№ 70
гр. Б.С., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410101537 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Електрохолд Продажби“ АД (правоприемник на ЧЕЗ
Електро България“ АД от 28.04.2022г.), БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 159, бул.Бенч Марк, Бизнес
център, чрез пълномощника адв.З.Х. от САК, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника Р. Б. В. с ЕГН **********, от гр.Б.С., обл.В., ул. Л. № 27, за сумата 416,75
лева представляваща главница за период от 03.03.2022 г. до 02.06.2022 г. за потребена, но
незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за електроснабден обект с клиентски
номер 310232175351 находящ се в гр.Б.С., обл.В., ул. „Л.“ № 27, сумата 8,49 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 27.04.2022 г. до 28.07.2022 г., ведно със
законна лихва върху главницата за период от 11.08.2022г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и
исково/.
Съдът с определение постановено в с.з. на 28.03.2023г. е допуснал на основание
чл.214, ал.1 от ГПК поправка в исковата молба относно имената на ответницата, като вместо
Р. Б. В. да се чете и пише за в бъдеще Р. Б. Б..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Р. Б. В. не е депозирала писмен отговор във
връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите
възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-
1
късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и признава исковете по основание и
размер. Счита, че не е необходимо да се изготвя ССчЕ, след като тя признава, че дължи
исковите суми на ищцовото дружество и желае да бъде заличена.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1006/2022г. по
описа на БСлРС. С определение постановено в с.з. на 28.03.2023г. съдът заличил
допуснатата с Определение № 135/23.02.2023г. съдебно-счетоводна експертиза и освободил
на основание чл.198 от ГПК вещото лице Т. П. от задължението да изготви и депозира
заключение по експертизата в срока по чл.199 от ГПК, поради отказ от страните по делото.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият
отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност,приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1006/2022г. по описа на БСлРС срещу длъжника Р. Б.
Б. с ЕГН **********, от гр.Б.С., обл.В., ул. Л. № 27 е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 522/12.08.2022г. в полза на кредитора „Електрохолд Продажби“ АД
(правоприемник на ЧЕЗ Електро България“ АД от 28.04.2022г.), БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 159,
бул.Бенч Марк, Бизнес център, за сумата 416,75 лева представляваща главница за период от
03.03.2022 г. до 02.06.2022 г., за потребена, но незаплатена електрическа енергия и мрежови
услуги за електроснабден обект с клиентски номер 310232175351 находящ се в гр.Б.С.,
обл.В., ул. „Л.“ № 27, сумата 8,49 лева, представляваща мораторна лихва за период от
27.04.2022 г. до 28.07.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата за период от
11.08.2022г. до окончателно изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на
25,00 лв. внесена държавна такса и 85,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта на длъжника е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен,
въз основа вна който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 1537/2022г. по описа
на БСлРС.
В исковата молба се навеждат доводи, че ищцовото дружество е доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия
за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г.
Ищеца доставил на ответницата електрическа енергия за периода от 03.03.2022г. до
02.06.2022г. за електроснабден имот находящ се в гр.Б.С., обл.В., ул. Л. № 27, за което издал
следните фактури:
1/фактура № *********/11.04.2022г. на стойност 218,44 лева главница за периода от
03.03.2022г. до 02.04.2022г., както и лихва за забава в размер на 5,58 лв. за периода от
27.04.2022г. до 28.07.2022г.
2
2/ фактура № *********/11.05.2022г. на стойност 126,02 лева главница за периода от
03.04.2022г. до 03.05.2022г., както и лихва за забава в размер на 2,21 лв. за периода от
26.05.2022г. до 28.07.2022г.
3/фактура № **********/09.06.2022г. на стойност 72,29 лева главница за периода от
04.05.2022г. до 02.06.2022г., както и лихва за забава в размер на 0,70 лв. за периода от
24.06.2022г. до 28.07.2022г.
Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Електрохолд Продажби“ АД (правоприемник на ЧЕЗ „Електро България“ АД),
абонатът/ответникът/ разполага с десетдневен срок (чл.19,ал.2 от ОУ) за плащане на
задълженията за консумирана електрическа енергия, през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. В чл. 19,ал.1 е указано, че потребителят заплаща
стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на енергията,
веднъж месечно, а в ал.2 на същия член е посочено, че заплащането става в 10-дневен срок.
В чл.19, ал.8 от Общите условия изрично се постановява, че не получаването на
съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата
сума.
По делото е приложено заявление от ответницата Р. Б. В. с вх.№
**********/11.11.2016г. за сключване на договор за присъединяване на обекти на клиент
към ел.мрежата, въз основа на което е сключен договор за присъединяване на обекти на
клиент към ел.мрежата на ЧЕЗ „Разпределение България“ АД от 15.12.2016г. с ответницата
за електроснабден имот находящ се в гр.Б.С., обл.В., ул. Л. № 27(л.30 от делото).
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита.
Ответницата Р. Б. В. в срока по чл.131 от ГПК не е депозирала писмен отговор във
връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите
възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й са преклудирани на
основание чл.133 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата се явила лично и признала исковете по основание и
размер. Поради тази причина съдът с определение постановено в с.з. на 28.03.2023г. заличил
допуснатата с Определение № 135/23.02.2023г. съдебно-счетоводна експертиза и освободил
на основание чл.198 от ГПК вещото лице Т. П. от задължението да изготви и депозира
заключение по експертизата в срока по чл.199 от ГПК, поради отказ от страните по делото.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано
изпълнението на договора от негова страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал
качеството си на кредитор по него, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено
3
по основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.
Ответницата в съдебно заседание признава исковете по основание и размер.
В тази връзка съдът намира, че по делото е установено съществуването на
облигационно правоотношение между страните. На първо място съгласно разпоредбата на
чл. 293 Търговския закон за сключването на търговска сделка, каквато е продажбата на
електрическа енергия, не е необходима писмена форма. Съгласно чл. 98а от Закон за
енергетиката крайният снабдител, какъвто е ищцовото дружество, продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Към процесния период действат общите
условия на „Електрохолд Продажби“ АД (правоприемник на ЧЕЗ Електро България“ АД),
одобР. с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 година на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране и са изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на
ДКЕВР. Съгласно чл. 53, ал. 2 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката и съгласно общите условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа
енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната
мрежа, а според установеното в чл. 4, т. 2 потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Така ищецът доставил на ответника в периода от
03.03.2022г. до 02.06.2022г. електрическа енергия на обща стойност 5416,75 лв.
В случая има подадено заявление на ел.енергия за битови нужди от Р. Б. В. до „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, за имот находящ се в гр.Б.С., обл.В., ул. Л. № 27.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че ответникът Р. Б. Б. с ЕГН
**********, от гр.Б.С., обл.В., ул. Л. № 27 е ползвател и абонат на процесния
електроснабден недвижим имот, находящ се в гр.Б.С., обл.В., ул. Л. № 27, тъй като тя лично
е подала заявление до ЧЕЗ „Разпределение България“ АД с вх.№ **********/11.11.2016г. за
сключване на договор за присъединяване на обекти на клиент към ел.мрежата, въз основа на
което е сключен договор за присъединяване на обекти на клиент към ел.мрежата на ЧЕЗ
„Разпределение България“ АД от 15.12.2016г. за електроснабден имот находящ се в гр.Б.С.,
обл.В., ул. Л. № 27 и е вписана с клиентски номер 310232175351, който е отразен и
процесните фактури за ел.енергия.
Следователно същата притежава качеството потребител на електроенергия за битови
нужди като страна по правоотношението с ищцовото дружество във връзка с нейната
доставка. В подкрепа извода на съда са и събраните по делото писмени доказателства,
сключеният индивидуален договор за доставка на ел.енергия с ответницата, включително и
признанието на ответницата в съдебно заседание, че дължи исковите суми на ищцовото
дружество.
Като купувач на електрическа енергия по см. на чл. 92 ЗЕ ответницата е и носител на
4
права и задължения по ЗЕ и е обвързана от клаузите на Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Електрохолд Продажби“ АД (правоприемник на ЧЕЗ Електро
България“ АД). Съгласно клаузата на чл. 19, ал.1 от ОУ потребителят заплаща стойността
на електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на енергията, веднъж
месечно, а в ал.2 на същия член е посочено, че заплащането става в 10-дневен срок. В чл.19,
ал.8 от Общите условия изрично се постановява, че не получаването на съобщението не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Следователно ищецът доставил на ответника в периода от 03.03.2022г. до 02.06.2022г.
електрическа енергия на обща стойност 416,75 лв.
В чл. 35 от Общите условия е предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за
електрическа енергия, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден т.е. от датата на падежа по всяка от фактурите до депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК, която сборна лихва в случая възлиза на 8,49 лв.
По изложените съображения съдът намира, че исковете за главница и лихва като
основателни и доказани следва да бъдат уважени, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението.
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответницата Р. Б. Б.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящето исково
производство разноски в общ размер на 555,00 лв., от които: 75,00 лв.-заплатена държавна
такса за производството по делото и 480,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, съгласно
приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на
спора, ответника Р. Б. Б. следва да заплати на ищеца и сумата от 110,00 лв.(25,00 лв.
държавна такса и 85,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение) представляваща разноски по
ч.гр.дело № 1006/2022г. по описа на РС-Б.Слатина.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. Б. Б. с ЕГН
**********, от гр.Б.С., обл.В., ул. Л. № 27, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Електрохолд
Продажби“ АД (правоприемник на ЧЕЗ Електро България“ АД от 28.04.2022г.), БУЛСТАТ
5
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, бул.”Цариградско
шосе” № 159, бул.Бенч Марк, Бизнес център, чрез пълномощника адв.З.Х. от САК, следните
суми: 416,75 лева представляваща главница за период от 03.03.2022 г. до 02.06.2022 г., за
потребена, но незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за електроснабден обект
с клиентски номер 310232175351, находящ се в гр.Б.С., обл.В., ул. „Л.“ № 27, както и сумата
8,49 лева, представляваща мораторна лихва за период от 27.04.2022 г. до 28.07.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата за период от 11.08.2022г. до окончателно
изплащане на вземането, които суми са предмет на издадена Заповед № 522/12.08.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1006/2022г. по описа на
РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Р. Б. Б. с ЕГН **********, от гр.Б.С.,
обл.В., ул. Л. № 27, ДА ЗАПЛАТИ на „Електрохолд Продажби“ АД (правоприемник на
ЧЕЗ Електро България“ АД от 28.04.2022г.), БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 159, бул.Бенч Марк, Бизнес
център, чрез пълномощника адв.З.Х. от САК, направените по исковото производство по
гр.д.№ 1537/2022г. по описа на БСлРС, разноски в общ размер на 555,00 лв.(Петстотин
петдесет и пет лева), както и стоР.те в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1006/2022г. по
описа на РС-Б.Слатина разноски в общ размер от 110,00 лв. (Сто и десет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
1006/2022г.по описа на РС-Б.Слатина.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6