РЕШЕНИЕ
№ 3430
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20221110209809 по описа за 2022 година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото
приключване установява следното:
Производството протича по реда на Глава Десета на АПК и предмет
на оспорване с жалбата на А С Д. е Заповед рег. № 230зз-692/06.07.2022 г., с
която той е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Жалбата се поддържа от неговия процесуален представител и се
оспорва от представителя на полицейския орган, издал този заповед и
ответник по жалбата, по подробни съображения, изложени в хода на
пренията.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган,
съдът следва да провери съществуването на петте основания за
законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на
компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на
съответните административно-производствени правила при издаване на акта;
спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат
по аргумент от чл.146 от АПК.
1
Липсата на който и да било от съответните реквизити прави съответния
акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока – и нищожен.
В случая се установява, че въпросната заповед е издадена от Д. В. П.,
който заема длъжност командир на отделение в група ООР при Сектор
Охранителна полиция към 06 РУ-СДВР. Тази длъжност определя Д.П. като
полицейски орган, който може да издава заповеди като процесната на
територията на Столична община към посочената дата, т. е. съдът приема, че
е налице материална, темпорална и териториална компетентност на органа,
издал заповедта.
Формата на административния акт е писмена и в конкретния случай тя е
спазена, тъй като въпросната заповед е издадена писмено и съдържа
съответни реквизити и същата е подписана от лицето, посочено за нейн
издател.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя свързани с
неговата неграмотност и с твърденията че той не е осъзнавал какво подписва,
доколкото видно от заповедта, от протокола за обиск и от декларацията към
заповедта трите акта не носят подписа на задържаното лице, а са оформени
при негов отказ да ги подпише, за което съответно се е разписал и свидетел
на отказа с посочени имена и месторабота.
Съдът намира, че на първо място по делото не са събрани доказателства
за неграмотност на жалбоподателя А.Д. изключваща изначално възможността
му да чете на български език, доколкото същият е български гражданин и с
оглед задължителното посещение на училище до шестнадесет годишна
възраст, съдът не би могъл да презумира тотална неграмотност на
българските граждани. Довод в подкрепа на подобно твърдение следва да се
посочи и в представените от самия защитник, договорът и пълномощно,
които носят подпис на жалбоподателя, който очевидно е преценил, че може
да подпише тези документи и е разбрал тяхното съдържание.
Поради изложеното съдът намира, че в случая не е допуснато
съществено нарушение относно формата на заповедта за задържане, което да
опорочава цялото производство по нейното издаване.
Материалното основание да бъде издадена оспорената заповед
представлява разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който посочва, че
полицейските органи могат да задържат лица, за които има данни да са
2
извършили престъпление. Издателят на заповедта е полицейски орган по
смисъла на ЗМВР и е задържал лицето – жалбоподател, за което са
съществували данни да е извършило престъпление, както се установява от
материалите по административната преписка. В заповедта е посочена не само
правната квалификация на деянието – по чл. 325 от НК – „хулиганство“, но
освен това накратко са описани и основните характеристики на самото
деяние, а именно, че то се е осъществило на бул № и се е изразило в
изваждане на предпазно колче от тротоара, което според съда е достатъчно
ясно и конкретно посочване на причината за задържане. Поради бланкетния
характер на заповедта за задържане и условията на незабавност, в които се
съставя, не може да се очаква в нея да се изписва цялата установена
фактическа обстановка, каквито изисквания поставя наказателния процес.
Достатъчно е да се установи, че в случая са били събрани данни, че лицето е
извършило престъпление. Понятията „данни за извършване на престъпление”
по ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл.207 от НПК имат различно
съдържание и законът при издаване на заповед за задържане на лице не
поставя изискване вината му да е несъмнено доказана по предвидения в НПК
ред.
Достатъчно е в полицейските органи да е налице убеденост, че
действията, които лицето извършва, реализират състав на това престъпление.
В този смисъл следва да се счита хипотезата на достатъчно данни за
престъпление по чл.72 от ЗМВР. Полицейските органи са имали такива данни
по преценката на този съдебен състав и те са се съдържали в материалите
приложени по НАХД № 8516/2022 г. към Акта за констатиране на дребно
хулиганство. Такива са докладната записка по случая и сведенията на двама
свидетели, сочещи извън данните за измъкване на кол от тротоара и за
заплашване на минаващите покрай жалбоподателя, притесняване на лицата,
негово агресивно поведение.
В този смисъл съдът не е обвързан със становището на съда
произнесено по УБДХ, който е достигнал до своя извод за невиновност преди
всичко поради допуснати според съдията съществени процесуални нарушения
при съставяне на акта и описанието на нарушението в него.
На следващо място съдът следва да даде отговор и на възражението на
защитата относно последващото развитие на производството и внасянето на
3
делото в съда по УБДХ, вместо образуване на досъдебното производство за
извършено от А.Д. престъпление по чл. 325 от НК. В този смисъл следва да се
подчертае, че единствено Прокуратурата на Република България има
правомощието да преценява, дали определено поведение осъществява
признаците на престъпление по НК или не, като очевидно на 07.07.2022 г.
материалите са докладвани на прокурор в СРП, който е преценил, че не са
налице данни за престъпление, а делото следва да бъде внесено за
разглеждането му по УБДХ.
Съдът намира, че такова развитие на обстоятелствата в случая е
допустимо, тъй като полицейските служители задържали нарушителя не биха
могли на този ранен етап да преценя конкретната обществена опасност на
извършеното и дали компетентния орган ще повдигне обвинение за това или
ще откаже съответно ще насочи производството към провеждането по реда на
УБДХ, доколкото от обективна страна едни действия биха могли да се
тълкуват и в двете насоки. Още повече, че в случая самият Указ допуска
задържането на лицето за довеждането му пред съда, с което се явява
изпълнена и целта на закона в този конкретен казус. Поради това според съда
няма противоречия с материално-правната разпоредба, която е дала повод на
издателя на заповедта да издаде Заповедта за задържане.
Целта на тази разпоредба от ЗМВР е да се обезпечат съответните
граждани за нуждите на извършването на полицейски проверки или
евентуално досъдебни производства с необходимия минимален принудителен
ефект на този етап от съответната полицейска проверка и тази законова цел не
е нарушена в конкретния случай, т. к. лицето с тази заповед се задържа за
максимален срок от 24 часа.
Във връзка с доводите на защитата относно продължило над този срок
задържане съдът следва да посочи, че в самата заповед за задържане е
отбелязано, че А.Д. е освободен в 14.00 ч. на 07.07.2022 г., като не са събрани
доказателства за продължило след този момент задържане. Действително
лицето е доведено пред съда, който е разгледал делото в 16.00 ч. на 07.07.2022
г., но нито в съдебния протокол, нито в друг документ е посочено, че лицето
към този момент е било задържано, а съдът не би могъл да приеме
твърденията на защитата за доказателства в процеса. А относно
целесъобразността на задържането следва да се подчертае, че очевидно от
4
отбелязаното върху печата, акта по УБДХ е внесен в Регистратурата на СРС в
14.34 ч., като преди това делото е било докладвано на дежурен прокурор в
СРП. С това се обяснява и минималното забавяне при разглеждане на
производството от дежурен съдия което е станало извън 24 часов срок от
задържането, който видно от заповедта е започнал в 14.30 ч. на 06.07.2022 г.
Същественото процесуално нарушение като последен критерий на
дадения индивидуален административен акт е налице тогава, когато не са
спазени правилата, които уреждат условията и реда за издаването на
административния акт, и с него се засягат съответните права и законни
интереси на съответното лице.
В конкретния случай, в оспорената заповед е посочено, че лицето е
евентуален извършител на престъпление, свързано с нарушаване на
обществения ред и спокойствие и според съда е достатъчно посочването на
цифровата квалификация на дадения престъпен състав и краткото описание
на обстоятелствата при извършването му, без това да засяга правата на А.Д.,
защото от момента на неговото фактическо задържане от полицията той е бил
наясно поради каква причина е задържан, като още на следващия ден делото
му е разгледано и от съда в производството по УБДХ, като единствено
неявяването на нарушителя във второто съдебно заседание го е препятствало
да чуе лично разпитите на свидетелите, поради което съдът счита, че не са
засегнати правата на жалбоподателя А.Д. чрез наличието на съществено
процесуално нарушение, което твърди адв. Ч.
Липсата на мотиви, както твърди адв. Ч., също не е налице, защото в
конкретния случай мотивите към административния акт са посочени с
цитиране на самите законовите разпоредби, краткото описание на деянието и
посочената му правна квалификация. С оглед на всичко изложено съдът
намира, че следва да бъде оставена без уважение жалбата срещу заповед за
задържане на А. С. Д..
В тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноските за
минималното възнаграждение на юрисконсулт, представляващ ответника по
жалбата, възлизащи на 80.00 (осемдесет) лева, както и внесената държавна
такса от самия жалбоподател.
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. С. Д. срещу Заповед рег. №
230зз-692/06.07.2022, издадена от Д. В. П., заемащ длъжност командир на
отделение в група ООР при Сектор Охранителна полиция към 06 РУ-СДВР
при 06 РУ СДВР, с която жалбоподателят е задържан по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР.
ОСЪЖДА А. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за минимално юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на
Глава XII от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен
срок от днес.
Да се издадат преписи на страните при поискване.
Съдебното заседание приключи в 12.15 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6