№ 1990
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330205481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4261381, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. Г. П. е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Пледира се, че процесният пътен участък не
попада в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60
км/час. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 21.11.2020 г., в 10:42 часа,
на Републикански път II-64, км.49+500, в посока от гр.Пловдив към
с.Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от
60км./ч, МПС с рег. № *******, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в
полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 96 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 36 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
ОПРОВЕРГАВА от събраните по служебна инициатива на съда
доказателства.
Това е така, доколкото в изисканото с разпореждането за насрочване на
делото писмо от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че:
-километър 49+500 на път II-64 “Карлово-Пловдив”, в посока от град
Пловдив към село Труд, попада в отсечката с две платна за движение;
-нарастването на километража на пътя е в посока Карлово –
Пловдив;
-на самия км. 49+500 няма поставени никакви пътни знаци, в т.ч. и
пътен знак В26;
-км. 49+500 е в зоната на пътен възел „Пловдив Север“ и не попада в
зоната на ограничение на пътен знак В26, поставен на друго
километрично положение;
-приблизително на този километър има пътен знак В26 (60 км/час),
който не регулира движението по самия път II-64, а е поставен в дясно на
пътната връзка за Бургас и въвежда ограничение на скоростта за самата
пътна връзка, а не за главния път, по който е заснето нарушението.
Съдът изцяло кредитира отразеното в цитираното писмо на ОПУ,
доколкото съответства:
- както на останалите събрани по служебна инициатива доказателства
под формата на разпечатка на хартиен носител от оригиналните електронни
първообрази на писма от ОПУ-Пловдив, съдържими в ЕИСС, включително и
извадка от ГИС на АПИ и схема на организация на движението (приложена
2
по административната преписка)
-така и на действащата нормативна уредба.
Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП- обхвата на действие на
пътен знак В26 е до следващото кръстовище.
В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за
кръстовище, дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно: "Кръстовище" е място,
където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно
ниво.
Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както
следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Пак според чл. 50 ППЗДвП действието на пътен знак В26 може да
бъде продължено, независимо от налични кръстовища чрез поставянето на
допълнителна табела Т2, като в този случай зоната на действие на знака
съвпада с метрите, посочени на допълнителната табела.
Гореизложеният извод, че км. 49+500 не попада в обхвата на действие
на пътен знак В26, не се опровергава от отбелязването в Протокола по чл.
10 от Наредбата, че на около 200 метра от процесния пътен участък има
разположен пътен знак В26 (60 км/час).
Видно от докладваните писма от ОПУ-Пловдив, а и от приложената по
преписката схема за организация на движението, чисто физически такъв
знак е налице. Зоната му на действие обаче не се разпростира до
процесния пътен участък на км. 49+500.
Видно от служебно докладваното в хартиена разпечатка от ЕИСС
писмо от ОПУ-Пловдив, знакът В26 (60 км/час) е поставен във връзка с пътна
връзка към крайпътен обект „Фабрика за парфюми и козметика „Рефан.
Пътният знак В26 фигурира в екзекутивния проект за организация на
движението при км. 49+860.
Действието на пътния знак, обаче според писмото от ОПУ-Пловдив
се изчерпва след забавителния шлюз и изхода на Рефан на км. 49+736,
съгласно правилата на 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП.
3
Процесният пътен участък км. 49+500 се намира след кръстовището
на км 49+736 , което означава че въведеното с поставения на км. 49+860
пътен знак ограничение не важи и за него.
В писменото становище по делото въззиваемата страна се позовава
не на знака В26 (60 км/час), разположен на км 49+860, а на знака В26 (60
км/час), разположен на км. 50+650, снабден с допълнителна табела Т2,
разпростираща зоната му на действие до 1000 метра, независимо от
разположени в този интервал кръстовища.
Видно от докладваните по служебна инициатива на съда писма от ОПУ-
Пловдив, а и от приложената по преписката схема за организация на
движението, такъв знак В26 на км 50+650 действително е налице. Именно
този знак е заснет и на приложения по преписката снимков материал
към Протокола по чл. 10 от Наредбата.
Същевременно, съгласно заснетата и на снимковото изображение
Табела Т2 действието му се простира в зона от 1000 метра или до км.
49+650.
Процесният пътен участък (км. 49+500) се намира, както:
-след кръстовището на км. 49+736,
-така и след км. 49+650,
което означава, че попада извън зоната на действие и на пътния
знак, поставен на км. 50+650, на който се позовава въззиваемата страна в
писменото становище.
По изложените съображения следва да се приеме, че в процесния
случай е:
-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че
преди процесния пътен участък действително е имало поставени знаци
В26, в посоката отразена в ЕФ, като този извод кореспондира и на писмата
получени от ОПУ-Пловдив и на приложената по преписката схема за
организация на движението;
-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 49+500 е
попадал в обхвата на действие на тези иначе надлежно поставени знаци
В26.
При положение, че процесният пътен участък, към датата на
заснемане на МПС, не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В
4
26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите
констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от
36км/ч.
При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата
на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с
пътен знак В 26.
Нещо повече, предвид констатираната наказуема скорост на движение
от 96 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък се
оказва така, че поведението на жалбоподателя е изцяло ненаказуемо,
доколкото за км 49+500 се явява приложимо общото ограничение на
скоростта от 90 км/ч извън населено място. В този случай съставомерното
превишение на скоростта в 6 км/час, а то съгласно приложимата
санкционна норма на чл. 182, ал.2 ЗДвП е изцяло ненаказуемо и не
подлежи на санкциониране по административен ред.
По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят.
Особеност на процесното производство се състои в това, че
адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, доколкото
жалбоподателят е материално затруднен.
От конституционно установените принципи за равенство на гражданите,
забрана за дискриминация и отговорност на държавата за незаконосъобразно
издадени актове (включително и наказателни постановления) следва, че
адвокатския труд и в този случай следва да бъде заплатен.
Затова в чл. 38, ал.2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда
другата страна да го заплати.
В този специален случай легитимиран да получи присъдената от
съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат.
5
Така Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на
Върховния административен съд, Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по
адм. д. № 13722/2019 на Върховния административен съд, Определение №
5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен
съд, Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния
административен съд и много други др.
Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия размер съдът съобрази:
- фактическата и правна сложност на делото, която изключително ниска;
-интереса от водене на делото- 300 лева глоба, без кумулативно
налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се присъди
минималния размер предвиден в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата,
а именно 300 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4261381, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Н. Г. П. е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на адвокат Г. Л. М. сумата от
300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред Районен съд-
Пловдив на основание чл. 38 от Закона за Адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6