Решение по дело №82/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 14
Дата: 26 януари 2022 г.
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20211890200082
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Сливница, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
„М.Г.” ЕООД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление в
с. Б., С. област, ул. „Р.“ № **, представлявано от С.Б.М. обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 – 003752 от 20.01.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на
жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.7 Закона за
здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.3 от Наредба № РД – 07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд (ДВ бр.102/2009 г.) и на основание чл. 416, ал. 5
във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят
поддържа, че АУАН и НП са издадени при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Изтъква, че увреждането на работника е
настъпило на територията на бетонов възел, стопанисван от друго дружество -
1
„Б. Г. - Б.“ ЕООД. Поддържа, че съобразно подписаното между двете
дружества споразумение по чл.18 ЗЗБУТ, задължение на последното е
организацията на работата и осигуряването на ЗБУТ на територията на
бетоновия възел. Също така счита, че неправилно проверяващите и АНО са
приели, че дружеството жалбоподател е допуснало пострадалия до място,
където съществува сериозна опасност за здравето и живота му. Оспорва
констатациите в АУАН, че на работника не е проведен инструктаж, като
посочва, че те се опровергават от цитираните записи в съответната книга.
Жалбоподателят излага съображения, че тези противоречия водят до неяснота
относно възприетата от проверяващите и от АНО дата на извършване на
твърдяното нарушение – дали това е 06.11.2020 г. или 14.12.2020 г. Твърди,
че пострадалият работник е бил надлежно инструктиран за длъжността, която
изпълнява – шофьор на бетоновоз и настъпването на злополуката е в резултат
на проявена от него груба небрежност и неспазване на технологичните
правила на бетоновия възел. Изтъква, че АНО не е изложил аргументи защо
не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Така въведените нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП са
съществени и са довели до опорочаване на административнонаказателното
производство. При тези съображения жалбоподателят моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление. Алтернативно, в случай, че съдът
прецени, че е налице извършено нарушение, жалбоподателят моли да бъде
намален размера на наложената имуществена санкция.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Поддържа, че
съставения АУАН и НП са правилни и законосъобразни, издадени при
спазване на всички изисквания на закона и след задълбочена проверка на
обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение.
При тези съображения моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (наказателно постановление № 23 – 003752 от 20.01.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, акт за
установяване на административно нарушение № 23 – 003752 от 22.12.2020 г.,
известие за доставяне, протокол за извършена проверка от 22.12.2020 г.,
идентификационна карта, пътни листове, извадки от книги за инструктаж на
„М.Г.“ ЕООД и на „Б. Г. - Б.“ ЕООД , товарителници, договор за превоз на
бетонови смеси, договор за наем на бетон-помпа, съвместно споразумение,
2
заповед и програми за провеждане на начален и периодичен инструктаж на
„М.Г.“ ЕООД, инструкция за безопасна работа на бетонов възел на „Б. Г. - Б.“
ЕООД, постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 22.12.2020 г., протокол от вътрешно разследване на
трудова злополука, заповед № З-0024 / 08.01.2019 г., заповед № З - 0025 /
08.01.2019 г., заповед № З – 0058/11.02.2014 г. и показанията на свидетелите
Ж. Г. П. и С. А. М.), намира следното:
На 15.12.2020 г. по повод получен сигнал за настъпила на 14.12.2020 г.
трудова злополука, свидетелите Ж. Г. П. – главен инспектор в Д ”ИТ
Софийска област” и С. А. М. – инспектор в Д” ИТ Софийска област”,
извършили проверка в обект бетонов възел в гр. Д., С. област, стопанисван от
„Б. Г. - Б.“ ЕООД. В хода на проверката контролните органи установили, че
по силата на договор между „М.Г.“ ЕООД и „Б. Г. - Б.“ ЕООД, от 06.11.2020 г.
лицето Д.В. превозвал бетонов разтвор от гр. Д. с бетоновоз с рег. №
*********, нает от трето лице от дружеството жалбоподател. На 14.12.2020 г.
на територията на бетоновия възел Д.В. излязъл от кабината на товарния
автомобил, за да измие гумите му. За да пусне крана за вода, отворил
ревизионна врата, намираща се на бетоновата площадка, която не се
заключвала. Тъй като се намирал в зоната за движение на количката за
транспортиране на едри добавъчни материали до смесителната машина,
вагонетка се спуснала и ударила работника в областта на главата, в резултат
на което той починал. Към момента на проверката Д.В. не е имал сключен
трудов договор с „М.Г.“ ЕООД, но от пътните листове и книгите на „Б. Г. - Б.“
ЕООД било видно, че изпълнява превоз на бетонов разтвор. По този начин
Д.В. бил допуснат до бетоновия възел, където съществува сериозна опасност
за здравето и живота му, без да е подходящо обучен и инструктиран – не е
проведен начален инструктаж от дружеството жалбоподател. Контролните
органи констатирали, че в периода от 06.11.2020 г. до 14.12.2020 г. на Д.В. е
бил провеждан ежедневен инструктаж от „Б. Г. - Б.“ ЕООД, който е надлежно
документиран с подпис на лицето в книгата за ежедневен инструктаж. Тъй в
деня като на проверката на място не присъствал представител на дружеството
жалбоподател, проверяващите инспектори предоставили възможност на
последния да се яви в сградата на инспекцията на 22.12.2020 г. за
приключване на проверката по документи. На 22.12.2020 г., когато била
извършена документната проверка, за лицето Д.В. не бил представен сключен
3
трудов договор, трудовото правоотношение между починалия и дружеството
жалбоподател било обявено за съществуващо с постановление от същата
дата. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 003752 от
22.12.2020 г., въз основа на който било издадено атакуваното НП № 23 –
003752 от 20.01.2021 г. на Директора на “Дирекция инспекция по труда
Софийска област “.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от
длъжностни лица в кръга на функциите им.
Съдът се позова и на показанията на разпитаните по делото свидетели,
които безпротиворечиво изясняват обстоятелствата, от значение за предмета
на доказване.
Посоченият доказателствен материал е непротиворечив, поради което
съдът му даде вяра изцяло, като не се явява необходим допълнителният му
анализ.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона срок срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 т. 7 от ЗЗБУТ при осъществяване
на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува
сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са
подходящо обучени, инструктирани и екипирани, а съгласно чл. 11, ал. 1, т.3
от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа
на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време, вкл. и на работещи от други предприятия, които ще работят
на територията на предприятието, както е в настоящия случай - допуснато е
4
лицето Д.В., работник на „М.Г.“ ЕООД, шофьор на товарен автомобил за
транспортиране на бетонови смеси до работа на бетонов възел, стопанисван
от „Б.Г.Б.“ ЕООД.
Общото правило въведено с чл. 281, ал. 1 от КТ е, че всички работници
и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. В
чл. 281, ал. 4 и 5 от КТ е въведено изискването да не се допускат на работа
лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието и
е предвидено задължение на работодателя да организира провеждането на
периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната
политика. Така още в КТ е направено разграничение между изискването да се
допускат до работа само лица с необходимите знания и умения и
задължението да се организира обучението и инструктажа на работниците и
служителите. Издадената Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд във връзка с чл. 281, ал. 5 от КТ също прави такова
разграничение. В чл. 3 от Наредбата се въвежда императивното изискване
към работодателя да не допуска до работа работник и служител, който не
притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а в
чл. 2, ал. 1 от същата е разписано задължението на работодателя да осигурява
на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и
здраве при работа в съответствие със спецификата на
професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита
възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното
работно място. Инструктажите, независимо от вида им по чл. 10, ал. 3 от
Наредбата, сред които е и инструктажа на всички други лица, които ще
посещават производствени звена на предприятието, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6
от Наредбата се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование,
като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на
работното място и съществуващият професионален риск по ред и при
условия, определени от работодателя. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредбата,
5
инструктажите, проведени по реда на същата се документират в Книги за
инструктажи съгласно приложение № 1. При конкретната проверка в обекта,
стопанисван от „Б.Г.Б.“ ЕООД и документалната такава на дружеството
жалбоподател такива книги за ежедневен и начален инструктаж са
представени на проверяващите, което заявява и актосъставителя при разпита
му като свидетел. Копие на страници от тези инструктажни книги са
приложени в преписката, те са посочени като доказателство за установеното в
АУАН и е видно и безспорно, че в нея фигурират данните на инструктираните
лица и подписите им като инструктирани, както и подпис на лицето,
извършило началния и ежедневния инструктаж.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за извършване на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко
заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни,
минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в
превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на
взривни материали; в международните автомобилни превози; в
автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни
химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.
В тази връзка съдът намира, че по делото безспорно е установено кое от
двете дружества е контролирало проверявания бетонов възел към датата на
проверката и това е „Б.Г.Б.“ ЕООД. Именно в изпълнение на задължението си
по чл.11, ал.1, т.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. то е осигурило
провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа
на работещия на територията на бетоновия възел от друго предприятие - Д.В..
Вярно е, че страните по съвместното споразумение по чл.18 от ЗЗБУТ
от 01.09.2020 г. са уговорили, че задължението за осигуряване на ЗБУТ, в
частност за провеждане на инструктаж е за възложителя. Такъв е проведен и
надлежно документиран за лицето Д.В. именно от дружеството,
стопанисващо проверявания бетонов възел. Поради това настоящата съдебна
инстанция приема, че то е имало качеството „работодател“ в широкия смисъл
на понятието по § 1, т.2 ДР ЗЗБУТ, което освен определението, вложено в §1,
т.1 ДР на КТ (всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
6
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за
извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател), включва и всеки, който
възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията
или организацията. Ето защо в случая дружеството жалбоподател „М.Г.“
ЕООД не е следвало да бъде санкционирано за извършено нарушение на чл. 3
от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Извън изложеното и за пълнота на изложението, следва да се отбележи,
че при съставянето на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна
на атакуваното НП, а именно – описаните в НП деяния представляват
множество отделни нарушения, които не са индивидуализирани конкретно, а
са посочени общо като „нарушението е започнало да се извършва ва
06.11.2020 г. и е преустановено на 14.12.2020 г.“. Налице са множество
описани отделни деяния, представляващи административни нарушения.
Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато едно лице извърши отделни нарушения
следва да се наложат отделни наказания, а не обща санкция. В този смисъл е
ТР № 77 / 1984 г. на ОСНК на ВС, според което при реализиране на
административнонаказателната отговорност не намират приложение
разпоредбите на чл.23-26 НК, касаещи правилата за определяне на едно общо
най – тежко наказание и продължаваното престъпление. Нормата за
продължаваното престъпление по чл.26 НК е неприложима в
административнонаказателното производство доколкото чл.11 от ЗАНН
препраща към разпоредбите на общата част на НК, единствено касаещи
въпросите относно вина, вменяемост, обстоятелства, изключващи
отговорността, форми на съучастие, приготовление и опит. Няма пречка
нарушенията да се установят с един акт и да се издаде едно наказателно
постановление, но при спазване изискванията на чл.18 от ЗАНН.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
7
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на члц.63д, ал.1 ЗАНН
(в сила от 23.12.2021 г.) на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, чийто размер
съобразно ваведеното възражение за прекомерност и съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя на 440 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 23 – 003752 от 20.01.2021 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на
„М.Г.” ЕООД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление в с. Б.,
С. област, ул. „Р.“ № **, представлявано от С.Б.М., за нарушение на
разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.7 Закона за здравословни и безопасни условия
на труд вр. чл.3 от Наредба № РД – 07-2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ
бр.102/2009 г.) и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.)
Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, представлявана от
директора да заплати на „М.Г.” ЕООД, с ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление в с. Б., С. област, ул. „Р.“ № **, представлявано от
С.Б.М., сумата от 440 лева, представляващи направените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8