№ 14472
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110101892 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „С.В.” АД срещу М. И. В. обективно
съединени установителени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи главница в размер на 1 783,10 лв.
потребена вода от длъжника за имота му на адрес *** за периода от 04.10.2018г. до
01.07.2021 г., ведно със законна лихва от 12.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 04.11.2018г. до 01.07.2021 г. в размер на 89,94 лв. за които суми е
издадена Заповед по чл.410 ГПК по гр.д. 64823/2021г. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство. Ищецът твърди, че по силата на договор за предоставяне на В и
К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, такива
били доставени на потребителя за имот *** на горепосочената стойност. Поради
неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за погасяване на задълженията),
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 410 ГПК, по което
заявление е образувано ч.гр.д. и е издадена заповед за изпълнение като за нея ответникът е
уведомен и в законоустановения срок подал възражение срещу нея. С оглед на тези
обстоятелства ищецът в срока по чл. 415 ал.1 ГПК, предявил своя иск, чрез който отправя
искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да бъде прието за
установено вземането на ищеца за главница и законна лихва.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор.
Преди провеждане на първото по делото заседание по делото е постъпила молба от
ответника, в която същият е заявил, че е погасил претендираните суми.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че помежду им е сключен договор за продажба на
питейна до процесния имот, включително за целия исков период.
С оглед изявлението на ответника съдът приема, че последният не оспорва размерът
на претендираните от ищцовото дружество суми, а следва да бъде изяснен единствено
въпросът дали действително е налице извършено плащане, с което са погасени дължимите
суми.
По делото е прието заключение по допуснатата от съда съдебно-счетоводна
експертиза от която се установява, че за периода от 04.10.2018г. – 01.07.2021г. за процесния
имот е създадена партида с клиентски № *** с титуляр М. В., във връзка с доставка на вода
и В и К услуги. Отразено е в експертизата, че за процесния период от представените карнети
и отчетни форми, консумацията на вода е изчислена служебно, поради липса на достъп до
имота на проверяващото лице, а при осигурен достъп за изравнение са нанесени корекции.
Издавани са фактури в съответствие с утвърдените от ДКВЕР цени за процесния период.
Вещото лице посочва, че на 27.05.2022г. е подписан споразумителен протокол за периода от
03.11.2018г. до 27.05.2022г., в който споразумителен протокол е включен и процесния дълг.
По цитираното споразумение са заплатени 1339,76лв. на С оглед извършените плащания и
при отчитане на тяхната поредност вещото лице посочва, че дължимият от ответника
остатък касаещ процесния период е в размер на 488,68лв. за периода от 04.01.2021г. -
01.07.2021г. и мораторна лихва в размер на 44,60лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна следните правни изводи:
Предметът на правния спор, въведен от ищеца, е положителен установителен иск за
установяване на вземане, за което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение. Основанието на иска е въведено от ищеца в исковата молба - твърди се, че
исковата сума се дължи, защото страните по делото за исковия период са били обвързани от
облигационно правоотношение по доставка на питейна вода, както и че за целия исков
период консумираната от ответника студена вода е на стойност 1783,10 лева.
Същевременно, защитата на ответника е свързана с твърдения за извършено плащане на
претендираните суми.
С оглед принципа на диспозитивното начало, въведен с разпоредбата на чл.6,ал.2
ГПК, съдът следва да се произнесе единствено в неговите рамки и само за посочения период.
Възражението е частично основателно.
Установява се от заключението на приетата и неоспорена от страните ССЕ, че
действително са налице извършени плащания в погашение на претендираните от ищцовото
дружество суми, но същите не са достатъчни, за да бъде погасен изцяло дългът на
ответника.
С извършеното плащане от 1339,76лв. е погасена част от претендираната сума, като е
налице остатък в размер на 488,68лв. за периода от 04.01.2021г. -01.07.2021г. и мораторна
2
лихва в размер на 44,60лв., до който исковете следва да бъдат уважени, а до пълния
предявен размер следва да се отхвърлят, като погасени чрез плащане.
По разноските:
При този изход на спора, независимо, че исковете се явяват частично неоснователни,
ответникът дължи изцяло направените по делото разноски, доколкото плащането е
извършено след образуване на исковото производство т.е. ответникът е дал с поведението си
повод за образуване на производството.
Ищецът доказва разноски за исковото производство в размер на 433,66лв. и разноски
в размер на 87,46лв. за заповедното производство, които му се дължат в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, с
правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че М. И. В. ЕГН: ********** *** дължи на
С.В. АД ЕИК: *** ***, сумата от 488,68 лева начислена за потребена студена вода за
периода от 04.01.2021г. -01.07.2021г.., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 12.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 44,60 лева
лихва за забава за периода от 04.01.2021г. -01.07.2021г.за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 64823/2021г. от СРС, 179- ти състав, като
отхвърля предявените искове за сумата над 488.68лв. до пълния предявен размер от
1783,10лв. и за периода от 04.11.2018г. до 03.01.2021 г., както и искът с правно основание
чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата над 44,60лв. и за периода от 04.11.2018г. до 03.01.2021 г.
ОСЪЖДА М. И. В. ЕГН: ********** *** да заплати на С.В. АД ЕИК: *** *** сумата
от 433,66лв. разноски за исковото производство и сумата от 87,46лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3