнесе с решение, като установи
обстоятелствата по делото и направи правен извод за съществуването на изискуемо
и ликвидно притезание на ищеца спрямо ответника. Правният интерес е положителна
процесуална предпоставка само в случаите, когато се предявява установителен иск
(чл.124, ал.1 ГПК), а не и при предявяване на осъдителен такъв. В последният
случай (какъвто е и настоящия)
съдът не може да откаже да разгледа спора и прекрати производството по делото,
а е длъжен да се произнесе с решение за осъждането на ответника или за
отхвърлянето на иска. В този смисъл е и
актуалната практика на ВАС .
Предвид гореизложеното,
искът е допустим. Разгледан по същество искът е
неоснователен.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в посочената хипотеза, следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен или обявен
за нищожен индивидуален административен акт, респ. незаконосъобразна или обявена
за нищожна част от такъв акт; 2. вреда от такъв административен акт или от такава
негова част и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения
незаконосъобразен индивидуален административен акт/част от него и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът претендира имуществени вреди в
размер на 1.10 лева, причинени в
резултат на отмененото като незаконосъобразно Решение №ОбС-07-316#1 от 05.01.2021г., издадено от Председателя на
Общински съвет – Димитровград в частта му по т.5, с която част във връзка с
предоставяне на достъп до обществена информация
за повторно ползване е определен разход в размер
на 1.10 лева с ДДС, след заплащането на който е посочено, че ще се осигури достъп до исканата
информация.
Не е спорно по делото,
а и се установява от приложените по делото доказателства, че Решение
№ОбС-07-316#1 от 05.01.2021г. на Председателя на Общински съвет
– Димитровград е отменено като незаконосъобразно
в частта му по т.5 с влязъл в сила
съдебен акт, поради което е налице първата кумулативна предпоставка от
горепосочения фактически състав.
Безспорно се установява също, че в резултат на тази
незаконосъобразна част от административния акт на ищеца са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата от 1. 10 лв за
предоставяне на достъпа до поисканата обществена информация за повторно
ползване. Обстоятелството, че сумата е заплатена от ищеца се потвърждава от
приложената приходна квитанция № 10164/05.01.2021г. , а освен това не е и
спорно между страните. Претендираната от ищеца сума е заплатена в резултат на
разпореденото в т.5 от Решение №ОбС-07-316#1 от 05.01.2021г., отменено в тази му част впоследствие като
незаконосъобразно от съда, поради което претърпените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на разхода по предоставяне на исканата обществена
информация за повторно ползване, съставляват пряка и непосредствена последица
от тази част на акта. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
При така
установеното, се налага извод, че към момента на подаване на исковата молба, са
били налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Независимо от горното, предявеният иск
се явява неоснователен.
В настоящото производство, с отговора по
исковата молба ответникът представя платежно
нареждане от 10.08.2021г. , видно от което сумата от 1.10 лв, заплатена по
приходна квитанция № 10164/05.01.2021г.
е възстановена на ищеца, както и писмо рег.инд. ПНО-12-321/11.08.2021г.
, с което последният е уведомен за възстановяването й. Същите доказателства
представя и ищецът с писмено становище вх.№5317/20.08.2021г. Така се удостоверява извършено от
ответника плащане на ищеца на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от отмененото като незаконосъбразно
в частта му пот.5 Решение
№ОбС-07-316#1 от 05.01.2021г. на Председателя на Общински съвет – Димитровград.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, съдът е длъжен да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, поради което извършването на плащането следва да се прецени като
правопогасяващ относно спорното правоотношение факт.
С привеждането на същата сума по сметка
на ищеца ответникът е заплатил своето задължение. Тъй като спорното притезание
е погасено чрез плащане, към настоящия момент предявеният осъдителен иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на производството на
жалбоподателя се дължат разноски, независимо от отхвърлянето на иска.
Ищецът претендира присъждане на разноски
в размер на 370.00 лева, от които 10.00 лева държавна такса и 360.00 лева действително
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 29.07.2021г.
С разпоредбата на чл.10, ал.2
от ЗОДОВ, е
предвидено, че ако искът за обезщетение бъде отхвърлен изцяло или бъде оттеглен
изцяло, или при отказ изцяло от иска, ищецът дължи заплащане на разноските по
делото. С тази разпоредба е предвидено специално ограничение относно начина на
разпределяне на разноски, направени в производства по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Извода се налага и с оглед
специалната разпоредба на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, която
предвижда, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. В тази алинея законодателят изрично е разграничил понятията
" разноски по производството ", държавна такса " и
"възнаграждение на адвокат". В случая
ищеца претендира разноски за ДТ и за адвокат, не и други разноски в
производството.
Съобразно практиката на Върховният административен съд по сходни
случаи, при отхвърляне на иска по ЗОДОВ,
поради заплащане в хода на производството, разноски за внесена ДТ
и адвокат са дължими на ищеца. /В този смисъл Решение №
10905/10.08.2020г. по адм. дело № 3430/2020г. на ВАС. /.
Наред с горното, в случая не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, според която ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. На първо място липсва изрично писмено признание на иска,
а на второ място плащането на
претендираната като обезщетение сума е извършено след получаване преписа от
исковата молба. Следователно с поведението си ответникът е станал причина за
възникването на съдебния спор.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360.00
лева съдът намира за неоснователно. Настоящото производство действително не се
характеризира с правна и фактическа сложност. Следва обаче да се отбележи, че адвокатското
възнаграждение е в размер , близък до минималния такъв от 300 лв, предвиден в
чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
поради което не може да се определи като прекомерен. Ето защо на последния следва да се присъдят
направените по делото разноски, поискани и доказани в размер съгласно
представен списък, а именно 10. 00 лв – внесена държавна такса и 360. 00 лв –
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание
чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З.
***, иск с прано основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против Община – Димитровград, с
претенция за заплащане на обезщетение в размер 1.10 лв за причинени имуществени
вреди от незаконосъобразен административен акт – т.5 от Решение №ОбС-07-316#1 от 05.01.2021г., издадено от Председателя на
Общински съвет – Димитровград.
ОСЪЖДА
Община
Димитровград да заплати на П.Т.З.
ЕГН ********** *** , разноски по делото
в размер на 370.00 /триста и седемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: