№ 1494
гр. Варна, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20223100501380 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Въззивникът Х. К. П., редовно призована, не се явява лично, не
изпраща представител.
Въззивникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, редовно призован, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва молбата вх. № 22244/28.09.2022 г. от въззивника, с
която не се възразява по даване ход на делото в отсъствие на страната.
Поддържа въззивната жалба и отговора по насрещната.
Няма доказателствени искания.
Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Възразява срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 22175/27.09.2022 г. от въззивника, с
която не се възразява делото да се гледа в отсъствие на страната.
Поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на другата
страна.
Няма доказателствени искания.
1
Изразява становище по съществото на спора.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2436/29.06.2022 г.
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 26263/18.04.2022г. от Х. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *************** срещу решение
№790/24.03.2022г., постановено по гр.дело № 20213110110182/2021г. на
Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от
въззивника срещу „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 иск с правна квалификация
по чл. 405 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер от 201.36 лева /двеста и един лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща разликата над присъдената сума от 1 706.15 лева до
претендираната сума след изменението по чл. 214 от ГПК в размер от 1
907.51 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, десен
калник, задна дясна врата, заден десен панел, заден капак, заден ляв панел,
задна лява врата и ляв калник на л.а. марка „Фолксваген“, модел „*****“, с
рег. *****, застрахован при ответното дружество по договор № ******* от
14.08.2020 г. за „Каско и злополука“, в резултат на настъпило
застрахователно събитие между 11.06.2021 г. и 15.06.2021 г. в гр. Варна, на
паркинга на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ведно с обезщетението за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 12.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита се, че е установено по
делото, че страните са обвързани по силата на застрахователен договор, по
време на действието на който е настъпило застрахователно събитие. Доказан
според въззивницата е размера на щетите по лекия автомобил. Същите са
2
остойностени от вещото лице по САТЕ по средни пазарни цени в размер на
2452.66лв. От тази сума следва да бъде приспадната само изплатеното вече
застрахователно обезщетение от 545.15лв. Дължимият остатък се равнява на
1907.05лв. Аргументира се, че тази сума не надхвърля уговорената в договора
застрахователна стойност на автомобила от 4400лв. както и определената по
реда на т.22 от Раздел „Застрахователна ума“ от ОУ застрахователна сума в
размер на 4038.49лв., получена чрез намаляване на първоначалната такава от
4400лв. с вече платените застрахователни обезщетения в общ размер от
361.51лв.
За неправилни въззивницата счита мотивите на районния съд, в частта,
с която е прието, че следва да се приложи разпоредбата на чл.389, ал.2 от КЗ,
като обезщетението да се определи при условията на „подзастраховане“.
Твърди се, че не е налице такава хипотеза защото застрахователната сума при
сключване на договора не е по ниска от действителната стойност на
автомобила. След като в срока на действие на договора са документирани
повече от една щета и по всяка от тях е заплатено застрахователно
обезщетение, имуществото се смята за застраховано за оставащата разлика
между първоначално уговореното и вече изплатеното застрахователно
обезщетение. Сочи се, че застрахователят е признал, че към момента по
всички щети изплатеното възнаграждение не надхвърля застрахователната
сума.
Въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Армеец“ АД.
По делото е постъпила и въззивна жалба вх. №26515/19.04.2022г. от
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 срещу решение №790/24.03.2022г.,
постановено по гр.дело № 20213110110182/2021г. на Варненския районен
съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Х. К. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, *************** сумата в размер от 1 706.15
лева /хиляда седемстотин и шест лева и петнадесет стотинки/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, десен калник, задна дясна
3
врата, заден десен панел, заден капак, заден ляв панел, задна лява врата и ляв
калник на л.а. марка „Фолксваген“, модел „*****“, с рег. *****, застрахован
при ответното дружество по договор № ******* от 14.08.2020 г. за „Каско и
злополука“, в резултат на настъпило застрахователно събитие между
11.06.2021г. и 15.06.2021г. в гр. Варна, на паркинга на МБАЛ „Света Марина“
ЕАД, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2021г. , до
окончателното погасяване на задължението.
Въведени са оплаквания за недопустимост, а по същество
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Поддържа
се релевираното възражение за липсата на процесуално правна легитимация у
ищцата, тъй като същата не е доказала, че е собственик на увредения
автомобил. По отношение на правилността на решението въззивникът
посочва, че неправилно съдът е кредитирал заключението по САТЕ и е
определил обезщетение за база средни пазарни цени. Така би се стигнало до
неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като автомобилът ще бъде
отремонтиран във вид и качество, каквито не е имал преди увреждането му.
По тези съображения и предвид възрастта на увредения автомобил следва да
бъде определено обезщетение по експертна оценка на база Общите условия
към застраховката „Каско“.
По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск в тази му част.
По делото е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Х. К.
П., в която оспорва въведените оплаквания на застрахователя. За
неоснователно се счита възражението на ответника, че обезщетението следва
да се определи съгласно т.73 и т.74 от ОУ. Релевират се доводи за нищожност
на посочените клаузи на общите условия, като се твърди, че същите са
неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.3 и т.13 от Закона за защита на
потребителите. Изложени ни са подробни правни доводи.
В заключение е посочено, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен, а първоинстанционното дело потвърдено в тази му част.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията
на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения,
4
включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което
производството по тях подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните не са направили искания по доказателствата.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид становището на страните по
изготвения доклад намира, че същият следва да бъде обявен за окончателен,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, изготвен с Определение
№ 2436/29.06.2022 г.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приложени по делото списъците за
разноски и доказателствата във връзка с тях, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от процесуалните
представители на страните списъци по чл. 80 от ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа страна и на основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
След изслушване на устните състезания, съдът обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:01
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5