М О Т И В И
към Присъда № 203 от 29.06.2017 г.,
постановена по НОХД № 694/2017 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.
Разглеждането на делото е второ по ред, доколкото
С Решение № 279 от 19.11.2015 г., постановено по ВНОХД № 1***/2015г. по описа
на ОС – гр. Пловдив е била отменена Присъда от 26.03.2015 г., постановена по
НОХД № 1529/2013 г. по описа на РС – гр. Пловдив и делото е било върнато на
Районна прокуратура гр. Пловдив за отстраняване на процесуални нарушения.
Районна Прокуратура, град Пловдив е повдигнала обвинения
против С.Н.А. с ЕГН: ********** за извършено от него на 09.11.2009 г.
престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2 НК, както и за извършено
от него в периода от 28.11.2006 г. – 06.10.2008 г. престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 3 и т.5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С Протоколно определение от 23.05.2017 г.,
Съдебният състав прекрати наказателното
производство на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК по отношение на подс. С.Н.А.,
ЕГН ********** в частта за която е предаден на съд за извършено престъпление по
чл.227б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.2 от НК за
това, на 09.11.2009 г. в гр. Пловдив, като управляващ и представляващ търговско
дружество – „А.“ЕООД гр.Пловдив, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по
парични задължения по изпълнително дело №481/2009 година по описа на ЧСИ В.А.,
станали му известни с връчена на 25.09.2009 година ПДИ изх.№6851/19.08.2009г. с
даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение и публични задължения към
държавата съгласно удостоверение изх.№160370900115558/11.09.2009 година,
станали му известни с връчени на 25.09.2009 г. - Съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл.221 от ДОПК изх.№К-09-314/16.09.2009 г. и на
30.09.2009 г. - ПДИ изх.№К09-314/16.09.2009 г. на НАП Пловдив, не е поискал от
съда – Пловдивски Окръжен съд да открие производство по несъстоятелност.
С Протоколно определение от 29.06.2017 г.,
Съдебният състав допусна изменение на обвинението, като същото остана в следния
вариант, а именно, че подсъдимият С.А. в периода 03.11.2006 година - 06.10.2008
година, в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като
длъжностно лице -***и представляващ „А." ЕООД гр. Пловдив, в кръга на
неговата длъжност, с цел да набави за себе си и за ,,А." ЕООД гр. Пловдив
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ю.А.Г., П.Д.Г., З.А.П. и Е.С.П.,
както следва:
-от 03.11.2006 година е възбудил и до 28.05.2008
година поддържал заблуждение у Ю.А.Г. и П.Д.Г. и с това им е причинил имотна
вреда в общ размер на 30 515 евро с левова равностойност към курса на БНБ за
периода - 59 504.25 лева, както следва: на 03.11.2006 година - 3 000 евро в
левова равностойност 5 850 лева; на 28.11.2006 година - 6 180 евро в левова
равностойност 12 051 лева; на 07.12.2006 година - 6 235 евро в левова
равностойност 12 158.25 лева; на 28.05.2007 година - 5 000 евро в левова
равностойност 9 750 лева; на 27.09.2007 година - 9 945 лева в равностойност на
5 100 евро и на 28.05.2008 година - 5 000 евро в левова равностойност 9 750
лева
-от 01.12.2006 година е възбудил и до 06.10.2008
година е поддържал заблуждение у З.А.П. и Е.С.П. и с това им е причинил имотна
вреда в общ размер на 42 320 лева, както следва: на 01.12.2006 година - 3
987.75 лева в равностойност на 2 045 евро; на 11.12.2006 година - 14 225.25 лева,
в равностойнст на 7 295 евро; на 20.09.2007 година - 9 750 лева в равностойност
на 5 000 евро и на 06.10.2008 година 14 357 лева, или общо в размер на 101 **.25
лева, като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл.210 ал.1
т.3 и т.5, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на
държавното обвинение поддържа същото. Намира, че от събраните по делото гласни
и писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установява знанието
на подсъдимия А., че не може да изпълни поетите ангажименти към пострадалите,
още при сключването на договорите. Още към деня на сключването на договорите с
пострадалите подсъдимият А. е бил в забава по отношение на своите кредитори,
като по този начин се установявала началната физическа, финансова и
организационна невъзможност за изпълнение на поетите задължения. Също така не
били предприети каквито и да били действия за започването на строителството на
процесната кооперация, такива били започнати едва през 2011 г., когато С.А.
окончателно бил лишен от собствеността на процесния имот, доколкото последният
бил възложен чрез публична продан на трето лице. С оглед на това, предлага на
Съда да признае подсъдимия А. за виновен по повдигнатото му обвинение и му
наложени наказание при условията на чл. 55 НК в размер от единадесет месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 НК бъде отложено с изпитателен
срок в размер от три години. Предлага да му бъдат възложени направените по
делото разноски, като не бъде наложено предвиденото наказание ,,конфискация‘‘.
Повереникът на частните обвинители З.П. и Е.П. –
адв. Х. се присъедини към представителя на държавното обвинение, относно
обстоятелството, че подсъдимият А. е извършил престъплението за което е бил
предаден на съд. Същият изрази несъгласие с предложеното от страна на прокурора
наказание, като поиска налагането на наказание ,,лишаване от свобода‘‘ в размер
от около 3 години – 3 години и половина. Претендира разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. И.Д. оспори
повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия А.. Изложи твърдения, че
извършеното от последния представлява неизпълнение на договор по смисъла на
ЗЗД, но не и престъпление измама. Ето защо, следвало да се приеме за погрешен
изводът на държавното обвинение, че още изначално подсъдимият А. не е имал
намерение да изпълни поетите от него ангажименти по сключените с пострадалите
предварителни договори. Нещо повече, подсъдимият А. в качеството му на ***на
,,А.‘‘ ЕООД е бил подал искова молба за обявяването на окончателен на сключения
между него договор и друго трето лице договор за придобиването на земята върху
която е трябвало да се построи кооперация, но същият е бил отхвърлен от Съда.
От друга страна по делото били налице данни, видно от които се установявало, че
досъдебното производство по отношение на други пострадали, които били сключили
договор за закупуването на жилища от процесната кооперация било прекратено.
Предвид гореизложеното предлага, подсъдимият А. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Защитникът адв. В. намира, че престъплението за
което е предаден на съд неговият доверител е недоказано. В случая не била
налице користната цел при сключването на договорите с пострадалите. Никакви
средства от получените от пострадалите не били влезли в патримониума на
подсъдимия. Имало сключен договор, който не бил изпълнен, но никой не се бил
обогатил. Ето защо, пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъдимия
А..
Подсъдимият А. заяви, че е съгласен с казаното от
своите защитници. Не било вярно това, че още при сключването на договорите с
пострадалите нямал намерение да изпълни, доколкото не знаел, че има проблем с
единия от парцелите. Бил се опитал да предложи други имоти на пострадалите, но
не се било стигнало до съгласие по отношение на това. В последната си дума
заяви, че не се чувства виновен, поради което иска да бъде оправдан.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Н.А. ЕГН:
********** е роден на *** ***, Б., български гражданин, разведен, със средно
образование, ***и собственик на „А.“ЕООД гр.Пловдив, с адрес за призоваване в ***,
осъждан.
На 25.05.2006 година, С.А.,
в качеството му на ***на „А.” ЕООД Пловдив сключил предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти с „Тоди-04” ЕАД, представляван от св. А.Г.
с предмет: празно дворно място с площ от
1 100 кв.м., съставляващо УПИ IV-2 – жилищно застрояване, от кв.3”А” по
плана на гр. Пловдив, ЖК „Южен”, при граници на имота: УПИ II-2 – жилищно и
обществено застрояване, УПИ V-2 – жилищно и обществено застрояване, улица, УПИ
VII-2 – жилищно и обществено застрояване, УПИ XIII-43 – жилищно и обществено
застрояване и УПИ XI-43 – жилищно и обществено застрояване, за застрояването на
който имот с жилищна сграда бил одобрен технически проект във всички изискуеми
по закон части и било издадено разрешение за строеж №144 от 01.07.2005 година и
празно дворно място с площ от 2 036
кв.м., съставляващо УПИ XIII-43 – жилищно и обществено застрояване, находящ
се в гр.Пловдив, кв.3 ”А” по плана на гр.Пловдив, ЖК „Южен”, одобрен със
заповеди №184/12.03.1981 г., №200/02.10.2001 г. и ОА – 2134/05.12.2002 г., при
граници на имота: от север УПИ XI-43 – жилищно и обществено застрояване, от
североизток УПИ II-2 – жилищно и обществено застрояване, от изток УПИ IV-2 –
жилищно и обществено застрояване, от югоизток VII-2 – жилищно и обществено застрояване
, от юг УПИ XIV-43 – жилищно и обществено застрояване, от запад – улица „А.Х.”,
за застрояването на който имот с жилищна сграда с офиси и магазини за
промишлени стоки бил одобрен технически проект
във всички изискуеми по закон части и било издадено разрешение за строеж
№163 от 08.06.2005 година на Община Пловдив, Дирекция „Устройствено планиране,
архитектура и благоустройство”.
Според условията на
договора купувачът се задължавал да закупи от продавача имотите в пакет, като
страните постигнали съгласие за недопустимост на развалянето, респ.
прекратяването на договора само за един от продаваемите се имоти.
Купувачът „А.” ЕООД гр.Пловдив следвало да
плати за посочените имоти цена в размер на 600 000 евро на вноски в периода
06.06.2006 година – 10.11.2006 година.
Съгласно чл. 4 от
Договора, същият влизал в сила от момента на подписването му и се прекратявал
автоматично при настъпване на следното прекратително условие: неплащане в срок
повече от 7 дни след падежа на една от договорените погасителни вноски по чл. 3
от договора. Едновременно с това страните се съгласили, че при неизпълнение на
договорения падеж, респективно до седем дни след същия, съгласно чл.4 от
договора, продавачът се освобождавал от задължението по чл.87 ал.1 от ЗЗД да предостави
на купувача нов подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на същия ще счита договора за развален.
Прехвърлянето на
собствеността на имотите по нотариален ред се извършвало от страните при
условие, че било настъпило окончателно плащане на пълния размер на договорената
продажна цена. При липса на уведомление изповядването на сделката се считало
насрочено за 23.11.2006 година от 13 часа при **В.П., при условие, че към тази
дата и час купувачът бил изплатил пълния размер на вноските по чл.3 от Договора.
Съгласно чл.8 от Договора,
в периода на неговото действие купувачът бил оправомощен да изпълнява със свои
средства, за своя сметка и на своя отговорност предвидените за строеж, съгласно
одобрените архитектурни проекти, сгради в продаваемите имоти, както и да
сключва предварителни договори за продажба на отделни обекти, предвидени за
застрояване в същите имоти, които договори обаче не били противопоставими на
така сключения и пораждали действие само ако този договор бъде обявен за
окончателен по съответния нотариален или съдебен ред.
Съгласно чл.15 от Договора
при неизпълнение на задължение на купувача по чл.8, чл.9 или чл.10 продавачът
имал право да развали договора със 7-дневно писмено предупреждение по реда на
чл.87 ал.1 от ЗЗД. В деня, следващ прекратяването или развалянето на договора,
купувачът се задължавал да предаде на продавача имотите.
По време на действието
на този договор, купувачът ,,А.‘‘ ЕООД, чрез ***С.А. не изплащало своевременно
и в пълен размер дължимите вноски по договора. Реално плащания били извършвани,
но същите не отговаряли на посочените в договора размери и дати.
На 26.07.2007 година
договорът между „А.”ЕООД и „Тоди 04” ЕАД бил прекратен, като „Тоди-04” ЕАД
прехвърлило на”А.”ЕООД гр.Пловдив само собствеността върху един от имотите,
предмет на предварителния договор, а именно този съставляващ УПИ IV-2,
представляващ празно дворно място с площ от 1 100 кв.м.– жилищно застрояване,
от кв.3”А” по плана на гр. Пловдив, ЖК „Южен”, при граници на имота: УПИ II-2 –
жилищно и обществено застрояване, УПИ V-2 – жилищно и обществено застрояване,
улица, УПИ VII-2 – жилищно и обществено застрояване, УПИ XIII-43 – жилищно и
обществено застрояване и УПИ XI-43 – жилищно и обществено застрояване.
На посочената дата –
26.07.2007 година между страните бил сключен нов предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, с предмет дворно място от 2 036 кв.м.,
съставляващо УПИ XIII-43 кв.3 ”А” по плана на гр.Пловдив, за застрояването на
който бил одобрен технически проект и издадено разрешение за строеж. Стойността
на имота според предварителния договор възлизал на 250 000 евро и
равностойността на 150 кв.м. в жилищна площ, платима на 30.08.2007 година от
страна на купувача. По така сключения втори предварителен договор „А.”ЕООД не
изпълнил задължението си за плащане, като междувременно „А.”ЕООД гр.Пловдив
предявило иск в Окръжен съд – гр.Пловдив за обявяване за окончателен на
предварителния договор. С Решение №151/21.05.2008 година на Окръжен съд –
гр.Пловдив, 19 гр.състав искът бил отхвърлен като неоснователен.
Имотът от сключения
втори предварителен договор от 26.07.2007 г. - дворно място от 2 036 кв.м.,
съставляващо УПИ XIII-43 – жилищно и обществено застрояване, кв.3 ”А” по
регулационния план на ЖК „Южен“ в гр.Пловдив, бил продаден от „Тоди 04” ЕАД на
„КАН-92” ООД гр.Пловдив с ***К.А. с нотариален акт №***, том 9, рег.№12281,
дело №**/2008 година от 29.12.2008 година по описа на **А.К., вписан под №**,
том 130, дело №320501/29.12.2008 година в Служба по вписванията.
Впоследствие „А.”ЕООД, чрез управителя С.А.
изкупил отново имота от „КАН-92”ООД Пловдив с нотариален акт №**, том 1,
рег.№1863, дело №**/2009 год. от 22.04.2009 година по описа на **Н. Д. – с
рег.№** на НК с район на действие ПРС, вписан в служба по вписванията с акт №**
том 24, дело №***/2009 година, ведно с всички възникнали на основание одобрен
архитектурен проект от 03.2005 година и Разрешение за строеж №163/08.06.2005
година права на строеж за всички обекти, както и всички извършени подобрения и
приращения в имота за сумата от 90 000 лева, без включен ДДС, която е получена
от дружеството-продавач от дружеството купувач изцяло при подписване на
договора.
Тъй като не било
извършено реално плащане от страна на А. за закупуването на визирания имот, на
същата дата 22.04.2009 година бил оформен
договор за заем между „Кан-92”ООД Пловдив като заемодател и „А.”ЕООД
Пловдив като заемател, съгласно който
„Кан-92” ООД предоставило на „А.”ЕООД паричен заем в размер на 240 000 евро с
цел, свързана с търговската дейност на заемателя, а именно покупка на недвижим
имот с идентификатор 56.784.535.71 с нотариален акт №**, том 24, дело №***/2009
година на Служба по вписванията при ПРС, строителство и продажба на отделни
обекти на трети лица с краен срок за погасяване 22.07.2009 година. Така
оформеният паричен заем бил обезпечен с Договорна ипотека върху имот с
идентификатор 56.784.535.71, учредена с НА №**8, том 1, рег.№1864, дело №**/2009
година, от 22.04.2009 година по описа на **Н. Д. с рег.№** на НК с район на действие ПРС, вписан в
служба по вписванията с Акт №**, том 4, дело №**/2009 година. Съгласно
визирания нотариален акт, уговореният срок за погасяване на предоставения заем
бил до 22.07.2009 година, като според чл.3 от същия – неплащането в срок от
заемополучателя „А.“ЕООД гр.Пловдив на дължимите по гореописания договор за
заем суми правело изискуемо цялото вземане /главница, лихви, лихви за забава,
такси, неустойки и разноски/, като в случай на изискуемост на заема
Заемодателят „Кан -92“ООД имало право да събере цялото свое вземане чрез
продажба на ипотекирания имот по съответния ред.
Въз основа на издадения Нотариален
акт №** от 22.04.2009 година за покупка на недвижим имот - УПИ ХIII-43 – жилищно
и обществено застрояване от кв.3“А“ по рег.план на гр.Пловдив, ЖК „Южен“, с
площ от 2 036 кв.м. и заявление вх.№09 Ф 3928/02.07.2009 година от С.А. в
качеството му на ***на „А.“ЕООД Пловдив, на основание чл.148 ал.4, чл.161 от ЗУТ като титуляр на Разрешение за строеж №163/08.06.2005 година /до този момент
издадено на „Тоди 04“ЕАД Пловдив/, на 20.07.2009 година било вписано „А.“ЕООД
гр.Пловдив.
Същевременно, в
договорения тримесечен срок, „А.”ЕООД не заплатило абсолютно никаква част от
главницата по договор за заем от 22.04.2009 година, което дало основание на
„Кан-92” ООД да се снабди с изпълнителен лист издаден на 27.07.2009 година по
гр.дело №8732/09 г. на 4 с. на ПРС, в размер на 240 000 евро - главница,
представляваща парично задължение по Договор за заем от 22.04.2009 година, 4
200 лева – договорна лихва, изчислена върху главницата за периода от 22.04.2009
година до 22.07.2009 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.07.2009 година в размер на 1 117.17 лв., 14 501 лева – разноски
по гр.дело, от които 9 555 лева – за държавна такса и 4 946 лева – за
адвокатско възнаграждение, 126 лева / с вкл.ДДС/ - разноски по изпълнителното
дело, 5 000 лева – адвокатски хонорар и 15 ***.60 лева / с вкл.ДДС/ - такса
върху вземането съгласно чл.26 от тарифата към ЧСИ и да образува изп.дело
№2009826040198 по описа на ЧСИ А. А.. По посоченото изп.дело, на 30.07.2009
година, с рег.№19634, акт №**, том 6 била вписана в Агенция по вписванията
наложена възбрана от ЧСИ А.А. – с рег.№**, с район на действие ПРС, върху
недв.имот, собственост на „А.”ЕООД върху УПИ ХIII-43 – жилищно и обществено
застрояване по регулационния план на гр.Пловдив, ЖК „Южен, за обезпечаване
вземането на взискателя „КАН 92”ООД гр.Пловдив.
Покана за доброволно
изпълнение била връчена на 04.08.2009 година. Имотът бил описан на 19.08.2009
година и след изготвяне на оценка от вещо лице, била насрочена публична продан
на същия от 14.09.2009 година до 14.10.2009 година. Уведомлението за проданта
било лично връчено на управителя на „А.“ЕООД Пловдив – подсъдимият С.А..
На 08.10.2009 година в
деловодството на кантората на ЧСИ А.била входирана молба от длъжника за спиране
на изпълнителното дело, тъй като срещу взискателя била заведена преписка №10626/2009
г. във връзка „с данни за извършено престъпление по смисъла на НК“. С резолюция
ЧСИ отказал спиране на делото поради липса на законови предпоставки. На
13.10.2009 година с вх.№03205 била входирана обезпечителна заповед, с която се
допускало обезпечение на бъдещи искове на „А.“ЕООД против „КАН-92“ООД. В
изпълнение на заповедта, с резолюция от същия ден ЧСИ спрял изпълнителното
дело, като взискателят бил писмено уведомен. На 19.11.2009 година постъпила
молба от взискателя с приложено определение от ПАС, с което се отменяло
определението, с което се допускало обезпечение на бъдещи искове на „А.“ЕООД
против „КАН-92“ООД чрез спиране на изпълнението по изп.дело, като вместо това
се постановявало допускането на ново обезпечение след внасяне на парична гаранция
в размер на 20 000 лева. Тъй като допуснатото обезпечение било отменено ЧСИ А.насрочил
нова публична продан на ипотекирания недв. имот, както и опис на друг нежилищен
имот, собственост на длъжника.
На 25.11.2009 година с
молба била входирана нова обезпечителна заповед, с която отново се спирало
изпълнението по изп.дело №198/2009 г., във връзка с което с резолюция ЧСИ
направил съответните разпореждания. На 12.03.2010 година постъпило уведомление
от ЧСИ В.А. с рег.№*** във връзка с образувано в кантората му изпълнително дело
срещу „А.“ ЕООД и насрочен опис на ипотекирания в полза на „КАН-92“ ООД
недвижим имот, а именно УПИ ХІІІ-43 – жилищно и обществено застрояване от кв.3А
по плана на гр.Пловдив, ЖК „Южен“, с площ от 2 036 кв.м.
На 12.03.2010 година в
отговор на постъпила молба от взискателя за издаване на удостоверение по чл.456
ал.2 и 3 от ГПК такова било издадено от ЧСИ А., тъй като не били налице каквито
и да е било данни за обезсилване на издадения изпълнителен лист и макар да било
спряно изпълнителното дело „КАН-92“ ООД не било загубило качеството си на
кредитор спрямо „А.“ЕООД. Въпреки това до 2011 година по визираното вземане не
постъпили никакви доброволни плащания от „А.”ЕООД Пловдив.
На 03.11.2006 година
/седем дни преди изтичане срока за погасяване на покупната цена по
предварителния договор с „Тоди-94”ЕАД/, в гр.Пловдив, между С.А., в качеството
му на ***и едноличен собственик на капитала на „А.”ЕООД гр.Пловдив и св. Ю.А.Г.
бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който продавачът прехвърлял на купувача вещно право на строеж върху
имот: апартамент №36, находящ се в гр.Пловдив, ул.”А.Х.”, УПИ ХIII-43, ет.5,
вх.Б, със застроена площ 75.46 кв.м., състоящ се от две спални,
дневна-кухненски бокс, баня, тоалетна и две тераси., ведно с избено помещение
№31, както и 1.95% идеални части от общите части на сградата. Според условията
на договора продавачът имал задължение да прехвърли правото на строеж върху
описания имот под формата на нотариален акт, а също и да извърши всички
строителни работи и да предаде апартамента на купувача в срок от 20 месеца,
считано от прехвърлянето на вещното право на строеж в описаната степен на
завършеност. В договора била определена цена от 30 830 евро, платима, както
следва: капаро в размер на 3 000 евро; а останалата сума от 27 830 евро на
равни вноски при изграждането на всяка една плоча от новостроящата се сграда, а
именно: първа вноска – 12 415 евро до 24.11.2006 година; втора вноска – 5 000
евро до 24.05.2007 година; трета вноска – 5 000 евро до 24.11.2007 година;
четвърта вноска – 5 000 евро до 24.05.2008 година и пета вноска – 415 евро при
съставяне на Акт 16.
При сключване на
предварителния договор в офиса на дружеството-продавач присъствали пострадалите
Ю.А.Г. и съпругът й П.Д. Г. от гр. Силистра, подсъдимият, както и служителят при
„А.“ЕООД Пловдив - С.Д..
Инициативата за
провеждане на срещата била на Ю.А. и П.Г., които разбрали за дейността на
фирмата от техни познати от гр. Пловдив. Разговорът бил воден единствено и само
със С.А., като участието на Д. било сведено да им подаде плана на сградата и да
изготви предварителния договор, както и да отговаря на поставени технически
въпроси.
Подсъдимият разяснил на
пострадалите Г. условията по строителството на сградата и че същото ще започне
всеки момент, тъй като почти всички апартаменти са продадени и той е готов и ще
бъде завършено в рамките на една година до две години.
С.А. не ги информирал за
това, че не притежава собствеността върху недвижимия имот, върху който предстояло
да се построи сградата, като пострадалите останали с впечатлението, че той е
собственик на парцела върху който е следвало да се построи кооперацията. Подсъдимият
показал скица-проект на жилищна сграда, от която Ю.Г. и съпругът й избрали
апартамент №36. Други документи не били показвани, поради и което пострадалите
не знаели, че дружеството на което бил ***подсъдимият не е собственик на имота.
В изпълнение на договора
и по изричното настояване на строителя, въпреки, че не било извършвано никакво
строителство в имота по силата на сключения договор между Ю.Г., пострадалите Г.изплатили
на С.А. следните суми: на 03.11.2006 година при подписване на договора – 3 000
евро капаро с левова равностойност 5 850 лева, на 28.11.2006 година - 6 180 евро с левова равностойност 12 051
лева, на 07.12.2006 година – 6 235 евро с левова равностойност 12 158,25
лева, на 28.05.2007 година – 5 000 евро с левова равностойност 9 750 лева,
на 27.09.2007 година - 9 945 лева с равностойност на 5100 евро и на
28.05.2008 г. – 5000 евро с левова равностойност 9 750 лева, като общата
парична сума, която била платена на подсъдимия А. била с левова равностойност
от 59 504,25 лева или 30 515 евро. Неплатена останала единствено
последната пета вноска, тъй като тя била дължима след оформянето на Акт 16.
Междувременно пострадалите Г.многократно се свързвали със С.А., търсейки
информация за текущото строителство, като такава не им била предоставяна в
продължение на повече от една година или продавачът отговарял, че започва да
строи скоро. За периода 2006-2008 година не била предприета никаква инициатива
от страна на „А.”ЕООД гр. Пловдив за сключване на окончателен договор, поради
което през месец март 2009 година, след извършена справка Г. установила, че
продавачът няма никакви права върху имота, предмет на предварителния договор,
включващ учредено право на строеж.
Ето защо, с Нотариална
покана с №2750, том 1, №147/13.04.2009 година по описа на **С. И. с рег.№***,
връчена на продавача на 14.04.2009 година поканила А. в кантората на **за
сключване на окончателен договор на 15.05.2009 година в 12.00 часа. В поканата
било отправено предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за
развален. В уречения ден и час не бил изпратен представител от дружеството –
продавач и същото не взело становище, за което бил съставен констативен
протокол от същата дата – акт №184, том 1, рег.№3691 от 15.05.2009 година.
През цялото време,
когато подсъдимият контактувал с пострадалите Г.не им казал, че имал
затруднения свързани с процесния имот, като ги уверявал, че ще построи същия.
Отделно от това за да им докаже той ги уверявал, че ще им върне дадените му от
тях пари, като в уверение на това, че няма да има проблеми ги уверявал, че има
имот за два милиона долара в гр. София, който след като продаде ще им върне
получените парични средства.
Предвид на горното Ю.Г.,
доколкото разбрала, че няма да си получи парите, както и че няма да бъде
построено жилището, завела иск пред ПОС с правно основание – обективно
съединени искове с правна квалификация чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.93 ал.2 ЗЗД. С
Решение №310 от 04.03.2010 година, ПОС, 4 гр.с. осъдил „А.”ЕООД гр.Пловдив да
заплати на Г. сума в размер на 27 515 евро, представляваща платената от
последната част от цената уговорена в размер на 30 830 евро съгласно т.2 от
предварителния договор за покупко-продажба на недв.имот от 03.11.2006 година,
сключен между нея като купувач и „А.”ЕООД Пловдив като продавач на право на строеж
върху недв.имот, а именно апартамент №36, находящ се в УПИ ХIII-43 в
гр.Пловдив, ет.5, вх.Б, със застроена площ 75.46 кв.м., състоящ се от две
спални, дневна-кухненски бокс, баня, тоалетна и две тераси., ведно с избено
помещение №31, както и 1.95% идеални части от общите части на сградата и сума в
размер на 6 000 евро, представляваща двойния размер на платеното от Г., в
качеството и на купувач капаро от 3 000 евро посочения по–горе договор и сума в
размер на 6 125 лева, представляваща направени по делото разноски по заплащане на адвокат и държавна такса. Въз
основа на горното, Ю.Г. се снабдила с изпълнителен лист от 21.04.2010 година и
завела изп.дело №2010**0400537 по описа на ЧСИ К.П. с рег.№** с район на
действие ПОС. Като взискател по същото била присъединена и държавата за
публични вземания в размер на 351 543.56 лева. По делото не били извършвани
никакви погасявания от страна на длъжника „А.“ЕООД гр.Пловдив. Като
обезпечителна мярка била вписана възбрана върху недв.имот – самостоятелен обект
с идентификатор 56784.506.747.1.14 – жилище с площ от 171.39 кв.м., находящ се
в гр.Пловдив, ул.“Чавдар Войвода“ №3, ет.6, като последният обаче не бил
описван от ЧСИ и не бил обект на публична продан по това изпълнително
производство. Била изпратена покана за доброволно изпълнение
изх.№05687/05.05.2010 година, връчена на 10.05.2010 година, като съгласно
отразеното в приложената към нея разписка служителите на фирма „А.“ЕООД са
отказали да я получат. На 11.05.2010 година било залепено на входната врата на
офиса на „А.“ЕООД Пловдив уведомление изх.№05774/11.05.2010 година за
насрочения на 25.05.2010 година опис на недв.имот с идентификатор
56784.506.747.1.14/. На 03.06.2010 г. вземането на Ю.А.Г. по удостоверение по
изп.дело №537/2010 г. по описа на ЧСИ К.П. – рег.№** било присъединено към
изп.дело №529/2010 година по описа на ЧСИ П.И..
З.П. от познати от
населеното място в което живеел – с. Оряховец, община Баните разбрал, че
дружество „А.“ЕООД продава жилища на зелено в гр. Пловдив при това на приемливи
цени. Предоставен бил телефонен номер на управителя С.А., с който да се свърже,
ако пожелае да закупи жилище, поради което и на 01.12.2006 г., пострадалите З.П.
и Е.П., придружавани от бащата на първия – свидетелят А.П. посетили офиса на А.
ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. ,,Гладстон‘‘. Пострадалите З.П. и Е.П.
заявили пред С.А., че желая да закупят жилище в гр. Пловдив.
На 01.12.2006 година /20
дни след изтичане на договорения срок за погасяване на задължението по
предварителен договор, сключен с „Тоди-04“ЕАД и при знание за лошо изпълнение
по същия, водещо автоматично до прекратяването му/, в гр.Пловдив, между С.А., в
качеството му на управител, представляващ и едноличен собственик на капитала на
„А.”ЕООД Пловдив и пострадалия З.А.П. бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който продавачът прехвърлял на
купувача вещно право на строеж върху имот: апартамент №33, находящ се в
гр.Пловдив, ул.”А.Х.”, УПИ ХIII-43, ет.4, вх.Б, , кота +9.15 м., със застроена
площ 61.78 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-кухненски бокс, баня, тоалетна и
балкон, ведно с избено помещение №29, както и 1.34% идеални части от общите
части на сградата. Според условията на договора продавачът имал задължение да прехвърли
правото на строеж върху описания имот под формата на нотариален акт, а също и
да извърши всички строителни работи и да предаде апартамента на купувача в срок
от 24 месеца, считано от прехвърлянето на вещното право на строеж в описаната
степен на завършеност. В договора била определена цена от 21 680 евро, платима,
както следва: капаро в размер на 2 045 евро; а останалата сума от 19 635 евро
на равни вноски при изграждането на всяка една плоча от новостроящата се
сграда, а именно: първа вноска – 8 795 евро до 11.12.2006 година; втора вноска
– 8 795 евро по допълнително споразумение и трета вноска – 2 045 евро при
съставяне на Акт 16.
Подсъдимият ги запознал пострадалите
П.със свободните апартаменти, между които П. си избрал №33 от новострояща се
кооперация, находяща се на ул.”А.Х.”. Обяснил им условията, при които се
извършва строителството, а именно, че става много бързо, че същото още не е
започнало, но ще стартира веднага след събиране на сумите и от другите клиенти,
като за краен срок на построяване на апартамента /сградата/ обвиняемият го
уверил, че до две години или до края на 2008 година ще му предаде ключовете на
апартамента и ще издаде Акт 16.
С.А. не споменал на
пострадалите П.да съществуват някакви пречки, които да възпрепятстват
изпълнението на условията по договора за строителство, дори казал, че се надява
строителството да приключи по-рано от договореното. Обяснил също, че терена, на
който щяло да се извърши изграждането на обекта бил негов. Офертата се видяла
приемлива за пострадалия и достъпна за възможностите му поради и което П.
подписал визирания предварителен договор и заплатил уговореното капаро в размер
на 2 045 евро в левова равностойност от 4 000 лева, като сумата която била
предадена на подсъдимия била в лева, но квитанцията била издадена в евро.
Няколко дена след
сключването на предварителния договор от 01.12.2016г., а именно на 11.12.2006
г., била предадена първата дължима вноска от пострадалите П., след заплащането
на капарото, а именно 7 295 евро, която отново била в лева и в размер от
14 225,25 лева, като за предаването на тази сума била издадена квитанция в
евро, въпреки, че била платена в лева.
Пострадалите П.изпълнявали
стриктно поетия от тях ангажимент като заплащали на посочените в сключения
предварителен договор падежи всяка една дължима вноска, въпреки, че
строителството на процесната кооперация все още не било започнало.
Така в изпълнение на
сключения договор на 20.09.2007 г. била платена вноска в размер от 9 750
лева с равностойност 5000 евро.
Последната платена от
тях сума по договора била по банков път на 06.10.2008 г. и била в размер
14 357 лева, равняващи се на 7200 евро. По този начин от пострадалите П.била
изплатена изцяло дължимата по договора сума, включително и тази, чиято
изискуемост настъпвала след издаването на акт 16, без обаче подсъдимият А. да е
бил започнал каквото и да било строителство по кооперацията.
В случая въпреки
договореното погасяване на вноски, от които последната – при Акт 16, С.А.
постоянно притискал пострадалите за парите и буквално го изнудвал с думите
„няма да започна строителството на кооперацията докато не ми изплатите цялата
сума”. Така пострадалите под натиск на подсъдимия заплатили предсрочно цената
по договора, като въпреки това до подаването на жалба от семейство П.през
лятото на 2011 година нямало започнало строителство на визирания адрес, респ.
построена сграда.
В тази връзка пострадалите
П.многократно търсили А. по телефона, както и ходили до офиса му в гр. Пловдив,
ул.”Гладстон”, но контакт така и не бил осъществен, тъй като обвиняемият не
желаел – не му отговарял на телефонните обаждания, а пред офиса имало
охранителна камера и последният допускал избирателно.
При един от последващите
контакти между пострадалите П.и подсъдимият А., последният им предложил да им
прехвърли собствеността на друг имот в гр. Кърджали, като това станало в
периода от 20 до 30.11.2011 г. Този път З.П. и Е.П. ползвали адвокатски услуги
от свидетелката – адв. Р.П., която участвала при воденето на преговорите между
тях и С.А.. До сделка обаче не се стигнало, доколкото имотът, който предлагал
последният не се водил на подсъдимия или на управляваното от него дружество, а
на трето лице.
Едва през месец август
2011 г. било извършено трасиране на процесния имот от свидетеля С.И.И., който
установил, че съседният имот е навлязъл в него с около метър, поради което в
този му вид кооперацията не би могла да бъде изпълнена. Това би могло да се
осъществи в случай, че бъде променен архитектурният проект на сградата.
В хода досъдебното
производство е била изготвена съдебна-счетоводна експертиза /лист 243-лист 247
от ДП/. Видно от заключението на същата се установява, че задълженията на
,,А.‘‘ ЕООД за периода 2007 г. до 2010 г. са били в размер от
4 601 781,42 лева, същото е могло да ги покрие, като отчита
положителен финансов резултат /печалба/, което е видно от представените
финансови отчети за приходи и разходи, счетоводни баланси пред НАП – Пловдив.
Доколкото наказателното
производство по отношение на подсъдимия беше прекратено за деянието по чл.
227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то и Съдът не следва да изложи фактическа обстановка
относно това престъпление.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно и категорично установена частично от обясненията подсъдимия С.А.,
както и от показанията на разпитаните свидетели – Е.С.П., З.А.П., Р.П.П., Д. Д.Д.,
Ю.А.Г., П.Д.Г., С.Й.Д., Н.А.В., К.А.А., С.В.Х., Й.П.Х., П.Й.П., Н.В.Ш., М.В.Ш.,
П.И.Д., Н.В.С., И.Н. Л., С.И.И., А.Г., Р.Н.А., Ж.Г.М., А. Симеонов П., Д.П.П.,
Т.В.К., както и от четените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания на
свидетеля З.П., четените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК показания на
свидетелите К.Д.Н., А.К.Г., Н.А.К., четените по реда на чл. 281, ал.1, т. 2 НПК
показания на свидетеля Р.Н.А., четените по реда 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК
показания на свидетеля Ж.М., прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК
показания на свидетеля Т.В.К., прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК
показания на свидетелите Р.Х.Х. и В.Н.М., както и от събраните по делото
писмени доказателства, а именно справка за съдимост, характеристична справка,
строителна документация, писма, разписки за платени суми.
Съдът намира, че събраните по делото гласни доказателствени средства
описват по еднопосочен, категоричен и безпротиворечив начин картината от
процесните събития. Съдът дава пълен кредит на така коментираните свидетелски
показания. Налице е пълно съответствие в начина, по който всеки един свидетел
описва възприятията си, които като цяло създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесните дати.
Същите са логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради
което се кредитират изцяло. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци,
като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка с повода
за създалата се ситуация, така и извършените на инкриминираните дати от
подсъдимия конкретни действия.
По делото са налице несъществени противоречия в част от показанията на
свидетелите, за които обаче Съдът излага мотиви по-долу. От друга страна,
възникналите несъответствия и празноти между заявеното от свидетелите в хода на
настоящото производство, бяха преодолени, чрез прочитането на техни показания
от предходното разглеждане на делото или от депозирани от тях показания в хода
на досъдебното производство, както и се извърши предявяване на документи.
По отношение на заявеното от свидетелите Ю.Г. и съпругът й П.Г. е налице
пълно съответствие в заявеното от тях относно датите на които са били предадени
сумите на С.А., а именно 3000 евро на 03.11.2006 г., 6 180 евро на 28.11.2006 г., 6 235
евро на 07.12.2006 г., 5000 евро на 28.05.2007 г. и 5000 евро на 28.05.2008 г.
Тези свидетели описват ясно и точно вида на валутата, а именно, че всички
предадени от тях вноски, с изключение на една, са били в евро, като по
категоричен начин посочват техния размер, както и датите на които са били
предадени. В действителност свидетелят П.Г. в показанията си не можа да посочи
коя от вноските е била платена в лева, но това го направи свидетелката Ю.Г.,
която заяви, че става въпрос за предадената сума в размер от 5100 евро на
27.09.2007 г., поради което показанията й следва да се кредитират изцяло
относно равностойността в евро. В тази им част, показанията на свидетелката Г.
не следва да се кредитират относно посочването, че сумата предадена в лева на
27.09.2007 г. е била в размер от 10000 лева, доколкото равностойността на 5100
евро в лева е в размер от 9945 лева. От показанията на тези свидетели се
установява и общият размер на настъпилата за тях вреда, а именно в левова
равностойност от 59 504,25 лева или 30 515 евро. Следва да се
отбележи, че вноската в размер от 3000 евро дадена при подписването на договора
на 03.11.2006 г. не е била включена при внасянето на обвинителния акт в съда,
но след разпита на свидетелите Ю.Г. и П.Г. се установи това ново обстоятелство,
което доведе и до изменение на обвинението в провелото се на 29.06.2017 г.
съдебно заседание, като подсъдимият А. изрично заяви, че разбира обвинението.
От друга страна освен, че се явяват еднопосочни и логични, показанията на
свидетелите Г.си кореспондират с останалите събрани писмени доказателства, а
именно Предварителен договор и разписки, като следва да се отбележи, че е
налице и влязъл в сила съдебен акт, а именно Решение №310 от 04.03.2010 година,
ПОС, 4 гр.с. с което „А.”ЕООД е било осъдено да заплати гр. Пловдив да заплати
на Ю.Г. сума в размер на 27 515 евро, представляваща платената от последната
част от цената уговорена в размер на 30 830 евро съгласно т.2 от предварителния
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.11.2006 година, сключен
между нея като купувач и „А.”ЕООД Пловдив като продавач и сума в размер на 6
000 евро, представляваща двойния размер на платеното от Г., в качеството и на
купувач капаро от 3 000 евро.
Показанията на свидетеля П.Г. не следва да се кредитират единствено в
заявеното от него, че общият размер на причинената им вреда е в размер от
30 830 евро, доколкото като се съберат всички посочени от тях суми се
получава такава в размер от 30515 евро.
Показанията на свидетеля Р.А. следва да се кредитират относно заявеното от
него, че е бил адвокат на подсъдимия, както и че са били изпращани нотариални
покани от името на дружеството, което било представлявано от последния до Ю.Г..
Относно правото при изпращането на тези покани, следва да се вземат предвид
фактите по делото. Дори и изпратени покани от подсъдимия А. до свидетелката
Ю.Г., чрез които същата е била канена да сключи окончателен договор, такъв не
би могъл да се сключи, доколкото процесната кооперация все още не е била
построена, още повече, че посоченият в Предварителния договор срок за
изпълнение на сградата отдавна е бил изтекъл към момента, когато тази
свидетелка е била поканена да сключи Договор с представляваното от подсъдимия
дружество – 01.06.2009 г., още повече, че Ю.Г. е била поканила с друга
нотариална покана подсъдимия А. да й върне предадените по договора парични
средства, а не да се сключва окончателен договор, който не би могъл да се
сключи.
Следва да се отбележи, че и като цяло подсъдимият С.А. не отрича, че е
получавал твърдените от свидетелите Г.парични суми.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на Е.П. и З.П. относно
заявеното от тях, че са сключили предварителен договор с представляваното от
подсъдимия дружество, както и че са предавали определени парични суми на същия
в срока на този договор, доколкото същите се явяват логични, еднопосочни и
взаимодопълващи се, като си кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, а именно с показанията на разпитания свидетел А.П., както и
представените копия от разписки за изплатени парични средства.
Следва да се кредитира заявеното от свидетелите Е. и З. П.за предаването на
парична сума в лева, в равностойност в евро в размер от 2045 евро на 01.12.2006
г., доколкото това си кореспондира със заявеното от свидетеля А.П., както и с
намиращия се по делото Предварителен договор в който е посочено, че тази сума
се предава при сключването му. Ще се кредитира и заявеното от тях, че са
предали на 11.12.2006 г. парична сума, която се явява първа вноска след
капарото, но не й нейният заявен от тях размер от 8 795 евро. Това е така,
защото в действителност е посочено, че такъв е размерът на вноската в
предварителния договор, но по делото на лист 24 от ДП том 7 се намира копие от
квитанция в размер от 7 295 евро. В действителност върху тази квитанция не
се намира дата, но доколкото и свидетелите заявиха, че на тази дата е била
предадена сума и доколкото по отношение на другите две копия от квитанции има
посочена дата и се установява кога са били предадени тези суми, следва да се
приеме, че сумата с равностойност от 7295 евро е била предадена на 11.12.2006
г. Заявеното от свидетелите Е. и З. П.,
че през септември месец 2007 г. са предали пари на подсъдимия следва да се
кредитира, но не и посоченият от тях размер от провелото се съдебно заседание,
а именно такъв от 8795 евро, доколкото в намиращото се на лист 24 от ДП том 7
копие от квитанция от 20.09.2007 г. е посочено, че е била предадена сума в
размер от 5000 евро, поради което и следва да се приеме този размер. Относно
предадената последна сума в размер от 14 357 лева е налице пълно
съответствие между заявеното от свидетелите Е.П. и З.П., доколкото в тази
насока е намиращата се на лист 25 от ДП том 7 банкова квитанция.
Съдът възприема, че размерът на предадените суми е този, който е посочен в
писмените документи, доколкото и двамата свидетели Е. и З. П.посочиха, че
действителните предадени суми са били тези за които има издадени документи,
като в тази насока са и посочените по-горе копия от писмени доказателства. Също
така свидетелят З.П. в разпита си пред настоящия съдебен състав изрично посочи,
че всички парични суми, които са били предавани на подсъдимия са били в български
лева, но доколкото по договора било записано в евро, затова и посочвали, че
сумите са предавани в евро. Съдът констатира и противоречие със заявеното от
свидетеля З.П. в разпита му пред настоящия състав и заявеното от него пред друг
съдебен състав, доколкото в провелото се на 09.03.2017 г. съдебно заседание той
посочи, че сумите са предавани в лева, а в разпита си находящ се на л.105 по
НОХД № 1529/2013 г. е посочил, че са били в евро, Съдът намира, че следва да се
кредитира заявеното то него пред настоящия състав, доколкото този свидетел
посочи каква е била причината, а именно, че паричните суми са предавани в лева,
но доколкото по договор в било посочено, че са евро, затова и той и жена са
казали първоначално, че са в последния вид валута.
В случая не се установява конкретно кой от двамата съпрузи Е.П. или З.П. е
предавал сумите на подсъдимия А., или са присъствали и двамата, но доколкото
паричните суми са съпружеска имуществена общност и вредата е настъпила за
двамата, то това не се явява от съществено значение за правилното решаване на
делото.
Показанията на свидетелите Е. и З. П., освен, че си кореспондират с
показанията на свидетеля А.П., същите са намират в съотношение на пълно
припокриване с показанията на свидетелката Р.П. и свидетелят Д.Ч., която
въпреки, че е научила обстоятелства, последващи сключването на предварителния
договор между представляваното от подсъдимия дружество и съпрузите П.ни
пресъздава ясна картина относно последващите действия на С.А.. Установява се по
категоричен начин, че последният е предлагал друг имот на пострадалите П., но
за който имот трябвало да се доплати. Установява, се също така и че имотът
който е бил предлаган от подсъдимия не е бил негов или на представляваното от
него дружество, а се е водил на друго лице Н.Ш.. Също така са съществували и
документални пропуски, съпътстващи продажбата на този имот, които са били
пречка за прехвърлянето му. Относно заявеното от свидетелите Н.Ш. и М.Ш., че
С.А. е предлагал имот за продан в гр. Кърджали на потенциални купувачи, които
не са се били явили при нотариуса, не може да се достигне до извод, че това са
били именно пострадалите П., доколкото в показанията си свидетелят М.Ш. не
посочи имената на купувачите, както и моментът на предполагаемата сделка и
най-същественото, е че той заяви, че става въпрос за офиси, а Е. и З. П.говориха
за апартамент. От показанията на последните двама, както и от тези на А.П.
обаче се установиха няколко важни неща, а именно, че подсъдимият А. е звънял на
съпрузите П.да внасят посочените в договора вноски, без обаче да са били
настъпили условията за това, заплашвал ги е, че ако не дадат пари ще бъде
развалена сделката, същият не е отговарял на техните обаждания, а при опити за
срещи не ги е допускал, както и че им е предложил да закупят друг имот, за
който е следвало да доплатят, но който имот юридически не е могъл да бъде
прехвърлен.
Относно показанията на свидетелите К.Н. и А.Г., приобщени по реда на чл.
281, ал. 1, т. 5 НПК, Съдът намира, че същите не биха могли да внесат яснота
относно отношенитая между подсъдимия А. и пострадалите П.за прехвърлянето на
имот в гр. Кърджали, доколкото А.Г. изрично е посочила, че няма конкретен
спомен за среща между тях. В предходното разглеждане на делото на свидетелката
А.Г. са били предявени копия от нотариални актове, намиращи се от лист 240 от НОХД
№ 1529/2013 г., но в тях не се съдържат по някакъв начин имената на частните
обвинители П., като прави впечатление на Съда, че при сделка със страна Н.Ш.,
предмет е било право на строеж, а не прехвърлянето на недвижим имот в завършен
вид.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите С.Д. и Н.В., доколкото
същите са логични и последователи, като въз основа на тях се установява как е
функционирало представляваното от подсъдимия дружество, както и че са били
получавани получавани покани за доброволно изпълнение, но това по-скоро касае
обвинението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което обаче беше прекратено в
протоколно Определение на Съда, поради което и не следва да се дължи задълбочен
анализ.
Съдът кредитира напълно и показанията на свидетеля К.А., ***на дружество
,,Кан 92‘‘, дружество участвало в сделки с подсъдимия по отношение на процесния
имот, доколкото същите се припокриват изцяло с намиращи се по делото писмени
доказателства. След предявяване на намиращия се на л.52 том I от ДП, копие от нотариален акт за учредяване на ипотека, със страни ,,Кан
92‘‘ и ,,А.‘‘ ЕООД, същият изрично заяви и посоченото в договора, че ако не се
изпълнят условията по него, имотът върху който е следвало да се построи
процесната кооперация не ставал собственост на представляваното от подсъдимия
търговско дружество.
От показанията на разпитаните свидетели И.Н. Л., който е изпълнявал ролята
на строителен надзор за обекти на подсъдимия А., С.И.И., който е правил
трасиране на процесния имот, Ж.Г.М., който е бил инженер при подсъдимия,
Т.В.К., служител при подсъдимия, могат да се научат обстоятелства, относно
възникнал проблем с процесния имот, изразяващ се в това, че съседният такъв бил
навлязъл в него. В разпита и четиримата свидетели твърдят, че е имало такъв
проблем, поради което следва това следва да се кредитира изцяло.
Спорен момент в показанията на свидетелите Л., И., К. и М. се явява
единствено обстоятелството, кога е било узнато за проблема в процесния имот,
доколкото в показанията си свидетелят Л. твърди, че това е било през 2009 г.,
свидетелят И. лицето извършило трасирането посочи, че е било през август 2011
г. Съдът намира, че следва да се приеме, че проблемът със съседния имот е бил
установен през 2011 г., доколкото свидетелят И. изрично посочи, че това е бил
моментът. Също така, след прочитането по реда на чл. 281, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК
на показанията на свидетеля Ж.М. и Т.К., същите посочиха, че проблемът е бил
установен при трасирането, което се правило веднъж и това било през 2011 г.,
като свидетелят М. бил пуснал и жалба до общината. Съдът намира, че следва да
се кредитират показанията на свидетелите М. и К., които бяха приобщени по реда
на чл. 281 НПК, доколкото противоречията и непълнотите се отдават на
обстоятелството, че е бил изминал продължителен период от време, още повече, че
след предявяване на книжа, подписани от свидетелят М. същият посочи като
времеви период месец август 2011 г., а свидетелят К. посочи, че проблемът бил
установен при трасирането, което е било станало през 2011 г.
Въз основа на гореизложеното се достигна до извод, че следва да се
кредитират показанията на свидетелите И., К. и М. относно обстоятелството, че
проблемът при процесния имот е бил установен през 2011 г., доколкото това си
кореспондира с намиращата се жалба до главния архитект на Община Пловдив, видно
от която се установява, че същата е поставен печат от 24.08.2011 г.
От показанията и тримата свидетели Л., И. и М. обаче се установи нещо много
важно, първото, че съгласно така изготвения проект процесната сграда не би
могла да се събере, но проектът е могъл да се препроектира.
Съдът кредитира и показанията на разпитаната свидетелка А.Г., представляващ
,,Тоди 04‘‘ ЕАД, които са в насока, че след сключването на Договора между
представляваното от нея дружество и това на подсъдимия, последното е било
заплащало съвсем малка сума, доколкото това си кореспондира с намиращите се по
делото писмени доказателства, от които са установяват взаимоотношенията между
тези две търговски дружества.
От показанията на свидетеля Д.П. се установява, че представляваното от него
дружество ,,ДОНИКО‘‘ ЕООД е закупило от публична продан процесния имот, след
като същият е бил изнесен на публична продан с длъжник ,,А.‘ ЕООД.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите С.Х., Й.Х., П.П., Н.С.,
доколкото същите са в съотношение на пълно припокриване по между, като макар и
същите да не касаят процесната кооперация, находяща се на ул. А.Х., дават
представа за това, че е имало непостроени кооперации от представляваното от
подсъдимия дружество, находящи се в гр. Пловдив на ул. ,,Дрин‘‘ и на бул.
,,Марица‘‘ в гр. Пловдив.
Въз основа на така разпитаните свидетели по ясен и категоричен начин се
установиха действията на подсъдимия А. преди сключването на договорите с
пострадалите П.и Г., получаването на парични средства от тях, както и негови
последващи действия, като следва да се отбележи, че защитата в никой момент от
производството не е оспорвала получаването на материални блага от тях, а
по-скоро акцентира за липсата на състав на престъплението измама.
Съдът кредитира заключението на назначената в хода на досъдебното
производство експертиза, доколкото същото е компетентно изготвено и е
отговорило на поставените въпроси.
От същото се установява, че установява, че задълженията на ,,А.‘‘ ЕООД за
периода 2007 г. до 2010 г. са били в размер от 4 601 781,42 лева, същото е
могло да ги покрие, като отчита положителен финансов резултат /печалба/, което
е видно от представените финансови отчети за приходи и разходи, счетоводни
баланси пред НАП – Пловдив.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От изготвената справка за съдимост се установява, че по отношение на
подсъдимия С.А. има влезли в сила четири броя съдебни акта, като от значение за
настоящото дело е осъждането му по НОХД № 1035/2001 г., влязъл в сила на
27.04.2004 г., по което му е било наложено наказание ,,лишаване от свобода‘‘ в
размер от една година и шест месеца, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок в размер от три години.
От постъпилата справка от ТД на НАП гр. Пловдив, се установява, че
подсъдимият С.А. няма подадени декларации като физическо лице за последните пет
години.
От постъпилата справка от Имотен регистър се установява, че подсъдимият А.
няма вещни права въз основа на които би могло да се реализира конфискация.
От постъпилата справка от КАТ се установява, че подсъдимият А. няма
регистрирани моторни превозни средства на свое име.
От намиращото се на лист 23 от том 7 от ДП копие от Предварителен договор
от 01.12.2006 г., се установява, че такъв е бил сключен между дружеството
представлявано от подсъдимия и пострадалия З.П. с посочени в него клаузи.
От намиращите се на лист 24 от том 7 от ДП копие от квитанции се
установява, че на 20.09.2007 г. от З.П. е била предадена сума с равностойност в
размер от 5000 евро в полза на ,,А.‘‘ ЕООД, а на не посочена дата такава с
равностойност 7295 евро.
От намиращото се на лист 25 от том 7 от ДП копие от банкова квитанция се
установява, че е била преведена в полза на А. ЕООД сума в размер от 14 357
лева от свидетеля П..
От намиращия се на лист 45 от ДП от том 7 документ се установява, че З.П. и
Е.П. са съпрузи.
От намиращия се на лист 49 от ДП от том 7 документ се установява, че П.Г. и
Ю.Г. са съпрузи.
От намиращото от лист 82 до лист 87 от ДП от том 7 се вижда геодезическото
заснемане извършено от свидетелят С.И. на процесния имот.
От намиращото се на лист 55 от НОХД № 1529/2013 г. копие от Предварителен
договор сключен между ,,А.‘‘ ЕООД и Ю.Г. се установяват постигнатите уговорки в
него.
От намиращия се на лист 85 от НОХД № 1529/2013 г. се установява, че има
Констативен протокол от 02.06.2009 г., съставен от **С. Й., видно от който
подсъдимият С.А. се е явил със свидетеля Р.А., в качеството му на адвокат,
поради получаването на нотариална покана от лицето Ю.Г. за връщане на дължимата
сума по посочения по-горе договор, но същият не я е предоставил на последната,
а е изявил готовност за сключването на сделка.
От намиращия се на лист 86 от НОХД № 1529/2013 г. се установява, че е бил
съставен протокол от 01.06.2009 г. от **Т. Д., че за това, че Ю.Г. не се е била
явила за сключването на сделка с представляваното от подсъдимия търговско
дружество.
От намиращата се на лист 87 нотариална покана от ,,А.‘‘ ЕООД до Ю.Г. се
установява, че такава е била изпратена със съдържанието в нея.
От намиращата се на лист 89 от НОХД № 1529/2013 г. жалба от свидетеля Ж.М.
до главния архитект на гр. Пловдив се установява, че такава е била подадена на
24.08.2011 г., по повод навлизането на съседен имот в процесния, находящ се в
гр. Пловдив, ул. ,,А.Х.‘‘.
От представеното Постановление от 25.03.2011 г. от РП гр. Пловдив, се
установява, че е било прекратено досъдебно производство водено срещу подсъдимия
А. за жилище, което се е намирало в процесната кооперация.
От намиращото се на лист 136 от НОХД № 1529/2013 г. се установява, че е
било издадено Разрешение за строеж N 163 от 08.06.2005 г. в полза
на ,,ТОДИ 04‘‘ ЕАД за процесния обект, като видно от същото то е било допълнено
на 20.07.2009 г. в полза на ,,А.‘‘ ЕООД.
От намиращия се на лист 138 от НОХД № 1529/2013 г. Констативен протокол се
установява, че в процесния имот е бил изпълнен единствено частичен изкоп.
От намиращото се на лист 135 от НОХД № 1529/2013 г. Заявление от 14.04.2011 г. до Главния архитект
на Община Пловдив се установява, че е било подадено такова от ,,А.‘‘ ЕООД за
удължаване срока на посоченото по-горе разрешение за строеж.
От намиращия се на лист 139 от НОХД № 1529/2013 г. Отказ за презаверка на
разрешение за строеж от 13.05.2011 г. се установява, че е било отказано на да
се презавери посоченото по-горе разрешение за строеж.
От намиращия се от лист 188 до 209 от НОХД № 1529/2013 г. се установява
какъв е бил инвестиционният проект на процесната сграда.
Тази фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните
правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и
неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият С.Н. А. е извършил
престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК за
това, че в периода 03.11.2006 година - 06.10.2008 година, в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице -***и
представляващ „А."ЕООД гр. Пловдив, в кръга на неговата длъжност, с цел да
набави за себе си и за ,,А."ЕООД гр.Пловдив имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Ю.А.Г., П.Д.Г., З.А.П. и Е.С.П., както следва:
-от 03.11.2006 година е възбудил и до 28.05.2008
година поддържал заблуждение у Ю.А.Г. и П.Д.Г. и с това им е причинил имотна
вреда в общ размер на 30 515 евро с левова равностойност към курса на БНБ за
периода - 59 504.25 лева, както следва: на 03.11.2006 година - 3 000 евро в
левова равностойност 5 850 лева; на 28.11.2006 година - 6 180 евро в левова
равностойност 12 051 лева; на 07.12.2006 година - 6 235 евро в левова
равностойност 12 158.25 лева; на 28.05.2007 година - 5 000 евро в левова
равностойност 9 750 лева; на 27.09.2007 година - 9 945 лева в равностойност на
5 100 евро и на 28.05.2008 година - 5 000 евро в левова равностойност 9 750
лева
-от 01.12.2006 година е възбудил и до 06.10.2008
година е поддържал заблуждение у З.А.П. и Е.С.П. и с това им е причинил имотна
вреда в общ размер на 42 320 лева, както следва: на 01.12.2006 година - 3
987.75 лева в равностойност на 2 045 евро; на 11.12.2006 година - 14 225.25
лева, в равностойнст на 7 295 евро; на 20.09.2007 година - 9 750 лева в
равностойност на 5 000 евро и на 06.10.2008 година 14 357 лева, или общо в
размер на 101 **.25 лева, като причинената вреда е в големи размери
Обективните факти за времето, датите, периодите
и местата на извършване на престъплението и неговото авторство, се доказаха
безспорно по делото, в която насока съдът цени както гласните доказателства -
свидетелските показания, така и писмените такива. Обсъдени в съвкупност, кредитираните
гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници очертават
верига от факти и събития, обосноваваща единствено възможния и безпротиворечив
извод, че извършител на престъпното деяние, консумиращо състава на измамата,
предмет на обвинението, повдигнато с обвинителния акт, е подсъдимият С.Н.А.. На
доказателствената основа на тези доказателствени средства изяснени са несъмнено
механизмът и осъществяването на изпълнителното деяние, както и настъпилият от
същото престъпен резултат.
За извършеното престъпление се установи,
че подсъдимият А. е автор на деянието за което е предаден на съд.
От обективна страна същият е въвел в
заблуждение, което го е поддържал у пострадалите в приетия по-горе период.
Пострадали от негово деянието са съпрузите Е.П. и З.П., както и съпрузите Ю.Г.
и П.Г., които са претърпели вреди от действията на подсъдимия, доколкото
предаваните му средства са били техни, в каквато насока са и указанията на
въззивния състав, разглеждащ делото при предходното му решаване.
Налице е и другият обективен елемент от
състава на престъплението измама, доколкото е налице имотна облага в полза на
подсъдимия С.А. и в полза на представляваното от него дружество ,,А.'' ЕООД,
доколкото парите са били предавани лично на управителя, но от находящите по
делото копия от квитанции се установява, че те се издадени от името на
търговското дружество.
Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление,
доколкото са налице две деяния – първото е по отношение на пострадалите Г., а
второто е по отношение на пострадалите П., които осъществяват поотделно състава
на едно и също престъпление измама, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието е извършено от длъжностно лице в
кръга на неговата длъжност, доколкото към момента на осъществяването му подсъдимият
С.А. е бил ***на търговско дружество ,,А.'' ЕООД.
Причената вреда е в големи размери,
доколкото същата е в общ размер от 101 **,25 лева, доколкото за преценка
на това обстоятелство е необходимо вредите да са в размер на поне 70 минимални
работни заплати към датата на извършване на деянието. Съгласно ПМС №
1/11.01.2008 г., минималната работна заплата към датата на извършване на
деянието е била в размер от 220 лева, тоест причинената вреда е била в размер
на повече от 509 минимални работни заплати.
Посочените елементи от обективната страна
на деянито се установиха по недвусмислен начин от събраните по делото
доказателства – писмени и гласни, в това число и от обясненията на подсъдимия С.А.,
който по същество не отрича, че на посочените дати и места е взел посочените
суми, макар да е знаел изначално, че няма да изпълни поетите от него
задължения.
От субективна страна извършеното от С.А.
деяние по чл. чл.210 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК е
извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, както и неговите последици,
настъпването на които пряко е целял и искал. Категорични са изводите,
обезпечени от събраните по делото доказателства, че той е имал формирана представа
в съзнанието си да въведе в заблуждение свидетелите Ю.Г., П.Г., Е.П. и З.П..
Ето защо, безспорно в субективно измерение поведението и действията му, са
пълноценно мотивирана последица от прекия му умисъл, който ангажира
наказателната му отговорност за посоченото по-горе престъпление.
Съгласно
сключения на 25.05.2006г. между св. А., в качеството му на ***на „А.“***
ЕАД предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
представляващи празно дворно място, съставляващи УПИ ІV-2 и УПИ ХІІІ-43,
купувачът е имал право да сключва предварителни договори за продажба на отделни
обекти, предвидени за застрояване в имотите, които обаче били
непротивопоставими на договора от 25.05.2006г. и пораждали действие само, ако
този договор бъде обявен за окончателен по съответния нотариален или съдебен
ред.
Чрез сключените договори той се е
възползвал от това свое право, като съответно на 03.11.2006 г. той е сключил
такъв с Ю.Г., което е било седем дни преди изтичане срока за погасяване на
покупната цена по предварителния договор с „Тоди-94”ЕАД, а на 01.12.2006 г. е
сключил такъв със З.П., което е било 20 дни след изтичане на договорения срок
за погасяване на задължението по предварителен договор, сключен с „Тоди-04“ЕАД
и при знание за лошо изпълнение по същия, водещо автоматично до прекратяването
му.
От самия начин на извършване на деянието,
както и от предшестващите действия на подсъдимия и последващите го такива към
момента на договарянето с пострадалите Г.и П.се установяват неговите измамливи
действия.
Съгласно чл.4 от предварителния договор между
,,А.'' ЕООД и ,,ТОДИ 04'' ЕАД, същият следвало да се счита за прекратен поради
неплащане в срок от 7 дни след падежа на една от договорените погасителни
вноски, като продавачът се освобождавал от задължението по чл.87 ал.1 от ЗЗД да
предостави на купувача нов подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че
след изтичането на същия ще счита договорът за развален /чл.5/. Прехвърлянето
на собствеността на имотите по нотариален ред се извършвало от страните при
условие, че е настъпило окончателно плащане на пълния размер на договорената
продажна цена.
Сроковете за плащане на договорените погасителни
вноски по този договор не са били спазени, като съгласно показанията на св. Г.
– изпълнителен директор на „Тоди 04“ ЕАД, от страна на „А.“ ЕООД не били
извършени предвидените в договора плащания, като по същия постъпили само минимални
такива. Въпреки това обаче на 03.11.2006г. между „А.“ ЕООД, чрез
представляващия го, а именно подсъдимият С.А. и св. Ю.Г. бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „А.Х.“. Не само това, но и свидетелите Ю.Г. и П.Г. платили сумата
от 3000 евро при подписването на договора и последващите ги вноски, като този
договор била платена общо сума с равностойност от 59 504,25 лева.
Въпреки, че предварителният договор между
,,А.'' ЕООД и ,,ТОДИ 04'' ЕАД вече бил прекратен, това не попречило на
преставителя на първия да сключи на 01.12.2006 г. предварителен договор за
покупко-продажба със свидетеля З.П., който заедно със съпругата си към деня на
подписването заплатил капаро в размер от 3 987,25 лева, като по този
договор били платени общо 42 320 лева.
Тоест, въпреки неизпълнението на
задължението си за плащане на вноските по предварителния договор от
25.05.2006г. ,,ТОДИ 04'' ЕАД, което автоматично водело да неговото
прекратяване, подсъдимият, като представляващ „А.“ ЕООД, сключил предварителни
договори за покупко-продажба на обекти, предвидени за застрояване в имота, без
да уведоми купувачите, че не е собственик на същия и че сключените с тях
договори са непротивопоставими на договора с „Тоди 94“ ЕАД. Не само това, но и
въз основа на сключените предварителни договори купувачите превели изцяло и
предсрочно договорената продажна цена на имотите, без да е започнало строителството
на същите. Не без значение е и обстоятелството, че видно от сключените договори
между ,,А.'' ЕООД и пострадалите, парите по тях е следвало да се превеждат на
различни етапи, но въпреки това, подсъдимият е звънял на пострадалите да му
превеждат пари, заплашвал ги, че ако не платят ще се стигне до развалянето на
съответните договори, уверявал ги, е че започва да строи. Същият ясно е
съзнавал, че няма как да изпълни поетите задължения към ,,ТОДИ 04'' ЕАД, с
оглед лошото финансово състояние на притежаваното от него дружество, но въпреки
това е получил изцяло дължимите му суми по предварителните договори.
В показанията си свидетелите Г.и П.посочват,
че при сключване на предварителния договор от страна на продавача са им били
казани само нещата, описани в договора. От своя страна тези свидетели посочват,
че са останали с впечатление от подсъдимия че теренът, върху който ще бъде
построен закупеният от тях недвижим имот, е собственост на С.А., което обаче
изобщо не е било така.
Междувременно обаче, тъй като С.А. не
изпълнил условията и в сключения на 14.10.2008г. нов предварителен договор
между „А.“ ЕООД и „Тоди 04“ ЕАД за продажба на УПИ ХІІІ-43, на 29.12.2008г.
имотът бил продаден на „Кан-92“ ООД, с ***св. А..
Неоснователно се явява наведеното от
страна на защитата възражение, че последвали активни действия ат страна на С.А.
в посока придобиване собствеността върху имота. Следва да се отбележи, че
действително на 22.04.2009г. се стигнало до сключването на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 22.04.2009г., с който „Кан 92“ ООД продало
на „А.“ ЕООД УПИ ХІІІ-43.
Действително „Тоди 04“ ЕАД сключило
споразумение с „Кан-92“ ООД, че при желание на „А.“ ЕАД имотът следва да му
бъде продаден при същите цени и условия, посочени в предварителния договор
между „Тоди 04“ ЕАД и „А.“ ЕАД. Така се стигнало до сключването на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.04.2009г., с който „Кан 92“ ООД
продало на „А.“ ЕООД УПИ ХІІІ-43. В деня, в който бил сключен нотариалният акт
за продажба на имота, бил сключен и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека по силата на която „Кан 92“ ООД отпускало заем в размер на 240 000 евро
на св. А., който учредил договорна ипотека върху УПИ ХІІІ-43 в полза на „Кан
92“ ООД.
Тъй като от страна на ,,А.'' ЕООД не
постъпили каквито и да било плащания нито за имота, нито във връзка с
отпуснатия заем, в какъвто смисъл са показанията на св. А., на база на
учредената договорна ипотека последният извадил изпълнителен лист и било
образувано изпълнително дело при ЧСИ А. А..
В крайна сметка имотът бил продаден от
друг ЧСИ, при който имало заведено изпълнително дело срещу ,,А.'' ЕООД от друг
негов кредитор, като УПИ ХІІІ-43 било предадено на друг собственик, който го
придобил чрез публична продан, а именно дружество ,,ДОНИКО'', представлявано от
свидетеля Д. П..
Въпреки изложеното по-горе, според
показанията на пострадалите, С.А. продължавал да твърди пред тях, че е в
състояние да изпълни поетите задължения със сключените с тях предварителни договори,
като построи апартаментите и им прехвърли собствеността.
С.А. не е могъл да изпълни поетите от него
задължения, доколкото представляваното от него търговско дружество е било в
тежко финансово състояние, в подкрепа на което се явява заключението на
изготвената експериза, която дава представа за размера на задълженията, които
са били в размер от няколко милиона лева, същият не би могъл да намери пари за
изплащането на цената на процесния парцел, както и не би имал средства да
изпълни строителството, но въпреки това, той е уверявал пострадалите, че ще
построи имота, като по този начин е поддържал и заблуждението у тях.
Неоснователно се явява наведеното
възражение, че процесният обект не бил изпълнен, доколкото съседен имот бил
навлязъл в него.
Строежът в парцел УПИ ХІІІ-43, където бил
направен изкоп за основите на бъдещата сграда, следва да се посочи, че е била
отказана презаверка на Разрешение за строеж № 163/08.06.2005г. за сградата в
УПИ ХШ-43, чийто срок веднъж вече бил удължен и което било допълнено, като за
възложител било вписано „А.“ ЕООД. Във връзка с подаденото заявление за ново
удължаване на срока на разрешението бил извършен оглед на място, за резултатите
от който бил съставен Констативен протокол от 27.04.2011г., с който било
установено, че е изпълнен частично изкоп. Основание за отказа разрешението да
бъде презаверено било обстоятелството, че в течение на преклузивния петгодишен
срок не е завършен грубият строеж и не е бил изграден покривът на сградата.
Също така, едва през месец август 2011г.
при извършеното от свидетелите И., К. и Л. замерване било установено, че откъм
УПИ XIІІ-43 има застъпване в имота от около 1,3 метра, следва да се отбележи,
че в тази връзка е била подадена жалба от „А.“***, въз основа на която е била
извършена проверка и е било установено несъотвествие между възложеното от инвеститора
геодезическо заснемане на УПИ ХІІІ-43 с границите на ПИ 535.71 по кадастралната
карта на гр. Пловдив. Поради което и тъй като трасировъчният план бил изработен
въз основа на геодезическото заснемане на УПИ ХІІІ-43, допуснатите грешки в
заснемането на границата на имота довели и до грешки в трасировъчния план, след
което се прехвърлили и в изработените инвестиционни проекти, въз основа на
които било издадено строителното разрешение.
По същото време обаче са налице
показанията на свидетелите И. Л. и И., че в този случай следва да се преработи
проектът, който отново да бъде съгласуван и одобрен от Община Пловдив и след
промяна на границите и издаване на разрешение за строеж, да се започне
строителството, но въпреки тази възможност до това така и не се стигнало.
Ако се приеме наведеното възражение от
страна на защитата, че подсъдимият А. е желаел да изпълни започнатият проект, възниква
въпросът защо не са били предприети действия, свързани с преработването на
проекта, респ. защо в рамките на петгодишния преклузивен срок на разрешението,
грубият строеж и покривът на сградата, не са били изпълнени. В тази връзка
следва да се отбележи и това, че срокът на разрешението за строеж е бил изтекъл
преди да бъде извършено замерването на УПИ ХІІІ-43 и установено застъпването в
имота. Възраженията на защитата, че евентуалният строеж в УПИ ХІІІ-43 щял да
попречи на строежа в УПИ ІV-2, който бил вътрешен имот, не са подкрепени с
каквито и да било доказателства, поради което не може да се приеме, че това е
причината, поради която св. А. не е започнал да строи в УПИ ХІІІ-43.
Неоснователно е направеното възражение от
защитата, че подсъдимият А., чрез представляваното от него дружество е имал
други построени сгради, не води автоматично до извода, че свидетелят не е имал
намерение да заблуждава купувачите по сключените предварителни договори от 03.11.2006г.
и 01.12.2006г., доколкото тези обстоятелства следва да бъдат обсъдени в
съвкупност с останалите и тогава да бъдат правени изводи в тази насока.
Освен това съгласно показанията на
пострадалите лица С.А. се е укривал и те не са могли да осъществят контакт с
него и въпреки обещанията му те не са били комптенсирани.
За да поддържа заблуждението у
пострадалите С.А. ги е уверявал, че ще построи процесната кооперация, като дори
е посочил пред пострадалите П., че ще им прехвърли жилище в гр. Кърджали, но
това не е могло да стане, доколкото той не е бил собственик на този имот.
Не без значение е и обстоятелството, че
има и други непостроени обекти от представляваното от подсъдимия дружество, а
именно такива, находящи се в гр. Пловдив на ул. Дрин и бул. Марица, в която
насока са показанията на разпитаните свидетели С.Х., Й.Х., П.П. и Н.С..
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
За извършеното
от С.А. престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК
се предвижда наказание ,,лишаване от свобода'' от една до осем години, като в
случаите на т. 4 и т. 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от
имуществото на виновния.
Съгласно разпоредбата на
чл. 54, ал. 1 НК – Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона
за извършеното престъпление като се ръководи от смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства.
В случая като отегчаващи
вината обстоятелства за престъплението по чл.210 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.209
ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК се отчетоха високата стойност на причинените
вреди, която към момента на извършване на деянието е била в размер от
приблизително 509 минимални работни заплати, което надвишава седем пъти
съставомерността причинената вреда е в големи размери, предходното осъждане на
подсъдимия А. по НОХД № 1035/2001 г., с влязъл в сила съдебен акт на 27.04.2004
г. по описа на РС – Пловдив, както и това, че за да е налице квалифицираният
състав по чл. 210 НК има две квалифициращи обстоятелства, а именно това по чл.
210, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК.
Като смекчаващо вината
обстоятелство се отчете изминалият продължителен срок от извършването на
деянието, който към настоящия момент е девет години.
Въз основа на посочените
по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след като се съобрази с
целите на наказанието по чл. 36 НК и взе предвид личната и генералната
превенции, Съдът достигна до извод, че на подсъдимия С.А. следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като
основна роля за това изиграва изтеклият продължителен срок през който е траяло
разследването до постановяването на настоящия съдебен акт.
Ето защо, Съдът определи
на С.А. за извършеното от него престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5,
вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК наказание ,,лишаване от свобода’’ в размер
от една година и шест месеца.
Съдът намира, че не
следва да се налага наказанието конфискация, доколкото същото не би могло да
бъде изпълнено с оглед финансовото състояние на подсъдимия.
С оглед обстоятелството,
че е налице предходно осъждане на наказание ,,лишаване от свобода‘‘, то
институтът на чл. 66 НК е неприложим, поради което на основание 57, ал. 1, т. 3
ЗИНЗС така наложеното наказание в размер от една години и шест месеца беше
постановено да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимият С.А. беше осъден да заплати на частните обвинители
направените по делото разноски в размер от 1200 лева, представляващи такива за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото наказателното
производство по отношение на извършеното деяние по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК беше прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност, то
направените разноски по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив в размер от 95 лева
остават за сметка на държавата, както и направените разноски в размер от 20
лева пред РС- гр. Пловдив.
По изложените
съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
