№ 382
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201100603394 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски районен съд, НО, 9 с-в от 11.08.2020 г. по
НОХД № 18472/18 г., подс. Д. Г. М. е признат за невиновен за това, че в
периода 03.06.18 г. – 04.06.18 г. в гр. София, в жилище, находящо се на адрес:
ж.к. „****, е извършил в условията на продължавано престъпление две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, като деянията са извършени както следва: на 03.06.18 г.
около 19.00 ч. в гр. София, в жилище, находящо се на адрес: ж.к. „****, след
скандал се е заканил с убийство на Й.Т. М.а, със следните действия: започнал
да я притиска в коридора и да я души, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му у Й. М.а; на 04.06.18 г. около 01.00
ч. в гр. София, в жилище, находящо се на адрес: ж.к. „****, се е заканил с
убийство на Й.Т. М.а, като й казал, че ще я прати в гроба при майка му, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му
у Й. М.а, като на основание чл.304 от НПК подсъдимият е оправдан по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1
1
вр. чл.26, ал.1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при СРП. В
протеста и допълнението към него се твърди, че присъдата на районния съд е
неправилна и незаконосъобразна. Изложени са подробни съображения за
неправилна оценка на доказателствата и погрешни фактически изводи на
първоинстанционния съд, които са довели и до неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на надлежни мотиви към
атакуваната присъда. Направено е искане присъдата да бъде отменена и да
бъде постановена нова присъда, с която подс. М. да бъде признат за виновен
по повдигнатото обвинение.
В разпоредително заседание на 12.07.2021 г. въззивният съдебен състав
по реда на глава XXI от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите, както и
изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание представителят на СГП счита, че присъдата на
първата инстанция е неправилна, тъй като са налице достатъчно
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, подкрепящи
обвинителната теза, подробни съображения за което са изложени в протеста.
Моли въззивният съд да отмени присъдата и да признае подсъдимия за
виновен.
Защитниците оспорват протеста и молят присъдата на районния съд да
бъде потвърдена. Посочват, че пострадалото лице – съпругата на подсъдимия,
пред районния съд изрично е заявила, че желае да се ползва от правото си по
чл.119 от НПК и да не дава показания по делото. Считат, че присъдата е
постановена при спазване на съдопроизводствените правила и че
подсъдимият не е осъществил състав на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1
от НК.
При последната си дума към съда подс. М. моли за оправдателна
присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, след като
обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Неоснователни са доводите в протеста относно допуснати в хода на
производството пред районния съд съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на надлежно мотивиране на присъдата. Настоящата
съдебна инстанция констатира, че мотивите към присъдата отговарят на
изискванията на закона, изготвени са в значителен обем и дават отговор на
всички въпроси, регламентирани в чл.305, ал.3 от НПК.
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за
2
приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания за
ревизиране на фактологията, приета от първия съд, която се изразява в
следното:
Подс. Д. Г. М. и пострадалата Й.Т. М.а са съпрузи и имат сключен
граждански брак от 1969 г. Двамата живеят в жилище, придобито по време на
брака, находящо се в гр. София, ж.к. „****.
Към 2018 г. отношенията между двамата съпрузи били влошени.
Между тях често възниквали пререкания и скандали, свидетел на които била
и дъщерята на съпрузите – св. М. М.а - Т., която макар да живеела в отделно
жилище, имала непосредствени впечатления от развитието на техните
взаимоотношения.
През 2018 г. пострадалата М.а подала молба за развод, въз основа на
която било образувано гр.д.№2203/18 г. на СРС, III г.о, 149 с-в. Със съдебно
решение от 18.07.18 г. бракът бил прекратен на основание чл.44, т.3 вр. чл.49,
ал.1 от СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по обща
вина на съпрузите. Със съдебното решение бил отхвърлен иска от страна на
пострадалата М.а за издръжка от бившия й съпруг, както и за предоставяне за
ползване от нея на семейното жилище. Към момента на провеждане на
първоинстанционното производство по настоящото наказателно дело,
посоченото решение на СРС не е било влязло в законна сила поради
обжалването му.
В началото на месец юни 2018 г. св. А.К., съсед на семейство М.и от
блока, отишъл една вечер на гости в жилището им около 20.00 ч. – 20.30 ч.
Св. К. и подс. М. седнали да вечерят и се почерпили с ракия. Около 22.00 ч.
вкъщи се прибрала пострадалата М.а и също седнала на масата. Докато
разговаряли, подсъдимият и пострадалата се скарали във връзка със златна
пендара, която някога майката на подсъдимия била подарила на пострадалата.
При скандала двамата се обиждали и спорели, но никой от тях не отправял
заплахи или извършил посегателство.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, намира, че
деянията, инкриминирани в обвинителния акт, не са доказани в хода на
съдебното следствие по несъмнен и безспорен начин.
По делото изобщо липсват преки доказателства относно
извършването на двете инкриминирани деяния от страна на подсъдимия,
изразяващи се в отправяне на закани с убийство спрямо пострадалата М.а,
съответно на 03.06.18 г. и 04.06.18 г. Подсъдимият в своите обяснения отрича
извършването на деянията. Самата пострадала, която би имала качеството на
свидетел-очевидец /на евентуално извършените деяния/ и респ. нейните
показания биха имали характер на преки доказателства за главния факт, е
упражнила пред съда правото си по чл.119 от НПК да откаже да свидетелства,
в качеството си на съпруга на подсъдимия.
Извън липсата на преки доказателства, по делото не са събрани в
нужния обем и косвени такива относно отправянето на закани с убийство от
3
страна на подсъдимия към пострадалата. Пред съда е разпитан свидетелят
А.К. /чиито показания от досъдебното производство също така са приобщени
по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК/ , а по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.4 от НПК са приобщени показанията от досъдебното производство на
починалия свидетел А.П., като двамата посочени свидетели са съседи от
блока на подсъдимия и на пострадалата. В показанията си св. К. заявява, че
подс. М. не е конфликтен и агресивен човек, двамата съпрузи понякога се
карали, но в рамките на нормалното. Свидетелят разказва за случай в
началото на месец юни 2018 г., когато гостувал една вечер на семейството и
присъствал на скарване между съпрузите, повод за което била златна пендара,
подарена някога от майката на подсъдимия на пострадалата М.а. Свидетелят
категорично отрича да е възприел отправяне от подсъдимия на закана с
убийство спрямо пострадалата. Св. П. от своя страна заявява, че никога не е
виждал подсъдимия и пострадалата да се карат, да си отправят закани или да
е имало физически сблъсък между тях. Описва подсъдимия като сериозен и
полагащ грижи за семейството човек.
Единственият доказателствен източник по делото, в който се
съдържат данни относно извършване на инкриминираните деяния - отправяне
на закани с убийство от подсъдимия към пострадалата, са показанията на св.
М. М.а – Т., дъщеря на съпрузите. Същата заявява, че на 04.06.18 г. сутринта
майка й се е обадила по телефона, казвайки, че предишния ден подсъдимият
се е опитал да я души, а рано сутринта на 04.06.18 г. подсъдимият я нападнал
със заплахи, че щял да я прати в гробищата при майка му. Св. М.а – Т. не е
очевидец на тези действия на подсъдимия, а преразказва това, което е научила
от майка си и поради това показанията й се явяват косвени доказателства за
евентуалното отправяне на закана. Само нейните показания, сами по себе си,
не са достатъчни, за да се обоснове категоричен извод за извършване на
деянията от подсъдимия. Съгласно константната съдебна практика,
осъдителна присъда може да почива и само на косвени доказателства, но само
при положение, че разгледани в своята съвкупност и взаимовръзка, те водят
до единствено възможен и категоричен извод за виновността на подсъдимия,
изключващ останалите възможни версии /в този смисъл: р.№90/21.06.95 г. на
ВКС, І н.о.; р.№402/20.12.99 г. на ВКС, ІІІ н.о.; р.№380/13.12.99 г. на ВКС, ІІІ
н.о.; р.№426/03.10.02 г. на ВКС, ІІ н.о./. По настоящото дело обвинителната
теза е подкрепена само от едно косвено по своя характер доказателство –
посочените по-горе показания на св. М.а – Т., което не е достатъчно да
отговори на изискванията на закона за доказване на престъплението по
несъмнен и категоричен начин. Що се отнася до изготвените по делото
съдебно-психиатрични експертизи на пострадалата, същите не представляват
доказателство за извършване на инкриминираното деяние и неговото
авторство, тъй като вещото лице дава положително заключение относно
възбуждане на основателна уплаха и страх у пострадалата само хипотетично
т.е. в случай, че твърденията на пострадалата за отправени към нея заплахи
отговарят на истината, по начина, по който тя ги съобщава. Както при
4
изготвянето на СПЕ на досъдебното производство, така и при допълнителната
СПЕ, изготвена в хода на съдебното следствие, не е констатирано актуално
отклонение в психичното състояние на пострадалата, същото е било
стабилно, без данни за виктимизация на освидетелстваната, следователно
липсва обективна /независима/ находка, установяваща причинена уплаха на
пострадалата; заключенията на експертизите са производни на твърденията на
пострадалата и се явяват функция от тяхната истинност.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че обвинението
срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен и категоричен начин, съобразно
изискването на чл.303, ал.2 от НПК, поради което подсъдимият следва да
бъде признат за невинен.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че
присъдата следва да бъде потвърдена.
С оглед горното и на основание чл.334, т.6 от НПК и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, НО, 9 с-в от
11.08.2020 г. по НОХД № 18472/18 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5