РЕШЕНИЕ
№ 70
град Плевен, 21.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори касационен
състав, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка Дачева и с
участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика
Снежина Иванова по касационно административно дело № 44/2022 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, срещу
решение № 613/10.12.2021 г. постановено по н.а.х.д. № 20214430201195/2021 г. на
Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е постановено в
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че в случая възраженията на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, релевирани с въззивната жалба, не са обсъдени и всъщност отхвърлени от
Pайонен съд - Плевен декларативно, без да са ясни съображенията и изложени
мотиви от съда за това. Счита се, че въззивната инстанция е пренебрегнала
процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН
да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни
фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея. Посочва се, че
липсва произнасяне на въззивната инстанция по основния аргумент във въззивната
жалба, че към датата на установяване на твърдяното нарушение са липсвали
установени по надлежния ред задължителни показатели за качество, които да са
задължителни за Разпределителното предприятие, съобразно Методиката приета от
КЕВР. Посочва се, че КЕВР е допуснала нарушение на материалния закон,
изразяващо се в това, че липсват валидно действащ, обвързващ Разпределителното
предприятие по задължителен начин показател за качество относно допустимите
стойности на отклонение на напрежението, което води до недоказано нарушение на условието
по лицензията. Навеждат се доводи, че липсва произнасяне на въззивната
инстанция по аргумента ни, че наказателното постановление е издадено за
нарушение на точка 3.2.1.3.2. от Методиката, която не съдържа задължително
правило за поведение, което дружеството да е нарушило. Сочи се, че липсва
произнасяне на въззивната инстанция по отношение разпоредбите на Правилата за
управление на електроразпределителните мрежи /ПУЕРМ/ и наведените във
въззивната жалба твърдения в тази връзка. Твърди се, че с писмо изх. №
CD-DOC-9731-6/19.11.2020 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е изпратило в КЕВР
Констативен протокол № РП-87/11.11.2020 г. за резултатите от извършена проверка
за измерване на захранващото напрежение в обекта, съгласно който стойностите на
захранващото напрежение отговарят. Посочва се, че с писмо изх. № CD-DOC-9731
-7/30.11.2020 г. в КЕВР повторно са изпратени писмо с изх. №
CD-DOC-9731-6/19.11.2020 г. и КП № РП-87/11.11.2020 г. Твърди се, че тези две
писма, с приложено копие на КП, съгласно който стойностите на захранващото
напрежение отговарят, са внесени в КЕВР преди издаване на АУАН, но не са взети
предвид при съставянето на акта, без представянето на обективен аргумент. Отбелязва
се, че Констативен протокол № РП-87/11.11.2020 г. е бил представен в съдебното
заседание и бил приет по делото от въззивния съд. Излагат се доводи, че
въззивният съд е потвърдил нарушението като повторно на основание чл. 206, ал.
3 от ЗЕ, без да мотивира направената квалификация. Твърди се, че посоченото
наказателно постановление - 7/14.02.2020 г., обуславящо повторността, е влязло
в сила на 02.12.2020 г., а
твърдяното нарушение е извършено за периода от 29.09.2020 г. до 07.10.2020 г., т.е. около два месец след
твърдяното нарушение и се явява неотносимо. Счита се, че административно
наказание е наложено без да е установено извършено ли е административно
нарушение, както и че решаващият съд изобщо не е разгледал възражението за
липса на нарушение и не е съобразил, че е наложена имуществена санкция за
деяние, което не е административно нарушение. Твърди се, че са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила - липсата на произнасяне
по довод(и) на страна в процеса. Навеждат се доводи, че КЕВР е допуснала
нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че липсват валидно
действащ, обвързващ Разпределителното предприятие по задължителен начин
показател за качество относно допустимите стойности на отклонение на
напрежението, което води до недоказано нарушение на условието по лицензията. Сочи
се, че твърдението на въззивния съд, че лицензиантът е отказал на клиента
услугата „разпределение на електрическа енергия“, е неоснователно. Моли се
съдът да постанови решение, с което да отмени решение № 613/10.12.2021 г. по
административно наказателно дело № 20214430201195 по описа за 2021 г. на
Районен съд - Плевен, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът - „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159 се
представлява от Р.Б. – лице с юридическо
образование, който поддържа жалбата и
излага вече посоченото в жалбата относно липса на нарушение поради
неприложимост на отменен стандарт БДС EN 50160:2007.
Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за енергийно
и водно регулиране, гр. София, бул. „княз Ал. Дондуков“ № 8-10, се представлява
от юрк Д., който оспорва жалбата и
посочва, че към датата на приемане на Методиката 2010 г. стандартът БДС EN 50160:2007 е бил приложим и същият е приложим, тъй
като методът е възприет в лицензията на дружеството. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № НП-53 от 12.05.2021г. на председателя на Комисията за енергийно
и водно регулиране, с което на жалбоподателя „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. „Бенчмарк Бизнес център“, за това, че в хода на проверките по
повод една от постъпилите в КЕВР жалби длъжностните лица констатирали, че за
периода от 29.09.2020г. до 07.10.2020г. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е
доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените
показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели
и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
снабдители (Методиката), на обекта на г-н М.К. с абонатен номер ********** на
адрес: ул. „Райко Даскалов“ № 4, с. Ставерци, общ. Долна Митрополия, обл.
Плевен - нарушение на чл.206, ал.З от Закона за енергетиката и на основание
чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер
на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева в хипотезата на повторност.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо, но постановено при нарушение на процесуалните правила.
Районният съд при разглеждане на делото е длъжен да
обсъди доводите и възраженията на страните, независимо, дали ги счита за
основателни или не и дали ги уважава или не, като този отговор е израз на
задължението му, който е и контролна инстанция - да провери изцяло
законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален, а
да бъде обективиран по делото - в мотивите на съдебния акт, така че да стане
достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното
производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по
силата на която аргументите са или не са уважени. Всяко отклонение от
принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено
процесуално нарушение.
В случая възраженията, релевирани с жалбата за
неприложимост на стандарт БДС EN 50160:2007,
не са обсъдени и всъщност отхвърлени от РС декларативно, без да са ясни
съображенията и изложени мотиви от съда за това. В крайна сметка първоинстанционният
съд е пренебрегнал процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни
мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване
пред него.
Касационният контрол за законосъобразност на
оспореното съдебно решение, упражняван от АС Плевен е ограничен от въведените с
жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му с
процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на първоинстанционния
съд, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с
материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически
въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на
решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни
изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната
законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, оспорени с жалбата пред РС
Плевен /относно приложимия стандарт, посочената точка от приложимата Методика и
приета повторност на нарушението/, и включени в предмета на доказване по
делото, не може да бъде осъществен дължимия от касационната инстанция контрол
за законосъобразност. Недопустимо е на този етап от съдебното произвдоство
съдът да постанови акт, който замести този на решаващия съд, което би лишило
страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона. По
изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на РС Плевен, като при новото
разглеждане следва да бъдат изискани и приложени по делото БДС EN 50160:2007 и
БДС 50160:2010:А1:2015, за да извърши преценка на възраженията на
наказаното дружество.
С оглед изхода на делото РС Плевен следва да се
произнесе по искането за присъждане на разноски по см. на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 613/10.12.2021 г. постановено по н.а.х.д. №
20214430201195/2021 г. на Районен съд – Плевен.
Връща делото за ново
разглеждане от друг състав на РС Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/
2.
/п/