Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 17.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА
ТОМОВА
При секретаря Стела Цветкова
и в присъствието на прокурора Юлия Накова, като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 3122 по описа на съда
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от В.Г.В.
с ЕГН **********,*** срещу П.н.Р.Б. в
която се твърди, че на 07.04.2015г. ищеца бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1
от НК, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода до 5 години. Била
му взета мярка за неотклонение „подписка”. Наказателното производство
продължило около две години - до 07.10.2016г., когато влязла в сила присъдата,
с която бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Твърди се, че до началото на
наказателното преследване ищеца имал
добро име в обществото и бил обществено разпознаваема личност в ***и в
региона, а също така и с лица от други населени места, с които имал служебни
взаимоотношения. Сочи се, че бил регистриран земеделски производител, имал
сключени арендни договори с различни собственици на земя и образуваното
наказателно производство довело до отлив у арендодателите да подновят сключените вече договори с него.
Незаконното обвинение го злепоставило пред близки, познати, работници, служители
и съселяни, било засегнато доброто му име, довело до отчуждаване и недоверие
както между него и познатите му, а така също и с представителите на общността.
Сочи се, че ищеца бил председател на местната ловна дружинка, имал и издадено
разрешително за притежаване на оръжие, което му било отнето във връзка с
образуваното досъдебно производство и по този начин бил лишен от правото да
практикува своя любим спорт.
Излага се, че характера на
повдигнатото обвинение, постоянно оказваната наказателна репресия и процесуална
принуда допълнително повлияли върху размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Те се изразявали в преживения емоционален стрес от
образуваното наказателно производство и свързаните с него негативни психически
изживявания – страх и безпокойство от евентуално осъждане. Накърнено било
личното и професионалното му достойнство. Воденото наказателно преследване
довело до психическа депресия, стрес, лични неудобства и притеснения от явяванията в поделенията на ***.
Допълнителни неудобства създавало и обстоятелството, че съдебните заседания се
провеждали в други населени места, различни от адреса на ищеца.
Твърди се, че ищеца търпял и
имуществени вреди от незаконното обвинение, изразили се в разходи за адвокатски
хонорари в общ размер на 3 290лв.
При изложените обстоятелства,
ищеца счита, че за репариране на търпените неимуществени вреди ответника му
дължи обезщетение в размер на по 15 000лв., а за репариране на имуществените
вреди – сума в размер на 3 290лв., ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 07.10.2016г. до окончателното
изплащане.
Ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковата претенция. Оспорва твърдените факти за
търпени от ищеца болки и страдания, които да са в причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение. Твърди, че по същото време срещу ищеца било водено и
друго наказателно производство, което правело невъзможно разграничаване на
вредите от двете обвинения. Счита, че претенцията за неимуществени вреди е
завишена по размер. Оспорва изцяло по основание и размер претенциите за
имуществени вреди.
След преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От
приложеното НОХД №1115/2015г. по описа на ***и съдържащото се в него досъдебно
производство №Д-1878/2014г. по описа на ***се установяват следните факти :
С
постановление на прокурор при ***от 15.08.2014г. е било образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
извършено през м.май 2014г. и м.юни 2014г в землището на ***.
С
постановление от 07.04.2015г. на разследващия орган по досъдебното
производство, ищецът В.Г.В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено на неустановени дати през периода от началото на м.май 2014г. до края
на м.юни 2014г. престъпление по чл.216,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години. При това е била взета по отношение на него мярка за
неотклонение „подписка”. На същата дата е бил разпитан в същото качество.
На 05.05.2015г. в ***е бил внесен
обвинителен акт, с който ищеца В.В. е бил предаден на съд за престъпление по
чл.216, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на неустановени дати през
периода от началото на м.май 2014г. до края на м.юни 2014г., при условията на
продължавано престъпление, в масив 069 от КВС на землище ***, чрез ползване на
трактор и селскостопанска техника унищожил противозаконно чужди недвижими вещи
– 9.166 дка посеви овес на стойност 761лв., собственост на ***.
Въз основа
на обвинителния акт е било образувано производството по НОХД №1115/2015г. по
описа на ***. По същото са били проведени тринадесет открити съдебни заседания
за времето от 23.06.2015г. до 28.06.2016г., в които ищецът се е явил в
качеството на подсъдим. В пет от заседанията не е бил даден ход на делото, а в
останалите е било проведено съдебно следствие и събирани доказателства.
В
последното проведено съдебно заседание – на 28.06.2016г. е била постановена
присъда, с която ищеца е бил признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
На 12.07.2016г.
***е депозирала протест срещу първоинстанционната присъда, въз основа на който
е било образувано производството по ВНОХД №660/2016г. по описа на ***. По
същото е било проведено едно о.с.з. на 14.09.2016г., в което ищецът се е явил.
С решение на въззивната инстанция от 07.10.2016г. е била потвърдена
оправдателната присъда на първоинстанционния съд по НОХД №1115/2015г. Това
решение, като необжалваемо е влязло в законна сила на датата на постановяването
му – 07.10.2016г.
От
приложеното копие на Решение №970 от 28.06.2016г. по гр.д.№6657/2015г. по описа
на *** е видно, че воденото друго наказателно производство срещу ищеца, по
което също е бил оправдан, е приключило с влязъл в сила съдебен акт на
13.10.2014г. Т.е., през периода на воденото срещу ищеца наказателно
производство №Д-1878/2014г. по описа на ***, срещу същото лице не е имало друго
неприключило такова производство.
Представено е от ищеца удостоверение от ***с изх.№4064/12.10.2016г.,
предназначено да послужи пред служба КОС, с което е удостоверено, че към датата
на издаването му е налице висящо наказателно производство за престъпление по
чл.216, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Безспорно е обаче, че соченото в
издадения документ досъдебно производство е именно приключилото с влязла в сила
преди датата на издаването му оправдателна присъда по НОХД №1115/2015г. по
описа на ***.
Представени са също така от ищеца амбулаторен лист №31/07.01.2016г.,
установяващ, че на сочената дата е посетил лекар с оплакване за прескачане на
сърцето и амбулаторен лист №728/26.04.2016г., от който е видно, че е потърсил
лекарска помощ с оплаквания за често примигване и сърцебиене в условия на
психоемоционален стрес, при което е била предписана медикаментозна терапия.
В хода
на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателства, ангажирани от ищеца. Свидетелят С.В. сочи в показанията си, че повече
от 25-30години познавал ищеца, като добър човек, с голям авторитет, като душата
на компанията и много съзнателен. Занимавал се с подковаване на коне и
организирал от 20 години конни състезания, които и финансирал, и на които
идвали различни телевизии да снимат. Обработвал и земеделски земи под аренда, и
като такъв бил с голям авторитет сред земеделските производители. Бил също така
ловец след 1990г. и в заниманията с това хоби отново се проявявал като много
съзнателен човек, печелейки авторитет сред общността. Й.излага в показанията
си, че знаел за водените дела срещу ищеца – първото, което продължило около 5
години и второто, което било за измачкан овес. Сочи, че през 2014г. ищеца му се
похвалил, че бил оправдан по делото, което тогава се водело срещу него и щял да
ходи до прокуратурата, за да си вземе удостоверение, необходимо му, за да носи
оръжие и да си възстанови правата като ловец. Бил зарадван и успокоен. Когато
отново се срещнали след време, ищеца казал на св.Й., че не могъл да вземе
исканото удостоверение, т.к. се оказало, че срещу него имало друго дело – това,
което било за измачкан овес. Свидетелят твърди още, че тогава хората в селото
отново започнали да говорят за ищеца, че „той е оправдан, ама не е оправдан,
има второ дело”. Това стигнало до него и го притеснявало; подпитванията от
хората, когато бил сред тях, му било неприятно; отново станал затворен в себе
си; имал примигване с очите, за което можело да се предположи, че било от
напрежение. Ходел на събранията на ловната дружинка, за да слуша обсъжданията и
отчетите, но не бил активен там, т.к. се притеснявал от това, което говорели за
него, продължавал да няма оръжие и не можел да ходи на лов. Случилото се го
притеснявало и в работата му като арендатор.
Свидетелката Т.Х.В., която е
съпруга на ищеца, излага в показанията си, че той се ползвал с добро име в
общността, познавали го, занимавал се конни надбягвания, организирал тържества
за ***. Твърди, че още когато било започнало първото наказателно производство
срещу съпруга й, той се затворил в себе си и спрял да контактува дори с
приятелите си, за разлика от преди, когато бил активен. Сочи, че след като
първото водено дело срещу ищеца приключило през месец септември 2014г., той се
поуспокоил, мислейки, че всичко е свършило. След това обаче бил привлечен
отново към наказателна отговорност с обвинение, че бил сгазил овес на един от
големите арендатори в землището. Случилото се отново го притеснило,
въздействало на самочувствието му, т.к. „отново се водел престъпник” и бил
връхлетян от същите емоции и страхове, каквито изпитвал и при първото дело. Станал
емоционално нестабилен; затворил се в себе си; не искал да говори с никой;
постоянно мислел за това; не спял нощем; ходил на кардиолог, т.к. сърцето му
прескачало, както и на невролог; наложило се да пие успокоителни. Св.В.сочи, че
ищеца отново започнал да изпитва неудобство от синовете си и дори от техните
приятелки. Сочи също, че съпругът й се притеснявал, срамувал се и за това, че
след като приключило първото дело се бил похвалил на другите за това, че бил
оправдан и можел да ходи отново на лов, което било хобито му, но след
започването на второто дело, отново се водел едва ли не престъпник и нямало как
да убеди хората, че това не е така. Св.В.сочи също, че и след като бил оправдан
по това дело не могъл да си вземе оръжието и да ходи на лов, т.к. от
прокуратурата не му издали удостоверение с необходимото съдържание. Поради това
хората в селото говорели и се питали как не може да ходи на лов, като бил
оправдан. Продължавали да твърдят, че той си е престъпник.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия, логични са,
кореспондиращи помежду си и непротиворечащи на други събрани в хода на
производството доказателства.
От
приложените преписи на договори за правна защита и съдействие, които са били
сключвани от ищеца с адв.К.по воденото срещу него наказателно производство,
които се съдържат в оригинал в приложените дела, както и договор за правна
защита и съдействие с адв.Д., съдържащо се в приложеното досъдебно
производство, и от представените в настоящото производство преписи на фактури, се
установява, че ищеца В.В. е направил общо разноски за адвокатско възнаграждение
по досъдебното и съдебното производство в размер на 3290лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице - т.е
отговорността на държавата е обективна (чл. 4 от ЗОДОВ).
В
настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ -
ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, като е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
1115/2016г. по описа на ***.
Съдът счита, че ищецът неминуемо е претърпял
неимуществени вреди, т.к. всяко незаконно обвинение би се отразило на
психическото състояние на обвиненото лице. Спорно е какъв е обема, интензитета
и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, които са в пряка
причинна връзка с конкретното незаконно обвинение и какъв е размера на
обезщетението, което би могло да ги репарира, при съобразяване законовия и
обществен критерий за справедливост.
Съобразно практиката на ВКС,
изразена в решение №18 от 20.02.2014г. по гр.д. № 2721/2013г., ІV г.о.,
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в
продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок
и др. От значение за размерът на обезщетението са вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат
пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета
на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е
трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.
Изхождайки
от горния критерий и преценявайки събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът съобрази по в случая следните обстоятелства:
Ищецът е
бил привлечен и обвинен за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, т.к.
предвиденото наказание е до пет години лишаване от свобода.
Наказателното
производство срещу него е продължило една година и шест месеца – от
привличането му в качеството на обвиняем на 07.04.2015г. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 07.10.2016г. Този срок може да се определи като
разумен.
Извършените на досъдебното производство процесуални действия са били
свързани единствено с привличането на ищеца като обвиняем. Взетата му мярка за
неотклонение е била „подписка”, която не създава сериозни ограничения в начина
на живот. В хода на съдебното производство се е явявал в проведени четиринадесет
съдебни заседания, в това число пред първа и въззивна инстанция. Броят на
съдебните заседания не следва да се отчита в тежест на ищеца, в каквато насока
има доводи в писмения отговор на ответника, т.к. събирането на доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина не би могло да бъде
ограничавано.
Конкретните ***, които е преживял ищеца се установиха от гласните
доказателства. Стана ясно, че скоро преди привличането му в качеството на
обвиняем по производството, което е предмет на настоящото дело, срещу ищеца е
било водено и друго наказателно производство, по което е бил оправдан. Установи
се от показанията на свидетелите, че той все още не е бил напълно възстановен
от ***от това друго разследване и е отново бил завладян от чувства на
притеснение, срам и неудобство, страх от предстоящото. Останал самоизолирал се
от обществото, в което преди това бил доста активен, не можел да се занимава
спокойно с работата си като арендатор и да практикува хобито си. Касае се за последици от воденото
наказателно производство, които са попречили да възстанови нормалния си начин
на живот. Преживения ***може да се отнесе към причините, влошаващи физическото
му здраве, във връзка с което е търсил помощта на кардиолог и невролог, но не
са налице доказателства, че е единствена или основна причина за такова
влошаване. Установи се също така от гласните доказателства, че това наказателно
производство е станало известно на общността в населеното място, в което е
живеел ищеца, както и на други негови познати. Било е предмет на обсъждане и се
е отразило негативно на душевното му спокойствие и самочувствието му.
При
съобразяване на гореизложените обстоятелства за продължителността и интензитета
на търпените от ищеца психически страдания и последиците от тях, съдът намира,
че размера на дължимото за репарирането им обезщетение следва да се определи на
3 000лв. Съдът счита, че този размер удовлетворява и обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Предвид изложеното,
съдът счита, че предявената искова претенция се явява основателна и доказана до
размера на сумата от 3 000 лв. и като такава следва да бъде уважена. В
останалата част до пълният й размер от 15 000 лв. претенцията се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
Исковата
претенция за имуществени вреди се явява изцяло основателна и доказана, с оглед
ангажираните доказателства и следва да се уважи в претендирания размер от 3 290
лв. Възраженията на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в наказателното производство и свързаното с това искане за
редуцирането му при определяне размера на търпените имуществени вреди са
неоснователни. Както приема ВКС в Решение № 442 от 08.04.2016г. по
гр.д.№1643/2015г., ІV г.о., при предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ в редакцията на текста до изменението с Д.в.бр.98/2012 г./ сега
чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от подсъдимия/обвиняемия адвокатско
възнаграждение за защита в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда или при прекратено наказателно производство съдът не може
на основание чл.78,ал.5 ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък
размер на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело. Тези имуществени вреди подлежат на репариране
изцяло.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, в случая 07.10.2016г., от който момент
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР
№ 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради това върху
главниците за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следва да се
присъди законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното изплащане.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса в
размер на по 10лв.
На пълномощника на ищеца – адв.В.И.И.
***, която е оказала безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2, във
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да
се присъди сумата от 440лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищеца.
Воден от
горното, Съдът
Р е ш и:
ОСЪЖДА, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, П.Н.Р.Б.
ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.Г.В. с
ЕГН **********,***, следните суми: сумата
от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3 290 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение
в извършване на престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е
оправдан с Присъда №153 от 28.06.2016г. по НОХД №1115/2016г. по описа на ***,
влязла в законна сила на 07.10.2016г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 07.10.2016г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му заплати сумата от 10лв., представляваща
разноски за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран
размер неимуществени вреди от 15 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Н.Р.Б.
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.И.И. *** сумата
от 440лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищеца.
Решението
подлежи на обжалван,е пред ***в двуседмичен срок от връчването му на страните,
с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: