Решение по дело №86/2022 на Административен съд - Кърджали

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер			година		17.10.2022		град	Кърджали
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Кърджалийският				административен  съд				състав
На	21.09.2022			година
В   публично  заседание  и  следния  състав:
Председател:							ВИКТОР  АТАНАСОВ
Членове:							АЙГЮЛ  ШЕФКИ    МАРИЯ  БОЖКОВА
Секретар		Мелиха  Халил
Прокурор		Росица Георгиева  от  Окръжна прокуратура - Кърджали
като   разгледа    докладваното   от							съдията  Виктор  Атанасов
Кас.  Адм.  Нак.  Дело		номер				86	по описа за	2022	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Кухнята Б В” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. В. К., подадена чрез пълномощник - адвокат Н.П. ***, със съдебен адрес:***, против Решение №49 от 13.04.2022 год. на Районен съд – Смолян, постановено по АНД №83/2022 год. по описа на същия съд, с което е потвърдено наказателно постановление №584771-F586968 от 29.06.2021 год., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите.

В касационната жалба касаторът заявява, че изводите на съда са неправилни и същите не кореспондират със събраните в хода на съдебното производство доказателства що се касае не само до доказване от страна на административният орган на действително извършено от дружеството нарушение, но и до изясняване именно на обстоятелствата досежно извършената на 19.01.2021 год. проверка и истинността на констатациите свързани с нея. Твърди, че това е така, защото от една страна, се установявало от обективираното в обстоятелствената част на съдебния акт и от обективираните в него правни изводи, че първоинстанционният съд възприел неправилно фактическата обстановка, изложена от административния орган както в АУАН, така и в НП. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се твърди, че от друга страна, първоинстанционният съд е приел, че на касатора е вменено нарушение „за продажба на услуги”, като същият не бил изяснил обстоятелствата по осъществяване на сделката в проверявания обект, т.е. дали в настоящият случаят се касае за „доставка на стоки” или за „доставка на услуги”, за да се установят нейните характерни доминиращи елементи и това билжо така, защото нито от АУАН, нито от НП, ставало ясно, какъв вид услуга или продажба на стоки е извършена от дружеството в конкретният случай при направената на 19.01.2021 год. контролна покупка - дали се касае за ресторантьорска услуга и то в кой от нейните подвидове или се касае за кетъринг. Касаторът счита, че това разграничение е от съществено значение за установяване на фактите и обстоятелствата, разкриващи извършване или неизвършване на вмененото му нарушение и че било необходимо разграничението на ресторантьорските и кетъринг услугите от доставката на стока - храна за консумация, тъй като този признак бил съществен за определяне на съответната доставка и от там, за приложимата ставка от 9% или от 20%. Твърди, че в случая па проверяващите, като клиенти, била предоставена храна за консумация, като е следвало от актосъставителят и от наказващият орган да бъде преценено, дали се касае за „доставка на храна”/доставка на стока/ или се касае за „доставка на yслуга” - ресторантьорска или кетъринг, за да се правят изводи за приложимата ставка но смисъла на чл.66 от ЗДДС. Твърди се също, че първоинстанционният съд също не се постарал да направи това разграничение между „доставка на стоки” и „доставка на услуги”, поради което стигнал и до неправилни правни изводи и оттам - до порочно решение, а напротив - задоволил се единствено и само да изложи в съдебния си акт текста на нормите на чл.66, ал.2 от ЗДДС, чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и чл.27, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, но не направил анализ на всички съществени за случая елементи, касаещи приложимата ставка по чл.66 от ЗДДС. Касаторът счита, че в случая, за да се определи дали една единствена сложна доставка трябва да се квалифицира като „доставка на стоки” или като „доставка на услуги” следва да се вземат предвид всички обстоятелства по осъществяването на сделката, за да се установят нейните характерни елементи и да се установят доминиращите такива и следвало да се уточни също, че доминиращият елемент трябвало да се определи като се вземе за основа гледната точка на средностатистическия потребител и в рамките на цялостната преценка да се отчете не само количественото, но и качественото значение па елементите на предоставяне на услуги в съпоставка с елементите, свързани с доставката на услуги. Касаторът счита също, че Районен съд - Смолян е допуснал съществено нарушение на закона, след като не е разграничил ресторантьорскитс и кетъринг услугите от доставката на стока - храна за консумация, тъй като този признак бил съществен за определяне на съответната доставка и оттам, отразяването и наличието на касовата наличност в обекта. Сочи, че в случая, на проверяващите, като клиенти, е била предоставена храна за консумация и на тях им е била предоставена за тази покупка касова бележка, като заплатената сума е била въведена във ФУ. Същевременно, проверяващите посочили в показанията си, че от проверяваният обект се е доставяла и храна за в къщи и че именно управителят е бил разносвач на храна и плащане в този момент нямало, т.е. за да имало въвеждане на сума във ФУ и тази сума да постъпи в касата на обекта, то следвало да има прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока. Изложени са доводи, че в конкретният случай, както наказващият орган, така и първоинстанционният съд е следвало да преценят, дали се касае за доставка на храна или се касае за доставка на услуга - ресторантьорска или кетъринг, за да се установи нарушената ли е правна норма от страна на касатора, като се сочи, че същевременно, в т.61 на §1 от ДР на ЗДДС било посочено, че: „Ресторантьорски и кетъринг услуги” са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл.6 от Регламент за изпълнение/ЕС/ №282/2011 на Съвета от 15.03.2011 год. за установяване на мерки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Сочи се също, че според §2 на т.64 от ДР на ЗДДС, „Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се счита за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на §1”. Излага се и съображение, че в конкретният случай, именно във връзка с приложението на чл.6 от  Регламент за изпълнение/ЕС/ №282/2011 на Съвета от 15.03.2011 год. за установяване на мерки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и установената практика на СЕС във връзка с определянето на доставката като такава на стока или на услуга, от страна на заместник-изпълнителния директор на НАП било дадено Разяснение №20-00100 от 29.06.2020 год. относно приложение на намалената ставка на данъка върху добавената стойност от 9%, съгласно чл.66, ал.2 от ЗДДС, в сила от 01.07.2020 год. и в тези разяснения изрично било посочено, че като „доставки на стоки следва да се третира продажбата на храна „за в къщи”, приготвена в обект на доставчици, предоставящи и ресторантьорски услуги, включително когато се предлага възможност за поръчка и доставка на приготвена в обекта храна, която се транспортира до посочен адрес от клиента, доколкото доставката в тези случаи не съдържа други помощни услуги, които улесняват/способстват консумацията на храната. В тези случаи следва да се има предвид, че когато клиентът явно демонстрира намерението си да получи храна, без да ползва помощните услуги, които всъщност превръщат доставката на такава стока в доставка на услуга, следва да се приеме, че е налице доставка на стока и да се приложи стандартна ставка. Според касатора, именно такъв бил настоящият случай, при който проверяващите в обекта, стопанисван от него, на 19.01.2021 год. били получили храна, без да ползват помощни услуги, т.е. налице била „доставка на стока”, поради което правилно и законосъобразно стоката е била обложена със стандартната ставка oт 20% ДДС. Касаторът счита, че не съобразявайки гореизложените разграничения между „доставка на стоки” и „доставка на услуги” и приемайки, че в случая се касаело за „доставка на услуги”, Районен съд - Смолян постановил съдебен акт, противоречащ съществено на материалния закон. В касационната жалба са развити и доводи, че в конкретният случай, неоснователно АНО е вменил на касатора нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год., за това че в търговския обект „Кухнята” е извършена продажба/сделка при извършената проверка на място на 19.01.2021 год., тъй като предмет за плащане бил по договор за доставка между търговец и клиент и това плащане възниквало и се определяло при хипотезата на чл.25, ал.2 от ЗДДС - към момента на извършване на услугата, към който момент възниквало и задължението на изпълнителя на услугата да регистрира извършената oт него продажба на услуга и то при условие, че въвеждане на сумата в касата на ФУ става само при извършено заплащане на стоката или услугата. Касаторът счита, че с оглед на това следвало да се приеме, че към момента на проверкатa не е възникнала доставка на стока или услуга, която да бъде регистрирана с фискално устройство, не е било извършено и плащане на стока или услуга на стойност от *** лева, която да бъде регистрирана с фискално устройство, а оттам следвало да се приеме, че не е възникнало задължение за търговеца да въвежда във ФУ извършена реална продажба и не била налице разлика между фактическата касова наличност от *** лева/стойността на действително извършени продажби на стоки или услуги в обекта/ с разчетената касова наличност във ФУ от *** лева, като разликата от *** лева се явявала стойността на поръчана, но нереализирана доставка на стока. Развити са и доводи, че обжалваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и в противоречие и на съдебната практика.

Предвид гореизложените съображения и аргументи, с касационната жалба касаторът моли съда да постанови съдебен акт, с който изцяло да отмени, като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при съществено нарушение на съдебната практика, Решение №49 от 13.04.2022год. на Районен съд – Смолян, постановено по АНД №83/2022 год., като отмени, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, наказателно постановление №584771-F586968 от 29.06.2021 год. на началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП. Моли също, с постановяване на съдебния си акт, съдът да присъди на жалбоподателя направените от него разноски и пред двете съдебни инстанции.

            Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „Кухнята Б В” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, не се представлява.

Ответникът по касация – началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От З. Х. – главен юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП – Пловдив, като процесуален представител на ответника, преди съдебното заседание е постъпила писмена молба-становище, в която заявява, че оспорва касационната жалба и сочи, че подробни доводи са изложени в отговора на същата. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Смолян, като претендира и присъждане на дължими разноски по представения списък. Към молбата е приложено Пълномощно №123 от 20.05.2021 год. на изпълнителния директор на НАП, за упълномощаването на процесуалния му представител. По делото е депозиран в срок и писмен отговор на касационната жалба от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител З. Х. – главен юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП – Пловдив, подаден чрез Районен съд – Смолян до Административен съд – Смолян, в който отговор са изложени подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение. Към отговора е приложено същото Пълномощно №123 от 20.05.2021 год. на изпълнителния директор на НАП, за упълномощаването на процесуалния представител на ответника по жалбата, както и списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че в конкретния случай, независимо от много подробно пресъздадената фактическа обстановка в касационната жалба на адв. П. от АК-***, същата не отговаря на точното фактическо положение и че отделно от това, направеното в касационна жалба тълкуване на приложимите правни норми, излиза извън техния смисъл и в известна степен е разширително такова. Намира, че първоинстанционното решение, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно и законосъобразно и че същото се опира в изложените мотиви на събраните писмени и гласни доказателства и направения извод, че нарушението безспорно е извършено, както и квалификацията му като нарушена и санкционна норма, са правилни. Поради това предлага да бъде постановено решение, с което същото да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание е всъщност това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №49 от 13.04.2022 год., постановено по АНД №83/2022 год., Смолянският районен съд е потвърдил наказателно постановление №584771- F586968 от 29.06.2021 год., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което, на „Кухнята Б В” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му В. К., на основание чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Със същото решение Смолянският районен съд е осъдил „Кухнята Б В” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на НАП сумата 80.00 лева за разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови своя съдебен акт, Смолянският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че нa 19.01.2021 год., инспекторите по приходите Е. Ф. и А. Р., свидетели по делото, извършили проверка по спазване на данъчното законодателство на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - ресторант за бързо хранене „Кухнята", находящ се в ***, стопанисван от „Кухнята Б В” ООД. Достъпът бил свободен, те отишли до барплота, където имало изложена храна, като възприели, че в заведението такава не се консумира и е невъзможно да се седне, а клиентите я вземали за вкъщи. Свидетелките Р. и Ф. извършили контролна покупка на 2 бр. готвени ястия на обща стойност 7.30 лева, платена в брой от А. Р./орган по приходите/ на В. Б./касиер/, като за покупката бил издаден фискален касов бон № ***/*** год. на същата стойност от наличното, монтирано и въведено в експлоатация в търговския обект, фискално устройство. След легитимация инспекторите установили, че в търговския обект е монтирано и въведено в експлоатация в търговския обект фискално устройство, модел „Eltrade”, с ИН на ФУ *** и ИН на ФП *** и че видът на продажбите е готвена храна за вкъщи. Извели от него дневен „X” отчет за датата на проверката, видно от който, всички извършвани продажби били отчетени в данъчна група „Б” на фискалното устройство, за продажба на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, като следвало да се отчитат в данъчна група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. Същото обстоятелство инспекторите установили и с извеждане на периодичен отчет за периода 01.01.2021 год. до 19.01.2021 год., в който общата стойност от *** лева била изцяло отразена в данъчна група „Б”, вместо в група „Г”.

Констатациите от извършената проверка инспекторите по приходите Е. Ф. и А. Р. отразили в ПИП №0077869 от 19.01.2021 год. В саморъчно писмено изложение управителят на дружеството изложил, че дейността на търговския обект се осъществява по следния начин: клиентите се обаждат на посочен номер и поръчката се приема от касиерката, като се изпълнява след получена касова бележка от кухнята. Храната се слагала в кутии, теглела се на кантар, за да са коректни с клиентите и след като грамажът бил точен, се слагала в чанта с прибори и салфетки. Консумативите били включени в цените; след подготвена поръчка, доставчикът с личен автомобил закарвал поръчката до адрес по желание на клиента. В отделна декларация от 22.01.2021 год. управителят на „Кухнята Б В” ЕООД ** посочил, че дружеството не извършва други дейности в други обекти.

Въз основа на тези обстоятелства, свидетелката А. Р. съставила срещу дружеството жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение №F586968/22.01.2021 год., за това, че при извършена на 19.01.2022 год. проверка на ресторант за бързо хранене „Кухнята”, находящ се в ***, стопанисван от „Кухнята Б В” ООД, ЕИК ***, е констатирано, че „Кухнята Б В” ООД, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. В акта били отразени следните констатации от проверката: че съгласно чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в случая - в група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. Посочено било също, че при извършена контролна покупка на 19.01.2021 год. на 2 бр. готвени ястия, на обща стойност *** лева, платена в брой от А. Р./орган по приходите/ на В. Б./касиер/ преди легитимацията, е бил издаден фискален касов бон №***/*** год., на същата стойност от наличното, монтирано и въведено в експлоатация в търговския обект фискално устройство модел „Eltrade”, с ИН на ФУ - *** и ИН на ФП ***, като покупката била отразена неправилно в данъчна група „Б”; след легитимация, от проверяващия екип бил изведен дневен „X” отчет oт фискалното устройство за датата на проверката, видно от който, всички извършвани продажби били отчетени в данъчна група „Б” на фискалното устройство, за продажба на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, като част от тях е следвало да се отчитат в данъчна група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. В акта било отразено, че същото се доказва и с извеждане на периодичен отчет за 01.01.2020 год. до 19.01,2021 год., като общата стойност от *** лева била изцяло отразена в данъчна група „Б”, вместо в група „Г”; че нарушението е констатирано и документирано с ПИП №0077869 от 19.01.2021 год., ведно със събраните доказателствата към него и не води до неотразяване на приходи. В АУАН нарушението било квалифицирано по чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в офиса на НАП в град Смолян в присъствието на инспектор Ф. и управителя на „Кухнята Б В” ЕООД - ***, като бил предявен на последния и той го подписал.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление №584771-F586968/29.06.2021 год., от началника на Отдел „Оперативни дейности’’ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което, за нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, била наложена имуществена санкция, в размер на 500.00 лева, като в санкционния акт било посочено, че нарушението е за първи път и не води до неотразяване на приходи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд е приел най-напред, че жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да обжалва, но че разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е посочил, че съгласно чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация /дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и че въз основа на тази разпоредба е издадена Наредба №Н-18/13.12,2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Посочил е на следващо място, че съгласно чл.27, ал.1 от тази наредба, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, като: 1. група „А” - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност; 3. група „В” - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност и че според чл.27, ал.2, лицето по чл.3, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал.1. Посочил е също така, че съгласно чл.66, ал.2 от ЗДДС (в редакцията, която е в сила от 1.07.2020 год. до 31.12.2022 год.), ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи и че това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл.128.

От анализа на горецитираните разпоредби съдът е приел, че се налага изводът, че доколкото проверяваният търговски обект е ресторант за бързо хранене и продаваните в него услуги са сготвена храна за вкъщи, всяка продажба дружеството - жалбоподател е трябвало да се регистрира в данъчна група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност и че с отразяване на част от продажбите в деня на проверката и в периода 01.01.2020 год. - 19.01.2021 год. в група „Б”, вместо в група „Г”, той е извършил вмененото му нарушение. Районният съд е приел, че административнонаказателната му отговорност е била ангажирана правилно с обжалвания санкционен акт.

Смолянският районен съд е приел административното нарушение за установено на база писмените доказателства, събрани в хода на производството и въз основа на показанията на свидетелките А. Р. и Е. Ф., които като еднопосочни и взаимнодопълващи се, е кредитирал изцяло. Посочил е също, че наложената санкция е определена в минималния размер от 500 лева, предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

На следващо място, районният съд е обосновал извод, че не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай, предвид обстоятелството, че се касае преди всичко за фискална дисциплина, чието съблюдаване гарантира защитата на фиска. Посочил е, че фактът, че търговецът не е санкциониран за други нарушения на данъчното законодателство и че нарушението не е довело до неотразяване на приходи не е достатъчен, за да се приеме, че конкретното нарушение се характеризира с обществената опасност, по-ниска от тази на типичните нарушения от този вид, както и че е ирелевантна и цената на контролната покупка, доколкото нарушението е извършвано и в периода 01.01.2021 год. - 19.01.2021 год., а доколкото търговецът не е регистриран по ДДС, то е невъзможно в касовата бележка от контролната покупка това обстоятелство да бъде отразено. Предвид това, съдът е намерил това възражение на жалбоподателя за неотносимо към релевантните към предмета на делото факти.

Смолянският районен съд е отбелязъл, че действително, както се сочело в жалбата, при описанието на нарушението в АУАН и НП е следвало да бъде цитирана и разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗДДС, предвиждаща облагане на продажбите на ресторантьорски услуги, които се състоят в доставка на храна за в къщи, с 9% данък върху добавената стойност, но е приел, че липсата на позоваване на горепосочената разпоредба обаче не представлява съществено процесуално нарушение, възпрепятстващо правото на защита на „Кухнята Б В” ЕООД. В тази връзка е посочил, че от текста на жалбата става ясно, че жалбоподателят е запознат с цитираната правна норма.

Съдът е отбелязъл, също така, че от справка в търговския регистър се установява, че в периода от извършване на проверката до съставяне на АУАН, правно-организационната форма на дружеството е била променена и от ООД, то е преобразувано на ЕООД, като е посочил, че това обстоятелство е било съобразено от актосъставителя, поради което е приел, че актосъставителят А. Р. правилно е съставила акта срещу „Кухнята Б В” ЕООД, а не срещу „Кухнята Б В” ООД, който субект към 22.01.2021 год. не е съществувал.

Районният съд, при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не е открил съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и до нарушаване на правото му на защита. С оглед на изложеното районният съд е извел и окончателния си извод, че санкционният акт следва да бъде потвърден, като законосъобразен.

С оглед изхода от спора и според правилата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът е приел, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Смолянският районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационната инстанция в настоящия състав намира, че въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е установил правилно фактическата обстановка, като тя се споделя от настоящия касационен състав, както и намира за правилен крайния извод на съда и респективно крайния резултат, постановен с обжалваното решение, като счита, че с оглед събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд доказателства, оплакванията в касационната жалба остават неоснователни и недоказани.

Основното оплакване, релевирано в касационната жалба, се изразява в това, че според касатора, в конкретния случай не било направено разграничение на ресторантьорските и кетъринг услугите, от доставката на стока - храна за консумация, тъй като този признак бил съществен за определяне на съответната доставка и от там, за приложимата ставка на ДДС – дали от 9% или от 20%. В тази връзка, съдът в настоящия състав намира следното:

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба на основание чл.118, ал.2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС и чл.9, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, от министъра на финансите е издадена Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/наричана Наредбата/, издадена от министъра на финансите. Съгласно чл.3, ал.1 от тази Наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Нормата кореспондира с правилото на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата, което предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Същевременно, съгласно чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, лицата по чл.3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А” - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност; 3. група „В” - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. (изм. - ДВ, бр.48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, като съгласно ал.2 на същия текст, лицето по чл.3, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал.1. Според разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗДДС, в приложимата й редакция (Доп. - ДВ, бр.104 от 2020 г., в сила от 01.12.2020 г. до 31.12.2021 г., изм., ДВ, бр.111 от 2021 г. , в сила от 1.01.2022 г.), ставката на данъка е 20 на сто за: 1. облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка; 2. вноса на стоки на територията на страната, освен в случаите по ал.2, т.2, 4 и 5; 3. облагаемите вътреобщностни придобивания, освен в случаите по ал.2, т.2, 4 и 5, като изключенията от това правило, при които ставката на данъка е 9 на сто, са били регламентирани в нормата на чл.66, ал.2 от ЗДДС. Така, според приложимата в случая норма на чл.66, ал.2, т.3 (в сила от 1.12.2020 г. до 31.12.2022 г.) от ЗДДС, ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл.128/т.е. когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, в който случай се приема, че е налице една основна доставка/.

Така, както бе посочено и по-горе, основният спорен въпрос е дали осъществяваната от касатора дейност в процесния период, а именно – доставката на приготвена храна за вкъщи, според декларираното от управителя на дружеството-касатор в дадените от него писмени обяснения в хода на проверката, попада в приложното поле на цитираната по-горе разпоредба на чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС, т.е. дали представлява ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на същата разпоредба. Тук е мястото да се посочи, че легалните дефиниции на „ресторантьорски услуги” и „кетъринг услуги” са били дадени в т.61 и т.62 на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, като разпоредбата на т.62 на §1 от ДР на ЗДДС обаче е била отменена, а отмяната е публикувана в „Държавен вестник”, бр.104 от 08 декември 2020 год. и е в сила от 01.12.2020 год. до 31.12.2021 год. До отмяната й, тази т.62 на §1 от ДР на ЗДДС е регламентирала, че „Ресторантьорски услуги” са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране. Същата разпоредба е регламентирала, че не са „кетъринг услуги” или „ресторантьорски услуги”: а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни); б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти; в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга. Както бе упоменато, тази разпоредба е била отменена, като отмяната й е влязла в сила на 01.12.2020 год., т.е. към датата на установяване на процесното нарушение – 19.01.2021 год., тази норма вече е била отменена. Същевременно, в същия бр.104 от 08 декември 2020 год. на „Държавен вестник” е обнародвано изменение и на другата, посочена по-горе, разпоредба, а именно – на т.61 от §1 от ДР на ЗДДС, което изменение също в сила от 01.12.2020 год. до 31.12.2021 год. и в която редакция на нормата, същата е действала в процесния период и съответно и към посочената дата на установяване на нарушението – 19.01.2021 год. Така, в действащата й и съответно приложима редакция на нормата, същата е регламентирала, че „Ресторантьорски и кетъринг услуги” са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 год. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и че не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни, като на практика, в същата редакция тази норма действа и понастоящем, след последното й изменение, обнародвано в ДВ, бр.52 от 2022 год., в сила от 01.07.2022 год. Така, съгласно чл.6, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 год. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, „Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.”. Съгласно чл.6, §2 от същия Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 год., доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.

Съпоставяйки приложимите в случая правни норми, посочени по-горе и установените факти по делото, настоящата съдебна инстанция приема, че безспорно, при извършената на 19.01.2021 год. в търговския обект – ресторант за бързо хранене „Кухнята”, находящ се на посочения адрес в ***, контролна покупка на два броя готвени ястия, на обща стойност *** лева, същата е следвало да бъде регистрирана в данъчната група по чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, т.е. в група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, а не в група „Б” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност. Това е така, тъй като в случая, дори и да се приеме, че поръчката на храната/готвените ястия/ е била за вкъщи, доколкото, както е отбелязано в протокола сер.АА №0077869 от 19.01.2021 год. за извършената проверка, а именно - че поради епидемичните условия в страната, няма места за консумация в обекта, а храна се предлага само за в къщи, то всъщност доставката/продажбата/ е била извършена самия в търговски обект. Проверяващият орган по приходите е поръчал и е взел приготвената храна, съответно е платил и сумата от 7.30 лева, в брой и на място. При това плащане е издаден фискалния касов бон с №*** от *** год., като е отбелязано в протокола, че поръчката е изконсумирана и не може да бъде сторнирана, т.е. това е станало на място в обекта. В този смисъл, не може да се приеме, че в случая е налице стока или услуга, продажбата на която следва да се обложи с 20% данък върху добавената стойност и съответно, тя да се регистрира в група „Б” на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, а се касае за ресторантьорска услуга по смисъла на чл.6, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 год. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и това е така, тъй като се касае за доставка/продажба/ на приготвени храни/два броя готвени ястия/ за консумация от човека, които могат да се консумират непосредствено. След като се касае за ресторантьорска услуга, то съобразно приложимата за случая редакция на нормата на чл.66, ал.2, т.3 (в сила от 1.12.2020 г. до 31.12.2022 г.) от ЗДДС, ставката на данъка върху добавената стойност/ДДС/ за нея е 9 на сто/9%/, от което пък следва, че същата е следвало да бъде регистрирана в данъчната група по чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, т.е. в група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, а не в група „Б” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, както е било сторено в конкретния случай.

По отношение на доставките на приготвена храна за вкъщи, за които от управителя на дружеството – касатор, в хода на проверката, в дадените от него писмени обяснения е заявено, че в процесния период са осъществявани доставки на готвена храна за вкъщи и предвид безспорния факт, че провереният търговски обект е ресторант за бързо хранене, то касационната инстанция в настоящия състав в пълна степен споделя извода на въззивния съд, че всяка такава доставка/продажба/ е следвало също да се регистрира в данъчната група по чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, т.е. в група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, а не в група „Б” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, както е било правено в случая. По отношение на тези доставки нормата на чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС е пределно ясна и не се нуждае от кой знае какъв анализ или тълкуване, като тя ясно повелява, че ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи. В случая, предвид фактическите установявания по делото става ясно, а по този въпрос всъщност няма и спор между страните, че през процесния период от 01.01.2021 год. до 19.01.2021 год., за който е изведен при проверката и приложен по делото и периодичен отчет, основно са осъществявани доставки на приготвена храна за вкъщи. Видно е от тези периодичен отчет, изведен при извършената проверка и касаещ процесния период от 01.01.2021 год. до датата на проверката – 19.01.2021 год./на л.26 от делото/, че всички доставки/продажби/ за този период, на обща стойност/вписана във отчета като облагаем оборот/ от *** лева, са отчетени в група „Б” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, а безспорно е следвало да бъдат отчетени в данъчна група „Г” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, като в този периодичен отчет няма отразена нито една доставка/продажба/, която да е отчетена в тази данъчна група „Г” и за същата е вписан оборот - 0.00 лева. Същевременно, по делото няма никакви данни, а няма дори и твърдения от страна на наказаното лице, през този период да са осъществявани ресторантьорски и кетъринг услуги, които да се състоят в доставка на спиртни напитки, включително в случаите по чл.128 от ЗДДС, при които ставката на данъка добавена стойност е 20 на сто/20%/ и които съответно следва да се отчитат в данъчна група „Б”. Предвид горното и предвид действащата към процесния период законодателна уредба и най-вече предвид цитираната по-горе разпоредба на чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС, в която законодателят изрично, използвайки думата „включително”, е регламентирал, че ставката от 9 на сто за ДДС се прилага за доставките на приготвена, както в конкретния случай, или неприготвена храна за вкъщи, то касационната инстанция в настоящия състав намира, че административно-наказателната отговорност на дружеството-касатор в настоящото производство, правилно и законосъобразно е била ангажирана за извършено нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год., издадено от министъра на финансите, до който правилен и законосъобразен краен извод е стигнал и Смолянският районен съд в обжалваното решение. Предвид горното, пространните доводи и съображения, развити в касационната жалба в тази насока, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни и като такива, същите не могат да бъдат споделени.

Съдът не намира за нужно да коментира оплакванията в жалбата, развити в насока, че в конкретният случай, неоснователно АНО вменил на дружеството – касатор, нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год., за това че в търговския обект „Кухнята” е извършена продажба/сделка при извършената проверка на място на 19.01.2021 год., тъй като предмет за плащане бил по договор за доставка между търговец и клиент и това плащане възниквало и се определяло при хипотезата на чл.25, ал.2 от ЗДДС - към момента на извършване на услугата, към който момент възниквало и задължението на изпълнителя на услугата да регистрира извършената oт него продажба на услуга и то при условие, че въвеждане на сумата в касата на ФУ ставало само при извършено заплащане на стоката или услугата. Съдът намира за необходимо само да посочи, че с процесното наказателно постановление, на касатора в настоящото производство - „Кухнята Б В ” ЕООД ** с ЕИК ***, е наложено наказание „имуществена санкция”, в минималния предвиден размер от 500.00 лева, на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.1, т.4 от ЗДДС, но не и за нарушение на чл.33, ал.1 от същата Наредба №Н-18/2006 год. на министъра на финансите,поради което и  е безпредметно да се обсъждат доводите в касационната жалба, развити в тази насока.

Ето защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от „Кухнята Б В” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. В. К., чрез пълномощника му  - адвокат Н.П. от АК-***, с изложените в нея оплаквания, за неоснователна и недоказана, както и намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на Смолянския районен съд, тъй като същото е правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Следва, при това положение, с решението по настоящото дело, това решение, като обосновано, законосъобразно и правилно, да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно и надлежно заявеното в отговора на касационната жалба и в депозираната молба-становище искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касаторът „Кухнята Б В” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева. Тук следва да бъде отбелязано, че в депозирания писмен отговор по жалбата е направено искане за присъждане на разноски по приложения списък, като в същия е вписано юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на 230.00 лева/80 лева + 150 лева/, от което може да се направи извод, че процесуалният представител на ответника претендира настоящата инстанция да присъди такова юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и за двете съдебни инстанции. Този процесуален представител явно е пропуснал да забележи, че с обжалваното решение на Смолянския районен съд, вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП, в размер на 80.00 лева, съгласно цитирания чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и при положение, че с настоящото касационно решение, това решение се оставя в сила, то няма как още веднъж да бъде присъдено в полза на ответника такова юрисконсултско възнаграждение, за приключилото производство пред първоинстанционния съд. Нормата на чл.27е (Нов - ДВ, бр.59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр.74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ регламентира, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, като в случая явно се претендира присъждане на такова юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в максималния предвиден размер от 150 лева. Съдът в настоящия състав обаче намира, че няма основание това възнаграждение да се присъди в максималния размер предвид факта, че в проведеното едно открито съдебно заседание по делото, процесуалният представител на ответника не се е явил, като същият е изготвил писмен отговор по касационната жалба и впоследствие само е депозирал и една молба-становище от 7 - 8 реда. При това положение съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ответника в минимално регламентирания размер от 80.00 лева, тъй като този размер на възнаграждението е напълно адекватен и съразмерен на осъществените по делото правна защита и съдействие от процесуалния представител на ответника по касация. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в полза на Национална агенция за приходите/НАП/, със седалище ***, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административният съд

 

   Р        Е        Ш        И :

                  

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение №49 от 13.04.2022 год., постановено по АНД №83/2022 год. по описа на Районен съд – Смолян.

          ОСЪЖДА „Кухнята Б В” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. В. К., да заплати на Национална агенция за приходите/НАП/ - град София, *** с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                          

 

                                                                                                                              2.