РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Силистра, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500107 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 87/24.02.2022г., постановено по гр.д. № 693/2021г., СРС признал за
установено, че Г. В. СТ. не дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД-
гр.Силистра, с ЕИК *********, следните суми: 163.89 лева- цена на доставена вода и други
ВиК услуги, за ап.№ 2, намиращ се в с.Калипетрово, ул.“Красна поляна“№9, за периода
31.01.2018г.- 13.10.2019г.; 17.14 лева - цена на доставена вода и други ВиК услуги, за ап.№
2, намиращ се в с.Калипетрово, ул.“Красна поляна“№9, за периода 18.07.2020г.- 30.09.2020г.
Отхвърлил е иска на Г. В. СТ., срещу “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД-
гр.Силистра за признаване за установено, че не дължи сумата от 1938.44 лева,
представляваща стойността доставена вода и други ВиК услуги, за периода 14.10.2019г.-
17.05.2020г. Осъдил е “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра да
заплати на Г. В. СТ. сумата от 32.32 лева - разноски по гр.д.№ 693/2021г. по описа на РС-
Силистра. Осъдил е Г. В. СТ. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-
ООД- гр.Силистра сумата от 274.38 лева- разноски по гр.д.№ 693/2021г. по описа на СРС.
Осъдил е Г. В. СТ. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД-
гр.Силистра следните суми: 1 694.55 лева -главница, дължима за периода 14.10.2019г.-
17.05.2020г.-цена на доставена питейна вода и други ВиК услуги в апартамент №2, намиращ
се в с.Калипетрово, обл.Силистра, ул.“Красна поляна“№9; 192.37 лева- обезщетение
за забава за периода 31. 12.2019г. -01.07.2021г. Осъдил е Г. В. СТ. да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра сумата от 375.48 лева-
разноски по насрещния иск, предявен по гр.д.№ 693/2021г. по описа на СРС.
1
Недоволен от решението в отхвърлителната част по неговия иск и в уважителната
част по насрещния иск, е останал Г. В. СТ., който го обжалва в законоустановения срок.
Моли да бъде отменено решението на СРС в обжалваната от него част, като се признае за
установено, че няма парично задължение към ВИК ООД, отхвърляйки по този начин и
предявения от дружеството насрещен иск. Претендира заплащане на разноските пред двете
инстанции.
Ответната страна “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено
обжалваното решение. Претендира разноски.
Силистренският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
във връзка с чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл. 35 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор, и насрещен осъдителен иск за неплатени
задължения.
Жалбоподателят сочи във въззивната жалба, че отрицателният установителния иск е
следвало да бъде уважен в пълен размер, както и да бъде отхврлен изцяло, като
неоснователен, насрещният иск, предевен от ВиК ООД.
СРС е приел, че исковете на Г.С. са основателни за периодите от 31.01.2018г. до 13.
10.2019г. относно задължението, възлизащо на 163.89 лева, и за периода 18.07.2020г.-
30.09.2020г. за 17.14 лева, но за периода 14.10.2019г.- 17.07.2020 г., са неоснователни.
Предмет на настоящото производство са задълженията на ищеца за периода
14.10.2019г.- 17.07.2020г.
Не се спори по делото, че Г.С. е собственик на ап.№ 2, намиращ се в с.Калипетрово,
ул.“Красна поляна“ № 9, и е потребител на ВиК услуги за този имот. Не се оспорва също
фактът, че претендираната от ВиК цена на доставени услуги в апартамента не е заплатена от
потребителя, както и че от 17.05.2020г. водоподаването към апартамента на ищеца е спряно
поради натрупаните и незаплатени задължения.
Видно от двустранен протокол № 27922/02.10.2019г. /стр. 17 от
първоинстанционното дело/, на 02.10.2019г. в процесния апартамент е монтиран
индивидуален водомер № *********, с пломба на холендъра № 72668, и съответно видно от
двустранен протокол № 29162 /стр.7/ водомерът е демонтиран. От изявленията на
процесуалния представител на ответника става ясно, че поради ползването на разрешен
платен годишен отпуск от съответния служител в дружеството, в неговата база данни
събитието на демонтажа е отразено на 17.07.2020г.
Страните не спорят, че до 2.10.19г. отчитането на доставените и ползвани
количества вода е ставало чрез общ за етажната собственост водомер.
Според вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, за периода от
17.05.2020г. /датата на отразяване спирането на водоподаването към имота/ до 17.07.2020г.
са начислени служебно 5 куб.м. и е издадена фактура № **********/30.09.2020г. /стр. 47 от
делото/, за отчетен период 11.05.2020г. - 17.07.2020г., със задължение за абоната от 18.31
лева. С оглед признанието на ответника, че още през месец май, отклонението към имота на
Г.С. е затапено и вода не е подавана, както и отразеното в Двустранен протокол №
29162/17.04.2020г. /стр. 7/, че водомерът в имота е демонтиран, правилно СРС е приел, че
сумата по тази фактура не се дължи. Съдът е съобразил, че протоколът за демонтаж е
непрецизно попълнен, но съпоставяйки го с другите доказателства по делото и изявленията
на страните, е приел за установен факта, че считано от 17.05.2020г. водоподаването към
апартамента е спряно и индивидуалният водомер е демонтиран, като през останалия период
от време-14.10.2019г.- 16.05.2020г. дружеството е изпълнявало задълженията си и е
2
доставяло на абоната вода, както и е осъществявало другите услуги, дължими по договора.
Както се посочи по-горе, не се спори, че ищецът не е изпълнил задължението за
заплащане на цена за ползваната вода и услуги за периода 14.10.2019г.- 16.05.2020г., но той
счита, че те са недължими, тъй като отчетените количества вода са прекомерни и не
съответстват на потребностите на домакинството му. Тези негови твърдения обаче не са
подкрепени с доказателства. Няма и данни Г.С. да е сезирал ВиК ООД за неточности в
измервателното устройство, повреди във ВиК инсталацията или други проблеми, свързани с
подаването и отчитането.
Свидетелят С П /инкасатор във ВиК ООД, отчитащ процесния имот/, заявява в с.з.,
че след монтирането на индивидуалния водомер, в апартамента на С. е имало теч, за който
са ходили негови колеги от ВиК и са го предупреждавали да го отстрани, както и той,
минавайки всеки месец, го е предупреждавал да си смени крана, но ищецът е отговарял, че
няма пари за това.
Тези факти се потвърждават и от другия свидетел Ст.С., инкасатор, отчитащ
показанията на общия /контролен/ водомер в жилищния блок. Той заявява, че е знаел от
колегите си, че е имало теч в имота на ищеца и те са го предупреждавали да го оправи, тъй
като има доста кубици, но всъщност нищо не е било предприето от негова страна.
Съпоставени тези показания с експертното заключение на ВЛ, налагат извода, че
периодът на бездействие от страна на жалбоподателя е продължил от 14.10.2019г.-
09.01.2020г. Видно от представената справка в табличен вид, отчетената вода е съответно
57, 41, 71 куб.м., макар че и след това, консумацията не е незначителна - по 25, 27,29 куб.м.
Всичко това налага извода, че ползвателят на услугите не е положил дължимите
усилия, за да преустанови безпричинното изтичане на водата и въпреки отправените
предупреждения е бездействал. Имайки предвид пасивното му поведение за предходния
период, обосновано с липсата на средства и невъзможността да заплаща задълженията си,
очевидно бездействието му е мотивирано от липсата на санкции. Както правилно е
съобразил СРС, възмущението му се поражда едва след като водоподаването е спряно
поради прекомерните му задължения.
Според заключението на ВЛ за периода от м.10.2019г. до м.05.2020г. консумацията
на вода е отчитана по показания на монтирания индивидуален водомер на ищеца, като са
добавени и преразпределените водни количества от общия водомер на сградата. Посочено е,
че от 14.10.19г. до 13.11.19г. – 57 куб.м. от инд. водомер, а от 13.11.19г. до 9.04.20г. – 193
куб.м. от индивидуалния водомер и 234,56 куб.м. преразпределени от общия водомер, като
още 18,571 куб.м. са преразпределени от общия водомер за периода 9.04.20г. – 11.05.20г.
В настоящия случай се отнася за сграда, в режим на етажна собственост, от което
следва, че за тази сграда релевантни са правилата, залегнали в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги, касаещи етажна собственост. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ,
услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество, отчетено и разпределено по
реда на чл. 25 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор на „ВиК“ ООД-гр.Силистра /ОУ/.
Съгласно чл.25 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г., публикувани съгл.
изискванията на чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ, в сила от 02.10.2014г., приложими и в
правоотношението с ищеца, изразходваното количество вода за сгради - етажна собственост
се разпределя въз основа на отчета по чл.27 и отчетите по индивидуалните водомери, като в
разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода в сградната или
вътрешна водопроводна мрежа /ал.1/. Разликата (общото потребление), между количеството
питейна вода, отчетено от общия водомер и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал.8 и чл.23.,ал.3, за
потребителите, чийто водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители,
пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери количества /чл.25, ал.2 от
ОУ/. Именно въз основа на тези разпоредби, за периода 13.11.2019г.- 11.05.2020г., на ищеца
са разпределени 253 куб.м. Както правилно е посочил СРС, причината за това може да се
3
намери в голямото количество, потребена от С. вода, начислена по индивидуалния му
водомер /поради неотстраняване от негова страна на повредите в имота му/, тъй като
разпределението е пропорционално на личното потребление, както и в бездействието на
последния и останалите обитатели на етажната собственост. От свидетелските показания и
доводите на ищеца става ясно, че и тяхното поведение е сходно с това на Г.С.- пасивно и
безотговорно. В жилищната сграда, според отчетите, първоначално са регистрирани двама
ползватели, а в последствие четирима. Съдейки по твърденията на ищеца и показанията на
свидетелите, не са избрани представителни органи на етажната собственост /ЕС/, съответно
никой от живущите не предприема действия по отстраняване на възникнали повреди в
сградата, а в случай, че в нея има и други обитатели, не уведомява ВиК оператора, че в
разпределението следва да бъдат включени и тези лица.
Като се има предвид това фактическо положение и продължителният период, през
който е продължило, начислената сума за отчетеното по този начин количество вода намира
своето логично обяснение.
От заключението на вещото лице и приложените счетоводни документи
категорично се установява, че за периода 14.10.2019г.- 11.05.2020г. дължимата от ищеца
сума към ответника възлиза на 1 697.41 лева главница и 194.19 лева - лихви за забава.
Съобразявайки всичко изложено до тук, СРС е стигнал до правилния извод, че
ищецът и ответник по насрещния иск дължи на дружеството 1 694.55 лева- главница и
192.37 лева - обезщетение за забава, поради което правилно е уважен насрещният иск и
съответно отхвърлен искът на ищеца за сумата над 163.89 лева /цена на доставена вода и
други ВиК услуги, за ап.№ 2 за периода 31.01.2018г.- 13.10.2019г./ и 17.14 лева - цена на
доставена вода и други ВиК услуги за ап.№ 2 за периода 18.07.2020г.- 30.09.2020г., а за
разликата до пълния претендиран от него размер, че не дължи сумата от 2 119.47 лева, искът
е отхвърлен.
Във въззивната жалба се сочи, че самото отчитане на водомера, съгласно чл. 23, ал. 4
от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВИК" ООД, град
Силистра и чл. 32, ал. 4 от Наредба №4/14.09.2004 г. показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета, като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, с посочване на трите му имена и
адреса. По подобен ред е уредена в чл. 24, ал. 4 от ОУ и хипотезата на отзаз на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при
неосигуряване на достъп повече от една година - длъжностното лице съставя протокол,
който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и
К оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното
количество питейна вода по реда на чл. 49.
Според жалбоподателя след като не е констатиран отказ от страна на потребителя, а
и в предоставените от ищеца карнетни листи за отчитане на водомера липсва подпис на
потребителя Г.С., на негов представител или на свидетел, то липсва доказателство отчитан
ли е изобщо, по надлежния за целта ред, водомера на потребителя за посочения период.Тези
доводи обаче за пръв път се изтъкват във въззивната жалба и поради това се явяват
преклудирани.
Следва обаче да се посочи за пълнота, че ищецът е положил своя подпис на
двустранния протокол за демонтаж с изрично посочените показания на водомера към
момента на демонтажа, без за са отбелязани възражения от негова страна. А и по силата на
чл. 23 ал. 4 изречение последно от ОУ, когато при отчитането на водомери се използва
електронен карнет, не е необходимо присъствието на потребителя или негов представител.
Предвид всичко изложено до тук се налага изводът, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно и законосъобразно, поради което подлежи на
4
потвърждаване.
Предвид изхода от процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, жалбоподателят
дължи на ответника направените от последния разноски по производството, а именно такива
за юрисконсултско възнаграждение, тъй като той е защитаван в процеса от юрисконсулт,
възлизащи на 300 лв. съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87/24.02.2022г., постановено по гр.д. № 693/2021г., в
частта, в която СРС е отхвърлил е иска на Г. В. СТ., срещу “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра за признаване за установено, че не дължи сумата от
1938.44 лева, представляваща стойността доставена вода и други ВиК услуги за периода
14.10.2019г.- 17.05.2020г., в частта, в която е осъдил Г. В. СТ. да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра сумата от 274.38 лева-
разноски по гр.д.№ 693/2021г. по описа на СРС, в частта, в която е осъдил Г. В. СТ. да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра следните суми: 1
694.55 лева -главница, дължима за периода 14.10.2019г.- 17.05.2020г.-цена на доставена
питейна вода и други ВиК услуги в апартамент №2, намиращ се в с.Калипетрово,
обл.Силистра, ул.“Красна поляна“ №9; 192.37 лева - обезщетение за забава за периода
31. 12.2019г. -01.07.2021г., както и в частта, в която е осъдил Г. В. СТ. да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра сумата от 375.48 лева-
разноски по насрещния иск, предявен по гр.д.№ 693/2021г. по описа на СРС.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. В. СТ., с ЕГН **********, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ”-ООД- гр.Силистра,с ЕИК *********, сумата от 300 (триста лева) лв.-
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5