№ 734/30.11.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ касационен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
||
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Здравена Янева |
изслуша докладваното |
||
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|||
|
|
||||
к.а.н. дело
№ 854 по
описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка
с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик срещу Решение № 44 от 14.07.2023г., постановено
по АНД № 61/2023г., по описа на Районен съд
- Пещера.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление
№ 13-2300013 от 27.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
- Пазарджик, с което на И.С.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 лева на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на ЗТМТМ и
ЗАНН. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща
процесуален представител. Излага съображения в писмено становище, претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания
от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Ответникът – И.С.П., редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му
представител, в което оспорва подадената жалба. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на Районен съд - Пещера е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд - Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените
в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна
по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да отмени обжалваното наказателно постановление,
Районен съд - Пещера е приел следното от фактическа страна:
На 04.10.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Пазарджик извършили проверки за спазване на изискванията на трудовото
законодателство в строителен обект „Вилни сгради“, находящ се в к.к. „Цигов чарк“,
яз. Батак, землището на гр. Батак, местност „Радецки“, УПИ II-51, кв. 23, по плана
на гр. Батак, ПИ № 023112. В обекта на контрол проверяващите заварили четири лица
да полагат труд – чужденеца Г. Ч. и българските граждани А. Е. К., Е. В. К. и Д.
В. Л.. Последните трима извършвали окабеляване на сградата на строителния обект.
Чуждият гражданин Г. Ч. бил до струпаните строителни материали и пренасял листове
ламарина. Служителите на ДИТ предоставили на А. Е. К., Е. В. К. и Д. В. Л. да попълнят
декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, като след попълването им тримата си тръгнали.
Поради факта, че Г. Ч. не е български гражданин и твърдял, че няма документ за самоличност,
след подаден сигнал в обекта на контрол пристигнал от гр. Батак полицейски служител.
Пред него Г. Ч. се легитимирал и заявил, че не е сам на обекта, а в къщата има и
друг чужд гражданин. Проверяващите предоставили на Г. Ч. да попълни декларация по
чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и по чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ на грузински език, която
същият собственоръчно попълнил и предал на контролните органи. По време на проверката
в обекта на контрол пристигнал жалбоподателят И.П., който заявил, че заварените
на обекта лица С. Г. и Г. Ч. са негови гости, като първият е с украински документи,
а вторият с грузински паспорт.
На 07.10.2022г. служителите на Дирекция „Инсперкция
по труда“ – Пазарджик извършили втора проверка в процесния строителен обект и заварили
чужденците Г. Ч. и С. Г. да извършват монтаж на профилирани метални листове на покрива
на сградата в обекта. Чужденците С. Г. и Г. Ч. попълнили декларации по чл. 68, ал.
1, т. 3 от ЗТМТМ на украински език, съответно на грузински език. В собственоръчно
попълнената и подписана декларация Г. Ч. посочил, че е роден на *** г. и е грузински
гражданин, притежава паспорт № 21АА45778, че е турист и не работи при лицето И.П.
в к.к. „Цигов чарк“. По време на проверката на 07.10.2022г. жалбоподателят И.П.
отново заявил, че установените да престират работна сила лица са му гости, но след
това уточнил, че Г. Ч. е дошъл на гости на С. Г. и няма никакви отношения с Г.
Ч..
На 20.10.2022 г. при преглед на представената от
жалбоподателя документация в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик и след направена
справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(ИС на ИАГИТ) проверяващите установили, че лицето Г. Ч. предоставя работна сила
за работодателя И.П. в обекта на контрол без да е изпратено уведомление до Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
Въз основа на установеното в хода на проверката контролните
органи приели, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.,
тъй като в качеството си на „местен работодател“ - физическо лице по смисъла на
§ 1, т. 11 от ЗТМТМ на 07.10.2022г. е приел на работа лицето Г. Ч. – гражданин на
трета държава – Република Грузия да предоставя работна сила в обекта на контрол,
без да е изпратено уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
в 7 – дневен срок от действителното започване на работа.
За констатираните обстоятелства бил съставен АУАН
№ 13-2300013/05.01.2023 г., срещу който в срок не е депозирано възражение. Въз основа
на АУАН е издадено обжалваното пред Районен съд - Пещера наказателно постановление,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500 лв. основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност (ЗТМТМ), за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Видно от
известието за доставяне, процесното наказателно постановление е било връчено на
жалбоподателя на 29.03.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил
поотделно и в съвкупност и е извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността
и правилността на атакуваното наказателно постановление районният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, но е допуснато нарушение на материалния
закон.
Съдът е приел, че липсват основания за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 10, ал. 1 от
ЗТМТМ.- не е осъществен съставът на вмененото административно нарушение, респ. деянието
не е съставомерно. Поведението на жалбоподателя неправилно е квалифицирано както
от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, като нарушение по
чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.
Касационната
инстанция намира за неправилни изводите на районния съд поради следното:
По делото е безспорно установено,
че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран. В подкрепа на този извод на съда са събраните по делото писмени и
гласни доказателства. В случая безспорно е установено, че на 04.10.2022 г. и на
07.10.2022 г. лицето Г. Ч. е заварено да работи в обекта на контрол, да извършва
монтаж на профилирани метални листове на покрива на сградата в обекта. Това обстоятелство
не е спорно по делото, независимо, че в приетата по делото декларация лицето е
посочило, че не работи при И.П., не получава възнаграждение и няма работно
време.
От доказателствата по делото се
установява, че Г. Ч. е „гражданин на трета държава“ по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗТМТМ, доколкото е лице, което не е гражданин на Република България и не
е гражданин на държава-членка на Европейския съюз. Тоест, в случай, че се
установи, че лицето предоставя работна сила, за него е задължително това да
става с изпратено в срок уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“.
В случая неоснователно първоинстанционният съд е
приел, че лицето не е предоставяло работна сила, съответно не е извършвало
трудова дейност по трудово правоотношение, както и, че същият е присъствал в
обекта само като гост на работника С. Г., който е негов чичо. По делото не са
ангажирани доказателства за това, че между лицата е налице родствена връзка, не
са представени и доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че
лицето е турист, който временно пребивава в страната. Не са представени и
писмени доказателства, от които да се установи, че на лицето е предоставена
временна закрила като чужденец, наличието на която, при полагането на труд,
изключва необходимостта от уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“.
Констатациите на проверяващите служители напълно се
подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Трудовият договор е съглашение между две страни, по
силата на което едната предоставя за определен срок работна сила, като се
задължава да извършва възмездно възложените й трудови функции, а другата - се
задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни
условия на труд. При трудовия договор едно физическо лице предоставя работната
си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време и работно място. Изрична е разпоредбата на чл. 1, ал.
2 от КТ, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като
трудови и тази норма императивно ограничава свободата на договаряне в смисъл,
че когато предмет на договор е предоставяне на работна сила, това може да бъде
единствено трудов договор. В тази връзка,
следва да се отбележи, че дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя
от това дали обективно извършва действия, които са характерни за трудова дейност.
Безспорно в случая е доказано, че при извършената
проверка лицето Г. Ч. е заварен в строителен обект „Вилни сгради“, находящ се в
к.к. „Цигов чарк“, извършващ дейност по монтаж на профилирани метални листове
(ламарина) на покрива на сградата в обекта. При разговор с проверяващите
служители е станало ясно, че Г. Ч. е настанен в една от къщите на жалбоподателя
и му помага понякога на обекта, като такава помощ е констатирана нееднократно,
а именно на 04.10.2022 г. и 07.10.2022 г., при повторна проверка. С оглед на
това, настоящата касационна инстанция намира, че неправилно районният съд,
обсъждайки приетите по делото доказателства е приел, че не е налице трудово правоотношение. Налице са всички елементи на трудово
правоотношение като работно време, длъжност, която заема, констатация за реално
извършвана дейност в строителния обект.
Ето защо направените оплаквания в
касационната жалба, съдът намира за основателни, поради което решението на
Районен съд гр. Пещера следва да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното искане от касатора за присъждане на разноски, съдът намира, че ответникът
по касация следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер
на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата
касационна инстанция.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 44 от
14.07.2023г., постановено по АНД № 61/2023г., по описа на Районен съд - Пещера, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 13-2300013 от 27.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
- Пазарджик, с което на И.С.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 лева на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), за нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)