Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260021

 

гр. София, 10.02.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на 29.януари две хиляди и деветнадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №52 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата С.И.В. с ЕГН**********,*** чрез упълномощения от нея процесуален представител адв. В.Т., личен номер по Единен регистър на адвокатите; **********, със съдебен адрес:***А. Стамболийски №125- 2, оф. 4.2, е предявила иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да й заплати сумата 26 000,00лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, настъпили резултат от ПТП от 13.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.2018г., в гр. Б., около 21:50 ч., С. И. В. се вози на предна дясна седалка в лек автомобил „Ауди 80" с ДК № Е4237АХ, управляван от Х.Н.Н., ЕГН**********,***, в посока центъра на гр. Б..

На кръстовището с път за индустриалната зона за Микроелектроника лек автомобил Мерцедес С 220 с рег.№СО4522АН, управляван от собственика Д.В.К. предприема маневра завой на ляво без да се съобрази и даде предимство на насрещно движещия се лек автомобил „Ауди 80" с ДК № Е4237АХ, който е с посока на движение направо. Д.К. управлява МПС в състояние на сериозна алкохолно опиянение 1,47 промила, което е причина за неправилната преценка за пътно поведение. В резултат се реализира ПТП при което лек автомобил Мерцедес С 220 с рег.№СО4522АН се сблъсква с  лек автомобил „Ауди 80" с ДК № Е4237АХ. Автомобилът на водача, който е отговорен за инцидента, „Мерцедес С220”, е с деформации от дясната страна, където се осъществява съприкосновението при удара. По-неприятна е ситуацията за Участник 2, за когото ударът е челен, повече вдясно, от страната на пострадалата С.В.. Пристигналият на място екип на КАТ отбелязва видимите щети - силно деформираната предна част на автомобила - смачкана предна броня, маска, решетка, преден капак, десен фар, десен калник, теч от радиатора и други щети.

Гражданската отговорност на виновния водач Д.В.К. е застрахована към З. „Б.И.“ АД

В момента на удара С.И.В. е заела предно пасажерско място (предна дясна седалка) и е с поставен обезопасителен колан. Сблъсъкът с другия автомобил идва силно и неочаквано, както за доверителката ми, така и за водача на автомобила, в който тя се е возела - Х.Н., тъй като предприемането на маневрата от виновния водач Участник 1 е било напълно неадекватно и Участник 2 е нямал никаква възможност да предвиди или избегне удара. При сблъсъка, тялото на С.В. полита силно и рязко напред, но е задържано от колана. Главата й, поради собствената си кинетична енергия, продължава движението си и шийните прешлени претърпяват максимална флексия и екстензия, като се реализира удар с облегалката за глава и колоната на дясна врата.

В резултат на ударите в колоната на дясната врата и в облегалката за глава, пострадалата губи съзнание, а след това, когато се свестява, изпитва много силна болка във врата и в цялата глава, но особено в тилната област, където има голям хематом. Пострадалата е замаяна, гади й се, оплаква се от задух и световъртеж, има мътни петна пред очите. Тя е много объркана, говори забавено, повтаря едно и също нещо няколко пъти. В. няма спомен за начина и механизма на увреждането, който й е изяснен от очевидци на катастрофата.

На мястото на произшествието се притичат на помощ случайни минувачи, които й поставят студен компрес на мястото на хематома. С.В. е откарана по спешност в МБАЛ-Б..

След пристигане в лечебното заведение, пострадалата е приета в спешен кабинет на МБАЛ-Б. от д-р И.ич, с работна диагноза комоцио церебри (мозъчно сътресение) и контузио капитис (контузия на главата). С оглед на продължаващите оплаквания от болки в главата и врата, както и симптомите на световъртеж, гадене и петна пред очите, са й назначени консултации с кардиолог, невролог, офталмолог и неврохирург. Назначени са й също електрокардиограгама, компютър-томографско изследване на главен мозък, рентгенография на череп, рентгенови изследвания на гръден кош, микроскопско изследване на кръвта и изследване на урина.

След консултациите с различните специалисти, както и след извършените прегледи, работните диагнози са потвърдени. Неврологът и неврохирургът са категорични, че става дума за мозъчно сътресение, като към момента на прегледа пострадалата дава забавени и объркани отговори на поставените й въпроси. Офталмологът констатира наличието на мътнини в стъкловидното тяло на окото. Установява се и хематом в окципиталната област на главата. На пациентката и нейните близки е обяснено, че тя ще бъде хоспитализирана в лечебното заведение. В. е претърпяла нараняване, по-известно като „камшичен удар“, което е често срещано увреждане при пътнотранспортните произшествия и в нейния случай е благоприятствано от механизма на инцидента - относително ниската скорост на сблъсъка и използвания предпазен колан.

В МБАЛ Б. пациентката е лекувана в периода 31.05.2018 г. – 04.06.2018г. Прилагана е активна лекарствена терапия срещу контузията на мозъка чрез Манитол, Дексофен, Дексаметазон, както и превантивна антибиотична терапия (Медаксон).

Престоят в болничното заведение е кошмар за пострадалата. През цялото време продължават симптомите на силно главоболие, световъртеж, мътни петна пред очите. Пострадалата им силна дразнимост към шум и светлина, не желае да говори, дори и с близките си, много е нервна и раздразнителна. Според лекарите, след контузията, която е получила при удара, е важно да се следи внимателно развитието на оплакванията, защото може да се стигне до посттравматична слабост на мозъка, а наличието на някои дегенеративни спондилозни и остеохондрозни промени на прешлените можело да доведат до забавено възстановяване и усложнения.

Посочените оплаквания, с леко намален интензитет са констатирани и по време на двата контролни прегледа на 06.06.2018 г. и 18.06.2018 г.

Най-тежък е първият месец след инцидента, през който болката в главата на пострадалата е непрестанна и непоносимо силна. С.В. продължава да страда от световъртеж и замаяност, поради което остава на легло в тъмна и тиха стая, защото всяко малко обезпокоение я прави силно раздразнителна.

Преустановява престирането на работната си сила и по лекарска препоръка е в домашни условия за периода от излизането си от болничното заведение до 04.07.2018г. Пострадалата има и проблеми със съня - трудно заспива, сънят й е накъсан, често се буди и не може да заспи отново. Започва да изпитва болезнени схващания и пронизваща болка във врата при движение, включително и в легнало положение - симптоми, които не е имала никога преди инцидента.

Обстоятелството, че не получава положително развитие на болковия симптом в областта на главата и врата, започва да притеснява и смущава пострадалата и нейните близки. Към средата на месец юли продължава ограничената подвижност в шийния дял на гръбначния стълб, която, съчетана със силна болка при движение, я лишава от възможност да бъде активна в служебния и социалния си живот, като в моментите на засилване на симптомите пострадалата не може да прави нищо друго, освен да стои неподвижно в легнала или седнала позиция.

Допълнително, С.В. започва да усеща разпространение на болката от врата към горните крайници. Налице е изтръпване, парене и намалена чувствителност в областта на двете предмишници и дланите, повече вдясно, които се засилват при движение на главата, продължително стоене в едно положение и нощем. Пострадалата изпитва намален мускулен тонус и сила на ръцете, мравучкания най-вече по дясната ръка и пръстите. Отпадналостта й и липсата на физическа сила за извършване на основни битови нужди, я принуждават да се чувства зависима от своите близки, които непрестанно я обгрижват.

С тези оплаквания, на 18.07.2018г., С.В. посещава д-р А. С. - специалист невролог. При прегледа обективно се установява напрегната и болезнена цервикална мускулатура - двустранно паравертебрално, намалена мускулна сила за дясна ръка, скъсени бецепсов и стилорадиален рефлекс в дясно, хипестезия по С8-С7 дерматом. Въз основа на така констатираното състояние, лекарят обяснява, че е налице провокирано от камшичния удар невъзстановено мекотъканно увреждане на връзковия апарат на гръбначния стълб в този участък, което причинява остър радикуларен синдром с двигателен и сетивен дефицит. Поставена е диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. Назначено й е последващо изследване магнитнорезонансна томография на цервикален сегмент на гръбначния стълб.

На 20.07.2018 г. пострадалата посещава диагностичен център Спектър, където й е направено препоръчаното изследване на цервикалните прешлени от д-р И. Н., специалист по образна диагностика. Изследването показва, че е налице медианна дискова протрузия на ниво С4-С5 и на ниво С5-С6, които обясняват продължаващата симптоматика. Макар че някои от болестните изменения на гръбнака са съществували отпреди инцидента, появата на описаната симптоматика е провокирана именно от него.

Междувременно продължават и останалите неврологични оплаквания на пострадалата. Отслабването на постоянната болка з главата започва бавно от началото на август. Тя става с променлив характер, на моменти отшумява, а на моменти е силна и интензивна. През целия период пострадалата изпитва затруднения в ежедневието си, пристъпи на замаяност, световъртеж, шум в ушите, слабост. Налага се да ограничи контактите си и това се отразява на нормалното й общуване с хора, както и на психическото й състояние. Този здравословен статус на пострадалата влошава значително качеството й на живот.

През следващите седмици, клиничната картина при ищцата продължава да се изявява и на 09.10.2018г. тя получава от личния лекар направления за невролог и психиатър, както и указания, че диагнозата и лечението следва да бъдат комплексни. След откриване на подходящ специалист, на 16.10.2018 г. пострадалата е прегледана от д-р В. Б.- лекар-специалист по неврология и психиатрия.

Въз основа на личен преглед, изследвания и обективното й състояние по време на прегледа, лекарят прави заключение, че в неврологично отношение, С.В. страда от тежък посттравматичен церебрастенен синдром със световъртеж, шум в ушите, безсъние и лесна уморяемост и от посттравматичен цервикобрахиален радикулит - схващане и болки във врата и гърба, парене и намалена чувствителност в двете предмишници и повече вдясно, изтръпване и мравучкане по дясната длан.

Направено й е също психологично изследване, в което е преценено обективното й състояние в психически аспект. Психиатърът установява, че към момента на прегледа В. се намира в протрахиран посттравматичен синдром с тежка депресия, проявяващ се със страх, тревога, безсъние, безапетитие, намалени комуникативни възможности с околния свят и близките й, намален витален капацитет, довел до личностно разстройство. Поставена е диагноза - рецидивиращо депресивно разстройство - сегашен епизод тежък.

Предписани са й няколко вида лекарства за продължително лечение - конвулекс, ноотропил, сомазин, атаракс, както и нестероидни противовъзпалителни средства. В резултат от предписаната медикаментозна терапия, състоянието на пострадалата бавно се подобрява до края на годината.

Стресът от инцидента оказва сериозен и траен психологически ефект върху пострадалата В.. Начинът й на живот се влошава значително след инцидента - води до ограничени контакти с приятели, влошени отношения в семейството, поради силната й раздразнителност и чувствителност, промяна на обичайното й ежедневие, което също се е отразило негативно върху пострадалата. Тревожна е и заспива трудно вечер, лесно се уморява и често си спомня за инцидента с катастрофата, фиксирана е в него. Последици от случилото се има не само за нея, но и за цялото й семейство. Планираната семейна почивка през лятото на 2018 г. е била отменена, за домакинските задължения са се грижили синът и съпругът на С.. Последната не се чувства пълноценна и повече от половин година след инцидента не е в състояние да води предишния си нормален начин на живот.

От един момент нататък пострадалата започва да изпитва притеснения, че главоболието, схващанията във врата и проблемите с ръцете, както и другите симптоми, могат да останат постоянни. Състоянието й не позволява в продължение на дълъг период от време да излиза, да общува свободно с хора, а и у нея вече липсва желание за това. Социалните й самоограничения са наложени от пристъпите й на главоболие и схващания, при които тя се проявява като избухлива, раздразнителна, емоционално лабилна - състояния, съвсем нехарактерни за нея отпреди инцидента. Принудителната социална изолация настъпва за нея на 38 годишна възраст, когато вече е възприела определен устойчив стереотип на поведение и начин на живот. Пострадалата непрекъснато си припомня ситуацията около събитието, има кошмари и чувства, че преживява всичко отново. Изпитва страх когато излиза на улицата - че отново би могла да стане неволна жертва на пътен инцидент и да претърпи отново преживените болки и страдания. Страхува се и избягва да пътува в превозни средства. Както се посочи по-горе, В. страда от посттравматично рецидивиращо депресивно разстройство, възстановяването от което е продължително.

Въз основа на изложените факти, за ищцата, в качеството й на увредено лице и по силата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, възниква правото да предяви претенция за обезщетение към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, управлявано от виновния за настъпването на процесното ПТП водач.

Застраховката „Гражданска отговорност” покрива отговорността на водача към всяко увредено трето лице - всеки субект, различен от водача на превозното средство. Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Налице са всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

На първо място, налице е валидно сключена застраховка към датата на ПТП. Застрахователна полица № ВG02117002964304 от 11.11.2017г. е с период на покритие 11.11.2017г. до 11.10.2018г. Застрахователното събитие настъпва на 31.05.2018г. - в периода на действие на застрахователната полица.

На второ място, налице е законово основание по чл.477, КЗ. Съгласно текста, по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. В случая МПС-то, за което е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", е било управлявано от собственика Д.В.К..

Несъмнено е, че С.В. няма вина за възникналото на 31.05.2018г. ПТП и се явява трето увредено лице по смисъла на КЗ.

Следователно, виновният водач има качеството на застраховано лице и ангажира отговорността на застрахователя за причинените на третото лице вреди.

На 07.01.2019г. ищцата депозирала застрахователна претенция в дружеството на ответника, с която уведомила З. „Б.И.“ АД за обстоятелството, че на 31.05.2018г. в гр. Б., застраховано от тях лице е причинило ПТП, довело до сериозни травми на пострадалата С.И.В.. За доказване на обстоятелствата около инцидента, пред застрахователя представила Констативен протокол от ОД на МВР - София, РУ Б., от който е виден механизма на инцидента и виновния участник, а именно застрахованият Д.К., който под въздействието на алкохол (1.47 промила) отнема предимството на автомобила, в който се вози пострадалата и реализира ПТП.

С писмо от 22.01.2019г. пострадалата била уведомена от З. „Б.И.“ АД, че застрахователят няма да разгледа преписката и да се произнесе по нея ,до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС".

С оглед заявения отказ на застрахователя от произнасяне по застрахователната претенция, на 29.05.2019г. била подадена жалба до Комисията за финансов надзор. С нея уведомили органа за отказа от произнасяне от страна на З. „Б.И.“ АД по застрахователна претенция на С.В., което е в противоречие с нормата на чл.496, ал.3, т. 1 от Кодекса за застраховането, според която застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортното произшествие е бил представен констативен протокол за ПТП.

На 17.07.2019г. с писмо с изх. №91-02-749 получили отговор от член на Комисията за финансов надзор, че приемат жалбата за основателна и че КФН е напомнила на застрахователното дружество, че е длъжно да се произнесе по претенцията, тъй като са представени всички изискуеми документи.

Въпреки дадените от регулаторния орган указания, Застрахователно дружество „Б.“ АД потвърждава становището си за отказ по претенцията.

Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., Пленум на ВС, размерът на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, сочи Върховният съд, при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и всякакви други обстоятелства. Други обстоятелства, съгласно Решение №38 от 13.03.2013г. на ВКС по гр. д. №323/2012г., III г. о., могат да бъдат и продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата за възстановяване от увреждането, възраст на увреденото лице, възможност отново да се социализира, икономическата конюнктура, като следва да се съобразят и предвидими в бъдещите болки и страдания.

Подчинението на размера на обезщетението на тези критерии не съставлява самоцел, а обезпечава реализиране на принципа за справедливост на обезщетението, което следва да репарира интегрално кредитора, да покрие цялостно всички претърпени от него вреди.

Налице са сериозни последици за здравето на пострадалата - претърпяно мозъчно сътресение след контузия на главата, мътнини в стъкловидното тяло на окото и хематом в окципиталната област на главата, посттравматична церебрастения, със симптоми на главоболие, световъртеж и замаяност, посттравматичен цервико-брахиален радикулит с болезнени схващания и болки във врата и тялото, както и изпадане в тежък депресивен епизод.

Пострадалата е лекувана в МБАЛ Б. в периода 31.05.2018г. - 04.06.2018г. По време на болничния престой доверителката ми е приемала множество лекарства, които са задължителни с оглед сътресението на мозъка и целят предотвратяване на по-сериозни увреждания. Следват прегледи, изследвания и лечение при различни медицински специалисти, които да третират констатираните различни усложнения - на междупрешленните дискове, във връзка с посттравматичната слабост на мозъка и за лечение на тежкия депресивен синдром, предизвикан от стреса от изживяното. Всичко това е свързано със съответните затруднения, неудобства и трайна промяна на начина на живот.

След травмата на главата С.В. се възстановява бавно и мъчително. През първият месец след катастрофата болката в главата и врата на пострадалата е непрестанна и непоносимо силна, изпитва болезнени схващания и пронизваща болка във врата при движение, включително и в легнало положение. В продължение на половин година пострадалата има шум в ушите, световъртеж, главоболие, отслабена физическа форма, схващания и болки във врата и гърба, парене и намалена чувствителност в двете предмишници и повече вдясно, изтръпване и мравучкане по дясната длан. Въпреки пълната й отдаденост в желанието да се съвземе психически, към настоящия момент, повече от година и половина след инцидента, тя продължава да изпитва страх от моторни превозни средства и избягва да се вози в такива. Депресивното й състояние влияе на качеството й на живот, ищцата несъзнателно се затваря в себе си и не контактува с хора, както преди злополуката, става изнервена, апатична, песимистично настроена. Промяната в нея и в поведението й забелязват всички нейни близки и приятели.

Съществени са социалните измерения на травмата, последиците от увреждането за начина на живот на пострадалата и работата й, както и психологическия ефект върху нея, описани подробно в исковата молба.

С оглед на всичко гореизложено, предвид претърпяното мозъчно сътресение, уврежданията в областта на главата и врата, продължилите около половин година с различна степен на интензивност и честота пристъпи на главоболие, световъртеж и замаяност, болезнени схващания и радикуларен синдром, влошаващи значително качеството на живот на пострадалата, последиците за психичното и емоционално здраве на ищцата, включително изпадането й в тежък депресивен епизод и всичко останало, посочено по-горе, както и от гледна точка на обичайната съдебна практика, считаме, че претенция за обезщетение в размер на 26 000 лв. е адекватна на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" отговаря и за лихви за забава. Лихва се дължи най-късно от момента на предявяването на застрахователна претенция, което в случая е на 07.01.2019г. Предвид това, застрахователят дължи мораторна лихва върху дължимото обезщетение, за периода от предявяване на претенцията до депозиране на исковата молба в размер на 3098 лв.

Ето защо моли съда, да осъди ответника З. „Б.И.“ АД, да заплати на С.И.В., на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 26 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на настъпило застрахователно събитие -претърпяно на 31.05.2018г., причинено от Д.В.К., ведно със дължимата лихва за забава от 07.01.2019г. до 10.03.2020г. в размер на 3098лв. и законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Претендира и направените разноски.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника З. „Б.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът оспорва исковете претенции по основание и размер.

Касае се до случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.

Прави възражение за съпричиняване, пострадалата е била без поставен колан, като се поставя в повишен риск.

Оспорва иска по размер, като го намира и за завишен.

Предвид на представената медицинска документация и направения анализ на данните в нея счита, че категорично са доказани данните за мозъчно сътресение лека степен (повърхностна травма в тилната област на главата, класическа клиника — оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, негативен неврологичен статус и липсата на травматични образни данни). Данните за загуба на съзнание не са потвърдени и наличие на изпадане в безсъзнателно състояние (в смисъл на кома, както изисква чл.129 от НК за наличие на средна телесна повреда) няма установено. Вероятно е имало и наличие на навяхване на шията, но в първоначалните медицински документи няма записани данни за наличие на неврологична симптоматика и няма изнесена такава травма в диагнозата. Никъде в медицинските документи няма данни да е имало лечение/назначение за носене на шийна яка, а в представеното разчитане на високо специализирано образно изследване - МРТ (магнитно-резонансна томография) на шийния отдел на гръбначния стълб и мозък няма описани данни за наличие на травматични изменения.

Представените медицински документи (4,5 месеца след инцидента) от 16.10.2018г., нямат качествата на категорични данни, поради факта, че въпреки описваните тежки клинични оплаквания и неврологични симптоми, не са подкрепени от направени подходящи изследвания (електрофизиологични: електроенцефалограма - ЕЕГ или електромиелография – ЕМГ).

Предвид на горното З. „Б.И.“ АД счита, че исканата сума за обезщетение не е адекватна на представената медицинска документация. При дадената ситуация дружеството би предложило сума от около 2 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване.

            Моли на основание чл.219 ГПК, да се допусне привличането на страната на З. „Б.И.” АД, в качеството му на трето лице помагач водача на л.а. „Мерцедес” с peг. № CO 4522 AH - Д.В.К. с ЕГН **********, с адрес ***.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищцата С.И.В. е депозирала допълнителна искова молба. Ищцата поддържа фактическите  и правни твърдения на исковата молба.

            С определение от 07.08.2020г. е конституиран Д.В.К. с ЕГН**********, с адрес ***, като трето лице помагач на страната на ответника З. „Б.И.“ АД.

            В срока по чл.373 ГПК ответникът З. „Б.И.” АД не е подал допълнителен отговор.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения констативен протокол 01.06.2018г. за ПТП на 31.05.2018г., в гр. Б., около 21:50 ч., лек автомобил Мерцедес С 220 с рег.№СО4522АН, управляван от Д.В.К.,*** извършва маневра ляв завой, като отнема предимството на насрещно движещия се лек автомобил „Ауди 80" с ДК № Е4237АХ, управляван от Х.Н.Н., при което е пострадала С. И. В.-пътник в лек автомобил „Ауди 80" с ДК № Е4237АХ.

            Установява се по делото, че с молба – претенция от 09.01.2019г. ищцата е сезирала ответника З. „Б.И.” АД за процесното ПТП и е претендирала обезщетение за претърпени вреди. С писмо от 22.01.2019г. ответникът отговаря, че до прилагане на влязъл в сила акт установяващ вината на водача не може да се изплати исканото обезщетение.

По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следния механизъм на ПТП:

Механизъм на възникване на ПТП. Данни се съдържат в копието на констативния протокол от  РУП Б., където е записано: „Участник 1 (лек автомобил „Мерцедес” С 220 с регистрационен номер СО 45 22 АН....С наличие на алкохол в кръвта 1,47%о с водач и собственик Д.В.К.)*** извършва маневра ляв завой, като отнема предимство на насрещно движещия се Уч.2 (лек автомобил марка „Ауди 80” с регистрационен номер Е 42 37 АХ с водач Х.Н.Н. - с. В.), движещ се в посока гр. Б..”

Констатираното в констативния протокол се потвърждава и от свидетеля Л. Д.Д., който в разпита - в открито съдебно заседание на СОС - стр.97 и 98 от т.д., казва: „...На 31.05.2018 г. вечерта, някъде към 21,30 ч., пътувах от село В. е посока град Б. и малко преди да навлезем в града колата пред мен катастрофира с автомобил, идващ насреща.... Отидох към тази кола, отворих дясната врата и виждам С.В.,*** се познаваме от дълги години е нея... пътувахме в посока Б., там има разклонение за фирми и имаше ограничение.... Идващият       от града автомобил рязко реши да предприеме ляв завой и направо се удари в колата, караща пред мен... Другият автомобил, предизвикал ПТП-то според мен идваше от града и излизаше най-вероятно за фирмите нагоре..“

Тук следва да се отбележи, че при така описания механизъм на ПТП, няма как да се получат описаните в констативния протокол деформации по купетата на автомобилите - деформация по дясна страна на лек автомобил „Мерцедес”, който в случая излиза от дясната страна на лек автомобил „Ауди” и силно деформирана предна част на Аудито.

Съгласно описания констативния протокол, автомобил „Мерцедес”, „Ауди” - в челната част.

След цялостен анализ на материалите от търговското дело и отговорите на предходния и следващите въпроси, от техническа гледна точка може да се каже, че причината за възникване на ПТП би следвало да се търси в субективните действия на водачът на лек автомобил „Мерцедес” С 220 с регистрационен номер СО 45 22 АН- Д.В.К., който движейки се по път без предимство, не е пропуснал да премине движещият се по пътя с предимство - лек автомобил марка „Ауди 80” е регистрационен номер Е 42 37 АХ с водач Х.Н.Н..

В материалите по търговското дело липсват следи, въз основа на които по чисто технически път да се направи извод за това дали към момента на ПТП С.В. е била с поставен обезопасителен колан.

В цитирания по-горе разпит на свидетеля Д., същият казва: „...Посегнах, та й откачих предпазния колан и я подхванах под мишницата да я сваля от автомобила. Имаше лека подутина на главата... ”.

В СМЕ от 11.09.2020г., изготвена от д-р В.Т. е записано: „...Обективно е установено: наличие на хематом в тилната част на главата... ”. Този хематом може да се обясни с възпиращото действие на предпазния колан при челен удар, при който в началната част на удара, колана задържа тялото да не полита напред и да се удари в арматурното табло ( за пътници, пътуващи на предна дясна седалка), челното стъкло и други и в момента на установяване на автомобилът на място, породената реактивна сила и първоначалното напрягане и разтягане на предпазния колан, връщат тялото на ползващия колана в посока назад, при което е възможно да се получи удар на тилната част на тялото, в облегалката на седалката.

От казаното до тук, може да се направи извод, че към момента на ПТП, С.В. е била с поставен предпазен колан.

От материалите по търговското дело става ясно, че С.В., към момента на ПТП е пътувала на предна дясна седалка. При направената справка за лек автомобил марка „Ауди 80” (от констативния протокол) в програмен продукт „Аудатекс”, се установи, че автомобилът е оборудван с триточков инерционен колан за седалката, на която е пътувала ищцата С.В..

От прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че С.И.В. е получила при процесното ПТП:

Закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в хематом в тилната част на главата и мозъчно сътресение.

Диагнозата „Контузио капитис” означава контузия на главата и с нея се отразяват травматични увреждания, локализирани в областта на главата.

Диагнозата „Комоцио церебри” означава мозъчно сътресение, което представлява закрита черепномозъчна травма.

Отразените диагнози представляват травматични увреждания, причиняващи се от удари с или върху твърди тъпи предмети и се наблюдават и при пътно-транспортни произшествия.

При мозъчно сътресение се прилага противооточна терапия и активно наблюдение в клинична обстановка за няколко дни с оглед възможността от развитие на вътречерепни кръвоизливи след един светъл период.

Посттравматичен цервикобрахиален радикулит представлява засягане на шийната и раменната инервация със съответната клинична симптоматика, като се проявява веднага след травмата и може да продължи различен период от време.

Главата е свободноподвижна спрямо тялото и при всякакъв вид инерционно въздействие, каквото се наблюдава при пътнотранспортните произшествия, независимо дали с поставен или не обезопасителен колан може да се получи увреждане на шийните прешлени, което се проявява със съответната симптоматика веднага след травмата, като е възможно увреждането бъде причинено при произшествието, като е регистрирано със съответните клинични оплаквания след инцидента и е доказано с изследвания. Продължителността на оплакванията е различна.

В резултат на доказаните травматични увреждания от пътнотранспортното произшествие пострадалата е изпитвала болки в период от около 30 дни, като главоболието се е засилвало при излагане на пряка слънчева светлина, гледане на телевизия, работа с компютър, четене и др.

Описаните в медицинската документация травматични увреждания непосредствено след инцидента, а именно контузията на главата с хематома, разположен тилно са причинени от ПТП по повод на които травми пострадалата е била хоспитализирана.

В съдебно заседание вещото лице пояснява:

В досъдебното производство фигурира копие на история на заболяването №2369, издадена от Общинска болница Б. и една епикриза към нея, която е послужила за основа за изготвяне на СМЕ по писмени данни, депозирана по това производство. В настоящото дело, освен тази медицинска документация, има приложени много други документи, които са последващи и не фигурират по досъдебното производство, така че в сегашното търговско дело има повече медицински документи, даващи по-пълна картина на състоянието на ищцата. Що се отнася до неизвършването на личен преглед никой не го е потърсил за извършването на такъв, задължение е на ищцовата страна да си осигури ищцата, за да бъде извършен преглед, обикновено се обаждат, уговаря се  дата и час за преглед. Към настоящия момент ако се извърши преглед на ищцата - това е две години и половина по-късно след инцидента, при който са причинени мекотъканни травми и сътресения на мозъка, няма какво да допринесе един личен преглед, извършен от вещото лице или от друг специалист. Тези травми, причинени при ПТП-то, не са от естество да оставят трайни или постоянни последици за здравето на пострадалата. Относно посттравматичният цервикобрахиален радикулит - на 16.10.2018г. за първи път се появява тази диагноза, а инцидентът е на 31.05.2018г., близо пет месеца по-късно. Това е засягане на нервните коренчета, инервиращи раменния пояс, излизащи от шийните прешлени. Характерно е, когато има такова увреждане, то се проявява с клиника непосредствено след травмата, в случая няма такава клиника. Има възрастови промени по шийния гръбнак, които са доказани и те са с хронично естество тези промени - ошипяване, остеохондроза, от своя страна това вече води до нарушаване на инервацията, това е последица от хронично страдания, няма остър травматичен момент. Самото сътресение може да отключи такава симптоматика, но увреждането не е от такова естество, че да го е предизвикало, то си е било налице такова страдание. Пет месеца по-късно няма как увреждането да бъде отнесено към датата на инцидента.

Поставени са диагнози, които са по международна класификация на болестите, с кодове са. Посочена е основната диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, като придружаващи заболявания и усложнения пак по НКБ са посочени увреждания на гръдни коренчета, некласифицирани другаде, тук травма на гърдите няма. В следващата графа - посттравматичен радикулит и в последващата графа - за шийни прешлени. Това е допълваща диагноза, като водещата в случая от първичната документация е фиш за спешна помощ след инцидента, с работна диагноза, развита и завършила като окончателна в историята на заболяването. Има контузия на главата и мозъчно сътресение. При постъпването в Спешно отделение, следващия етап, - контузия на главата, мозъчно сътресение, като анамнестично е записано - това са оплакванията на пациента при постъпването, че се оплаква от главоболие, световъртеж, гадене и временна загуба на съзнание, тук липсват болки във врата и т.н. Следващ момент - при постъпването в болницата и проведените изследвания и лечение - отново остават оплакванията, които е казала в Спешно отделение, обективно, при клиничния преглед, е установено хематом в тилната част на главата, изрично е записано «крайници без особености», ако има оплаквания ще каже, че има болезненост в горни крайници, намалена сила и т.н. Никъде в история на заболяването не фигурира диагноза «травматичен радикулит» или «травма на шията». Жената я изписват с контузия на главата, мозъчно сътресение и Глазгоу 15 точки. Така че тази симптоматика, диагноза и т. н. се появяват след няколко дни. Най-опасното при този тип инциденти е шийната травма, когато имаме шийна травма се получава възходящ оток на мозъка, вклиняване и смърт. Мозъчно сътресение обикновено се обсъжда и се оставя под наблюдение пострадалият минимум за три дни, когато има травми на главата. В случая нито пострадалата, нито друг в тези три първични документа, следващи инцидента, не говорят за травми на шията, което да насочи конкретно клинично, лабораторно или образно изследване в тази част, просто няма такава травма там, има обаче възрастови промени, които водят до такива оплаквания. Не може да се намести всяка една болест към дадено произшествие и получени от него травми. Доказани са при последващите изследвания и документите, които сте представили, тези възрастови промени - ошипяването, остеохондрозата и т.н. Посттравматичен радикулит, може да си обсъжда, ако има в тези три първични медицински документи насоки, че има травма на шията, тук няма, няма как да се пришие към тази травма, просто няма. Травмата на шията при камшичен удар се получава, когато главата няма опора. В случая при удара главата е поела основното движение назад, тъй като има хематом в тилната част, това е от облегалката на седалката. Със сигурност има някакво механично въздействие в областта на шията, но то не е чак толкова голямо, още повече, че няма оплаквания в тази област. При такъв удар болката се появява на секундата, изтръпва всичко и боли. В момента на удара трябва да има вече последващи оплаквания. Тук говорим за травма на шийния гръбнак, а мекотъканно увреждане е на главата, където е получила хематома. Ако имаме скъсване на връзки, протрузии, някакви хернии, можем да го обсъждаме, но тогава ще дадат клиника веднага, на момента. Относно данни за протрузия в представения по делото ЯМР към момента на инцидента такова нещо не е обсъждано, иначе щеше да бъде включено като диагноза. В заключението е цитирано, че това, което е намерено при МРТ-изследването, не изключва възможността да има протрузии, което не може да бъде отнесено към момента на травмата, те могат да са предхождащи или после получени.

По делото се разпита свидетелката С. Н.Х.-първа братовчедка на ищцата С.В.. Разбрала вечерта за катастрофата, но нямало как да отиде, защото пострадалата е била приета в Бърза помощ и настанена в болницата. Затова рано сутринта отишла да я посети да види в какво състояние е. От следващия ден до края, почти всеки ден Х. била човека, който й помагаше в домакинството, в пазаруването, във всяко нещо. В болницата в отделението видяла, че лежи на леглото, имала системи, била в безпомощно състояние. С.В.  е човек, който никога не спира да говори, жизнена и весела е, но тогава не говорила, била със затворени очи, имала цицина на главата и повтаряла, че много я болят главата и врата. Говорела несвързано. Питала я защо не си отваря очите, тя казала, че с отварянето на очите вижда черни петна и започва да получава световъртеж, въпреки че лежи, и че започва да й се повръща. Тя е получила при катастрофата удар в главата. Не може да каже какво й е било назначавано като лечение. Според нея около пет дни лежала в болница, след това един месец била вкъщи, през което време здравословното й състояние не беше по никакъв начин по-различно от самото начало. След като напуснала болницата, понеже имала сериозен проблем, отишла на преглед в С.и тогава й сложили шина, около две седмици тя носила това заради проблемите с врата и гръбнака. След това ходила на няколко прегледа - в Б. на невролог, пиела лекарства няколко месеца. На ЯМР я изпратили, тя била с нея, понеже от катастрофата тя получила като паник-атака и качването в колата било трудно. Свидетелката я придружавала и шофирала, защото тя не желае да кара след катастрофата, постоянно си мисли, че този инцидент ще се повтори. Около един месец е ходила в дома й всеки ден, помагала й с пазаруването, в готвенето. Щорите не се вдигали през деня, защото й пречело слънцето. Отменили си лятната почивка за море, защото не могла да се показва на слънце, получавала световъртежи и главоболие. Направило й впечатление, че В. забравяла, повтаряла някои неща по няколко пъти. Около седмица след прибирането си вкъщи тя започнала да става от леглото, като свидетелката й помагала да се обслужва.

В тази една седмица не само свидетелката, но и цялото семейство е помагало, защото със ставането си от леглото тя получаваше световъртежи и повръщаше. Една седмица била на легло. Цял месец свидетелката е ходила, защото мъжът й ходи на работа, а пострадалата не можеше да се обслужва сама. След този месец световъртежът си го получавала в повечето случаи, не постоянно, но болката във врата, и изтръпването на ръката - това е постоянно явление и поради това тя се принудила няколко месеца след това да напусне работа, защото не могла да работи на този режим - след нощна смяна се чувствала много зле. Мисли, че в края на годината напуснала работа. Ходила няколко пъти на лекар със същите оплаквания, които не са отминавали - болките във врата, болките в гръбнака, изтръпването на ръката, главоболието, световъртежът и тези постоянни черни петна, които й се явявали пред очите. Била по-унила, говорът й бил по-забавен. Забравя, което преди не се е случвало. Най-голямата промяна е тази паник-атака, която до момента я има при качването в автомобил. До края на годината и до ден днешен тя се оплаква от болки във врата и в гръбнака, от катастрофата си има болката, която е във врата. В продължение на няколко месеца тя приемала медикаменти, но не знае какви.

По делото се разпита свидетеля Л. Д. Д..

Знае за ПТП-то на 31.05.2018г. Вечерта, някъде към 21,30 ч., пътувал от село В. в посока град Б. и малко преди да навлезе в града колата пред него катастрофира с автомобил, идващ насреща. Д. спрял, включил аварийни светлини. Изпреварил ги и отбил да окаже първа помощ. От едната кола слязъл един мъж, от другата кола не слязъл никой. Отишъл към тази кола, отворил дясната врата и видял С.В.,*** се познаваме от дълги години. Погледнала го плахо, дори един вид все едно не го познала, а се познават от години с нея. Посегнал, и й откачил предпазния колан и я подхванал под мишницата да я свали от автомобила. Имала лека подутина на главата, не знаела какво става. Започнала да говори. Казал й: „Спокойно, катастрофирахте, спокойно!“. Погледнал другата жена, тя тъкмо се опитвала да слезе. Видял автомобила, че е почупен отпред от дясната страна - фар, капаци, калници, имало някакъв теч отдолу. Погледнал да не е гориво да се запали. Обадил се на мъжа на С.. Той дошъл. Дошли и полицейските служители. Отишъл към водача на другия автомобил да го попита какво е станало. Той, обърнал гръб, но му се сторило, че е в нетрезво състояние. Погледнал в неговия автомобил но нямало друг пострадал. Смята, че в автомобила му имало бири. Той пътувал в посока Б.. Не знаел че С. е в автомобила пред него. Там има разклонение за фирми и има ограничение на скоростта, намалил, бил на дистанция. Идващият от града автомобил рязко завил на ляво  и направо се ударил в колата, караща пред него. Там този автомобил отнел предимство на автомобила, в който пътувала С.. Другият автомобил, предизвикал ПТП-то, идвал от града. С. седяла отдясно, на предна дясна седалка, и свидетелят отворил вратата, откачил предпазния й колан и й помогнал да слезе, защото тя дори не го познало, когато отворил вратата. На втория ден след катастрофата разбрал от мъжа й, че са я оставили в болницата, че не е добре. Отишъл при нея на свиждане, казала му, че й се върти свят, че вижда тъмни петна и ще търси помощ при други доктори в С., защото никак не се чувства добре. Останал до идването на КАТ. Впоследствие вече имало доста спрели автомобили. Близките на жената в автомобила, в който била С., също били там. Не е имало дъжд, не е валяло скоро. След 21,30 ч. станало ПТП.

Страните не спорят по отношение на факта, че лек автомобил Мерцедес С 220 с рег.№СО4522АН е застрахован при ответника З. „Б.И.“ АД към датата на ПТП 31.05.2018г. с полица № ВG02117002964304.

С влязло в сила споразумение от 29.11.2018г. по НОХД №677/2018г. на РС гр.Б. е признат Д.В.К. за виновен в това, че на 31.05.2018г. в гр.Б. по бул.“България“ е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“  Модел Ц220 ЦДИ с рег.№СО4522АН с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда, установено по надлежния ред, за което на основание чл.343б ал.1 НК му е наложено наказание.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

С влязла в сила присъда задължителна за гражданския съд е установено, че  Д.В.К. за виновен в това, че на 31.05.2018г. в гр.Б. по бул.“България“ е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“  Модел Ц220 ЦДИ с рег.№СО4522АН с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,47 на хиляда.  Ето защо съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника З. „Б.И.” АД, че деянието е случайно по чл.15 НК.

Неоснователно е възражението на ответника З. „Б.И.” АД и за съпричиняване, тъй като от доказателствата по делото- разпита на свидетеля Д. и САТЕ се установи поставянето на предпазен колан от пострадалата, който не е успял да предотврати получените увреждания.

Видно от приетата съдебно-автотехническа експертиза причина за възникване на 31.05.2018г. на ПТП е неосигуряването на предимство от страна на водача на лек автомобил марка Мерцедес Д.К. на движещия се по път с предимство лек автомобил марка Ауди с водач Х.Н., в който е пътувала пострадалата С.И.В..

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника З. „Б.и.“ АД по настоящото дело и виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица №ВG02117002964304.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите:

Закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в хематом в тилната част на главата и мозъчно сътресение.

Към момента на настъпване на ПТП пострадалата С.И.В. е на 39години, като е изпитвала болки в период от около 30 дни, като главоболието се е засилвало при излагане на пряка слънчева светлина, гледане на телевизия, работа с компютър, четене и др.

Проявлението на тези болки и страдания в посочения период дават неблагоприятно отражение в патримониума на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания.

Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитета и продължителността на понесените във връзка с тях болки и страдания, периода на лечение и възстановяване, възрастта на ищцата, съдът приема, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума й. С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 ал.1 т.2 КЗ сумата от 8 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.04.2019г. (срока по чл.496 КЗ) до окончателното й заплащане, като отхвърли предявения иск за разликата до пълния предявен размер.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. ответникът дължи възнаграждение на процесуалния представител на ищцата адв.В.Т. по договор за правна помощ. Съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 730,-лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

В хода на производството по делото ответникът З. „Б.и.“ АД е направил разноски в общ размер на 600лева (300 лева за възнаграждение на в.л. по САТЕ и 300лв. на СМЕ). С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата С.И.В.  следва да се осъди да заплати на ответника З. „Б.и.“ АД сумата от 420,-лева, съставляваща деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът З. „Б.и.“ АД следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 320,- лева (4 % от 8000,-лева).

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД  и по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.И.В. с ЕГН**, сумата от  8000,-лева (осем хиляди лева), съставляваща обезщетение за причинените  й неимуществени вреди – болки, страдания, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 31.05.2018г. и наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №ВG02117002964304, ведно със законната лихва върху сумата от 09.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер.

Решението е постановено при участието на Д.В.К. с ЕГН**********, с адрес *** като трето лице помагач на страната на ответника Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, ” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Адв.В.Т. сумата от 730,- лева (седемстотин и тридесет лева), представляващо адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, С.И.В. с ЕГН**********,*** да заплати на З ” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 420,-лева (четиристотин и двадесет лева), представляващи съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З ” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд с адрес гр.Сбул. „Витоша“ №2 сумата от 320,-лева (триста и двадесет лева), представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: