Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Хасково, 01.11.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд………………………………………..…………………………………….
на първи октомври две
хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Стефка Ангелова………..…………………………………….…като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА гр.д. № 290 по описа на съда за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
четири иска в обективно, кумулативно съединение с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.2, ал.1 и чл.8 от Закона за арендата в земеделието за сума в размер
на 15 029.90 лева – арендно плащане за стопанската 2016 год. – 2017
год.; с правно основание чл.86 от ЗЗД за
сума в размер на 2 388.68 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2016
год. до 24.04.2018 год.; с правно
основание чл.92 от ЗЗД за сума в размер
на 15 240.32 лева – обезщетение за стопанската 2017 год. – 2018 год., и с
правно основание чл.86 от ЗЗД за сума в
размер на 873.83 лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2017 год. до
24.04.2018 год.
ИЩЕЦЪТ
– МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО,
ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ, представлявано от Р.А.П. – министър на земеделието, храните и
горите – гр.София твърди, че на 11.01.2006 год. с ответника сключили договор за
аренда на земеделска земя от държавния поземлен фонд, вписан в Служба по
вписванията на 08.02.2006 год., в
изпълнение на който му предоставили за възмездно ползване земеделска земя в землището на с.Царева
поляна, Община Стамболово, с площ от 300.598 д-ка, срещу поето от ответника
задължение да създаде лозови насаждения в
рамките на четири годишния гратисен
период, удължен на пет години, съгласно
анекс от 12.06.2009 год. На 25.04.2017 год. била извършена проверка за
състоянието на имота – предмет на арендния договор, при която се установило, че
засадената с лозови насаждения площ възлиза на 81.6 д-ка, от които 12.8 д-ка
били силно пропаднали, а лозичките липсвали. Останалите 68.8 д-ка били в добро
състояние. Резитба и почвени обработки не били извършени, а терена
бил заплевен. Друга част от имота - с площ от 89.2 д-ка била във вид на угар. На около 40 д-ка имало създадено лозово насаждение, което било
пропаднало. Поради неизпълнение на поетите от ответника задължения - за
създаване на лозово насаждение в рамките на гратисния период; - за извършване
на арендно плащане за стопанската 2016 – 2017 год.; - за представяне на запис
на заповед и банкова гаранция в началото на всяка стопанска година; - за
ползване на арендувания обект с грижата на добър стопанин, договорът бил
прекратен с едностранно волеизявление от страна на арендодателя, обективирано в
писмо с изх. № РД – 05 – 3189 от 06.12.2017 год. Съгласно т.39.5 от договора, при
прекратяването му, поради неизпълнение на част от посочените по-горе
задължения, ответникът дължал и обезщетение в размер на дължимото арендно
плащане за съответната стопанска година. С оглед на изложените твърдения моли
за решение, с което ответникът бъде осъден да заплати сумата в размер на
15 029.90 лева – арендно плащане за стопанската 2016 год. – 2017 год.; сума в размер на 2 388.68 лева –
мораторна лихва за периода от 01.10.2016 год. до 24.04.2018 год.; сума в размер на 15 240.32 лева –
обезщетение за стопанската 2017 год. – 2018 год., и сума в размер на 873.83
лева – мораторна лихва за периода от 01.10.2017 год. до 24.04.2018 год.,
съгласно уточняваща молба с вх. № 4477 от 21.05.2018 год. по входящия регистър
на съда, подадена от ищеца. Претендира още присъждане на законна лихва и
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Д.Д.Д. - оспорва иска.
Съдът, като взе предвид фактическите и правни
твърдения на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2006 год. е сключен договор за аренда № 01 –
ТР – 2006 между директора на Областна дирекция „Земеделие и гори“ – гр.Хасково
в качеството му на пълномощник на министъра на земеделието и горите Н.К. –
арендодател и Д.Д. – арендатор, по силата на който на ответника е предоставено
за временно и възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд
/ДПФ/ в размер на 300.598 д-ка в землището на село Царева поляна, Община
Стамболово, Хасковска област, представляваща имот № 390001, срещу поето от
арендатора задължение да създаде лозово
насаждение в рамките на четири годишния гратисен период, като ежегодно засажда
не по-малко от 75.15 д-ка от общата площ на обекта, след изтичането на който период
дължи арендно плащане в пари за съответната стопанска година, индексиращо се с
коефицента на инфлация. В т.5 от договора е предвидено, че направените
инвестиции по създаването на лозовото насаждение са за сметка на арендната
вноска, дължима от арендатора за гратисния период. Договорено е още – т.5.1, че
арендните плащания от петата стопанска година /след изтичане на гратисния
период/ се дължат не по-късно от първия работен ден след изтичане на
стопанската година /1 октомври/
в следните размери: по 20
лв./ д-ка – от 5 год. до 7 год.; по 50 лв./ д-ка – от 8 год. до 20 год. и по 25 лв./ д-ка – от 21 год. до
30 год. Арендаторът е поел и задължението да представи на арендодателя запис на
заповед с падеж, в срока по т.5.1 в началото на всяка следваща стопанска
година, след изтичане на гратисния период, но не по-късно от 20 октомври, както
и безусловна, и неотменяема банкова гаранция в размер на годишната арендна
вноска, съгласно т.5.2 и т.5.3 от договора, сключен на срок от 30 стопански
години, считано от датата на подписване на договора. В т.26 от договора е предвидено задължение за
арендатора да ползва арендувания обект с грижата на добър
стопанин, съгласно определеното с
договора предназначение, а в т.34 - възможност за арендатора да придобие в
собственост предадените му за възмездно ползване земи чрез замяна със собствени
земи при условията и реда, предвидени в ЗСПЗЗ и актовете по приложението му, не
по-рано от третата година след изтичане на гратисния период за създаване на
трайното насаждение. Като основание за прекратяване на договора съгласно
т.39.5 е визирано неизпълнението на
договорните задължения по т.5.2, т.5.3 и 26 от страна на арендатора, при
прилагането на което основание е предвидено заплащане на обезщетение в размер
на арендното плащане за съответната стопанска година.
Договорът
е вписан на 08.02.2006 год.
На
11.11.2005 год. ответникът е въведен във владение на имота въз основа на
заповед № РД – 1077 от 02.09.2005 год., цитирана и в представения по делото
договор, като основание за сключването му.
На
12.06.2009 год. страните по делото са
подписали анекс към договора, с който са се споразумели за удължаване на
гратисния период от 4 години на 5 години.
Като
писмено доказателство по делото е приет и протокол от 25.04.2017 год.,
установяващ констатациите на комисията, извършила проверка за състоянието на
земеделската земя, обект на сключения между страните договор, видно от който е,
че засадената с лозови насаждения площ възлиза на 81.6 д-ка, от които 12.8 д-ка
били силно пропаднали и с липсващи лозички, а останалите 68.8 д-ка - в добро
състояние. Резитба и почвени обработки за стопанската година не били извършени
– терена бил заплевен. Част от имота с площ от 89.2 д-ка била във вид на угар. На около 40 дка имало
създадено лозово насаждение, което било пропаднало и не било годно за
стопанисване като такова. Проверката е извършена в присъствието на ответника,
подписал протокола, отразяващ констатациите на комисията.
С
писмо изх.№ РД – 05 – 3189 от 06.12.2017 год., получено от ответника на
19.12.2017 год., ищецът го е уведомил, че прекратява едностранно договора,
поради неизпълнение на поетите от него задължения по т.3, т.5.1, т.17, т.5.2,
5.3, т.18 и т.26, като го е поканил в 14 – дневен срок да плати дължимата
арендна вноска за стопанската 2016 – 2017 год. и обезщетение по т.39.5 – за
стопанската 2017 – 2018 год., общо в размер на 30 270.22 лева, както и лихва в размер на 2 082.97 лева.
На
29.01.2018 год. в Службата по вписванията е вписано прекратяването на договора
за аренда, сключен между страните.
От
страна на ответника са представени и приети като писмени доказателства дневни
отчети по сметка, установяващи плащане на арендни вноски за стопанските 2012 –
2013 год. в размер по на 4 800 лева, на 1 400 лева, на 1 000
лева и на 146 лева; за 2013 – 2014 год. - по на 1 000 лева и на 3 000 лева; за 2014 – 2015 год. – по на 12 000 лева,
на 3 100 лева и на 3 100 лева; за 2015 – 2016 год. – по на 8 500
лева и 6 529.90 лева. Като писмено доказателство е прието и платежно
нареждане от 20.10.2011 год. за сума от 3 100 лева, представляваща
авансово плащане на аренда. С молба, получена от ищеца на 27.01.2017 год.,
ответникът е поискал прекратяване на договора по взаимно съгласие, поради
отпадане потребността да се занимава със земеделие, позовавайки се на
неизпълнение на т.34 от договора, допуснато от страна на ищеца.
По
искане на ответника, от страна на ищеца бе представена и приета като писмено
доказателство преписка, съдържаща документите, съставени по повод сключването и изпълнението на договора, в това
число молба от 01.07.2005 год., изходяща от ответника с искане за наемане на
имот № 390001 в землището на с.Царева поляна за създаване на трайни насаждения
– лозя от 300.598 д-ка; заповед № РД – 46 – 1077 от 02.09.2005 год. на зам.
Министъра на земеделието и горите, с която е разрешено на директора на Областна
дирекция „Земеделие и гори“ – гр.Хасково да сключи договор с ответника за
създаване и отглеждане на трайни насаждения – лозя, за срок
от 30 години; писмо № 460 от 23.03.2009 год., с което
ищецът е уведомил ответника за
възможността за удължаване на гратисния период,
по повод подадена от него молба за разделяне на имота, обусловена от
това, че в рамките на гратисния период от общо предоставените му 300 д-ка е засадил
200 д-ка; заявление от 07.05.2012 год.,
с което ответникът е поискал имота – обект на договора да бъде включен в
предстоящата тръжна сесия във връзка с молбата му за закупуване на имота;
писмо от 11.05.2012 год. на директора на
ОД „Земеделие“ – Хасково, адресирано до Министерство на земеделието и горите, с
искане за становище по повод подаденото от ответника заявление за закупуване на
имота, в което подателя е посочил, че искането се явява в противоречие с нормата на чл.4,
ал.2 от Наредба № 16 от 19.07.2000 год. за организиране и провеждане на търгове
за продажба на земеделски земи от ДПФ на притежатели на ПКБ /Наредбата/; писмо
№ 1457 от 31.05.2012 год. на заместник - министъра на земеделието и храните, с
което ответника и ОД „Земеделие“ –
Хасково са уведомени, че земите не могат да бъдат придобити в собственост от
арендатора, нито по реда на Наредбата, нито
на основание чл.34 от договора, позовавайки се на чл.4, ал.2 от
Наредбата и на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.10 от 06.02.2009 год.; заявление от
31.07.2012 год., подадено от ответника с искане за подписване на анекс към
договора за намаляване на предоставената му за обработване площ, мотивирано с
отказа на ищеца да закупи имота; писмо от 29.06.2013 год. на директора на ОД “Земеделие“ – Хасково,
адресирано до Министъра на земеделието и храните с искане за становище за делба
на арендувания имот; заявление от 05.08.2015 год., подадено от ответника, с
искане за анексиране на договора като свободната част /не засята с лозя/ да
отпадне от договора; писмо от 10.09.2015 год., от което е видно, че 2/3 от
имота е зает с лозя, а останалата част – с едногодишни полски култури, като
заплащаните от ответника арендни вноски били за целия имот; писмо от 05.10.2015
год., удостоверяващо отказа на Министерство на земеделието и храните да сключи анекс за коригиране площта на
арендувания имот, поради неизпълнение на т.39.4 от договора от страна на
арендатора; заявление от 27.09.2016 год., обективиращо искането на ответника за
прекратяване на договора по взаимно съгласие, обосновано с твърдения за
здравословни и финансови проблеми; писмо от 19.10.2016 год. на директора на ОД
„Земеделие“ – Хасково, съдържащо отказ на арендодателя за прекратяване на
договора по взаимно съгласие; молба от 06.02.2017 год., с която ответника
повторно е поискал прекратяване на договора; писмо от 10.03.2017 год., с което
е възложено на ОД „Земеделие“ Хасково да извърши проверка и изпрати становище
във връзка с искането на ответника за прекратяване на договора; становище от
09.05.2017 год.; писмо от 21.11.2017 год. на Министерство на земеделието,
храните и горите, съдържащо указания за прекратяване на договора поради
неизпълнение на задълженията от страна на арендатора на основание т.39.5 и
предприемане на мерки за събиране на дължимото за стопанските 2016 – 2017 год.
и 2017 – 2018 год.; писмо от 17.09.2017 год., с което ответника е поканен да
заплати дължимата за 2016 – 2017 год. арендна вноска в размер на 15 029.90
лева.
При
така установената по делото фактическа обстановка, като безспорно съдът приема,
че между страните е възникнало облигационно отношение по силата на сключения
помежду им договор за аренда от 11.01.2006 год., със срок на действие от 30
стопански години, в изпълнение на който ищецът е предоставил на ответника за
възмездно ползване 300.598 д-ка земеделска земя от ДПФ. Като безспорно съдът
приема и това, че от страна на ответника в качеството му на арендатор не е
извършено арендно плащане за стопанската 2016 – 2017 год., възлизащо на сума в
размер на 15 029.90 лева – обстоятелство, обуславящо качеството му на
неизправна страна, поради неизпълнение на поетото с т.5.1 от договора
задължение за заплащане на дължимата арендна вноска в пари – т.4, в срок не
по-късно от първия работен ден след изтичане на стопанската година – 1
октомври. В подкрепа основателността на иска са и нормите на чл.2, ал.1, вр.
чл.8, ал.1 от ЗАЗ, вменяваща в задължение на арендатора да извършва
определеното в договора арендно плащане. От страна на ответника не бяха
представени доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за
извършване на арендно плащане за стопанската 2016 – 2017 год., въпреки дадената
му с доклада възможност да представи доказателства в тази насока при разпределяне на доказателствената тежест
между страните. Представените от ответника писмени доказателства установяват
извършено от него арендно плащане, но за предходните стопанските години, като
последното плащане е за стопанската 2015
– 2016 год., поради което съдът ги намира за неотносими относно задължението му
за извършване на арендно плащане за следващата стопанска 2016 – 2017 год.,
неизпълнението на което обуславя основателността на иска. Като необосновано
съдът намира становището на ответника, изразено при условията на евентуалност
за това, че неправилно размерът на
претендираното арендно плащане бил
изчислен по начина, указан в т.5.1.2 от договора – по 50 лева на декар –
общо 15 029.90 лева / 300.598 д - ка х 50 лева/, вместо по т.5.1.1 – по 20
лева на декар – общо 6 011.96 лева, обосновано с твърдението му, че 2016 – 2017 год. се явявала 6 – та /шеста/ по
ред стопанска година, доколкото според
него задължението за извършване на арендно плащане възниквало с изтичане на пет
годишния гратисен период – през 2011 год. Съдържанието на т.5 от договора е
ясно и не се нуждае от тълкуване. Изрично в цитираната норма е посочено, че
размерът на дължимите арендни плащания от 8 – та год. до 20 - та год., а
съгласно анекса – от 9 – та год. до 21 - та год. е по 50 лв./д-ка. В подкрепа
на този извод е и нормата на т.5 от договора, съгласно която за първите 4 години
/гратисен период/, удължен с анекса на 5 години, арендаторът не дължи арендна
вноска, като направените инвестиции по създаване на лозовото насаждение са за
сметка на арендната вноска. Договорът е сключен през 2006 год., от което следва
извода, че 2016 год. – 2017 год. се явява 12 - та по ред стопанска година и
правилото за определяне размера на дължимото за нея арендно плащане се съдържа
в т.5.1.2 – по 50 лв./д-ка, поради това, че попада в посочения в договорната
клауза период от 9 – та до 21 - та година, в рамките на общия 30 годишен срок
на действие на договора. В подкрепа на изложените по-горе доводи следва да се
посочи и това, че за предходната стопанска 2015 – 2016 год. заплатената от ответника на ищеца арендна вноска също е в размер на
15 029.90 лева, видно от представените месечни отчети по сметка от
01.12.2015 год. и от 01.09.2016 год., определен по правилото на т.5.1.2 от договора
– обстоятелство, сочещо на извънсъдебно признание на иска относно дължимия
размер на арендното плащане и за следваща стопанска 2016 – 2017 год. Размерите
на дължимите от ответника арендни плащания, предшестващи прекратяването на
договора са отразявани и в изпращаните му от ищеца писма – покани за плащане,
съдържанието на които в частта относно дължимите суми и начина на определяне на
техния размер, не бе опровергано по
надлежния за това ред.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът в качеството му на неизправна страна по
договора, следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 15 029.90 лева – представляваща
арендно плащане в пари за стопанската
2016 год. – 2017 год., дължимо на основание т.4, вр. чл.5.1.2 от договора, вр.
чл.2, вр. чл.8 от ЗАЗ.
Неизпълнението на едно парично задължение, каквото е
това за арендно плащане с оглед клаузата на т.4 от договора, вр. чл.8, ал.4,
предл.1-во от ЗАЗ, предвиждащи възможност дължимото арендно плащане да се
договори в пари, обуславя основателността и на иска за присъждане на мораторна
лихва, дължима за периода от 01.10.2017 год. до 24.04.2018 год. - считано от
изпадане на ответника в забава, поради
неизпълнение на задължението му за заплащане на арендната вноска за стопанската
2016 год. до 2017 год., възникнало на 02.10.2017 год., съгласно определения с
договора срок за плащане - т.5.1 – не по-късно от първия работен ден след
изтичане на стопанската година – 1 октомври, който за 2017 год. е неработен ден
- неделя до деня, посочен от ищеца в подадената от него уточняваща
молба като последен ден от срока, при което искът следва да бъде уважен в
размер на 855.87 лева, оределен съгласно чл.162 от ГПК и с помощта на лихвен
калкулатор balans.bg. За разликата до
предявения размер от 2 388.68 лева, както и за претендирания период от
01.10.2016 год. до 02.10.2017 год., като неоснователен, искът следва да се
отхвърли.
Като
основателен съдът намира и иска за
присъждане на обезщетение, претендирано на основание чл.39.5 от договора, по следните
съображения: От страна на ответника не
се оспорва факта на допуснато от него неизпълнение на поетите с договора
задължения по т.5.2 - да предостави на арендодателя запис на заповед, по т.5.3
– да предостави на арендодателя
безусловна и неотменяема банкова гаранция в размер на годишната арендна
вноска, и по т.26 - да ползва арендувания обект с грижа на добър стопанин,
обуславящо настъпване на имуществените последиците на цитираната договорна
клауза, въз основа на която ищецът основава вземането си за обезщетение, поради
допуснато от страна на ответника виновно неизпълнение на посочените по-горе
договорни клаузи, имащо за последица прекратяване действието на договора преди
изтичане на определения с него срок от 30 стопански години – т.6. По отношение допуснатото
от ответника неизпълнение на задължението по т.26 от договора, съдът цени и приетия
като писмено доказателство протокол от 25.04.2017 год., отразяващ както общото незадоволително състояние на имота –
предмет на арендния договор, сочещо на това, че същият не е ползван съобразно
предвиденото в договора предназначение с
грижа на добър стопанин, така и на неизпълнението на договора от страна
на ответника да създаде лозови насаждения върху цялата, предоставената му площ,
с оглед поетото от него задължение, визирано в т.3.
Становището на
ответника за недължимост на претендираното обезщетение се основава на заявено
от него възражение за недействителност на договора, като такъв сключен при
измама, съгласно чл.29, ал.1 от ЗЗД, позовавайки се допуснато от страна на
ищеца неизпълнение на предвидената в договора клауза на т.34, обосновавайки въз
основа на същите твърдения и възражение
за неизпълнен договор. Съдът намира заявените от ответника възражения за
неоснователни, ценейки в тази насока подадената от него молба от 01.07.2005
год., обективираща желанието му за сключване на договора единствено и само за
създаване и отглеждане на трайни насаждения – лозя, но не и за изграждане на
винарска изба, невъзможността за изпълнението на която обосновава с отказа на
ищеца да извърши поисканото от него разпореждане със земите – обект на арендния
договор, чрез замяната им със земи, собственост на арендатора. Допуснатото от
страна на арендодателя неизпълнение на поетото с цитираната по-горе договорна
клауза задължение, не го определя като неизправна страна по договора, доколкото
невъзможността от извършване на разпоредителна сделка с арендувания имот –
замяна, се явява обективна и последваща такава, предвид това, че изпълнението е било неосъществимо поради
правно непреодолимо препятствие - промяна в законодателството – чл.24 г от ЗСПЗЗ,
настъпила след сключване на договора. Следва да бъде отчетено и това, че разпоредбата на т.34 от договора визира
възможност на арендатора да придобие
арендувания имот, но не и безусловно задължение за арендодателя да се разпореди
със същия. Не на последно място следва да се посочи и това, че след получения
от ответника през 2012 год. отказ от страна на арендодателя да се разпореди с
арендувания имот, за ответника е възникнала възможността да сезира районния
съд, съгласно чл.16, ал.5 от ЗАЗ, от която арендаторът не се е възползвал.
Напротив, продължил е да ползва имота и да заплаща дължимите арендни вноски, последната от които
за стопанската 2015 – 2016 год. От посочената възможност – за изменение на
договора по съдебен ред, ответникът не се е възползвал и при получен от ищеца отказ за намаляване площта на арендувания имот до
действително засадената с лозови насаждения площ.
Като
преклудирано съдът намира заявеното от пълномощника на ответника възражение за
нищожност на извършеното вписване на прекратяване на договора за аренда,
доколкото същото е заявено след изтичане на срока, визиран в чл.131, вр. чл.133
от ГПК. В тази насока съдът изхожда от това, че заявлението за вписване,
отбелязване или заличаване е представено с исковата молба и е прието като
писмено доказателство в първото по ред съдебно заседание, до приключването на
което от страна на пълномощника на ответника не е заявено възражението за
нищожност, основано на твърдението му,
че заявлението е подадено от директора
на ОД „Земеделие“ – Хасково, който не е бил упълномощен от министъра на
земеделието, храните и горите. От друга страна, заявеното възражение се явява и
правно ирелевантно, доколкото прекратяването на договора и свързаните с него
имуществени последици, настъпват с получаване на предизвестието, а не с
вписването на прекратяването на договора, имащо само оповестителен характер.
Освен преклудирано и ирелевантно, съдът намира възражението и за недоказано,
предвид това, че заявлението за вписване на прекратяването на арендния договор,
подадено от директора на ОД „Земеделие“
– Хасково е извършено в изпълнение на задължителните
указанията, дадени с писмо № 66 – 3976 от 17.11.2017 год. на Министерство
на земеделието, храните и горите, за прекратяване на договора и за събиране на
дължимите арендна вноска и обезщетение. От друга страна следва да се посочи и
това, че договорът за аренда е сключен от директора на Областна Дирекция „Земеделие
и гори“ в качеството му на пълномощник на министъра на земеделието и горите, по
силата на пълномощно № К 001 – 46 от 11.03.20105 год., цитирано в договора,
наличието на което упълномощаване не бе оспорено по надлежния за това ред,
включително и обема на дадените с него правомощия.
Като
неоснователно съдът намира заявеното с отговора на исковата молба възражение за
нищожност на т.39.5 от договора, поради накърняване на добрите нрави и
заобикаляне на закона, въз основа на която договорна клауза ищецът основава
претенцията си за заплащане на обезщетение, по следните съображения: Съгласно чл.9, ал.5 от ЗАЗ, арендодателят може да прекрати договора,
когато арендаторът ползва неговия обект по начин, който не отговаря на
изискванията по ал.1 – с грижа на добър стопанин, както и да търси обезщетение
за нанесените вреди. Посочената законова разпоредба е възпроизведена и с
приетата от страните договорна клауза на т.39.5, предвиждаща възможност за
прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължението по т.26 –
„арендаторът е длъжен да ползва арендувания обект с грижа на добър стопанин“,
както и задължение за заплащане на обезщетение от страна на ареднатора. Съгласно цитираната договорна клауза,
размерът на вредите е определен на дължимото
за съответната стопанска година арендно плащане. Тълкувайки волята на страните
и изхождайки от спецификите на арендния договор, съдът приема, че договореното
обезщетение като форма на договорна отговорност има характер на договорна
неустойка с присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като
представлява съглашение, с което страните предварително са определили
евентуалния размер на вредите, които изправната страна по договора би
претърпяла при предсрочното му прекратяване. В подкрепа основателността на иска
са задължителните указания, дадени с
тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 год. на ВКС по тълк.д. № 7 / 2013 год.,
ОСГТК, отчитайки в тази насока, че договорът за аренда е такъв за периодично
изпълнение, като последиците при прекратяване на арендния договор на посочените
в ЗАЗ основания са приравнени на тези при разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД, съгласно чл.28 от ЗАЗ, както и това, че претендирана неустойка е такава за
предсрочно разваляне /прекратяване/ на договора, а не за забава. Безспорно по
делото е установено, че ответникът не е ползвал арендувания имот с грижа на
добър стопанин, предвид установените по
делото данни, че нито в рамките на гратисния период – първоначално определен на
4 години – т.5, а впоследствие продължен на 5 години, съгласно анекс от
12.06.2009 год., нито до прекратяване на договора – 19.12.2017 год. – с
получаване на писмо с изх. № РД – 05 – 3189 от 06.12.2017 год., съдържащо
едностранното изявление на ищеца за прекратяване на договора, не е изпълнил
задължението по т.3 от договора да създаде и отгледа трайни насаждения – лозя
върху предоставената му площ от 300.598 д-ка. От друга страна, видно от
констатациите на комисията, извършила проверка на състоянието на имота е, че
създадените върху част от същия лозови
насаждения са пропаднали, липсващи и заплевени, като не са извършени резитба и
почвени обработки. Задължението на арендатора за създаване на лозови насаждения
в рамките на гратисния период е обвързано със задължението на арендодателя да
не претендира заплащане на дължимите за същия период арендни вноски. Наред с това ответникът при
сключване на договора – т.3.1. се е задължил да представи документ за внесена
гаранция за изпълнение на задължението за създаване на трайното насаждение в
гратисния период в размер на 10 лв./ д-ка, възлизаща общо – за целия пет
годишен период в размер на 15 029.90 лева, доказателства за изпълнение на
което задължение, целящо обезпечаване вземането на арендодателя за вреди при
неизпълнение задължението за създаване на лозови насаждения, не се представиха.
Съпоставяйки размера на договореното обезпечение, доказателства да предоставяне
на което не се представиха, с този на претендираното обезщетението по т.39.5,
съдът приема за неоснователно възражението за нищожност на клаузата на
неустойка, като такава, накърняваща добрите нрави, предвид недоказаност на
твърдението за нееквивалентност на престациите. Напротив, размерът на
договореното в полза на арендодателя обезпечение се равнява на този на
предвиденото обезщетение. Доказателства, установяващи наличието на елементите
от фактическия състав на основанието за нищожност на клаузата на т.39.5 –
заобикаляне на закона, не се представиха от страна на ответника. С оглед на изложеното, съдът счита, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираното на
основание чл.39.5 от договора обезщетение, имащо характер на неустойка за
разваляне /прекратяване/, съгласно чл.92 от ЗЗД в размер от 15 240.32
лева, равняващ се на дължимата на стопанската 2017 – 2018 год. арендна вноска,
индексирано с коефицента на инфлация, определен от Националния статистически
институт, съгласно т.4.1 от договора. След извършена от съда справка с оглед
нормата на чл.162 от ГПК за годишния
инфлационен индекс – 2.8 %, обявен от
НСИ, размерът на обезщетението възлиза на 15 871.58 лева, до който размер
не бе поискано увеличение на иска, поради което същият следва да бъде уважен в
предявения размер. Обстоятелството, че в исковата молба е поискано присъждане на
обезщетение за стопанската 2017 – 2018 год., която към момента на предявяване
на иска и към момента на вписване на прекратяването на арендния договор не е
била изтекла, не обуславя неоснователност на претенцията за присъждане на
неустойка, изхождайки от нейния характер да обезщети претърпените от изправната
страна по договора вреди от неизпълнението, поради прекратяването
/развалянето/, настъпило преди изтичане на договорния срок по вина на
неизправната страна - арендатора.
Основателността
на иска за заплащане на обезщетение съгласно чл.92 от ЗЗД, обуславя основателност
и на искането за присъждане на обезщетение за забава, на основание чл.84, ал.2
от ЗЗД, доколкото няма определен в договора
ден за изпълнение – за плащане на дължимо при прекратяване на договора
обезщетение, отчитайки неговия подчинен характер на главния иск, поради което
същия следва да бъде уважен в размер на 474.14 лева – мораторна лихва за
периода от 03.01.2018 год. до 24.04.2018 год. –
от момента на изтичане на 14 дневния срок от получаване на поканата за
заплащане на претендираното обезщетение,
даден с писмото, съдържащо и изявлението на ищеца за разваляне на договора до
посочения в уточняващата молба краен момент на срока, за който се претендира
обезщетение за забавено плащане. Размерът на иска съдът оредели, изхождайки от
правилото по чл.162 от ГПК и с помощта на лихвен калкулатор
balans.bg. За разликата до предявения размер от 873.83
лева, както и за претендирания период от 01.10.2017 год. до 03.01.2018 год.,
като неоснователен, искът следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 547 лева, представляваща част
от общо извършените от него разноски в размер на 1 641.31 лева, от които 1 341.31
лева - държавна такса и 300 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, съразмерно
с уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 98 лева – възнаграждение за адвокат,
съразмерно с отхвърлената част от иска
от общо направените такива – 1 700 лева, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 14.09.2018 год.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на земеделието, храните и
горите, представлявано от Р.Д. – главен юрисконсулт в Областна Дирекция „Земеделие“ - гр.Хасково, пл.“Свобода“ № 5 сумата
в размер на 15 029.90 /петнадесет хиляди
двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща
парична вноска за арендно плащане за стопанската 2016 – 2017 год., ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба – 27.04.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 855.87 /осемстотин
петдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 02.10.2017 год. до 24.04.2018 год., като иска в
останалата част до предявения размер от 2 388.68 лева и за периода от
01.10.2016 год. до 02.10.2017 год. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на земеделието, храните и
горите, представлявано от Р.Д. – главен юрисконсулт в Областна Дирекция „Земеделие“ - гр.Хасково, пл.“Свобода“ № 5
сумата в размер на 15 240.32 /петнадесет хиляди двеста и четиридесет лева и тридесет и две
стотинки/ лева, представляваща обезщетение, съгласно т.39.5 от договор за
аренда № 01 – ТР – 2006 от 11.01.2006 год., равняващо се на индексирана парична
вноска за арендно плащане за стопанската 2017 – 2018 год., ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба – 27.04.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 474.14 /четиристотин седемдесет
и четири лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 03.01.2018 год. до 24.04.2018 год., като иска в останалата част до
предявения размер от 873.83 лева и за периода от 01.10.2017 год. до 03.01.2018
год. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Министерство на земеделието, храните и
горите, представлявано от Р.Д. – главен юрисконсулт в Областна Дирекция „Земеделие“ - гр.Хасково, пл.“Свобода“ № 5
сумата в размер на 1 547 /хиляда петстотин четиридесет и седем/
лева – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
Министерство на земеделието, храните и горите, представлявано от Р.Д. – главен
юрисконсулт в Областна Дирекция
„Земеделие“ - гр.Хасково,
пл.“Свобода“ № 5 да заплати на
Д.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата
в размер на 98 /деветдесет и осем/ лева – разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: