Р Е Ш
Е Н И
Е
№
...........
град Шумен,
14.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Павлин
Вълчев от Окръжна прокуратура
– гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина
Чолакова КАНД № 98 по описа за 2020 г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от «П.5. ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.А.П., депозирана срещу Решение № 600/13.01.2020
г. по АНД № 805/2019г. на Районен съд - град Разград. С атакуваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 14/18.01.2019г., издадено от директора
на Басейнова дирекция Черноморски район (БДЧР), гр.Варна, с което на «П.5. ЕООД
с ЕИК ********* на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите (ЗВ) за
нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на
150 лева и на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1,
т.11 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по
същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон и на
административнопроизводствените правила по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че при издаване на акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е съставено
потвърденото от районния съд наказателно постановление, е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в чл.40, ал.2 от ЗАНН, доколкото поканата за изясняване на обстоятелствата по АУАН е изпратена
на физическо лице с две имена, а не на дружеството. Твърди се също, че в АУАН
липсват дата и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови
разпоредби, в разрез с изискванията на чл.42, ал.1, т.2 и т.5 от ЗАНН. По
съществото на спора се сочи, че като нарушена е посочена разпоредбата на чл.48,
ал.1, т.11 и т.12 от ЗВ, която вменява на водоползвателите титуляри да спазват
(а не задължава) изискванията на разрешителното. Задължението водоползвателите
да извършват собствен мониторинг на водите, предоставени за ползване, както и
доклад за изпълнение на разрешителното, е регламентирано в чл.174 от ЗВ. С
оглед на това е констатирано несъответствие между приложените санкционни
разпоредби на чл.200 от ЗВ и нарушената материалноправна норма, която в случая
следва да е чл.174 от ЗВ. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане
за отмяна на въззивното решение, както и на потвърденото с него наказателно
постановление, издадено от Директора на БДЧР-гр.Варна. В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от управителя на дружеството С.А.П.,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива.
Поддържа искането за отмяна на атакувания с нея съдебен акт, както и на
наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – БДЧР-гр.Варна, в законоустановения срок не е депозирал
писмено възражение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави
в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява основателна, като
съображенията в тази насока са следните:
Предмет
на касационно оспорване е решение на Районен съд - гр.Разград, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 14/18.01.2019г., издадено от директора
на БДЧР, гр.Варна, с което на «П.5. ЕООД с ЕИК ********* на основание чл.200,
ал.1, т.4 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 150 лева и на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ за
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева. Отговорността на дружеството е
ангажирана за това, че на 01.04.2018г. е нарушило чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ, във
вр.с чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ, като не е представило в БДЧР доклад за изпълнение
на условията на издаденото разрешително за 2017г.; както и за това, че на
01.10.2017г. е нарушило чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, във вр.с чл.200, ал.1, т.29 от
ЗВ, като не е изпълнило условие по т.1 от Раздел "Задължение за провеждане
на собствен мониторинг" от разрешителното, изразяващо се в неизвършване
мониторинг на екологичното състояние на повърхностните води на язовир
"Трапище" в периода 1 юни – 30 септември 2017г. за определяне
качеството на водите в язовира. Нарушението е констатирано на 27.07.2018г. при
извършена документална проверка, за което на 20.08.2018г. в отсъствие на
нарушителя е съставен АУАН № 000352/20.08.2018г. за допуснати нарушения на
чл.48, ал.1, т.11 и т.12 от ЗВ. Актът бил връчен на представител на дружеството
на 01.11.2018г., след което били депозирани писмени възражения, заведени с вх.№
94-00-295/А4/ от 06.11.2018г. по описа на БДЧР-гр.Варна. Въз основа на
съставения акт и събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства, и след преценка, че възражението срещу АУАН е неоснователно,
Директорът на БДЧР-гр.Варна е издал процесното наказателно постановление, с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева на
основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ и
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ
за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Несъгласно със същото, "П.5."ЕООД
го оспорило пред Районен съд-гр.Разград, с искане за отмяната му, като
незаконосъобразно. Въз основа на жалбата първоначално е образувано АНД № 116/2019г.
по описа на Районен съд-гр.Разград, приключило с решение № 286 от 10.07.2019г.,
с което атакуваното наказателно постановление е отменено, поради издаването му
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
визирани в чл.40, ал.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посоченото решение е
оспорено пред Административен съд-гр.Разград, който с решение № 85/22.10.2019г.
по КАНД № 115/2019г. е отменил решението на Районен съд-гр.Разград и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни
указания за произнасяне на първоинстанционния съд по съществото на спора
досежно съставомерността на нарушенията, установени ли са по безспорен начин,
наложените наказания законосъобразни и справедливи ли са, налице ли са
предпоставките на чл.28 от ЗАНН и т.н. В касационното решение е посочено също,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
установените от районния съд съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, визирани в чл.40, ал.2 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
След връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд е образувано АНД № 805/2019г.
по описа на Районен съд-гр.Разград, приключило с решението, предмет на касационен
контрол в настоящото съдебно производство. Със същото Районен съд-гр.Разград
е потвърдил горепосоченото наказателно постановление, издадено от Директора на БДЧР-гр.Варна.
За да постанови този резултат, районният съд е приел за безспорно установено,
че санкционираният правен субект не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
чл.48, ал.1, т.11 и т.12 от ЗВ, като чрез бездействията си е осъществил състава
на посочените в АУАН и в НП административни нарушения. Първоинстанционният съд
е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса на
съществени нарушения на процедурата и при спазване на сроковете за издаването
им. Констатирал е и, че административнонаказващият орган е извършил правилна
индивидуализация на наложените наказания, определяйки ги в минималния размер,
предвиден в закона за тези нарушения. По изложените съображения е потвърдил
изцяло атакувания пред него санкционен акт.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд-гр.Шумен, разглеждащ делото на основание определение № 4861/24.04.2020г.
по адм.д.№ 3095/2020г. по описа на ВАС, поради невъзможност на местно
компетентния съд да сформира състав за разглеждането му, намира, че при
правилно установената фактическа обстановка решаващият съд е направил неправилни
и незаконосъобразни изводи за съставомерност на санкционираните нарушения по
приложените административнонаказателни състави, респективно е допуснал соченото
в касационната жалба нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания
акт.
Първото вменено на «П.»ЕООД
административно нарушение е по чл.48,
ал.1, т.12 от ЗВ, за което дружеството е санкционирано по чл.200, ал.1, т.4 от
ЗВ. Чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ задължава титулярите на разрешителни в срок до 31
март на следващата отчетна година да предоставят на директора на съответната
басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т.
3 - и на директора на съответната регионална инспекция по околната
среда и водите, доклад за изпълнението на условията в издадените им
разрешителни. В чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ е предвидена отговорност за лице, което
наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на
разрешеното водовземане или ползване на воден обект. За да е налице нарушение
по чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ, във вр.с чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ е необходимо
титулярът на разрешителното да не е изпълнил задължението си за представяне на
доклад за изпълнение на същото в срок до 31 март на следващата година. Това
означава, че докладът е следвало да бъде представен в БДЧР-гр.Варна до 31 март на
следващата година. Доколкото обаче се касае за задължение за 2017г., а 31 март
2018г. е събота, почивен ден, по силата на чл.183, ал.4, във вр.с чл.84 от ЗАНН срокът за представяне на доклада е изтекъл в
първия работен ден, следващ почивния такъв. Това означава, че срокът за
изпълнение на задължението по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ следва да се счита
продължен до 2 април 2018г. включително (понеделник, присъствен ден), като едва
след тази дата, т.е. на 03.04.2018г., бездействието на касатора следва да се
счита съставомерно по чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ. С процесното НП обаче срещу „П.5.“ЕООД
е възведено обвинение за административно нарушение, осъществено на
01.04.2018г., на която дата деятелността на дружеството не е била съставомерна
по приложения административнонаказателен състав, което обосновава извода, че,
подвеждайки под отговорност касационния жалбоподател за нарушение по чл.200,
ал.1, т.4 от ЗВ във вр.с чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ, осъществено на 01.04.2018г.,
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, явяващ се
основание за отмяна на НП в тази му част.
Аналогичен извод следва да се
направи и досежно другото нарушение, за което е санкциониран „П.5.“ЕООД. Същият
е подведен под отговорност за това, че е нарушил чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ,
задължаващ титулярите на разрешителни за водоползване да изпълняват условията в
издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни,
издадени по реда на Закона
за опазване на околната среда, като е прието, че касаторът е нарушил
т.1 от Раздел «Задължение за провеждане на собствен мониторинг» от Разрешително № 2246 0103/15.02.2017г.,
издадено от Директора на БДЧР-гр.Варна, с което на водоползвателя е вменено
задължение да извършва мониторинг на екологичното състояние на повърхностните води,
като се вземат един път годишно водни проби за определяне качеството на водите
в язовира по показателите, посочени в разрешителното, като описаната дейност
следва да се осъществява в периода от 1 юни до 30 септември. В случая е прието,
че последният не е изпълнил задължението си за извършване на собствен
мониторинг за 2017г. в срок до 30.09.2017г., за което му е наложена имуществена
санкция по чл.200, ал.1, т.29 от с.з., предвиждащ отговорност за неизвършване
на собствен мониторинг на количеството и/или качеството на водите, като е
прието, че визираният в него състав на нарушение е осъществен на 01.10.2017г.
Действително, срокът за извършване на собствен мониторинг за 2017г. е до
30.09.2017г. Доколкото обаче посочената дата е събота, почивен ден, по силата
на чл.183, ал.4, във вр.с чл.84 от ЗАНН
срокът за изпълнение е изтекъл в първия работен ден, следващ почивния
такъв. Това означава, че срокът за изпълнение на задължението по чл.48, ал.1,
т.11 от ЗВ следва да се счита продължен до 2 октомври 2017г. включително
(понеделник, присъствен ден), като едва след тази дата, т.е. на 03.10.2017г.,
бездействието на касатора следва да се счита съставомерно по чл.200, ал.1, т.29
от ЗВ. С процесното НП обаче срещу „П.5.“ЕООД е възведено обвинение за
административно нарушение, осъществено на 01.10.2017г., на която дата
деятелността на дружеството не е била съставомерна по приложения
административно наказателен състав, което обосновава извода, че, подвеждайки
под отговорност касационния жалбоподател за нарушение по чл.200, ал.1, т.29 от
ЗВ във вр.с чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, осъществено на 01.10.2017г., наказващият
орган е допуснал нарушение на материалния закон, явяващ се основание за отмяна
на НП и в тази му част.
Поради изложеното, настоящата
инстанция приема, че постановеният съдебен акт, респ. потвърденото с него НП,
са незаконосъобразни, доколкото санкционираното дружество не е осъществило
вменените му административни нарушения.
От така
установеното фактическо и правно положение, настоящият касационен състав приема,
че решение № 600 от 13.01.2020г., постановено по АНД № 805/2020г. по описа на
Районен съд – град Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление №
14/18.01.2019г., издадено от директора на БДЧР-гр.Варна, с което на «П.5. ЕООД, с ЕИК
********* на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1,
т.12 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 150 (сто и
петдесет) лева и на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ за нарушение на чл.48,
ал.1, т.11 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева, е
неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради
което следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна,
следва да се постанови ново решение по съществото на спора, отменящо процесното
наказателно постановление.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 600 от 13.01.2020г., постановено по АНД № 805/2020г. по описа на
Районен съд – град Разград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 14/18.01.2019г., издадено от директора на Басейнова дирекция Черноморски
район, гр.Варна, с което на «П.5. ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от С.А.П. на основание чл.200, ал.1, т.4 от
Закона за водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 150 (сто и петдесет) лева и на основание
чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от
същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.......................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 14.07.2020г.