№ 814 / 08.12.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Йорданка Попова
Прокурор:
П.Жеков
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №859 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от ООД Бета – П – гр.Х., ЕИК ***,
против Решение №211/04.08.2020г., постановено по АНД №538/2020г. по описа на
Районен съд Хасково, с което е потвърдено НП №К 0048311/30.04.2020г. на
Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково и Стара Загора на Комисия за защита на потребителите. В жалбата се
твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Съдът приел, че Семеен хотел е по-ниска категория от Хотел, като се
обосновал с разпоредбите в Наредбата за изискванията към местата за настаняване
и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действие и прекратяване на категорията. Видно от
разпоредбата на чл.123 от Закона за туризма семейните хотели обаче не са
по-ниска категория от хотелите, а са друг вид място за настаняване, съответно
попадащо в друг клас. Изводът на съда относно наличието на започналата
процедура по категоризация също не бил правилен и в нарушение на чл.114, ал.1
от ЗТ. Безспорно било, че дейността се извършвала в обект, за който било
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, а
изводът на съда била в нарушение и на чл.14, ал.1, т.6 от наредбата. Липсата на
изрична разпоредба в законодателството, с която да се предвижда възможност от
рекламиране на обект, в който се предоставят туристически услуги и за който
имало издадено временно удостоверение за открита процедура, не означало наличие
на забрана за това. В Закона за туризма
била предвидена възможност за подаване на заявление – декларация за промяна на
категорията на туристическия обект в по-висока от определената и било
безспорно, че дружеството подало заявление с декларирана промяна на вида на
туристическия обект – хотел. Това поставяло началото на ново административно
производство, поради което следвало да се счита, че юридическото лице извършва
дейност като хотел на база издаденото временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране на обект. Мотивите на съда в тази посока не били
правилни, тъй като ако бъдели приети, то следвало да се извършва дейност, но
без да се поставят указателни табели. Неправилно бил приложен законът и по
отношение на датата на извършване на нарушението. Нормите на ЗАНН изисквали
изрично да се посочи датата и тя била съществена характеристика на всяко
нарушение, посочена била като самостоятелен елемент от съдържанието на
наказателното постановление. Липсата на посочена дата обаче не можело да
подлежи на саниране чрез тълкуване. Иска се обжалваното решение, с което е потвърдено
наказателното постановление, да бъде отменено, като същото бъде отменено
изцяло, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Ответникът не взема становище по касационната
жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба не е
основателна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Хасково потвърждава Наказателно
постановление №К-0048311/30.04.2020г. на Директор на РД за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисията за защита на
потребителите, с което за нарушение по чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП и на основание
чл.210а от ЗЗП на ООД Бета – П – гр.Хасково, е наложена имуществена санкция в
размер на 1000,00 лева. Съдът е приел, че по делото фактическата обстановка е била безспорна, като
се установявало, че на 03.12.2019г. в гр.Хасково, в Семеен хотел Ретро,
собственост и стопанисван от ООД Бета - П, била извършена проверка от св.К.-
гл.инспектор при РД на КЗП-гр.Пловдив. При проверката се установило, че търговецът
предоставял информация относно вида на обекта, и информацията била невярна и
подвеждаща, тъй като било установено, че туристическият обект е категоризиран
като семеен хотел, а не като хотел, както бил представен. Обсъдено е и възражението,
подадено пред административно наказващия орган, свързано с процедура за
категоризация на обекта, като страните не са спорили, че към момента на
проверката процедурата не била приключила. Съдът обсъдил статута и изискванията
към туристическите обекти от вида Семеен хотел и хотел, като приел, че са от
различна категория – хотелите били клас А, а семейните хотели – клас Б, като
съответно изискванията за тях били различни и за хотел те били по-високи. Така
бил направен извод, че когато обектът е рекламиран като хотел, но е
категоризиран като семеен хотел, то се прави изявление за предлагани повече
условия и удобства /характерни за хотелите/, от тези, които процесният обект
предлага, а именно: изискуемите за семеен хотел. Така се създавало неправилно
впечатление у потребителя за предлаганите условия и обем туристически услуги и
имало наличие на заблуждаваща търговска практика, защото се представя и
рекламира невярна информация за категорията на хотела, което заблуждавало потребителя
и можело да доведе до търговско решение да се настани и ползва този обект.
Съдът обсъдил и възраженията относно започналата процедура по категоризация,
както и относно процесуално нарушение, свързано с датата на нарушението, като
ги приел за неоснователни.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
При съставянето
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя
възражението за непосочена в НП конкретна дата на извършване на нарушението.
Изрично и ясно в АУАН и НП е посочено, че нарушението е установено на
03.12.2019г., като въззивният съд е обсъдил и че тази дата е дата на извършване
на нарушението. При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно
чл.42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е
издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е
изцяло съобразено с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Правилно е определена
квалификацията на нарушените правни норми и съответната санкционна разпоредба, като
същите напълно съответстват и на словесното описание на нарушението.
Доводите, наведени в касационната жалбата,
са неоснователни, тъй като безспорно е установено, че в деня на проверката – 03.12.2019г.,
временно удостоверение на дружеството за
хотел Ретро не е издадено. Такова временно
удостоверение е издадено на 06.03.2020г. със срок на валидност 07.03.2020г. В този смисъл при проверката търговецът няма
удостоверение за утвърдена категория съгласно чл.114
от Закона за туризма за
категория хотел и предвид факта, че не е налице съответен документ за открита
процедура по категоризиране по реда на ЗТ, а именно – временно удостоверение, то
лицето предоставя на потребителите невярна, и следователно, подвеждаща
информация - на фасадата, тентата, входа, рецепцията, на визитни картички и на
ценоразписа, както и на интернет сайта си е посочено, че обектът е хотел.
Следва да бъде отбелязано и че в преписката от административнонаказаващия
орган, представена пред въззивната инстанция, е приложен препис от
съществуващото към момента на проверката Удостоверение №01842 за категория три
звезди на обект Семеен хотел Ретро, като тази категорийна символика е поставена
на видно място и е установена от проверяващите. Действително към момента на
проверката е била издадена Заповед №Т-РД-15-167 от 07.11.2019г., съгласно която
– т.2, е следвало да бъде издадено удостоверение за открита процедура по
категоризиране, но безспорно към момента на проверката няма нито издадено, нито
представено пред проверяващите временно удостоверение, а още повече да е било
поставено на видно място. Посочената от жалбоподателя информацията за обекта,
установена от проверяващите, е категорична, без никакви условности, и
потребителят може да я възприеме за точна и вярна, но в настоящия случай, ако
потребителят вземе решение да ползва туристически услуги в обекта, то решението
му ще е основано на невярна информация, което обстоятелство е квалифицирано
като наличие на нелоялна, заблуждаваща търговска практика по чл.68д,
ал.1, пр.1
във връзка с чл.68г,
ал.4
във връзка с чл.68в
от ЗЗП.
Поради това настоящата инстанция намира за
правилни и законосъобразни изводите на Районния съд за осъществено
административно нарушение, в резултат на което и правилно е формиран извод за
наличие на нелоялна и заблуждаваща търговска практика. От анализа на
разпоредбите, на чието основание е издадено процесното постановление, следва
извод, че заблуждаваща нелоялна търговска практика е налице, ако търговецът
извършва определени действия, които да са довели до определено поведение на
потребителя, а в случая представянето на обекта като хотел и като място за
настаняване с надлежно издадено съответно удостоверение за категоризиране, е
точно такова действие. В този смисъл касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №211/04.08.2020г., постановено
по АНД №538/2020г. по описа на Районен съд Хасково.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.