ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
гр. гр. София, 23.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600412 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Специализираната прокуратура
срещу протоколно определение от 25.10.2021г. на СНС – XX-ти състав, с което съдът е
изменил прилагана към подс. Н. Й. Б. мярка за неотклонение от „Домашен арест“ в
„Гаранция в пари“ в размер на 200 000лв. В протеста се твърди, че съдът не извършил
правилна оценка на данните за продължаващия висок риск от извършване на престъпление,
произтичащи от информация за осъществен опит на 02.10.2021г., за оказване на въздействие
по телефон върху призован за разпит свидетел М. Ж. Н., в нарушение изпълнението на
всяка от предвидените в НПК мерки за неотклонение.
Според прокурорът изпълняваната до момента мярка „Домашен арест“ с електронно
наблюдение, определена от съда на 19.05.2021г., е най-подходяща за да неутрализира
високия риск от извършване на престъпление. На второ място, прокурорът твърди, че съдът,
като не е отчел в съвкупност редица съществени обстоятелства - тежестта на повдигнатите
обвинения, наличието на данни за висок риск от извършване на престъпление и имотното
състояние на подс.Б. неоснователно е занижил определения паричен размера на изменената
мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ на 200 000лв., Според представителят на
държавното обвинение, изменената мярка нямало да способства за ефективно изпълнение на
нейните цели, няма да възпрепятства подсъдимия от опити за неправомерно въздействие
върху обективния характер на приобщаваните в хода на съдебното следствие доказателства.
Съображенията, срещу размера на паричната гаранция са изложени единствено в мотивната
част, поради което настоящият състав прие, че с частният протест се претендира единствено
отмяна на атакувания съдебен акт и в резултат - продължаване прилагането на мярката за
неотклонение „Домашен арест“ с електронно наблюдение.
Следва да се отбележи, че в мотивите на протеста е отбелязана и необходимостта, за
отчитане изложените в Решение на ЕСПЧ от 12.10.2021г., мотиви относно
продължителността на задържането на подс.Б., чрез определянето и като „тревожна“, с
оглед разпоредбата на чл.5 §3 на Конвенцията, доколкото съдилищата не са посочили
достатъчно убедителни и относими основания за периода на задържане след 02.12.2020г.,
дори да е налице обосновано подозрение, че жалбоподателят е извършил престъпленията, в
които той е обвинен.
1
Срещу протоколното определение от 25.10.2021г. на СНС – XX-ти състав е
постъпила и частна въззивна жалба от подсъдимия подс.Н. Й. Б., срещу частта, относно
определянето на паричния размер от 200 000 лв. на изменената мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“. В жалбата си подс.Б. се позовава на на тази част от мотивите в Решение
от 12.10.2021г. на ЕСПЧ, с което е обсъден като непропорционален срока на
продължаващото му с мярка „Домашен арест“ (прилагана от 19.05.2021г.) която го лишава
от правото на свободно придвижване
Подсъдимият Б., изразява несъгласие с правната оценка на първостепенния съд за
доказателствената стойност на приобщените до момента гласни доказателства. Според него
събраните до момента в съдебната фаза гласни доказателства били разколебавали
обоснованото подозрение, което не било отчетено правилно от съда.
По отношение наличието на риск от укриване, подсъдимият претендира, че такъв не
е налице, доколкото е с трайно установено местоживеене на територията на страната, с
лична, семейна и социална обвързаност, както с членовете на семейството му, така и с други
близки родственици, които също пребивават трайно в страната. Подс. Б. твърди, че има
естествен личен мотив да изчисти името си, чрез лично участие във воденото наказателно
производство срещу него, за постигане на оправдателна присъда.
По отношение на риска от извършване на престъпление, подсъдимият претендира, че
данните за опит да повлияе върху показанията на свидетеля Мария Николова не могат да
бъдат използвани като доказателство, независимо че са изпратени до Специализираната
прокуратура, доколкото информацията можела да служи като доказателство, само ако е
събрана по реда за събиране на гласни доказателства предвиден в НПК.
В заключение подсъдимият Б. акцентира обстоятелството, че високия паричен размер
от 200 000лв. на изменената мярка за неотклонение „Гаранция в пари“, не води до
фактическа промяна на неговото задържане, поради обстоятелството, че не разполага с
такива свободни от обезпечение на ККОНПИ материални активи.
Въззивният съд, като взе предвид посоченото в атакувания акт на първостепенния
съд, доказателствата по делото, както и доводите изложени от страните прецени, че частните
протест и жалба са процесуално допустими, доколкото са представени в определеният от
закона седмодневен срок предвиден в чл.342 ал.1 НПК пред съответната въззивната съдебна
инстанция и са подадени срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, от страни в
наказателното производство с правен интерес. Разгледани по същество, искането в частния
протест за отмяна на атакувания съдебен акт, както и искането в частната жалба за редукция
на паричния размер на наложената мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер по-
малък от 200 000лв. са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение
по следните съображения:
Съдебното производство по НОХД №2597/19г., е образувано на 25.07.2019г. с
внасяне на обвинителен акт в СНС, заедно с материалите по досъдебното производство
№45/2016г.и пр.пр.№348/2016г.
Въззивния жалбоподател и подсъдим по посоченото наказателно производство Н. Й.
Б. е предаден на съд за пет тежки умишлени престъпления, а именно по:
- чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3 т.1 вр. ал.1 НК, - че за периода от 09.2005г. до 22.10.2018г.
в Р.България (София, Девня, Троян, Шумен и гр.Казанлък и в Чужбина – Конфедерация
Швейцария, Кралство Нидерландия, Република Панама и в република Сейшели ръководил
ОПГ създадена да върши престъпления по чл.чл.203, 253, чл.255 НК, с користна цел.
- чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 пр.1 и т.7 вр. чл.20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 НК –
че за периода м.12.2010г. до м.02.2011г. в съучастие с подс.Б. и с посредственото
извършителство на друго лице, което не е имало знание за фактическите обстоятелства
избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи размери –
231 052 лв. за три данъчни периода.
- чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК, че за периода м.04.2007г. до м.02.2013г. избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1 514 855,96лв. за 65
данъчни периода
2
- чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.2 пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК,
че на 26.10.2018г. че държал имущество в особено големи размери златни бижута, монети,
кюлчета и часовници с парична равностойност на 225 000лв., в съучастие с Е. Б., за което е
знаел, че е придобито от тежки умишлени - данъчни престъпления, като случая е особено
тежък.
- чл.339 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, че на 26.10.2018г. в София държал в
нарушение на закона общо 331 бр. боеприпаси за огнестрелно оръжие, късо нарезно,
гладкоцевно, както и за дългоцевно нарезно огнестрелно оръжие (автомат Калашников)
С Определение на СНС от 07.12.2018г. по ЧНД №4219/18г. по отношение на
подсъдимия Б. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е
изменена в „Домашен арест“ с електронно наблюдение на 19.05.2021г.
На 21.07.2021г. мярката е изменена на „Гаранция в пари“ в размер на 1000 000лв.,
която след протест на СП е отменена с Определение №166/18.08.2021г. на 01 ви въззивен
състав на АСНС.
На 04.10.2021г. е депозирана жалба от свидетеля М.Ж.Н. до Специализираната
прокуратура, в която заявава, че по повод призоваването и за даване на показания в
качеството и на свидетел пред съда, на 02.10.2021г. около 18ч., и е отправено
предупреждение от подсъдимия Б., по посочен от нея телефон. Свидетелят заявава, че е
възприела обаждането като заплаха за сигурността и живота си, доколкото познавала
подсъдимия Б., като безскрупулен, което не веднъж бил доказал. Описва думите на
подсъдимия, като твърди, че Б. изрекъл думите „Ти си умно момиче и знаеш какво трябва
и какво не трябва да говориш“, след което я уведомил, че за сега нямал лоши чувства към
нея, но я предупредил, че ако потвърди показанията си от досъдебното производство, щял да
я зачеркне завинаги. Свиедетелят се опитал да обясни, че пред съда ще трябва да говори
само истината, но подсъдимият и заявил, че „нали знаеш, колелото се върти и сега вече не
съм затворен“.
На 12.10.2021г., е публикувано коментираното Решение на ЕСПЧ.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на СНС, относно продължаване
наличието на обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимия Б. към деянията,
инкриминираните с така внесения обвинителен акт. Наличните данни по делото, не
разколебават степента на обоснованост на подозрението за негова съпричастност към
повдигнатите му обвинения, включително и при преглед на новосъбраните в съдебната фаза
гласни доказателства. В тази връзка, настоящият състав съобрази показанията на свидетеля
И. М. депозирани пред съдебния състав на СНС в о.с.з. на 11.09.2020г., на 27.01.2021г. и на
14.06.2021г., на свидетеля С. И. от 31.05.2021г., 14.06.2021г. и на 11.11.2021г., на В. Т. на
13.10.2020г. и тези на 02.11.2020г.
В производството по реда на чл.270 НПК, каквото е настоящото, съдът не е длъжен
извършва етапна доказателствена оценка на събраните доказателства, доколкото такава
следва да се извърши след събиране на всички относими доказателства и след съдебните
пренията на страните, когато постановява акт по същество. С оглед изяснената възможна
степен за предварителна оценка на доказателствата, само за целите на производството по
чл.270 НПК, настоящият състав отбелязва, че не споделя прочита на събраните гласни
доказателствата в съдебната фаза от подсъдимия Б. и отразените във въззивната жалба
изводи, за разколебано обоснованото подозрение.
Настоящият състав самостоятелно оцени доказателствената стойност на посочените
по – горе показания и установи твърдения на свидетелите за системно извършване от
подсъдимия и негови приближени лица на търговски и финансови сделки, чийто краен
резултат е насочване, без търговско основание или привидно такова, на активи от
представлявани или скрито управлявани от подсъдимия дружества в България, към
създадени многобройни офшорни дружества, контролирани от подсъдимия и негови
приближени лица, върху които националните контролни и приходни органи не могат да
осъществяват произтичащите от законите на страната проверки, с което в повечето случаи е
създавано фиктивно задлъжняване на националните дружества, което е ползвано като
привидно основание, чрез няколко последователни сделки, активите на тези дружества или
части от тях да бъдат придобивани от дружествата със седалища в офшорни зони. Налице е
3
обосновано подозрение за системно и обмислено съгласувано използване на различни лица
като номинални собственици и представители на някои от дружествата, чрез които са се
осъществявали сделки и/или преобразуване на имущество, които процеси са контролирани
от подсъдимия и лица от семейството му, като всички преднамерено извършване на
финансово – икономически действия водели до увеличаване активите на същите офшорни
дружества, което обосновано може да се подозира, че се случвало само по указания и по
волята на подсъдимия Б. и членове на семейството му.
От характера и доказателствената информация в приобщените в съдебната фаза
гласни доказателства, макар и само от няколко свидетеля от общо 173 заявени за разпит от
държавното обвинение, както и от актуалните данни за неправомерно извънпроцесуално
поведение на подсъдимия Б., по отношение на свидетеля М.Ж.Н., от естеството, характера и
продължителността на описаната в обвинението престъпна дейност, за вероятно
осъществени няколко тежки умишлени престъпления по така предявените му обвинения, с
вероятното въвличане и използване на трети лица в нея, настоящият състав намира, че
изследваното наличие на риск от неправомерно поведение на подсъдимия е все още налице
с висока степен на интензитет. Конкретно се установява, че е висок и по отношение
осуетяване и/или опорочаване процеса на събиране и приобщаване на доказателствата в
съдебната фаза на процеса, което продължава да го определя като значим и реален. Рискът е
актуален и поради обстоятелството, че опита му за неправомерно въздействие върху
показанията на свидетел се установява в ранен процесуален момент, когато по – голямата
част от доказателствата все още не са събрани в съдебната фаза на процеса. По делото
прокуратурата е заявила приемането на изготвени на досъдебното производство експертизи
– счетоводна, техническа, графическа, балистична и др., предстои проверката и
приобщаването на множество писмени доказателства и доказателствени средства,
съдържащи различни доказателствени данни, които да установят доказателствената основа
за обективна правораздавателна дейност на съда, което рефлектира и върху интензитета на
преценявания риск от възможно бъдещо неправомерно поведение на подсъдимия Б..
Приложената жалба от свидетеля М..Н., не съдържа информация относима към
обвиненията, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Б., а в нея се
съобщава за поведение на подс.Б., за неправомерно влияние върху свидетел, който предстои
да бъде разпитан в хода на воденото съдопроизводство. Данни за поведение от такъв
характер се съдържат и в съдебния протокол от 27.01.2021г. при разпит на свидетеля И. М.,
но доколкото не са били проверени, чрез поставяне на въпрос към техния адресат -
свидетеля М., то настоящият състав не ги включи в съвкупната доказателствена
информация, която използва за да формира изводите си по изискуемите от закона
предпоставки за целите на настоящото производство. Твърденията в жалбата на свидетеля
М.Ж.Н., може да служи единствено за преценка процесуалното поведение на подсъдимия и
за обосновано предвиждане на бъдещото му такова, което е от значение само за целите на
настоящото призводство.
Същевременно, изразеното мнение на подсъдимия във въззивната жалба, за
процесуална недопустимост за ползване на информацията от подадената от П.Ж.Н. жалба е
неоснователно. Изложеното в жалбата на посочения свидетел не е доказателство по делото,
което да ангажира съдебния състав да го приобщава по съответния процесуален ред.
В обобщение следва да се посочи, че при съвкупната оценка на относимата
информация по делото, проследявайки в хронология и други предходни данни за
противоправно поведение на подсъдимия Б. за осъществена нерегламентирана телефонна
комуникация с различни лица, включително и извън страната, проявено в условията на арест
и съпоставка с обсъдените актуални данни от жалба от свидетеля М.Ж.Н., настоящият
състав намира, че риска от извършване на престъпление продължава да е налице и да е с
висока степен на интензитет, въпреки изминалия период на задържане.
Претендираното от държавното обвинение продължаване изпълнението на „Домашен
арест“ обаче, може да обезпечи единствено риска от укриване, но не и от извършване на
други неправомерни действия, за които именно свидетеля М.Ж.Н. съобщава в жалбата си.
Същевременно следва да се отчете, че продължаването на задържането му е неприемливо,
доколкото разумния срок (в случая около 3 години) е „тревожно“ продължителен, според
мотивите на ЕСПЧ, поради което изложените мотиви и решението на първостепенния съд да
4
измени мярката за неотклонение на подс.Б. от Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ е
правилно. Правилно продължителността на задържането му е отчетено като „ново
обстоятелство“, чието качество, налага вземането на друга по-лека мярка, без задържане на
подсъдимия. В този смисъл искането на прокуратурата за отмяна на атакуваното
определение е неоснователно.
Настоящата съдебна инстанция прецени възражението на подсъдимия Б. за
прекомерност на определения размер на наложената му „Гаранция в пари“ от 200 000лв. за
неоснователно.
Изискванията за законосъобразност на вида и тежестта на мярката за неотклонение
обаче, винаги следва да е пропорционална на преследваните цели по чл. 57 от НПК, както за
да не създава на подсъдимия по-големи от действително необходимите ограничения в
свободното му придвижване и за спазването на основните му човешки права (доколкото
става въпрос за лице, спрямо което е валидна презумпцията за невиновност), така и за да
изпълнени заложените в закона цели на чл.57 НПК и за достигане на обективната истина,
чрез събиране на доказателства в условията на законосъобразен наказателен процес.
В този смисъл справедливият баланс на оценка на всички относими обстоятелства,
следва да бъдат зачетени и отмерени при определянето на размера на мярката за
неотклонение „Гаранция в пари“, която при описаните щадящи условия, следва ефективно
да осъществи целите предвидени в закона и в случая, да препятства бъдещо некоректно
процесуално поведение, което няма как да не се отбележи, че тези данни са дори след като
три години е бил задържан с най-тежката мярка и с „Домашен арест“, поради което съдът е
длъжен да отчете всички налични обстоятелства и факти и въз основа на тях да определи
„Гаранция в пари“, но в по - завишен размер от определения от първостепенния съд в
атакуваното определение.
Мерките за неотклонение „Парична гаранция“ действително следва да отчитат „и“
имущественото състояние на подсъдимия, като в нормата на чл.61 ал.2 НПК законодателят е
посочил, че „при определянето на гаранцията се взема предвид „и“ имущественото
положение на обвиняемия“, т.е. освен икономическите му възможности, с приоритетно
отношение следва да се съобразят доказателствата и данните за евентуалната
инкриминирана деятелност, произтичащите от нея рисковете, както и личната степен на
обществена опасност. В критериите по чл. 56 ал.3 НПК, законодателя е степенувал по
важност във възходяща градация критериите за оценка на данните от делото, като основните
по важност са степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и
доказателствата по делото. Така при прилагането на процесуалните норми, съдът следва да
отчете приоритетно степента на риск и накрая данните за имущественото положение на
подсъдимия, като в конкретния случай прецени, че съответния размер на мярката за
неотклонение е „Гаранция в пари в размер на 500 000лв.
За имущественото състояние на подсъдимия, съдът прецени от наличните данни по
делото за създадени и съществуващи дружества в офшорни зони в значителен период от
време, които са съпътствали неизменно търговската и финансова дейност на подсъдимия и
чрез които вероятно е кумулирал съотносими с тези данни парични и други активи, поради
което обосновано може да бъде направен извод, че по сметките им са инвестирани
значителни активи, които са останали извън обезпечителните мерки предприети от
ККОНПИ, с които както подсъдимия, така и други лица, биха могли да оперират. Следва да
се отбележи, че „Гаранцията в пари“ може да бъде внесена и от друго лице, а не само от
подсъдимия.
С определянето на мярка за неотклонение „Гаранцията в пари“ в размер на
500 000лв. не може се твърди, че се нарушават разпоредбите на чл. 5 и 6 от ЕКЗПЧОС,
доколкото изтеклият срок на задържане на подсъдимия, съдържа ново обстоятелство, което
следва да бъде отчитано и поради което, съдът намира протеста на прокурора за
продължаването на задържането на подсъдимия Б. за неоснователен.
Неоснователни са и възраженията на подсъдимия Б., срещу определението на СНС, в
частта му относно размера от 200 000 лв на „Гаранцията в пари“, доколкото всяка мярка за
неотклонение, следва да е съобразена на първо място с личностната обществена опасност на
подсъдимия, с реалната опасност от извършване на престъпление, след което тя трябва да е в
5
състояние ефективно да възпира негово бъдещо неправомерно поведение, което в случая с
актуално демонстрираното неправомерно такова, извършено дори в условията на
изтърпяване на мярка „Домашен арест“ не водят до извод в подкрепа на искането на
подсъдимия за намаляване размера на паричната гаранция.
Не са налице основания за негативна оценка за интезивността на провеждане на
съдопроизводствените действия.
В заключение следва да бъде посочено, че първостепенният съд е съобразил
изискванията на чл.270 ал.1 изр.1 НПК, като правилно е приел, че доколкото са настъпили
нови обстоятелства, свързани с продължителния срок на задържане на подсъдимия, следва
мярката да бъде изменена в друга различна от „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Правилно е преценил, че адекватната мярка за неотклонение е „Гаранция в пари“, но
определения паричен размер от 200 000 лв. спрямо изискуемите за оценката факти е
неоснователно занижен, което налага изменението на постановеното определение, което
поради наличието на съответен въззивен протест, позволява на въззивната инстанция да
увеличи размера на определената му гаранция в пари на 500 000лв..
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 и чл.345 НПК, IV
въззивен състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 25.10.2021г. на СНС – XX-ти., по НОХД
№2597/19г., на СНС, XX - ти състав на Специализирания наказателен съд, КАТО
УВЕЛИЧАВА размера на определената му мярка „Гаранция в пари“ от 200 000 лв.
на 500 000 лв.
ОСТАВЯ без уважение въззивните частен протест и частна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6