№ 5158
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110170860
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника Д. БР. ХР. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, което
ответникът не е сторил, поради което претендира сумите, както следва: 3 143,07 лв.,
представляваща цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 401,35
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 23.06.2021 г.; 44,82 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 8,84 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.07.2021 г. до погасяване на задължението,
за които суми по ч. гр. дело № 39639/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.07.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. БР. ХР. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва достигането на топлинна енергия
до радиаторите в апартамента, тъй като същите са демонтирани. Сочи, че е налице
надписване на такси и лихви, поради което сметките за апартамента му са изключително
завишени. Поради изложените съображения счита, че претендираните суми са недължими.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че дяловото
1
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от представения нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 124, том LXXIX, нот. дело № 15424/1997 г. /л. 15-16 от
делото/ се установява, че през м. Юни 1997 г. .... и .... Х.а са надарили сина си – Д. БР. ХР.
със следния свой собствен недвижим имот, притежаван в съпружеска имуществена
общност, а именно: апартамент № 5, находящ се в ...., ведно с прилежащото му избено
помещение № 17 и 1,069 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, като всеки един от дарителите си е запазил и правото на ползване
върху същия. Следователно, въз основа на посочената дарствена сделка считано от м. Юни
1997 г. ответникът Д.Х. се легитимира като гол собственик на процесния недвижим имот, за
който се отнася исковата претенция за цена на топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение. В същото време обаче, въз основа на изготвените по искане на ищеца
справки за смърт /л. 47-48 от делото/ става ясно, че дарителите .... и .... Х.а са починали
съответно на 14.01.1998 г. и на 18.08.2018 г., което означава, че със смъртта на всяко от
посочените лица се е погасило и запазеното в тяхна полза право на ползване върху
процесния апартамент № 5, а това означава, че на основание действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката в качеството си на негов собственик именно ответникът
Д.Х. се легитимира като потребител на топлинна енергия по отношение на него в рамките на
исковия период. В случая, прави впечатление, че до смъртта си на 18.08.2018 г. майка му К.
Х.а е била ползвател на същия, а това означава, че на самостоятелно основание за част от
исковия период тя също е имала качеството потребител на топлинна енергия, доколкото в
периода от 01.05.2017 г. до 18.08.2018 г. все още е била носител на правото на ползване
върху него, но доколкото ответникът се явява нейн единствен наследник по закон, то следва
да се приеме, че на основание чл. 60, ал. 1 ЗН за посочения период той следва да отговаря и
за включените в наследствената маса на наследодателката си задължения, сред които е и
2
това за цената на потребена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение. Нещо
повече, в хода на процеса от страна на Д.Х. е направено многократно признание, че след
смъртта на майка си именно той обитава процесния апартамент № 5, още повече, че видно
от извършената в хода на заповедното дело справка от „НБДН“ /л. 12 от делото/ той е и
адресно регистриран на адреса на същия отпреди това, което по естеството си също
представлява индиция, че това действително е било така. Ето защо, следва да се приеме, че
именно ответникът се явява страна по облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно
задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка
услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът Х. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на
правото на собственост върху процесния апартамент № 5 съдът прави извод, че между него
и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 10.09.2002 г., списък към него и
договор от 17.09.2002 г. /л. 20-22 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се
установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ... са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач -
„....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ... е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
3
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление са начислявани въз основа на данните от 2 броя
отоплителни тела с уреди за дялово разпределение /въз основа на редовен отчет за 2018 г., а
за 2019 г. и 2020 г. – на база мощност, без отчет на уредите за дялово разпределение, тъй
като абонатът не е осигурил достъп/. Сумите за битово гореща вода са били начсилени по
данни от 1 брой водомер – за отчетен период м.05.2017 г. – м.04.2018 г. същият е бил
редовно отчетен, както и на база 2 броя лица – за отчетни периоди м.05.2018 г. – м.04.2019 г.
и м.05.2019 г. – м.04.2020 г. поради липсата на осигурен от абоната достъп. Установява се
още, че сумите за сградна инсталация са начислени на база посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 157 куб.
м. и този на етажната собственост – 7 606 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от
действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да
бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени,
като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 3 611,09 лв., представляваща
сбор между начислените суми по фактури /2 823,24 лв./ и сумите за доплащане от абоната
по изравнителните сметки /787,85 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени
и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. В случая, от страна на ответника не
са ангажирани доказателства относно възражението, че топлоснабдяването до сосбтвения му
апартамент № 5 е било преустановено, обосновавайки го с твърдението, че радиаторите в
него са били демонтирани. Точно обратното, основанието за начисляване на процесните
суми, а именно: на база неосигурен достъп от абоната за част от исковия период – за отчетни
периоди м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. – м.04.2020 г. се потвърждава и от
обстоятелствата, удостоверение в представените от третото лице – помагач протоколи за
отчет /л. 63-64 от делото/, в които действително е отразено, че по време на отчетите през
2019 г. и 2020 г. за процесния апартамент не е бил осигурен достъп. Съдът намира обаче, че
при наличие на неосигурен достъп за част от исковия период, както е в настоящия случай,
по отношение на компонент битово гореща вода приложение следва да намери чл. 69, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като начисляването на
същата следва да се извърши от фирмата за дялово разпределение при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие. В случая, този ред
за начисляване на сумите за битово гореща вода действително е бил спазен от ищеца, но с
оглед данните по съдебно-техническата експертиза това е ставало на база 2 броя обитатели,
4
без по делото да са ангажирани доказателства, че това е било така. Точно обратното, по
делото няма основание да се приеме, че за посочения период процесният апартамент № 5 е
бил обитаван от повече от едно лице, различно от ответника Д.Х., поради което съдът
намира, че за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. начисляването на сумите за битово гореща
вода е следвало да се извърши на база 1 брой обитател, а не на база 2 броя такива. Оттук и
при съобразяване на критериите по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата и на база на 1 брой
обитател за процесния имот съдът приема, че стойността на общо фактурираното количество
битово гореща вода за отчетен период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. следва да възлиза на 614,76
лв., а не на 1 229,52 лв., както е посочило вещото лице при излушването си в открито
съдебно заседание на 12.05.2022 г. Към тази стойност следва да се добави и стойността на
фактурираното количество топлата вода за отчетен период м.05.2017 г. – м.04.2018 г., която
съгласно данните по таблицата на стр. 6 от заключението възлиза на 470,98 лв., при което
общо фактурираното такова за целия исков период възлиза на 1 085,74 лв., а не на 1 700,50
лв., както е прието от фирмата за дялово разпределение. Следователно, при съобразяване на
останалите посочени от вещото лице суми за топлинна енергия по компоненти за отопление
и сградна инсталация, както и тези за битово гореща вода, но след извършено от съда
преизчисляване на тези, отнасящи се за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г. /на база 1 брой
обитател/, за които няма данни да са били незаконосъобразно начислени, то изчислен по
реда на чл. 162 ГПК общият размер на задължението на ответника за целия исков период –
м.05.2017 г. – м.04.2020 г. се равнява на сумата от 2 996,33 лв., до който предявеният срещу
него главен иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 3 143,07 лв., или за размера от 146,74 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 44,82 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да
се приеме за доказана в горепосочения размер от 44,82 лв., поради което предявеният главен
иск за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 06.07.2021 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от
публикуването на фактурата на интернет страницата на продавача. Ето защо, за вземанията
за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., които съдът прие за
доказани по основание и размер, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
/така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. Изчислен по реда
5
на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., попадащ в обхвата на общите
условия от 2016 г., се равнява на сумата от 379,93 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2018 г. до 23.06.2021 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 401,35 лв., или за
размера от 21,42 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.07.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 8,84 лв. за
периода от 31.07.2018 г. до 23.06.2021 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 39639/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 115,96 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 442,65 лв. – платена държавна такса,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размера
юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните му представители, както и фактическата и правна сложност на делото. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като той не претендира и не доказва
извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу Д. БР. ХР., ЕГН **********, ...., ап. 5, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. БР. ХР. дължи на ... сумата от 2 996,33 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 44,82 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 379,93 лв., представляваща лихва
6
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
23.06.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 39639/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 996,33 лв. до пълния
предявен размер от 3 143,07 лв., или за размера от 146,74 лв.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 379,93 лв.
до пълния предявен размер от 401,35 лв., или за размера от 21,42 лв., както и иска за лихва
за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 8,84 лв.
за периода от 31.07.2018 г. до 23.06.2021 г.
ОСЪЖДА Д. БР. ХР., ЕГН **********, ...., ап. 5 да заплати на ..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 115,96 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 39639/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 442,65 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7