Присъда по дело №806/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	42
Дата:	4 май 2023 г. (в сила от 20 май 2023 г.)
Съдия:	Силвия Александрова Цанкова

Дело:	20235300200806
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 42
гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниВеличко Хр. Кожухаров

заседатели:Веселин Б. Трифонов
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
и прокурора Дилян Г. Пинчев
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20235300200806 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. А. Г., роден на ***г. в гр.П., живущ в гр. П.,
ул. ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, в
момента пенсионер по болест, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 09.07.2022 г. в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ № 13,
около 22:40 часа, е дал подкуп - сумата от 10 лв. /една банкнота с номинал 10
български лева със сериен № БВ2661873/, на полицейски органи - И.С.Г. и
П.М.П. и двамата на длъжност „***“ в група „***, за да не извършат действия
по служба–да не бъде тестван Я. Г. КАТО водач на лек автомобил марка и
модел „Опел ***“ с рег. № ***, с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ със сериен № *** за употреба на алкохол, поради което и на основание
чл.304а, вр. чл. 304, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 и ал.5, вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА
на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500
/петстотин/ лева, като го оправдава в това подкупът да е даден и затова да не
бъдат съставени актове за установени административни нарушения по
чл.137А, ал.1, чл.70, ал. 1, пр.1-во и чл.5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
1

наложеното на подсъдимия Я. А. Г. наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия Я. А. Г. наказание лишаване от свобода времето,
през което е бил задържан, считано от 09.07.2022 г. до 12.07.2022 г., като един
ден „задържане“ се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
На основание чл. 307а, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК ОТНЕМА в полза
на Държавата предмета на престъплението по чл. 304а от НК – една банкнота
с номинал 10 /десет/ лева със сериен № БВ2661873, приложена като
веществено доказателство по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Я. А. Г. да
заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 230,00 /двеста и
тридесет/ лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Пловдивски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 42 от 04.05.2023г.
по НОХД № 806 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2023 година

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия Я. А. Г. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено
престъплениe по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 от НК, за това, че на 09.07.2022 г.
в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ № 13, около 22:40 часа, е дал
подкуп-сумата от 10 лв.-една банкнота с номинал 10 български лева със
сериен № БВ2661873, на полицейски органи-И.С.Г. и П.М.П. и двамата на
длъжност „***“ при ОДМВР – Пловдив, за да не извършат действия по
служба–да не бъде тестван Я. А. Г., ЕГН: **********-водач на лек автомобил
марка и модел „Опел ***“ с рег. № ***, собственост на Н.М.М., ЕГН:
**********, с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ със сериен № ***
за употреба на алкохол и да не бъдат съставени актове за установени
административни нарушения по чл.137А, ал.1, чл.70, ал. 1, пр.1-во и чл.5,
ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и
същата правна квалификация на извършеното. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия пледира на основание чл.54 от НК
да бъде определено наказание „лишаване от свобода” при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде намалено с 1/3,
съобразно правилата на чл.58а от НК, фиксирайки размер около една година
след приложение на редукцията. Относно кумулативното наказание „глоба”
прокурорът предложи същата да бъде в размер на 1000 лева, като
аргументира тезата, че целите на наказателната превенция са постижими и с
приложение на „условното осъждане“ по смисъла на чл.66 от НК спрямо
основната санкция „лишаване от свобода.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от
НПК. Подсъдимият Г. направи самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Той и защитникът му не оспориха тезата
на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е
извършено престъплението. Съгласиха се и с предложената от държавното
обвинение правна квалификация на извършеното, както и с начина на
изтърпяване на основната санкция, като формулираха единствено претенция
за определяне на по-занижени по размер наказания от тези, фиксирани от
прокурора, а именно шест месеца „лишаване от свобода“ /преди редукцията
по чл.58а, ал.1 от НК/ и „глоба“ от 500 лева.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че
1

самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство:
Подсъдимият Я. А. Г. е роден на *** г. в гр.П.. Живее в същия град. Той
е българин, български гражданин е, има средно образование, женен е,
пенсионер по болест, не е осъждан. Има ЕГН: **********.
Свидетелите И.Г. и П.П.-и двамата на длъжност „***“ към отдел „***“
при ОД на МВР–Пловдив изпълнявали функции като дежурен автопатрулен
разчет за времето от 19:00 часа на 09.07.2022г. до 07:00 часа на 10.07.2022г.
За изпълнение на служебните им задължения на двамата полицейски
служители бил предоставен служебен лек автомобил „КИА СИЙД“ с рег №
***, оборудван със система за видеонаблюдение. В автомобила с намирал и
анализатор за алкохол в дъха тип „Alcotest 7510“ с фабричен № ARPM-0715,
който бил технически изправен.
За времето от 22:00 часа на 09.07.2022г. до 01:00 часа на 10.07.2022г.
двамата свидетели изпълнявали задълженията си по маршрут бул.“Санкт
Петербург“, бул.“Христо Ботев“, бул. „Цар Борис III Освободител“,
бул.“Княгиня Мария Луиза“ и бул.“Цариградско шосе“ в гр.Пловдив. Към
22:25 часа на 09.07.22г. спрели служебния автомобил на бул.“Цариградско
шосе“ срещу административен адрес №13 на уширението на пътното платно
преди спирка на автобусния градски транспорт.
Междувременно на същата подсъдимият празнувал мюсюлмански
празник в къщата на малката си дъщеря, която се намирала в
кв.“Столипиново“ в гр.Пловдив, където употребил алкохол. Към 22:00 часа
решил да отиде в дома на другата си дъщеря, като за целта, въпреки
употребения алкохол, към 22:10 часа се качил в автомобила си „Опел ***“ с
рег. № *** и без да си постави обезопасителен колан потеглил по ул.“
Кемера“ в посока бул.“Цариградско шосе“. По това време автомобилът на Г.
бил технически неизправен, понеже задната регистрационна табела не била
осветена /.
Към 22:25 часа подсъдимият с управлявания от него автомобил,
достигнал до кръстовището на ул.“Кемера“ с бул.“Цариградско шосе“, където
с десен завой навлязъл в най-дясната лента на северното платно за движение
на булеварда. Придвижването на автомобила, управляван от Г. било
забелязано от полицейските служители Г. и П., а когато приближил, двамата
свидетели констатирали, че същият е и с непоставен обезопасителен колан в
нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Тогава *** П.П. подал със „стоп-палка“
сигнал за спиране към водача Г., в резултата от което подсъдимият спрял след
полицейския автомобил по посока на движението си и свалил прозореца на
предната си дясна врата. Свид. П. приближил автомобила на Г. и забелязал, че
задната регистрационна табела не е осветена. Когато стигнал до предна дясна
врата на автомобила, полицейският служител се представил и поискал от
2

водача документите за правуправление тези на превозното средство.
Подсъдимият поздравил „Добър вечер старши“, при което свид.П. усетил
мирис на алкохол. От представените му документи полицейският служител
установил името и адреса на спрения за проверка водач, след което поканил
подсъдимият да го придружи до служебния автомобил, за да бъде изпробван с
технически следство за употреба на алкохол.
По пътя към полицейския автомобил подсъдимият решил да даде пари
на двамата полицаи, за да не бъде тестван като водач на лек автомобил за
употреба на алкохол. За целта, когато *** П. отворил багажника на служебния
автомобил и дал на Г. запечатаната пластмасова тапа, която се поставяла на
уреда „Alcotest 7510“ с фабричен № ARPM-0715, подсъдимият отправил
репликата „старши, моля ти се не ме пробвай, пил съм две бири“. Въпреки
това, свид. П. взел тапата от ръцете на водача, поставил я в уреда, който бил в
багажник на служебния автомобил и включил техническото средство. Тогава
подсъдимият заявил на двамата полицаи „искам да почерпя и да не ме
пробвате за алкохол“, като с тези думи извадил от джоба си една банкнота с
номинал 10 български лева със сериен номер БВ2661873 и я пуснал в
отворения багажник. Действията на Г. били забелязани от двамата свидетели,
като П. веднага затворил багажника, извадил белезници и ги поставил на
ръцета на подсъдимия. Случаят бил докладван незабавно на оперативен
дежурен при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив.
На място пристигнала дежурна група от Шесто РУ на МВР при ОД на
МВР-Пловдив. За времето от 23:27 часа до 23:43 часа на 09.07.2022г. бил
извършен оглед на местопроизшествие, при който в багажника на служебния
лек автомобил „КИА СИЙД“, бил намерена въпросната банкнота с номинал
10 български лева със сериен номер БВ2661873. След огледа *** П.
изпробвал подсъдимия с уреда „Alcotest 7510“ с фабричен № ARPM-0715,
който отчел 1,03 промила алкохол в издишания от водача Г. въздух. Предвид
констатираните административни нарушения по чл.137А, ал.1 от ЗДвП (с
оглед непоставянето на обезопасителен колан), чл.70, ал. 1, пр.1-во от ЗДвП
(движението без включени светлини на задния регистрационен номер, през
нощта) и чл.5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП (управлението на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда), допуснати от водача Г.,
на същия бил съставен АУАН от *** П. и бил издаден талон за изследване.
Подсъдимият бил отведен в сградата на Шесто РУ на МВР при ОД на
МВР-Пловдив и бил задържан по ЗМВ за срок от 24 часа.
Поради нуждата от специални знания в хода на досъдебното
производство били назначени и проведени експертни изследвания.
Видно от заключението на съдебнотехническата експертиза на
процесната банкнота с номинал 10 български лева със сериен номер
БВ2661873, същата е истински паричен знак, който е в обръщение в
Р.България.
Според назначената дактилоскопна експертиза на същата банкнота с
3

номинал 10 български лева, по изследвания обект не са налични годни
дактилоскопни следи.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
установени чрез показанията на свидетелите И.Г. и П.П., от писмените
доказателства и доказателствени средства- протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.11-15 от ДП/, свидетелство за
съдимост /л.25 от ДП/, характеристична справка /л.23 от ДП/, справка от
Началник сектор „Човешки ресурси“ за заемана длъжност в системата на
МВР от служителите Г. и П. /л.43 от ДП/, типова длъжностна характеристика
за длъжността „***“ Сектор „***“ към районно управление /л.44-47 от ДП/,
ежедневна форма на отчет /л.50 от ДП/, ежедневна ведомост за разстановка на
силите и средствата на сектор „ПП“ /л.51-52 от ДП/, ситуационен план от
действащия регулационен план на кв.“Дружба“-Пловдив /л.55-57 от ДП/,
справка от Община-Пловдив-Район „Тракия“/л.59 от ДП/, метеорологична
справка от Национален институт по метеорология и хидрология /л.61 от ДП/,
талон за изследване /л.62 от ДП/, АУАН /л.63 от ДП/, протокол за
медицинско изследване /л.64 от ДП/, лист за преглед на пациент /л.65 от ДП/,
справка от национална база-КАТ за регистрирано МПС /л.66 от ДП/, справка
за нарушител-водач на МПС /л.67-68 от ДП/, копие от допълнение към
„Удостоверение за одобрен тип средство за измерване“, издадено за
„Алкотест 7510“ /л.80-82 от ДП/, копие от протокол №91 от извършена
проверка на анализатор за алкохол тип „Алкотест 7510“ /л.83 от ДП/, копие от
разпечатка от паметта на анализатор за алкохол тип „Алкотест 7510“ /л.84 от
ДП/, писмена разпечатка от движението на служебен автомобил „КИА
СИЙД“ с рег.№***, ведно с пътен лист /л.87-92 от ДП/, приобщени от съда по
надлежния ред, както и от вещественото доказателство /инкриминираната
банкнота, приложена на към делото/.
Видно от приложените към делото писмени документи, към момента на
полицейската проверка, извършена на подсъдимия Я. Г., свидетелите Г. и П.
извършвали служебна дейност съгласно длъжностните си характеристики и
утвърдения график за изпълнение на патрулно-постовата дейност в в група
„*** на сектор „***“ към отдел „***“ при ОДМВР – Пловдив, което определя
и качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93 ал.1 б.“а“ от НК.
В показанията на разпитаните по делото свидетели И. Г. и П.П. не се
установяват съществени противоречия по отношение на включените в
предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-
задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при
постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно
4

изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по
реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно
пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване,
кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото писмени доказателства. Доколкото и двамата свидетели
по делото са полицейски служители, участвали по служба в процесните
събития, като никое от тези лица не е взело участие в следствените действия,
уместно е да се уточни, че в случая е законово допустимо показанията им да
се ползват като годно доказателствено средство. Липсва процесуално
препятствие да бъдат изслушани в качеството на свидетели тези полицейски
служители, тъй като не са извършили действия с процесуален характер, в
какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. На
следващо място, съдът отчете, че показанията на въпросните свидетели
представляват първично доказателствено средство, възпроизвеждащо
действително възприети от тях фактически положения. Този въпрос
нееднократно е бил обсъждан и разглеждан от съдебната практика, която е
категорична, че разпитът им е допустим и показанията им представляват
годни доказателствени източници /напр. Решение по НД № 626 / 2011 г., ВКС, ІІІ н.о.;
Решение по НД № 382 / 2008 г., ІІ н.о.; Решение по НД № 310 / 2000 г., ВКС, ІІ н.о.; Решение по
НД № 650 / 2009 г., І н.о. и т.н./.
При посочената фактическа установеност на инкриминираното деяние
съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият
Я. Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 от НК, за това, че
на 09.07.2022 г. в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ № 13, около 22:40
часа, е дал подкуп - сумата от 10 лв. /една банкнота с номинал 10 български
лева със сериен № БВ2661873/, на полицейски органи-И.С.Г. и П.М.П. и
двамата на длъжност „***“ при ОДМВР–Пловдив, за да не извършат действия
по служба–да не бъде тестван Я. Г., като водач на лек автомобил „Опел ***“ с
рег. № ***, с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ със сериен № ***
за употреба на алкохол.
По тази правна квалификация съдът призна подсъдимия Г. за виновен,
като го осъди за посочената съставомерна деятелност.
На първо място съдът отчете, че за съставомерността на извършеното
не се изискват специални качества относно субекта на престъплението,
каквито подсъдимият Г. не е и притежавал. Законът обаче изисква специално
съставомерно качество на получаващия облагата – да е „ длъжностно лице” по
смисъла на чл. 93 т. 1 от НК. Свидетелите Г. и П. несъмнено са имали това
качество по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, установено от кредитираните
от съда писмени доказателства относно служебното им положение-служители
на МВР, изпълняващи в момента на осъществяване на деянието функциите си
като такива. Същите са имали и качеството „полицейски орган”, изискуемо от
квалифицираната разпоредба на чл.304а от НК.
Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде извършено
5

само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се изразят
в предлагане, обещаване или даване на дар. Въпросът относно довършеността
на „активния подкуп“ по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на
изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ понастоящем е
решен окончателно с Тълкувателно решение №1/12.03.21г. на ВКС, според
което в тези случаи престъплението е довършено с прекъсването на
фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето ú на
длъжностното лице и/или на другиго лице по начин, който му позволява
безпрепятствено да изрази отношението си към нея–чрез приемането ú,
респективно чрез отказ да я приеме. Върховните съдии приемат, че активният
подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително
деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно лице е
довършено престъпление, а не само опит към него, щом дарът се намира във
фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната фактическата власт
на даващия, без да е необходимо адресатът на облагата да е приел същата. С
други думи, коректно държавното обвинение е квалифицирало процесното
престъпление като довършено такова, понеже очевидно подсъдимият се е
лишил от фактическата власт върху инкриминираната сума пари.
В настоящия случай Г. е извършил всички действия, които се включват
в изпълнителното деяние по чл.304, ал.1 от НК-"даване" на подкуп, като е
оставил инкриминирания дар в багажника на полицейския автомобил. Тези
негови действия са били непосредствено предхождани с отправени реплики, с
които недвусмислено е обяснил, че дава паричната сума като дар, за да не
бъдат извършени по отношение на него дължимите служебни мероприятия от
страна на полицейските служители /за които бил уведомен по недвусмислен
начин от свид.П./, а именно да не бъде тестван употреба на алкохол. Всички
тези факти в своята съвкупност сочат на действия по даване на подкупа и на
неговата съставомерна волева насоченост-да се мотивират длъжностните
лица Г. и П. във връзка с поведението им по служба-в конкретния случай-да
бездействат, доколкото всеки един от тях е разполагал с описаните служебни
правомощия.
Както бе посочено по-горе, непосредствено преди даването на
процесната сума, подсъдимият бил уведомен от полицейските служители, че
ще бъде изпробван за употреба на алкохол и дори била отпочната въпросната
проверка, в отговор на което Г. отправил първоначално молба да не бъде
тестван, понеже бил изпил две бири. След което извадил инкриминираната
банкнота от 10 лева и я оставил в багажника, като заявил, че иска „да
почерпи“, именно за да не бъде пробван за алкохол. С други думи, от
недвусмислено и категорично заявеното от водача Г., съпътстващо оставянето
на процесната банкнота, както и от предприетите преди това от полицейския
служител П. конкретни мероприятия, е изводима тезата, че подкупът е даден
единствено, за да не бъде тестван подсъдимият за употреба на алкохол. Що се
отнася до останалите обязаности, които са следвали от службата на двамата
полицейски служители и които са били предприети в крайна сметка-по
6

издаването на АУАН за констатираните общо три административни
нарушения на ЗДвП, то между същите и даването на процесния подкуп не е
налична изискуемата обективна и субективна обусловеност. Това е така,
доколкото според признатата от подсъдимия и приета по делото фактическа
обстановка, към момента на оставянето на 10-левовата банкнота подсъдимият
нито е бил уведомен от двамата свидетели, нито е бил наясно, че предстои
издаването на АУАН за въпросните административни нарушения, които
същият е осъществил на инкриминираната дата, шофирайки нощем без
включени светлини на задния регистрационен номер и без обезопасителен
колан и управлявайки превозното си средство с концентрация на алкохол под
1,2, но над 0,8 на хиляда. Ето защо съдът постанови оправдателен
диспозитив по обвинението подкупът да е даден и затова да не бъдат
съставени актове за установени административни нарушения по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, чл.70, ал. 1, пр.1-во от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1, пр.1-во от ЗДвП.
Престъплението по чл.304а от НК е извършено с пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал именно тяхното настъпване.
Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че дава банкнотата, за да не изпълнят
полицейските служители Г. и П. задълженията си в това им именно качество,
за да не да го тестват като водач на лек автомобил „Опел ***“ с рег. № ***, с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ със сериен № *** за употреба на
алкохол.
След като призна подсъдимия Г. за виновен по съответната правна
квалификация, съдът разгледа въпроса относно определяне на наказанията
му в пределите, предвидени от закона за съответното престъпление, като
изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 от НК/ и принципите за
определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в
съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер
наказание.
Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, като подсъдимият Г. призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока направи
самопризнания.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл.
372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанията при условията на
чл. 58а от НК, като ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на
наказанието „лишаване от свобода“ да се прилагат разпоредбите на Общата
част на НК, като размерът на същото следва да се намали с 1/3. Що се отнася
до останалите наказания по чл.37, ал.1, т.2-11 от НК, то разпоредбата на
чл.58а, ал.5 от НК изрично указва, че правилата на чл.58а, ал.1-4 са
неприложими.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същото със
специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
7

обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че
принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-
малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана
принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и
дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
В случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства добрите му характеристични данни, чистото му
съдебно минало /които в контекста на неговата около 58-годишна възраст не
са с малка относителна тежест/, семейната му ангажираност, изразеното
съжаление за стореното и недобрия здравен статус на Г., както и невисоката
степен на обществена опасност на конкретното престъпление, предвид
характеристиката на житейската ситуация, в която е осъществено.
Съдът прие, че в конкретния случай самопризнанието на подсъдимия,
направено едва в рамките на процедурата по чл.371, т.2 от НПК, не е
допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Това е така,
понеже в конкретния случай самопризнанието на Г. не е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и
неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а е следствие
от ефективната дейност на компетентните органи, поради което и въз основа
на съдебната практика /т.7 от ТР. №1/2008г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на
ВКС/ не би могло да се третира допълнително като смекчаващо
обстоятелство. Благоприятната последица от този вид самопризнание в
конкретния случай е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради
което неоснователно е въпросната процесуална позиция на Г. да обуслови
снизхождение, по-значително от законоводопустимото.
В ущърб на подсъдимия съдът отчете обстоятелството, че процесният
подкуп е предхождан от осъществяването на немалък брой административни
нарушения на правилата за движение по пътищата, осъществени от него като
водач на МПС, застрашаващи, както собствената му безопасност, така и тази
на останалите участници в движението.
Не представлява отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство динамиката на престъпленията от инкриминирания вид и
обществения отзвук, в каквато насока бяха прокарани доводи от страна на
прокурора. Подсъдимият не може да бъде държан отговорен за
престъпленията, вършени в страната от други лица. Разпространеността на
8

дадено поведение може да бъде мотив на законодателя, не и на съда за
завишаване на санкционирането. Впрочем, тази теза означава да се приеме, че
въпросното „обстоятелство“ ще е отегчаващо наказанието на всеки, без
изключение, автор на престъпление по чл.304а от НК, тоест според
въпросната постановка не може да има нито едно престъпление от този вид,
санкционирането за което да е в минимума.
За престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000 лева.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подс.Г., поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на
чл.55 от НК. Посочените смекчаващи обстоятелства по естеството си и в
контекста на наличното отегчаващо обстоятелство, очертават случай, който
не се различава драстично от типичната тежест, морална укоримост и
наказателноправни характеристики на потенциалния извършител на
престъпление от разглеждания вид. В този ред на мисли, съдът не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК при индивидуализиране на наказанията за
процесното престъпление, а определи същите при условията на чл.54 от НК,
като прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с по-висока
относителна тежест от отегчаващите.
При оразмеряване на наказанието „лишаване от свобода” в допустимите
от закона граници с оглед така отчетените обстоятелства, съдът счита, че най-
справедлива би била санкция, чийто размер е близък до общия минимум за
съответния вид наказание, а именно-шест месеца лишаване от свобода. След
редукцията по чл.58а,ал.1 от НК, приложима на основание чл.373,ал.3 от
НПК, на изпълнение ще подлежат две трети от посочения размер, тоест
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА . Това точно е наказанието,
което отговаря и на двата критерия по чл.54 от НК – съобразяване на степента
на обществена опасност на деянието и отчитане на личността на
дееца, включая обществената й опасност. Привилегията за редуциране, която
подсъдимият ползва заради приложената диференцирана процедура, не е
обвързана с тези преценки.
Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото в закона наказание „ГЛОБА” в размер на 500 /петстотин/
ЛЕВА, съобразявайки обстоятелствата по чл.47, ал.1 от НК. При определяне
на допълнителната санкция съдът отчете спецификата при индивидуализация
на кумулативните санкции, изразяваща се във възможността размерът на
кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи
при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК-въз основа на
обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази
особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е застъпвано
становище, че допълнителното кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в
9

известно отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на основното наказание
/Решение № 372-2008-ІІІ/. Това е така, предвид допълнителното изискване, поставено от
разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК, че при определяне размера на кумулативните санкции,
те в своята съвкупност трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. В правната
литература, а и в съдебната практика не се отделя дължимото внимание на обстоятелствата,
подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на допълнителните наказания при
условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Т. напр. според Р. № 693-1993-І н.о. на ВС „в случаите с
предвидени допълнителни наказания съдът най-напред преценява дали въобще е
необходимо и целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да изложи съображения, за да
обоснове защо при конкретните обстоятелства и с оглед правилата по чл. 50, чл. 44-45 от НК
и целите по чл. 36 НК на подсъдимия трябва да се наложи такова съчетание от наказания,
такъв размер на всяко от тях, както и обратното-защо не трябва да се ползва предоставената
от закона възможност.”/. Анализът на съществуващата съдебна практика, налага
становището, че определени обстоятелства имат съществено значение при отмерване на
кумулативните санкции. Т.напр. материалното състояние на дееца е от съществено значение
за определяне размера на наказанието глоба, съгласно изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от
НК, макар същото да няма характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността
обстоятелство. Т.напр. според Постановление № 6-1971 на Пленума на ВС, при налагането
на наказанието глоба съдилищата следва да съобразяват, че размерът на наказанието глоба
зависи от материалното състояние на дееца изобщо, а не само от тежкото му материално
състояние, макар често пъти в съдебната практика погрешно да се приема, че доброто
материално състояние не може да има съществено наказателноправно значение. В
обобщение на посоченото, имотното състояние на дееца влияе на размера на
глобата като обстоятелство, което определя възможността за успешното
изпълнение на превантивните цели на тази санкция, която по своя размер,
трябва да оказва осезаемо предупредително въздействие върху дееца, а и
върху останалите членове на обществото. Това би било постижимо
единствено при известна пропорционалност на материалното състояние на
дееца и размера на наложеното му наказание глоба. Ето защо, определената в
конкретния случай глоба в размер на 500 лева, надвишаваща 5-кратно,
предвидения в закона общ минимум от 100 лева, се явява коректно отмерена
в съответствие с всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия
обстоятелства-в т.ч. смекчаващите, отегчаващите и материалното му
състояние /същият е на немалка възраст и понастоящем е пенсионер по
болест/.
В начина на живот на Я. Г. и в навиците му няма данни, сочещи, че за
постигането целите на санкционирането се налага социалното му изолиране.
Както бе посочено, подсъдимият не е осъждан и не са констатирани каквито и
да са общественовредни негови прояви, а през изминалите десетилетия е
водел живот, съобразен с изискванията за общественоприемливо поведение.
През целия си съзнателен живот се е трудил, с което е принесъл полза на
обществото. Създал е семейство, което е успял да съхрани. Така че стореното
престъпление се явява изключение в неговата житейска история, за което той
признава и поема пълна отговорност. Всички тези факти дават разностранна
позитивна характеристика на неговата личност, сочат лесна социална
вградимост, способност за поддържане на продължителни и емоционално
стабилни взаимоотношения с важни за него хора и обосновават благоприятна
10

прогноза за бъдещото му социално поведение. Със значителен смекчаващ
капацитет е демонстрираното от дееца съжаление и критично отношение към
стореното, което много ще улесни неговото превъзпитание.
Показаните разкаяние и отговорност съвсем ясно говорят за започнал
вече процес по поправяне, което именно е приоритетната цел на „условното
осъждане“ (арг. от чл. 66, ал. 1 НК). Необходимо е отново да се спомене
фактът, че целият живот на дееца, от който е изминал немалък период от
време, е бил съобразяван с обществените очаквания–той неотклонно се е
трудел, грижил се е за семейството си. Иначе казано, нищо в досегашния
живот, в личността на дееца и в отношението му към правнодължимото
поведение не може да обоснове вероятност от престъпно повторение. Още
повече, че инкриминираното деяние е било ситуационно обусловено.
С оглед изложеното, съдът счете, че ефектът на наказателното
въздействие може да бъде обезпечен и с отлагане изтърпяването на
определеното наказание „лишаване от свобода” с определянето на
изпитателен срок в размер на три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила. При определяне размера на изпитателния срок съдът отчете
наличните по делото съществени смекчаващи отговорността обстоятелства, с
оглед които така определената минимална продължителност е достатъчна, за
да постави на проверка волята на подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от
престъпна дейност, както е правил през целия си продължителен жизнен път
до момента.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода времето, през
което е бил задържан, считано от 09.07.2022 г. до 12.07.2022 г., като един ден
„задържане“ се зачете за един ден „лишаване от свобода“.
На основание чл. 307а, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК съдът отне в полза
на държавата предмета на престъплението, а именно една банкнота с номинал
10 /десет/ лева със сериен № БВ2661873, приложена като веществено
доказателство по делото.
С оглед така постановената осъдителна присъда, направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 230,00 /двеста и тридесет/
лева, бяха възложени в тежест на подсъдимия Г..
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

11

Съобщи за изтекли лични данни