Присъда по дело №13/2022 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 2 от 23.02.2022г. по НОХД № 13/2022г. по
описа на Районен съд – Бяла
Районна прокуратура – Русе, ТО – Бяла е внесла обвинителен акт
срещу К. ИВ. К. от гр.Бяла за това, че през месец ноември 2015г. в гр. Б., обл.
Р., в условията на продължавано престъпление - на два пъти, отнел чужди
движими вещи - 4 бр. алуминиеви джанти, 15 цола за л.а. „Опел Зафира“, 2
бр. гуми марка „Спортива“, на 1 година, 2 бр. гуми за лек автомобил,
неустановена марка с размери 195/55R15, на три години, на обща стойност
496 лева от владението на Й. П. Р. от гр. Б., обл. Р. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Съдебното производството е проведено по реда на глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, въз основа на надлежни искания на
страните - изрични изявления за самопризнания при условията по чл. 371, т. 2
от НПК - на подсъдимия и защитника му в хода на разпоредителното
заседание по делото, възприети и от представителя на обвинението, като
направени в съответствие с процесуалния закон.
На основание чл. 252, ал. 1 от НПК делото е разгледано незабавно след
разпоредителното заседание.
В съдебно заседание представителят Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла
поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен в
извършване на престъплението, в което е обвинен, като при отчитане на
чистото съдебно минало и оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство, както и предвид проведеното съкратено съдебно следствие,
наказанието на К. след редукцията с една трета, да бъде около минималния
размер и да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Служебният
защитник на подс. К., адв.Д.К., АК-Русе поддържа, че е налице признание
изцяло на фактите в обвинителния акт, с оглед проведената процедура, като
моли наказанието да бъде определено в съответствие с приложимата законова
норма в минималния размер, при отчитане на направеното признание.
Подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях,
съгласно чл. 371, т. 2 от НПК. Моли за налагане на минималното предвидено
в закона наказание за извършеното престъпление.
С определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, въз основа на констатацията, че
самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът е обявил, че ще се ползва от самопризнанието без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава
1

на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за установени
следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт:
Подсъдимият К. ИВ. К. е роден на ******* г. в гр.Б., обл.Р., живущ в с. гр.,
ул. „С. С.“ № .., българско гражданство, начално образование, неженен, не
работи, ЕГН **********. Осъждан е многократно след деянието за
престъпления против собствеността, както и за противозаконно отнемане на
МПС, като е изтърпявал ефективни наказания лишаване от свобода, каквото
наказание изтърпява и към момента в Затвора-Белене.
Св.Й. П. Р. живеела в гр.Б., обл.Р., ул.“Б.“ № .. В двора към имота си
имала гараж, с входна врата към улицата, която се заключвала и малка врата
към двора, която държала отключена. В гаража се намирали 4 бр. алуминиеви
джанти, 15 цола за л.а. „Опел Зафира“, 2 бр. гуми марка „Спортива“, на 1
година, 2 бр. гуми за лек автомобил, неустановена марка с размери 195/55R15,
на три години, които били от лекия автомобил на дъщеря й Б. Е..
През месец ноември 2015г. подс.К. се намирал в гр.Б., обл.Р. и се движел по
ул.“Б.“. Когато стигнал до дом №., видял, че св.Й.Р. почиствала гаража си и в
него имало автомобилни гуми с джанти. Тъй като знаел, че св.Р. живее сама,
решил да ги открадне и след това продаде, като по този начин се снабди с
парични средства.
Така в изпълнение на решението си, след няколко дни, в същия месец
ноември 2015г., през деня, подсъдимият отишъл до имота на св.Р.. Прескочил
оградната мрежа и влязъл в двора, а след това през незаключената врата
влязъл в гаража. Взел 2 бр. алуминиеви джанти, 15 цола за л.а. „Опел Зафира“
с 2 бр. гуми марка „Спортива“, на 1 година и ги занесъл в дома си в гр.Бяла.
Натоварил ги в каруца и отишъл до Автосервиз „Д.“ ООД гр.Бяла и се
срещнал със св.Г. Ф., който работи там. Предложил му да му ги продаде, за
което св.Ф. се съгласил и му дал сумата от 25лв. Тогава подс.К. му казал, че
има още две джанти с гуми и се разбрали да му ги продаде след няколко дни.
Няколко дни след първата кражба, отново през месец ноември 2015г., по
същия начин подс.К. проникнал в имота на св.Р. и от гаража взел 2 бр.
алуминиеви джанти, 15 цола за л.а. „Опел Зафира“ с 2 бр. гуми за лек
автомобил, неустановена марка с размери 195/55R15 и ги отнесъл в дома си.
Натоварил ги в каруцата и отишъл при св.Г. Ф. за да му ги продаде. Продал
му ги отново за сумата от 25лв., а по-късно св.Ф. ги продал на непознат мъж.
През месец май 2016г. св.Р. установила, че джантите с гумите липсват.
Съгласно заключението на приетата и неоспорена по делото СИЕ
стойността на отнетите вещи била 496лв., невъзстановена на пострадалото
лице.
С произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е изразил
становището си за съответствието на самопризнанията на подсъдимия с
всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в
2

досъдебното производство, предвид на което не се налага в мотивите на
присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. В процедурата по чл. 371, т.2 НПК
законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно
развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното
производство. Т.е. провеждането на диференцираната съдебна процедура е
предпоставено само след заключение от съда за налични, надлежно събрани в
хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите
факти. Тези доказателства заедно със самопризнанието трябва да са
достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на
прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съответно - при постановяване на осъдителна присъда да удовлетворяват
критерия по чл. 303 НПК. Затова съдът следва да разгледа делото по този ред
само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е било
проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения и събраните доказателства са убедителни и
достатъчни за разкриване на обективната истина, и категорично подкрепят
самопризнанието на подсъдимия на фактите на обвинението. При това, след
като се е произнесъл с определението си досежно надеждността и
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът в
съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, следва да приеме за
установени посочените в обвинителния акт факти.
За пълнота и прецизност следва да се посочи, че изложената от прокурора и
приета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
признанията на подсъдимия в с.з. и в досъдебното производство ведно с
подробни обяснения, подкрепени от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: протоколи за разпит на св.Р. и Ф.;
съдебно икономическа експертиза; справки за съдимост; декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние и биографична
справка.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин времето, мястото на извършването на
престъплението, както и авторството на подсъдимия К.. В тази насока са
признанията на подсъдимия К. в хода на досъдебното производство и в
съдебно заседание, кореспондиращи напълно с показанията на свидетелите-Р.
и Ф., които са последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно се
допълват, обективни и безпристрастни са, поради което се възприемат изцяло
от съда. Гласните доказателствени средства кореспондират на останалите
събрани доказателства и доказателствени средства и на СИЕ, неоспорена по
делото, като обосновават извършеното от подсъдимия престъпление, за което
същият е направил самопризнания. Не са налице доказателства, които да
опровергават извършеното от подсъдимия деяние. Не са налице каквито и да
било противоречия в доказателствената съвкупност по делото, които с оглед
3

разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК да налагат излагането на подробни
мотиви, относно това кои доказателства съдът приема и кои отхвърля. Съдът
намира, че както писмените, така и гласните доказателства безспорно
доказват приетата за установена фактическа обстановка по делото.
С оглед на така приетата за безспорна фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Подсъдимият К. ИВ. К. е пълнолетно и вменяемо лице, субект на
наказателна отговорност по смисъла на чл.31, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението
по престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като през месец
ноември 2015г. в гр. Б., обл. Р., в условията на продължавано престъпление -
на два пъти, отнел чужди движими вещи - 4 бр. алуминиеви джанти, 15 цола
за л.а. „Опел Зафира“, 2 бр. гуми марка „Спортива“, на 1 година, 2 бр. гуми за
лек автомобил, неустановена марка с размери 195/55R15, на три години, на
обща стойност 496 лева от владението на Й. П. Р. от гр. Б., обл. Р. без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. От обективна страна
подсъдимият К. извършил престъплението, тъй като е налице отнемане на
чужди движими вещи без съгласието на пострадалите и установил своя
фактическа власт върху тях, с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че вещите са чужди и няма съгласие от страна на владелеца им да
се разпорежда с тях, но въпреки това извършил деянието с намерение да се
разпореди с тях в свой интерес, което сторил с продажбата им на св.Ф..
Умисълът му се установява от признанията още в хода на досъдебното
производство, а изцяло- от признанията му в с.з.
Налице е продължавано престъпление - чл.26, ал.1 НК, тъй като подс.К.
осъществил две деяния от състава на едно и също престъпление, през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при
еднородност на вината и всяко едно от тях е продължение да предходното.
При индивидуализацията на наказанието на подс. К. за извършеното от него
престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът отчита като
смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление за стореното в хода на
досъдебното производство, както и в с.з., младата му възраст, изминалия
дълъг период от извършване на деянието. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчетат лошите характеристични данни-
осъжданията му, след настоящото деяние, за които е изтърпявал и ефективни
наказания лишаване от свобода. С оглед на това и при значителен превес на
смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено малко над минималния, предвиден в закона размер
на това престъпление, а именно девет месеца лишаване от свобода. Предвид
проведената процедура на съкратено съдебно следствие и при спазване
разпоредбите на чл.58а, ал.1 вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и подсъдимият
4

да изтърпи наказание шест месеца лишаване от свобода. Налице са
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на
наказанието, тъй като към момента на деянието подс.К. е неосъждан,
определеното му наказание за извършеното деяние е до три години лишаване
от свобода, а и съдът намира, че с оглед постигане целите наказанието, на
генералната и на личната превенции, не е наложително ефективно да изтърпи
това наказание.
На основание чл.198, ал.3 от НПК подсъдимият К. следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 100.50 лв., по сметка на ОД на
МВР Русе - разноски на досъдебното производство.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
5

Номер на акта:	2
Дата:	23 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия:	Ъшъл Лютфи Ириева

Дело:	20224510200013
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 януари 2022 г.

Присъда по дело №13/2022 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите