Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 621 от 10.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря С.А. и прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 663 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
„Дарс Джони 2018” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к „Братя Миладинови” № 117, срещу вход 10, бистро „Джони”, против
Решение № 173/10.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 5523/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
438813-F460765/10.05.2019 г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2, във вр.ал.1 от ЗДДС, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Касаторът оспорва решението като
неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в административно-наказателното производство. Иска се
от съда да отмени оспорения съдебен акт и да постанови решение, с което да отмени
процесното НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация – ТД на НАП –
Бургас, в съдебно заседание не изпраща представител, редовно уведомен, и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на дружеството-касатор по делото е ангажирана за това, че при
извършена на 07.12.2018 г., в 17:30 часа проверка на стопанисвания от него търговски
обект – бирария „Джони”, находяща се в гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови” срещу
бл.117, е установена промяна в касовата наличност – отрицателна разлика в
размер на 999.64 лева между разчетената касова наличност от монтираното в
обекта ФУ (с разчетен общ оборот в размер на 1010.64 лв.) и фактическата
наличност в касата на обекта (в размер на 11.00 лв), която не е отразена във
фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута.
Административнонаказващият орган е приел, че „Дарс Джони 2018” ЕООД не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажба, да отбележи всяка
промяна в касовата наличност, с което е нарушило чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
За да постанови оспореното съдебно
решение, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се установява по
безспорен начин наличието на отрицателната разлика между разчетената касова
наличност от монтираното в обекта ФУ и фактическата наличност в касата на
обекта в размер на 999.64 лв., която не е отразена във ФУ като служебно
изведени. Обосновал е извод, че за това нарушение правилно е ангажирана
отговорността на „Дарс Джони 2018” ЕООД на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е формирал
правилен извод относно установената фактическа обстановка, която е подробно
описана и която изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав. Съдът е
издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на
нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е налице
съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с
разпоредбата, по която е наложено наказанието.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г., която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите
на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) във фискалното устройство
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Дадената правна квалификация на нарушението от АНО съответства на
описаните в акта и в наказателното постановление факти и обстоятелства. В тях е
посочено, че става въпрос за установена отрицателна разлика, поради което съдът
намира за неоснователно възражението на касатора за липса на отразяване на този
факт. Не се споделя и възражението, че в случая не е налице разлика, тъй като
средствата били налични в обекта, но били отделени от средствата в касата,
понеже касаели оборот от предходна смяна и следвало да бъдат отчетени отделно –
независимо от причините, поради които тази сума е била изведена от фактическата
наличност в касата, е следвало това действие да бъде отразено чрез операцията
„служебно изведени“ суми, като няма спор, че това в случая не е било сторено.
Обстоятелството, че освен нормата
на чл.33, ал.1 от Наредбата, е посочена привръзка към нея - чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, не е довело до
невъзможност санкционираното лице да разбере за какво е наказано. Напротив,
законовата норма е цитирана, тъй като именно в нея е предвидено, че
обществените отношения в сочената материя се регулират с наредба, издадена от
министъра на финансите, а в нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е установена санкцията
за нарушения на нормативен акт по прилагане на чл. 118 от закона, какъвто е
именно Наредбата. Ето защо, не е допуснато соченото от касатора съществено
процесуално нарушение.
Тъй
като установеното нарушение не води до неотразяване на приходи, правилно и на
основание чл.185, ал.2 изр.второ на касатора е наложена имуществена санкция в
установения минимален размер от 500 лв. в нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Неоснователно е и възражението,
че са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай и по силата
на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, приложима е легалната дефиниция,
установена в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – „маловажен случай“ е този,
при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. По делото не са налице данни за наличие на
смекчаващи обстоятелства, от които да може да се направи извод, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия
вид. Наказващият орган е определил административното наказание в минимален
размер, съобразно тежестта на нарушението, като е взел предвид всички
обстоятелства във връзка с извършването му, в това число, че същото е първо за
нарушителя.
Ето защо, обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/10.02.2020 г., постановено по а.н.д. №
5523/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.