Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 180/25.04.2019
г., гр.Добрич
В И М
Е ТО Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V
състав, в открито съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА и прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 3/2019 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
във вр. с чл. 204, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1 от ЗОДОВ.
Административното дело е образувано по искова молба на
К.П. *** срещу ОД на МВР гр. Добрич.
С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 200 лева за претърпени неимуществени вреди и в размер на 24 лева /за
всяко явяване в съдебно заседание пред РС Балчки/ за претърпени имуществени
вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление (НП) № 17-0283-000294/02.11.2017 г. на началник на РУ Каварна при ОД на
МВР Добрич.
В съдебно заседание ищеца, поддържа предявения иск на
изложените в исковата молба основания. Ангажира гласни и писмени доказателства. Твърди, че претенцията за имуществени
вреди в размер на 24 лева е надникът му по договор. За трите заседания на които
се е явявал в гр. Балчик не е бил на работа.
За ответната страна Областна дирекция МВР гр. Добрич се явява като процесуален представител главен
юрисконсулт М. Ж., който оспорва исковата
молба като неоснователна и недоказана. Относно имуществените вреди, сочи, че чл.157, ал.1, т.4 от КТ дава право на
ищеца да ползва отпуск за явяване като страна в процеса. Претендира
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Пледира, че не е установена пряката причинно-следствена връзка
между отмененото наказателно постановление и евентуалната вреда, поради което
не са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните
по делото доказателства, които обсъди по реда на чл. 12 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на
исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното от
фактическа страна:
С Наказателно постановление /НП/ № 17-0283-000294/02.11.2017 г., издадено от
началника на РУП към ОД на МВР Добрич, РУ Каварна, на К.П.П. е наложено административно наказание - глоба в размер
на 10 лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП и глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл.100, ал.3 от ЗДвП.
НП е обжалвано от наказаното лице пред Районен съд Балчик, който с Решение №141 от 07.09.2018 г.,
постановено по анх 36/2018 г. по описа на съда е
отменил наказателното постановление, като е приел, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Решението не е обжалвано и е влязло
в сила на 24.11.2018 г.
В подкрепа на твърденията за имуществени вреди по делото са представени трудов договор
№04882/05.03.2018 г., сключен между оспорващия и „ЕКСПРЕС ГАРАНЦИОН“ ООД гр.
Варна, от който се установява, че П. е получавал трудово възнаграждение в
размер на 530 лева; справка от НАП, допълнително споразумение към трудов
договор – трудово възнаграждение в размер на 570 лева, считано от 01.01.2019
г.; вносна бележка за заплатена ДТ в размер на 7 лева по сметка на РС Балчик,
за заверен препис от решение по анд 36/2018 г; вносна бележка за заплатена ДТ в
размер на 10 за образуване на настоящото административно производство.
За установяване на твърдяните от ищеца неимуществени вреди по делото се събраха
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Тодорка Тодорова Б. и
Антон-Павел Тодоров К..
Свидетелката Б. – майка на ищеца, изрично заявява, че желае да
свидетелства. Същата разказва, че синът и има отдавна проблеми с органите на
реда в гр. Каварна. Когато му се е налагало да шофира, винаги се е притеснявал,
ставал е много нервен, защото е смятал, че всичко това е несправедливо спрямо
него. Притеснението е продължило дълго и след този случай. Тъй като същата доста
често е боледувала се е налагало синът й да я води в гр. Добрич и Варна на
доктори, но той е отказвал да кара, защото са му взели документите и доста
дълго време не са му ги връщали. Сочи, че от тези проблеми с полицията е
получил нервно разстройство.
Свидетелят Антон-Павел Тодоров К., вуйчо на ищеца декларира, че не знае
какви проблеми е имал племенника му, просто няколко пъти се е налагало той да
го води до гр. Добрич.
При така установената фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на тази глава.
С поред чл. 7 /Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице
положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от
съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта
на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е
неблагоприятно засегнат от действието на отменен по съдебен ред като
незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началника на РУ Каварна. Ищецът е с адрес в гр. Каварна. Искът е допустим за разглеждане
в производството пред Административен съд-Добрич по реда на
глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд,
при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово
подсъдна на административните съдилища, съгласно точка 1 от диспозитива на
Тълкувателно постановление / ТП / № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно
дело / ТД / № 2/2014 г. на ОС на ГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд.
Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация и е насочена против ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация. Съгласно чл. 205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Безспорно, ОД на МВР
Добрич е юридическо лице и като такова е надлежният ответник по материалното
правоотношение по предявеният иск срещу него по чл. 205 от АПК. Исковата молба
отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Според текста на чл. 203, ал. 2
от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който се явява специален закон в производството за обезщетение.
Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. 3ОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране
на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани
от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата
препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс / ГПК /. Според чл. 8, ал. 2 от ГПК,
страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят
доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични
указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо
ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на
ищеца, която включва реално причинени материални и нематериални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или
длъжностно лице на ответника, като вредата
трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Вредите не се предполагат, а следва да
се докажат от ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт
представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни
неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността
се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От релевираните в исковата молба фактически обстоятелства, на които се
основава искът и неговият петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност
на Държавата за верди, причинени от административни органи, при и по повод административна
дейност, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. По правната си същност искът по чл.1 от ЗОДОВ е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди,
че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не
удовлетворява.
Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал редовна претенция във
връзка с чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, като твърди, че от незаконосъобразният акт на ответника при или по повод
изпълнение на административна дейност, са произлезли
твърдените от него вреда.
Следва да се посочи в тази връзка, че в исковото
производство/и по АПК/ това е напълно
достатъчно, тъй като е важно какво е твърдението на ищеца, а в случая то е
такова, че сочи дейността, свързана с отменен еното НП, за административна,
поради което и незаконосъобразността му представлява укоримо поведение, от
което ищецът твърди да са настъпили и описаните в неговата сфера вреди.
По делото е безспорно, че е налице първата
предпоставка - с влязъл в сила съдебен акт е отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление, издадено от началник на РУ Каварна към ОД на
МВР Добрич.
Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по
признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за
приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието " административна
дейност " е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: " Отговорност
за дейност на администрацията ".
В светлината на Тълкувателно постановление от
19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. По
аргумент от чл. 6 от ЗАНН, правораздавателната дейност е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща
управленска дейност. Като н аред с другите правни форми на изпълнителна дейност
- правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /
изпълнителна / дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност по силата на закона. Наказателното постановление, като резултат
от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по
естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове,
издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. Поради това, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление представлява правопораждащ правото
на обезщетение юридически факт от категорията на юридическите действия.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа
на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици.
Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление
се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени
задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Поради това не е от значение факта, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на
дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ. В които смисъл е и приетото в т. 1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на
ВКС и ВАС.
Налице е причинна връзка между незаконосъобразното
действие на администрацията и понесените вреди. В
съответствие с точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по
съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния
административен съд, делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така
също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15
март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Възприетото
в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съда, на основание чл.
130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, налага заключение, че наказателните
постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по
смисъла на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на
обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните
постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена
последица.
В настоящия казус твърденията на ищеца са, че претендираните за
обезщетяване вреди, както имуществени под формата на пропуснати ползи, дължимия му се надник, за дните когато се е налагало
да пътува до гр. Балчик за съдебно заседание, така и неимуществени са пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразното НП.
Съобразявайки мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС и тези на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017
г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния
административен съд, настоящият съдебен състав
приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения - упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органа в
рамките на административната му правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. В случая не е спорно, че това конкретно наказателно
постановление, е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред, видно от приложените по делото доказателства. Ето защо, съдът
намира за доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като
незаконосъобразен акт, в случая наказателно постановление.
Не са доказани обаче втората и третата
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по
реда на ЗОДОВ за причинени неимуществени и имуществени вреди.
Не е налична легална дефиниция за понятието неимуществена вреда. Обезщетенията за такива вреда се присъждат за конкретно
претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на
административния орган. Правно значимото в случая е, че ищецът следва да докаже
претърпените от него неимуществени и пряката им връзка с отменения акт.
В съдебното производство ищецът не установи и не доказа по безспорен и
категоричен начин, с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства,
наличието на твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания и силен стрес и най-вече за връзката им с отмененото НП. В показанията на двамата
разпитани свидетели, независимо от несъмнената им заинтересованост липсва
конкретика, двамата не сочат негативните преживявания и стрес да се
дължи именно на издаденото наказателно постановление.
Съгласно приложимата норма на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени виновно. От изложеното следва, че на обезщетение подлежат
както претърпените загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото, така и пропуснатите ползи - представляващи
осуетяване на възможността за реално увеличаване на имуществото на едно лице, в резултат от незаконосъобразния акт,
действия или бездействие на администрацията. В тежест на ищеца е при условията
на пълно, главно доказване да установи настъпването на реални вреди. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не
е достатъчно лицето да посочи своеволно определена сума, на която то определя вредите си, а следва да докаже по несъмнен начин, че за него
в действителност са настъпили вреди,
какъв е техният размер и, че незаконосъобразният акт, действие или бездействие
на администрацията е единствената причина за настъпване на тези вреди. В случая жалбоподателят не се справи с доказателствената
тежест, поради което настоящия съдебен състав приема, че в конкретния случай не
е налице фактическият състав за реализиране на отговорността на Областна
дирекция МВР гр. Добрич по отношение на заявената от ищеца претенция за
причинени му неимуществени вреди, тъй като не са
налице всички необходими елементи и предпоставки за осъществяването й съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и по конкретно доказателства
за реално настъпили неимуществени верди,
изразяващи се в отрицателни изживявания в резултат на издаването на процесното наказателно постановление.
По отношение на претенцията на имуществени вреди
съдът намира за нужно да отбележи следното: Настоящият съдебен състав намира,
че претендираните имуществени вреди, също са недоказани по основание и размер.
Претендира се сумата от 24 лева, с твърдението, че това е надника на оспорващия
за трите пъти, когато е бил в Районен съд гр. Балчик по оспорване на
наказателното постановление. Не са представени никакви доказателства на първо
място какво е дневното възнаграждение на П.. От представения трудов договор е
видно какво е трудовото му възнаграждение, но при една проста математическа
сметка се установява, че надника му на ден е 21 лева, а същият претендира 24
лева за три дни. На второ място, основателно е възражението на ответника и
позоваването на разпоредбата на чл.157, ал.1 ,т. 4 от КТ, която гласи, че „Отпуск
за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (Загл. изм. - ДВ,
бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) - Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр.
100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или
служителя: 4.
(изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) когато е призован в съд
или от други органи като страна, свидетел или вещо лице“, т.е. К.П. е следвало да поиска отпуск за явяването си на съдебните
заседания, който отпуск е платен.
Предвид изложените съображения съдът намира, че
исковата претенция на К.П.П. да бъде осъдена Областна
дирекция МВР гр. Добрич да заплати сумата от общо 224 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди е недоказана и неоснователна, поради което не следва да бъде
уважена.
При този изход на делото искането на представителя на
ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ размерът на възнаграждението следва да е 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл.1, ал.2
от ЗОДОВ, Добричкият административен съд, пети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от К.П. *** срещу ОД на МВР гр. Добрич, с които се претендира обезщетение в размер на 200 лева за претърпени неимуществени вреди и в размер на 24 лева за
претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № 17-0283-000294/02.11.2017 г. на началник на РУ Каварна при ОД на
МВР Добрич.
ОСЪЖДА К.П.П. ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция МВР гр. Добрич направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на
РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: