№ 112
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500238 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 32/17.02.2022г., постановено по гр.д. № 330/2021г., при
участие на трето лице-помагач „Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД, ЕИК
*********, ОС – Шумен е осъдил на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД Община
Хитрино, представлявана от кмета й Н. Б. ИСМ. да заплати на АЙШ. Б. М.,
ЕГН ********** сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
22.01.2021г. при преминаване на л.а. „Тойота Корола Версо“, рег. № РР 3046
през заледен участък на път SHU 1150, на 200 метра преди с.Студеница,
община Хитрино и сумата от 1 006.67 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на деликта –
22.01.2021г. до окончателното им заплащане и е отхвърлил исковите
претенции за горницата над присъдените суми до предявения размер от
40 000 лева по иска за неимуществени вреди и от 1 510 лева по иска за
имуществени вреди.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
1
Ищцата А.М. чрез процесуалния си представител обжалва решението в
отхвърлителната му част. В жалбата си излага оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази му част. Твърди
се, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не
съответства на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД и съдебната
практика по аналогични казуси, не са отчетени всички доказани по делото
претърпени неимуществени вреди, икономическата конюктура и
общественото възприятие за справедливост към датата на увреждането.
Изложени са доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и уважаване изцяло на предявените искове, ведно с
присъждане на разноски при условията на чл.38 ЗАдв.
Община Хитрино от своя страна обжалва първоинстанционното
решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за
неправилност на решението, основани на доводи за необоснованост на
извода, че пътят, на който е станало процесното ПТП е част от общинската
пътна мрежа, евентуално че е налице бездействие по неговото почистване.
Твърди се, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. Оспорва се и
приетия от съда размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
като завишен, както и определения размер на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Изложени са доводи по съществото на
спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на
предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Община Хитрино по
подадената от ищцата въззивна жалба, в който се изразява становище за
нейната неоснователност.
Отговор по подадената от Община Хитрина въззивна жалба не е
постъпил.
Третото лице-помагач на страната на ответника не е подало отговор по
въззивната жалба на ищцата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от АЙШ. Б. М.
против Община Хитрино искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на обезщетения за претърпени от нея неимуществени и
имуществени вреди.
Фактическите твърдения, на които се основават исковите претенции са,
че на 22.01.2021г., движейки се по общински път SHU 1150, на около 200 м.
преди с.Студеница в посока от с.Тервел, водачът на л.а. „Тойота Корола
Версо“, рег. № РР 3046 БМ, в който е пътувала и ищцата, е попаднал на
2
заледен участък на пътното платно, при което автомобилът е станал
неуправляем и се е блъснал в бетонна канавка. В резултат на това твърди, че е
получила фрактура на раменна кост, наложила оперативна намеса, прорезни
рани в областта на устните и брадичката, с последващи загрозяващи белези в
тази област, натъртвания и кръвонасядания в областта на гърдите, от които
увреждания е претърпяла физически болки и страдания. Наред с това се
твърди, че е получила постравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на
съня и апетита, главоболие, фобиен страх, тревожност и рецидивиращо
депресивно разстройство. Освен неимуществените вреди е претърпяла и
имуществени - направени разноски в размер на 1 510 лева за закупуване на
имплат, поставен й по повод получената фрактура. Наведени са доводи, че
причината за настъпилото ПТП, съответно претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди е неизпълнението от страна на
ответната Община Хитрино на вменените й по закон задължения за
поддържане на общинските пътища, какъвто характер има и процесния.
Предвид на това е предявила и исковете си за осъждането на ответника да й
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
40 000 лева и сумата от 1 510 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
деликта до окончателното им изплащане.
С писмения отговор по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения
за тяхната неоснователност. Оспорва се, че пътят, на който е настъпило ПТП
е част от общинската пътна мрежа, както и че е налице бездействие от страна
на общината. Твърди се, че за поддържането за зимен сезон 2020/2021г. на
пътната мрежа, за която отговаря е сключен договор с „Пътинженерингстрой
– Т“ ЕАД, което дружество е изпълнило задълженията си по снегопочистване
и обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане и поради което счита, че е
положила дължимата грижа и не е налице неизпълнение на задължението й да
поддържа общинските пътища в състояние, годно за безопасно движение.
Наведени са твърдия, че ищцата вече е получила обезщетение за
претендираните от нея вреди от Гаранционния фонд, поради което и
повторното им обезщетяване е недопустимо. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между състоянието на пътя и настъпването на
ПТП с твърдения, че причината за последното е изцяло в поведението на
водача, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и след
употреба на алкохол. Оспорва се и размерът на претендираните обезщетения,
в частност това по иска за неимуществени вреди като несъответен на
принципа за справедливост. Направено е и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, навеждайки твърдения, че
същата е пътувала без поставен предпазен колан, както и приела да пътувала
в автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
3
отговорност“ и поради това без право да се движи по пътната мрежа, което
обстоятелство е знаела, респ. е можела и е била длъжна да знае.
По искане на ответника и на основание чл.219 ГПК в процеса е
конституирано трето лице-помагач на негова страна, а именно дружеството
по сключения договор за поддръжка на общинската пътна мрежа -
„Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД. Същото, редовно уведомено, не е взело
участие в процеса.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивните
жалби оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е спорно, че на 22.01.2021г. ищцата, в качеството й
на пътник в л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег. № РР 3046 ВМ е
претърпяла ПТП, на път SHU 1150, на около 200 м. преди началото на
с.Студеница в посока от с.Тервел, за което е съставен КП за ПТП с
пострадали лица № 2021-1038-34, както и че в резултат на това ПТП същата е
получила травматични увреждания.
Спорните въпроси, предмет и на направените във въззивните жалби
оплаквания са дали пътят, на който е станало ПТП е част от общинската
пътна мрежа, за стопанисването на която отговаря ответната община;
причината, поради която е настъпил инцидента, съответно налице ли е
неизпълнение от страна на общината на нейни задължения във връзка с
почистването и поддържане безопасността на пътя, което да ангажира
отговорността й по чл.49 ЗЗД за обезвреда на претърпените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди; кои действия от страна на ищцата са
способствали за настъпване на вредоносния резултат и какъв е обема на
съпричиняването; какъв е обема на доказаните неимуществени вреди и
справедливия размер по смисъла на чл.52 ЗЗД за тяхното обезщетяване.
В съставения от компетентните длъжностни лица Протокол за оглед на
местопроизшествие № 2021-1038-34, съставляващ официален
удостоверителен документ и ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила, е посочено, че процесното ПТП е настъпило на път
SHU 1150. Този път фигурира в Списъка на общинските пътища по чл.3, ал.4
от Закона за пътищата /ЗП/ и в който е посочено, че същият се стопанисва
именно от Община Хитрино.
Въпросният списък е утвърден с Решение № 236/13.04.2007г. на МС.
Същият е публично достъпен в правно-информационната система на
Министерския съвет /pris.government.bg/, поради което и е зачетен от
първоинстанционния съд като ненормативен акт, установяващ общоизвестен
4
факт - фигурирането на процесния път в този списък. Действително, в
нарушение на чл.155 ГПК страните не са били уведомени за това
обстоятелство, но доколкото във въззивната жалба на Община Хитрино не са
наведени възражения относно приетото за установено, а именно, че път SHU
1150 е включен в този списък, настоящият състав приема този факт за
установен.
За това, че зимната поддръжка на пътя, на който е станало
местопроизшествието се организира от ответната община сочи и св. Юлай
Хакъ – кмет на с.Студеница към датата на инцидента, което също подкрепя
изводът относно собствеността на пътя.
Следователно направеното от ответната страна възражение, че
автопроизшествието е станало на път, който не е част от общинската пътна
мрежа е неоснователно.
От приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ относно
механизма на настъпване на ПТП се установява, че инцидентът е настъпил
около 19:30 часа на 22.01.2021г., в тъмната част на деня, когато л.а., в който е
пътувала ищцата, движещ се в посока от с.Тервел към с.Студеница, при
достигане на клм. 5+300 и навлизайки в десния завой със скорост от 73.4 км/ч
е попаднал върху заледен с тънък слой лед на пътното платно, в лентата му на
движение, като в резултат на въздействието на центробежната сила в завоя и
хлъзгавата настилка се е занесъл /плъзнал/ към лявата част на пътя, пресякъл
е непрекъснатата разделителна линия и лентата за насрещно движение и след
като водачът е направил неуспешен опит да запази управлението чрез
завиване на волана в противоположната посока и натискане на спирачка,
автомобилът е излязъл косо вляво извън платното за движение като предното
ляво колело навлиза в лявата канавка, след което се блъска с предната си лява
част в бетонен отводнителен канал в края на канавката от лявата страна на
пътя. В резултат на удара са нанесени материални щети на л.а, водачът му е
бил притиснат от предната лява врата, нанесени са и телесни увреди на
возещата се на задна лява седалка ищца А.М..
Според в.л. опасната зона за спиране на автомобила при конкретните
условия на движение /през тъмната част на денонощието, по заледен пътен
участък с наклон на спускане 3%/ при скорост на движение от 73.4 км/ч е
343.51 метра, а ако пътят не е бил заледен – 66 метра. Технически
съобразената скорост, при която водачът би могъл да спре аварийно на
разстояние 50 метра в осветената зона пред автомобила на късите светлини
при конкретните пътни условия е 38.2 км/ч, поради което в конкретния
случай, при отчитане скоростта на движение и опасната зона за спиране, в
случай на възникване на опасност водачът не би могъл да предотврати ПТП
чрез аварийно спиране без излизане извън пътя. Но същият би могъл да
5
запази траекторията си на движение, т.е. да остане в лентата си на движение и
в този смисъл да предотврати настъпването на ПТП, ако преди навлизането в
заледения участък се е движил със скорост не повече от 65 – 65.5 км/ч. и е
предприел правилни маневри по овладяване на колата. Отчитайки
удостовереното в протокола за оглед на местопроизшествието и снимките
към него /изцяло заледена асфалтова настилка на пътното платно в участъка
на местопроизшествието, пътният банкет от двете страни на пътното платно
затревен и разкалян, на места покрит със сняг/, релефа на терена и данните за
метрологичните условия към 22.01.2019г. /без снеговалеж, ясно време, с
температури около и под 0 градуса след залез, суха пътна настилка преди
участъка на заледяването/, вещото лице прави извод, че технически е
възможно водата от разтопилият се през деня сняг в страни от пътя да се
стича по наклона на платното за движение към завоя, която при падането на
температурата да замръзне и да образува т.нар. „черен лед“ – тънък леден
слой с цвета на асфалта, който най-често не е възможно да се забележи на
светлината на фаровете през нощта, а само при непосредствен контакт с
пътната настилка. В този смисъл това трудно забележимото заледяване,
предхождано от прав сух участък на пътя, намалената видимост през тъмната
част от денонощието и спецификите на пътния участък /десен завой с наклон/
според експерта са обективни фактори, оказали влияние за настъпването на
процесното ПТП, а от автотехническа гледна точка непосредствената
причина за настъпването му са неправилните действия на водача – движение
с несъобразена скорост, в резултат на което при стъпването на леда е
последвало странично плъзгане и загуба на управление, довело до удара в
бетонния отводнителен канал.
Състоянието на пътя, както преди мястото на заледяването, така и в
участъка на завоя, където е било заледяването се потвърждава и от
показанията на св. Е.Х. и св. Д.Ш., имащи преки впечатления, тъй като са
били на мястото непосредствено след инцидента. Според същите пътят преди
завоя е бил сух, заледеният участък не се е виждал, изглеждал е като мокро
петно. Свидетелят Х. сочи също така, че отстрани на пътя е имало натрупан
сняг с височина около 50 см. В същата насока са и показанията на
ангажирания от ответната страна св. Р.Н. – един от актосъставителите на КП.
В този КП също е посочено, че ПТП е станало на заледен път.
Съгласно справка на НИМХ – филиал Варна за метеорологичните
условия в района на ПТП към датата на инцидента, по данни на най-близо
разположените станции на 22.01.2021г. няма регистриран снеговалеж или
други метеорологични явления. Такъв е имало в предходни дни, с образувана
снежна покривка от 10 см - 16 см в района на станциите /с.Венец, с.Хърсово и
гр.Лозница/, спаднала към 22.01.2021г. на 1 до 3 см., което кореспондира на
6
установеното от в.л. и свидетелските показания за наличен натрупан сняг в
страни от пътното платно. Посочените в справката стойности на
температурата на въздуха към 22.01.20221г. са измерени от метеорологична
станция Разград, поради което и предвид разстоянието до процесния участък
от пътя не са относими. Съдът приема, че доколкото по категоричен начин от
обсъдените по-горе доказателства се установява наличие на заледен участък,
то температурата е била в стойности, довели до това заледяване /около 0
градуса според САТЕ/.
Описаният от САТЕ механизъм на настъпване на ПТП сочи на извода,
че именно заледяването на пътя – образувания невидим тънък слой лед в
участъка на завоя, по цялото платно на движение на л.а., в съчетание със
скоростта на автомобила и предприетата неправилна, според в.л., маневра на
водача по неговото овладяване след стъпването на леда са довели да
поднасянето и страничното му хлъзгане, в резултат на което ПМС е
напуснало лентата си на движение и се е ударило в бетонната канафка в ляво.
С оглед на това съдът приема, че състоянието на пътя, наред с поведението на
водача на л.а. е в пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП.
На основание чл.31 от ЗП поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините, което по арг. от т.14 ДР на ЗП включва и
задължението за тяхното почистване и обезопасяване против заледяване през
зимния сезон. Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране
отговорността на общината за причинените в резултат на това вреди, на
основание чл.49 ЗЗД. Наличието на сключен договор между съответната
община и трето лице за възлагане дейностите по снегопочистване и
обработване срещу заледяване не я освобождава от тази й отговорност.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и именно в
качеството й на възложител общината отговаря за вредите, причинени в
резултат на неправомерните действия/бездействия на изпълнителя, на когото
тази дейност е възложена със сключения договор.
От САТЕ и обсъдените гласни доказателства се налага извод, че
заледяването е в резултат на стекла се през деня по пътното платно вода от
топенето на струпания в страни от пътя, от западната му страна сняг.
Настъпването на това обстоятелство, при отчитане сезона и особеностите на
терена е било предвидимо. Ето защо, следва да се приеме, че не е била
положена дължимата добра грижа и не са били предприети необходимите
действия по обезопасяване на този участък от пътя срещу заледяване и
хлъзгане, поради което и ответната община като възложител отговаря за
претърпените от ищцата вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Съгласно писмо на ГФ, изх. № 10-00-1085/27.10.2021г. до датата на
издаването му не са предявявани претенции за изплащане на обезщетения вр.
7
процесното ПТП, поради което претенцията на ищцата за обезвреда на
претърпените от нея вреди, каквито не е спорно, че са налице, не е
удоволетворена и на основание чл.53 ЗЗД същата може да предяви иска си
срещу когото и да е от отговорните.
От СМЕ и приетата медицинска документация се установява, че в
резултат на настъпилото ПТП ищцата А.М. е получила фрактура на горния
край на лява раменна кост, хематом на главата, разкъсноконтузна рана на
лява половина на горна устна в цялата й дебелина и на долната устна, както и
разкъсноконтузна рана на брадичката. По повод счупването на горния
крайник е претърпяла оперативна интервенция под обща анестезия за
наместване с поставяне на метална остеосинтеза и последваща имобилизация
за период от 30 дни. Съгласно заключението в резултат на така получените
травматични увреждания ищцата е претърпяла физически болки и страдания,
най-интензивни в първите 2 – 3 седмици, като обичайният възстановителен
период при подобно счупване е не по-малко от 2.5 – 3 месеца. В.л. е
посочило, че в медицинската документация са налице констатации за по-
бавно възстановяване /“затегнато консолидиране“/, за което сочат и
издадените й болнични листи за временна неработоспособност с
непрекъсната продължителност от 6 месеца. При извършения от в.л. преглед
на ищцата същото е констатирало, че към настоящия момент консолидацията
на счупването е завършила, но се наблюдава лекостепенна атрофия на
мускулатурата на лявото рамо, болезненост при определени движения,
оплаквания за болка при промяна на времето и физическо натоварване,
налице са частично ограничени движения на крайника в страни от тялото
/абдукция/ и т.нар. синдром на болезнената дъга /притискане на мускулни
сухожилия или бурса между костните сегменти, изгражащи раменната става,
което може да се дължи на анатомични деформации, в т.ч. и на получената
фрактура/. В дадените в с.з. обяснения в.л. сочи, че ограничените движения са
поради болковия синдром, а не поради невъзможност за извършването им,
както и че при следващото се изваждане на импланта /пирона/ е възможно
тази болка да отшуми. Относно получените увреди в областта на лицето
/разкъсноконтузните рани по горна и долна устна и брадичката/ в.л. е дало
заключение, че оздравителният процес е завършен без усложнения, а към
момента се наблюдават трайни белези – кожни ръбци, които не могат да се
заличат от само себе си, но макар и видими, същите според експерта не
причиняват груби деформации на лицето и не променят симетрията на
лицеизраза.
За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото са
събрани и гласни доказателства – показанията на св. С.А. – майка на водача
на л.а. и с когото ищцата живее на семейни начала, поради което ценени от
8
съда съгласно нормата на чл.172 ГПК. В тази връзка съдът приема, че
показанията кореспондират и са подкрепени от останалия доказателствен
материал /заключението на СМЕ/ в частта им, в която свидетелката сочи за
претърпените от А.М. физически болки и неудобства – в първите дни след
катастрофата и операцията е изпитвала силни болки в ръката, за което е
приемала и болкоуспокояващи в продължение на около 2 месеца, не е можела
да се обслужва с нея и да върши обичайните си домакински задължения, за
период от 6 месеца е била в болнични, все още изпитва болки и затруднения
при движението на ръката, налични и към настоящия момент белег на устната
и на мястото на операцията. Неподкрепени, поради което и некредитирани от
съда са показанията на свидетелката в частта, в която сочи за получено
счупване на носа в горната му част, както и че след катастрофата ищцата не
може да шофира, тъй като се страхувала.
От ангажираните по делото доказателства не се установяват
твърденията на ищцата за получен от нея посттравматичен стрес, загуба на
апетит и главоболие.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и
константната съдебна практика определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа
на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични
увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. Следва
да бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата,
както и обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането.
Съобразно така посочените критерии и приетите за доказани
неимуществени вреди, настоящият състав намира, че справедлив еквивалент
за обезщетяване на същите е сумата от 15 000 лева.
За да определи този размер съдът отчита, че в резултат на ПТП ищцата
е получила повече от една травматични увреди, в резултат на които е
претърпяла физически болки, най-интензивни в момента на увредата и
първите 2-3 седмици, налагащи прием на обезболяващи лекарства, с
последващо затихване на болковия синдром. В същото време най-сериозната
от травмите е фрактурата на раменната кост, другите са разкъсно-контузна
рана в областта на горна и долна устна и брадичката, и хематом на главата.
По повод на счупването е претърпяла оперативна интервенция, без
9
усложнения в следоперативния период в болницата, последвана от
имобилизация на левия горен крайник за период от 30 дни. Това е причинило
допълнителни неудобства, създавайки ограничения при самообслужването и
извършването на ежедневните й дейности, поради което и през този период е
била подпомагана от своите близки. Съдът отчита също така, че в хода на
оздравителния процес е установено по-бавно консолидиране /зарастване/ на
счупената кост, което е обусловило и продължителността на временната
нетрудоспособност за период от 6 месеца, т.е. над обичайния за подобни
травми /според СМЕ обикновено възстановяването на трудоспособността е за
период не по-малък от 2.5 – 3 месеца/. Към настоящия момент
консолидацията е завършила, но са налице ограничения в движението на
засегнатия крайник, дължащи се на т.нар. синдром на болезнената дъга
/притискане на мускулни сухожилия или бурса между костните сегмети,
които изграждат раменната става/. В същото време съдът отчита, че това не е
равнозначно на невъзможност за извършването на пълноценни движения,
като съгласно обясненията на в.л. тези болки могат и да отшумят след
предстоящото отстраняване на остеосинтезата и последваща рехабилитация.
При определяне на този размер на обезщетението съдът отчита също
така, че оздравителният процес на другите получени травматични увреждания
– разкъсноконтузните рани в областта на лицето е приключил без данни за
настъпили усложнения, но с трайни белези /формирани кожни и лигавични
ръбци/, част от които и видими, последното не без значение за един млад
човек /ищцата е на 27 год./. В същото време тези белези не причиняват груби
деформации на лицето, не променят симетрията на лицето и лицеизраза,
поради което и не налагат съществено завишаване на следващото се
обезщетение.
Съдът намира, че определеният размер кореспондира и на общественото
възприятие за справедливост, както и на икономическата конюктура към
датата на деликта.
Наред с неимуществените вреди ищцата е претърпяла и имуществена
вреда, изразяваща се в направата на разходи за заплащане на импланта,
поставен вр. фрактурата на раменната кост, които съгласно представената
фактура и касов бон са в размер на 1 510 лева. Тази вреда също подлежи на
обезвреда.
По възражението за съпричиняване:
Фактическите твърдения за така направеното възражение от ответната
страна са пътуването на ищцата без поставен предпазен колан и приемайки да
пътува в автомобил, за който е знаела или е могла да знае, че липсва
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
10
От ангажираните по делото доказателства /писмо на ГФ/ се установява,
че към датата на ПТП за процесния автомобил липсва валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, доколкото сключената такава за периода
03.04.2020г. - 02.04.2021г. е била прекратена на 19.01.2021г. поради невнесена
вноска. Няма данни обаче по отношение на МПС да е била приложена
санкцията по чл.143, ал.11 ЗДвП – спиране от движение и служебно
прекратяване на регистрацията му, поради което и доводите на ответника, че
ищцата е знаела, че пътува в МПС, за което е налице забрана за движение е
неоснователно. Поради това и дори да е знаела за липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, то това й поведение по никакъв начин
не е способствало от обективна страна за настъпване на процесното ПТП и
последвалия вредоносен резултат.
Що се отнася до другото твърдение, съдът намира, че с оглед
наведените във въззивната жалба на ищцата А.М. оплаквания към настоящия
момент не е налице спор относно приетото от първоинстанционния съд за
установено въз основа на комплексната СМАТЕ, че същата е пътувала на
задна лява седалка без поставен предпазен колан и това е допринесло за
настъпването на така получените от нея травми. Съгласно заключението по
тази експертиза травматичните увреждания в областта на лицето са в резултат
на свободно-инерционното движение на тялото и съприкосновението му с
детайли от вътрешността на купето на автомобила. Фрактурата на рамото е с
дислокация отпред назад и отвън навътре, което също сочи на движение на
тялото й в купето в посока обратна на посоката на ударния импулс, което би
било осуетено при наличие на поставен предпазен колан. В заключение
вещите лица сочат, че в случай, че ищцата е пътувала с поставен предпазен
колан съчетаната травма не би настъпила или същата би била в значително
по-лека степен.
Това обуславя и извода на съда, че съпричиняването следва да бъде
определено в размер на 1/3, колкото е прието и от първостепенния съд.
При това положение и след редуциране на приетите по-горе размери на
следващите се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди исковите
претенции се явяват основателни до размер на сумата от 10 000 лева по иска
за неимуществени вреди и за сумата от 1 006.67 лева по претенцията за
имуществени вреди.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и с оглед изхода от спора заплатената от всяка
една от страните държавна такса за въззивното обжалване следва да остане в
нейна тежест. Разноските за следващото се адвокатско възнаграждение следва
да бъдат определени съобразно уважената, съответно отхвърлената част от
11
исковете, тъй като защитата е осъществена както по подадената от страната
въззивна жалба, така и по въззивната жалба на насрещната страна.
Направеното от ищцата възражение за прекомерност на претендираното
от ответната страна адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г. с начислен
ДДС.
С оглед на така посоченото следващото се в полза на адв. Х. К. като
процесуален представител на ищцата адвокатско възнаграждение по чл.38
ЗАдв е в размер на 470.73 лева. Ищцата от своя страна следва да заплати на
Община Хитрино адвокатско възнаграждение в размер на 793.63 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/17.02.2022г. на ОС - Шумен,
постановено по гр.д. № 330/2021г., при участие на трето лице-помагач
„Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Община Хитрино ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х. Р. К. от АК
– Велико Търново сумата от 470.73 лева /четиристотин и седемдесет лева
седемдесет и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство, на основание чл.38
ЗАдв.
ОСЪЖДА АЙШ. Б. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Хитрино сумата от 793.63 лева /седемстотин деветдесет и три лева шестдесет
и три стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12