ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
17.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на
седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН
МАРИНОВ
при
участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Николай Лалов, като
разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 286 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от К.Г.В.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Стефан М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора
Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр.
Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма
положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното деяние, не е склонен да
спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Определение
№ 245/20.06.2018 г., постановено по НОХД № 325/2018 г. на РС-Враца, на
основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК на лишения от свобода В. е било
определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца
"Лишаване от свобода", при първоначален "строг" режим, за
осъжданията му по НОХД № 325/2018 г. на РС-Враца и по НОХД № 249/2018 г. на
РС-Враца. На основание чл. 24 НК, така определеното общо наказание е било
увеличено с 3 месеца лишаване от свобода, при което В. е следвало да изтърпи
общо увеличено наказание от 1 година и 9 месеца лишаване от свобода.
На основание
чл. 70, ал. 7 НК е постановено лишения от свобода В. да изтърпи отделно
наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца и 16 дни, при първоначален
"строг" режим, представляващо неизтърпяната част от наказанието по
ЧНД № 440/2017 г. на ОС-Враца.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 07.12.2017 г.,
като до 16.04.2018 г. е търпял приведеното му в изпълнение наказание от 4
месеца и 16 дни, а след тази дата е започнал да търпи и определеното му общо
наказание в размер на 1 година и 9 месеца "Лишаване от свобода".
До момента е изтърпял
фактически 1 година, 3 месеца и 1 ден. От работа му се зачитат 1 месец и 29 дни
или общо 1 година и 5 месеца.
Неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 4 месеца.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му общо
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Първоначалната
оценка на риска от рецидив е с високи стойности. Като причини и детерминиращи
фактори за извършване на престъплението са посочени ниско правно съзнание,
некритично отношение към криминалните си действия, контакти с криминално
заразени лица, ниско образователно ниво и липса на професионална квалификация.
Рискът от вреди е среден за обществото, поради многобройните предишни осъждания
за користно насилствени престъпления, придружени с употреба на физическа сила -
два пъти е осъждан за грабеж. Последното му престъпление, за което лишения от
свобода В. изтърпява присъда също е за користно престъпление, за което е осъден
на основание чл. 196, ал. 1 НК. Употребата на алкохол е една от причините за
ескалиращото криминално поведение.
Като цели в
плана на присъдата са били заложни участие в образователен процес и повишаване
на образователното равнище, формиране на самокритичност и възлагане на
конкретни трудови задачи. Осъзнаване на причинените вреди и формиране на трайни
трудови навици, чрез включване в трудов процес.
При изготвяне
на междинната оценка на риска от рецидив е установено минимално понижаване на
числовите стойности от 94 т. на 92 т., които продължават да бъдат в рамките на
високия риск.
Последната
оценка на риска от рецидив е снижена от висок риск - 92 т. на среден риск - 76
т. в следните дефицитни зони: междуличностни проблеми - не са регистрирани
конфликти с негово участие; отношение към правонарушението - частично осъзнава
вината си; управление на финанси и доходи - правилно разпределя финансите си.
Рискът от
вреди спрямо обществото остава среден, но клонящ към висок поради двете
осъждания за грабежи в миналото. Рискът от сериозни вреди спрямо другите лишени
от свобода е с ниски стойности. Не показва враждебни нагласи и не е склонен да
употреби физическа сила при попадане в конфликтна ситуация.
Лишеният от
свобода В. е устроен на работа на външен работен обект от 05.07.2019 г. по чл.
80 ЗИНЗС в района на затвора. Възложени са му трудови задачи, свързани с
ремонтни дейности на покриви и обща физическа работа. По време на пребиваването
си в затвора В. е включен в образователен процес по собствено желание. Редовно
е посещавал учебните занятия и е награден с решение на педагогическия съвет за
сериозно отношение към учебния процеси и активно участие в извънкласните форми.
Със Заповед № 302/21.11.2018 г. на началника на Затвора-Враца, влязла в сила на
19.11.2018 г. режима на изтърпяване на наказанието на л. св. В. е заменено от
"строг" на "общ", след което е преместен в затворническо
общежитие от открит тип.
Въпреки тези
положителни тенденции в развитието на лишения от свобода не може да направи
обоснован извод, че той е променил модела, манталитета и стереотипа си на
престъпно мислене и поведение. Доказателства в подкрепа на написаното по-горе
са поредните осъждания на лишения от свобода В., нарушаване на условния срок на
условно-предсрочно освобождаване по ЧНД № 440/2017 г. на Врачански окръжен съд
и изтърпяване на остатъка от УПО в размер на 4 месеца и 16 дни.
Рискът от
рецидив е снижен от висок - 92 т. на среден - 76 т., но той остава в най-високите
граници на средния риск.
В местата за
лишаване от свобода осъденият В. демонстрира относително добро поведение, но в
живота на свобода води хищнически и манипулативен начин на живот, несъвместим с
добрите нрави и общочовешки ценности.
Според ИСДВР,
лишеният от свобода В. не е склонен под влияние на околните, да промени
вижданията и принципите си. Уменията му за мислене не са на необходимото ниво,
поради факта, че системно повтаря едни и същи грешки. Навън контактува с
криминално проявени лица, които влияят негативно върху неговото поведение.
Злоупотребата
с гласуваното доверие на правораздавателните органи и пенитенциарната
администрация, продължаването на престъпната му дейност и богатото криминално
минало, са ключови фактори, които показват, че не са налице достатъчно
безспорни доказателства за реално поправяне на личността.
Не се
пренебрегват и постигнатите положителни резултати, но те засега не са
стабилизирани и предстои още работа в тази посока като ангажиране с трудова
дейност и други ресоциализиращи мероприятия в рамките на затворническото
общежитие.
Средният риск
от рецидив и вреди за обществото се обуславя от криминалното минало, а
многократните осъждания за едно и също престъпление показват, че лишения от
свобода В. проявява престъпна упоритост, самонадеяност и склонност към
импулсивни и безразсъдни действия.
Шансовете за
реинтеграция на К.Г.В. са незадоволителни, с оглед проявената престъпна
упоритост и липсата на мотивация за промяна на корекция в поведението му.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на нарушения на реда
трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно.
Приложените
мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето
и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена
в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни
усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно
поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице
наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода. Видно е,
че риска от рецидив е запазил високите нива
на средните стойности и то в условията на контролирана среда.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че В. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К.Г.В., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.
Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му по НОХД № 325/2018 г. на РС-Враца
в размер на 1 година и 9 месеца "Лишаване от свобода", с остатък от 4
месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: