№ 78
гр. Кнежа, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100179 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по искова молба на на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес
Парк С., сграда 6, чрез пълномощника – адв. З.Й. Ц. от САК, със съдебен
адрес: гр. С., ж.к. „Г. М.“, ул. „Ал. Ж.“ № 6, ет.5, срещу ИВ. ЗДР. Р., с адрес:
гр. Кн., ул. „Ал. К.“ № **, с която се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо парично вземане в размер на 457.47 лв. – дължима
сума на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 16.11.2016
год., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 12.09.2018 год. към
договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от 30.08.2017 год. и Договор за
лизинг от 12.09.2018 год., съгласно фактура № **********/ 20.04.2019 год.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В молбата се твърди, че между ищеца и ответника са били сключени
договори за предоставяне на услуги и устройства на лизинг, а именно
Договор за мобилни услуги № *********, Заявление за смяна на собственост
и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor от 16.11.2016 год. и
1
Договор за лизинг от същата дата, съгласно които на последния били
предоставени мобилен телефонен номер ********** с уговорена стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. и мобилен апарат TELENOR
Start Plus ІІ Black. Цената на лизинговата вещ била в размер на 91.77 лв. с вкл.
ДДС. За ползването на вещта лизингополучателят се задължил да заплати 23
месечни вноски – всяка от по 3.99 лв., които следвало да бъдат фактурирани
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера. Твърди се, че с Договор за мобилни услуги № *********
от 30.08.2017 год. и Договор за лизинг от 30.08.2017 год. на ответника били
предоставени мобилен телефонен номер ********** с уговорена стандартна
месечна абонаментна такса в размер на 10.99 лв. и мобилно устройство
LENOVO Moto C Plus Dual Black I с цена 335.57 лв. Сочи се, че за ползването
на вещта лизингодателят се задължил да извърши 23 месечни лизингови
вноски в размер на 14.59 лв. всяка, фактурирани заедно с месечните сметки за
ползвани през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди се
още, че с Допълнително споразумение № ********* към Договор за мобилни
услуги и Договор за лизинг – двата от 12.09.2018 год., за мобилен номер
********** влязъл в сила нов абонаментен план с уговорена стандартна
месечна такса в размер на 24.99 лв. и на ответника бил предоставен мобилен
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black I с цена 229.77 лв., както
и че той се задължил да извърши 23 месечни вноски за ползването на
лизинговата вещ, всяка в размер на 9.99 лв.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
произтичащи от горепосочените договори, които са му били начислени в 3 бр.
фактури издадени в периода м. февруари 2019 год. – м. април 2019 год., а
именно ф-ра № **********/ 20.02.2019 год., ф-ра №**********/ 20.03.2019
год. и ф-ра № **********/ 20.04.2019 год., в които били начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от различните договори.
Изложени са твърдения, че след предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответника
И.Р., при условията на които били ползвани процесните номера ********** и
**********, по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
Операторът е издал фактура № **********/ 20.04.2019 год. с настъпил падеж
на 05.05.2019 год., включваща задължение за заплащане на неустойка за
2
предсрочното им прекратяване в общ размер на 290.03 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с
договорите за лизинг мобилни устройства в общ размер на 242.78 лв. Сочи се,
че в периода след настъпване на изискуемостта на вземанията по процесните
фактури ответникът е извършил доброволно плащане в размер на 90 лв., с
което задълженията по фактура № **********/ 20.04.2019 год. (в размер на
532.81 лв.) били погасени до размера на сумата от 457.47 лв. Твърди се, че
ответникът не е извършвал други плащания и към момента задълженията не
са погасени.
Поради липса на действия от страна на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, ищецът е депозирал в РС – Кн.
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр. дело № 734/ 2020 год.
по описа на с. съд и била издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Предвид последното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.
Претендират се деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното
производство.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. С. Ч. от Пл. АК, е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за допустимост и вероятна
основателност на така предявения иск.
Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното
заседание. С депозирано по делото писмено становище, чрез пълномощника –
адв. З.Ц. от САК, поддържа исковата молба, позовава се на писмени
доказателства и моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на паричното вземане по издадената ЗИПЗ против
длъжника – ответник.
Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, в о.с.з. се
представлява от особения представител – адв. С. Ч. от ПлАК. Особеният
представител не възразява по доказателствата и не оспорва иска.
3
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от
ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От представените по делото – договор за мобилни услуги № *********,
заявление за смяна на собственост и заявление за пренасяне на номер/а в
мрежата на Telenor от 16.11.2016 год.,; договор за лизинг от 16.11.2016 год.;
договор за мобилни услуги № ********* от 30.08.2017 год.; договор за
лизинг от 30.08.2017 год.; допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни услуги от 12.09.2018 год.; договор за лизинг от
12.09.2018 год.; 3 бр. фактури №№ **********/ 20.02.2019 год., **********/
20.03.2019 год., **********/ 20.04.2019 год.; покана за доброволно
изпълнение и удостоверение за доставяне, ОУ на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, както
и от приложеното Ч.Гр.д. № 734/ 2020 год. по описа на РС – Кн. се установява
активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Видно от приложеното ч.гр. дело № 734 по описа за 2020 год. на РС –
Кн., в производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 647/20 от 31.12.2020 год. срещу ИВ.
ЗДР. Р. за заплащане на кредитора – ищец в настоящото производство на
сумата от 457.47 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури № **********/ 20.02.2019 год., № **********/ 20.03.2019 год. и №
**********/ 20.04.2019 год., ведно със законната лихва от 20.11.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
За основателността на предявения иск е от значение установяването в
обективната действителност на следните материалноправни предпоставки,
юридически факти: наличие на облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги № ********* от 16.11.2016 год. за срок от 24 месеца, както и
договор за лизинг от същата дата за срок 23 месеца; договор за мобилни
4
услуги № ********* от 30.08.2017 год. и договор за лизинг от 30.08.2017 год.
за срок от 23 месеца, допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 12.09.2018 год. и договор за лизинг от дата 12.09.2018 год. за срок
от 23 месеца; неизпълнение на задължението на ответника да погаси
дължимите за предрсочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
неустойки (от по три броя месечни абонаментни такси по всеки един от тях) и
всички дължими лизингови вноски по сключените с ищеца договори за
предоставяне на мобилни устройства; изпълнение на задълженията на ищеца
по договорите за предоставяне на мобилни услуги и лизинг.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че между ищцовото дружество, в качеството му
на оператор и ответникът, като потребител, на 16.11.2016 год. е бил сключен
договор за мобилни услуги № ********* за срок от 24 месеца при уговорен
стандартен месечен абонамент в размер на 29.99 лв. С договор за лизинг от с.
дата на ответника бил предоставен мобилен апарат марка TELENOR, модел
Smart Plus ІІ Black срещу заплащане на месечни погасителни вноски всяка в
размер на 3.99 лв., за срок от 23 месеца.
На 30.08.2017 год. ответникът е сключил с ищеца нов договор за мобилни
услуги при стандартен месечен абонамент – 10.99 лв. и договор за лизинг, с
които му били предоставени телефонен номер ********** и мобилен апарат
марка LENOVO, модел Moto C Plus Dual Black I с цена 335.57 лв.
Лизингополучателят се е задължил да заплати на лизингодателя стойността на
лизинговата вещ на 23 бр. месечни вноски, всяка една в размер на 14.59 лв.
С допълнително споразумение № ********* от 12.09.2018 год. към
договора за мобилни услуги за мобилен номер ********** влязъл в сила нов
абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 24.99 лв. С договор за лизинг от 12.09.2018 год. на потребителя –
ответник бил предоставен и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J3
2017 Black I с цена 229.77 лв., за който същият се е задължил да заплати 23
бр. месечни лизингови вноски от по 9.99 лв.
През периода м. февруари – м. април 2019 год., ответникът не е изпълнил
свои парични задължени по 3 бр. издадени му от ищеца фактури,
произтичащи от сключените между тях договори. По вина на ответника,
5
поради изпадането му в забава договорите за мобилни услуги били
предсрочно прекратени. Операторът издал фактура № **********/ 20.04.2019
год. с падеж 05.05.2019 год. включваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в общ размер на 290.03 лв. и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за
лизинг мобилни устройства LENOVO Moto C Plus Dual Black I и SAMSUNG
Galaxy J3 2017 Black I общо в размер на 242.78 лв. В периода след
настъпването на изискуемостта на вземанията на ищеца ответникът е
извършил доброволно плащане в размер на 90 лв., с което неустойката за
мобилен номер ********** в размер на 39.13 лв. била изцяло погасена, а
неустойката за мобилен номер ********** – погасена частично до размера от
214.69 лв.
Ответникът не е изпълнил и задълженията си към ищеца за заплащане на
всички дължими лизингови вноски – по договор за лизинг от 30.08.2017 год. в
размер на 72.95 лв. и по договор за лизинг от 12.09.2018 год. в размер на
169.83 лв., начислени във фактура № **********/ 20.04.2019 год.
Ответникът се е запознал с Общите условия на Оператора за
взаимоотношенията на потребителите на електронни съобщителни услуги.
Съгласно Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Срокът за
плащане по фактурата е уговорен с ОУ и той е този, указан във фактурата, но
не по-късно от 15 дни след датата на издаването й. За процесната сума от
457.47 лв. ищецът е издал фактура № **********/ 20.04.2019 год., като в
уговорения срок за заплащане не е налице изпълнение от страна на ответника.
Не се доказа от ответника, при разпределената за него доказателствена тежест
с доклада по делото, да е изпълнил процесното задължение и изпълнение да е
получено от ищеца. Затова, заявената искова претенция за признаване за
установена дължимостта на процесната сума в размер на 457.47 лв., от които:
214.69 лв. – непогасен остатък от неустойка, дължима поради предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 16.11.2016 год.,
чрез който е ползван мобилен номер **********; 72.95 лв. – предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство LENOVO Moto
6
C Plus Dual Black I и 169.83 лв. – остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black I, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 647/20 от 31.12.2020 год. по
ч.гр.д. № 734 по описа за 2020 год. на Районен съд – Кн. е основателна. Като
законна последица от уважаване на предявения иск следва да се присъди и
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 20.11.2020 год. (от който момент всъщност се
счита предявен искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК), до
окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата
съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 685 лв., от които 25 лв. –
платена д.т., 300 лв. – за възнаграждение на особения представител и 360 лв. –
адвокатско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в
размер на 385 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, че ИВ. ЗДР. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. Кн., ул. „Ал. К.“ № 10, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Мл., ж.к.
„Мл. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, чрез пълномощника – адв. З.Й. Ц. от САК,
със съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Г. М.“, ул. „Ал. Ж.“ № 6, ет.5, сумата от 457.47
лв. (четиристотин петдесет и седем лева и 47 ст.), дължима на основание
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.11.2016 год., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 12.09.2018 год. към договор за
мобилни услуги, Договор за лизинг от 30.08.2017 год. и Договор за лизинг от
12.09.2018 год., съгласно фактура № **********/ 20.04.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение (20.11.2020 год.) до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 647/20 от
31.12.2020 год. по Ч.Гр. дело № 734/ 2020 год. по описа на РС – Кн..
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ИВ. ЗДР. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Кн., ул. „Ал. К.“ № 10, да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Мл., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6,
направените в настоящото производство разноски в размер на 685 лв.
(шестстотин осемдесет и пет лева), както и сторените разноски в заповедното
производство по Ч.Гр. дело № 734/ 2020 год. по описа на РС Кн. – в размер на
385 лв. (триста осемдесет и пет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Пл. окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
8