№ 10196
гр. С., 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110161255 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от „ФИРМА“
ЕАД срещу „ФИРМА“ ЕООД, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени
установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, за сумата 408,56 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.11.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва за периода от 15.7.2021 г. до изплащане
на вземането, лихва за забава в размер на 73,76 лв. за периода от 31.12.2018 г. до
07.07.2021г.; сумата от 58,71лева – сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.06.2018г. до м.02.2020г. и 11,71 лева – законна лихва за забава за периода от 31.07.2018г.
до 07.07.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 07.08.2021г., по ч.гр.д.№ 41428/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на сключен писмен договор при общи условия за продажба на ТЕ за стопански
нужди. Поддържа, че съгласно договора и общите условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок, следващ месеца на доставка, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Ответникът, с подадения от него отговор на исковата молба, не е оспорил наличието
на облигационна връзка между страните, както и извършването на доставка на ТЕ до
процесния имот, но оспорва, че дължи исковата сума, т.к. твърди, че част от нея е погасена
по давност. Твърди също, че имотът не се ползва от ответника, а от трето лице – с отстъпено
в негова полза пожизнено право на ползване.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на писмен договор, сключен при общи условия, по силата на което е
доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задълженията си чрез плащане.
Предмет на установяване в настоящото производство са претендирани от ищеца –
топлопреносно предприятие срещу ответника вземания, основани на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за стопански нужди, която се
осъществява на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въз основа на писмен договор при общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за процесния период
ответникът „ФИРМА“ ЕООД е бил собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент № 38, находящ се в гр. ...., като в това си качество е сключил на 21.01.2011г.
договор № ..... при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„ФИРМА“ АД на потребители в гр. С. по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ от Закона за енергетиката за
топлоснабден имот - апартамент № 38, находящ се в гр. С., ул. ..... Договорът е безсрочен и
при липса оспорване автентичността на договора, следва да се приеме, че ответникът за
процесния период се е явявал потребител на енергия или природен газ за стопански нужди",
какъвто съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (след изм. ДВ, бр. 74 от 2006г., в
сила от 08.09.2006г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
От приетия по делото нотариален акт № ... том .., рег.№ ..., дело № 139 от 2007г. се
установява, че върху имота, след неговата продажба в полза на ответното дружество, е
учредено пожизнено право на ползване в полза на Н.Р.С.. От приетия по делото препис –
извлечение от акт за смърт, издаден на 02.06.2022г. от общ. С., грБ., се установява, че
вещният ползвател на процесния топлоснабден имот Н.С. е починала на 24.01.2016г. – две
години преди началото на исковия период, като с нейната смърт вещното право на ползване
се е погасило.
При това положение и при липса на оспорване наличието на облигационна връзка
между страните, както и извършването на доставка на ТЕ до процесния имот, спорно се
2
явява само обстоятелството дължи ли исковата сума ответникът или тя е погасена по
давност.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК.
По горните мотиви, вземането на ищеца за цена на доставената на ответника
топлинна енергия, дялово разпределение и лихви е непогасено по давност за предявения с
исковата молба период, доколкото заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 15.07.2021г.
Ето защо предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 75 лева за заповедното
производство и 125 лева за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че „ ФИРМА“ ЕООД,
с ЕИК: ...., дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 408,56 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.11.2018г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва за периода от 15.7.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 73,76 лв. за периода от 31.12.2018 г. до
07.07.2021г.; сумата от 58,71лева – сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.06.2018г. до м.02.2020г. и 11,71 лева – законна лихва за забава за периода от 31.07.2018г.
до 07.07.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 07.08.2021г., по ч.гр.д.№ 41428/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
3
ОСЪЖДА „ ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ...., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., разноски в исковото производство в размер на 125 лева и
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 41428/2021г. по описа на СРС, 176 състав,
в размер на 75 лева – съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4