О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на четвърти януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Рената Г.Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Мл.съдия: Иван Никифорски
като разгледа
докладваното от съдията Мишонова-Хальова въззивно частно гражданско дело №663
по описа за 2018 г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
ЕТ "Л.-С.Т."
гр.София, представляван от С.Т.С., с адрес за призоваване гр.София, е обжалвала
определение №1038/29.10.2018г., постановено
по гр.д.№ 1330/2018г.,по описа на РС Козлодуй, с което е отхвърлена молбата
на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявените искове с пр. основание
чл.26,ал.2 ЗЗД и чл.124,ал.1 ГПК, чрез налагане на "други подходящи
мерки" по чл.397, ал.1, т.3 ГПК-забрана за регистрация на договор за наем с
нот. заверка на подписите, като акт № 57 том 6 peг. № 5755 от 08.08.2018 год.
на нот. Е.К. от гр. Козлодуй вписан в служба по вписвания под № 72 том 6 peг. №
2404 от 09.08.2018 год. сключен между Т.П.Т. и Е.П.С. пред ОСЗГ, както и
забрана за участие в разпределение за ползване на земеделските земи в землището
на с. *** на основание чл. 37 в от ЗСПЗЗ и забрана за ползване на този имот (№ 001003
от землището на с. ***) в реални граници от Е.П.С..
Твърди се, че атакуваното определение е
незаконосъобразно, тъй като били налице достатъчно писмени доказателства, както и че била налице
обезпечителна нужда,а поисканата обезпечителна мярка била напълно подходяща по
смисъла на закона.
Поддържа се, че неправилно КРС е приел, че
административния орган действащ при правомощията на чл.37б и чл.37в от ЗСПЗЗ е
в състояние да реши възникналия спор.
Моли се определението да бъде отменено и постановено
друго, с което се наложи исканата
обезпечителна мярка: забрана за
регистрация на договор за наем с нот. заверка на
подписите, както и забрана за участие в разпределение за ползване на земеделските земи
в землището на с. *** на основание чл. 37 в от ЗСПЗЗ и забрана за ползване на
този имот (№ 001003 от землището на с. ***) в реални граници от Е.П.С..
На осн. чл. 396 ал.2 изр.2 от ГПК /изм. ДВ
бр.86/17 г/ препис от ч.ж. не се
връчва на ответника, поради което няма негово становище по искането за
обезпечение на предявения иск пред КРСъд.
С частната жалба не са приложени нови
писмени доказателства.
Съд.
състав, след обсъждане доводите на жалбоподателя, както и доказателствата по делото, приема следното:
ч.ж. е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законния срок от страна с право
на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество същата е н
е о с н о в а т е л н а.
Районен съд - Козлодуй е сезиран с обективно съединени искове, предявени от
ЕТ "Л.-С.Т.", с адрес за призоваване гр.София, срещу Т.П.Т. от с.***,
област Враца и Е.П.С. от с.***, област Враца, с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 124 ал.1 ГПК. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се
признае по отношение на двамата ответници, че сключеният между тях договор за
наем с нот. заверка на подписите, акт № 57 том 6, peг. № 5755 от 08.08.2018
год. на нот. Е.К. ,с район на действие РС гр. Козлодуй,вписан в служба по
вписвания под № 72,том 6 ,№ 2404 от 09.08.2018 год. за срок от 5 стопански
години с начален срок 01.10.2018 г. няма действие спрямо ищеца - ЕТ „Л.-С.Т.“
за стопанската 2018-2019 год. и следващите години,както и да се прогласи нищожността
на същия договор за наем, сключен между Т.П.Т. и Е.П.С..
Поддържа се в исковата молба,че на 19.12.2017 год. ищецът ЕТ "Л.-С.Т.", представляван от С.Т.С., е
сключил договор за наем в писмена форма с нотариална заверка на подписите и
вписан в Служба по вписванията – Козлодуй с акт № 205, том 3, дв. вх. рег.№
1346 от 18.05.2015г. с първия ответник Т.П.Т., с предмет отдаване под наем на
земеделска земя, представляваща имот № 001003, местност "Делиджашка Падина"
с площ от 45 дка, находящ се в землището на с.***, област Враца,за срок - от
01.09.2018 година до 30.12.2019 година.Сочи се и че за същия имот ответникът Т.П.Т.,
като наемодател и ответникът Е.П.С., като наемател са сключили в писмена форма
с нотариална заверка на подписите договор за наем с акт № 57 том 6 peг. № 5755
от 08.08.2018 год. на нотариус Е.К.,с район на действие РС - Козлодуй, вписан в
служба по вписвания под № 72 том 6 peг. № 2404 от 09.08.2018 год.,като
договорът е за срок от 5 стопански години с начален срок 01.10.2018г.
Твърди се още, че при наличието на цитираните договори е налице
недобросъвестност от страна на наемодателя,и конфликт на интереси, което е
основание за наличието на правен интерес от воденето на това производство,
както и на извършени от наемодателя нищожни правни действия.
В исковата молба ищеца е отправил особено искане до съда, а именно на
основание чл.389 и сл. ГПК да допусне обезпечение на предявените искове, чрез налагане на "други подходящи мерки" по чл.397, ал.1, т.3 ГПК-забрана за
регистрация на договор за наем с нот. заверка на подписите, като акт № 57 том 6
peг. № 5755 от 08.08.2018 год. на нот. Е.К. от гр. Козлодуй вписан в служба по
вписвания под № 72 том 6 per. № 2404 от 09.08.2018 год. сключен между Т.П.Т. и Е.П.С.
пред ОСЗГ, както и забрана за участие в разпределение за ползване на
земеделските земи в землището на с. *** на основание чл. 37 в от ЗСПЗЗ и
забрана за ползване на този имот (№ 001003 от землището на с. ***) в реални
граници от Е.П.С..
Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
С определение №1038/29.10.2018г., постановено по гр.д.№ 1330/2018г., РС Козлодуй е отхвърлил молбата на жалбоподателя за
допускане на обезпечение на предявените искове с пр. основание чл.26,ал.2 ЗЗД и
чл.124,ал.1 ГПК, чрез налагане на "други подходящи мерки" по
чл.397, ал.1, т.3 ГПК-забрана
за регистрация на договор за наем с нот. заверка на подписите, като акт № 57
том 6 peг. № 5755 от 08.08.2018 год. на нот. Е.К. от гр. Козлодуй вписан в
служба по вписвания под № 72 том 6 per. № 2404 от 09.08.2018 год. сключен между
Т.П.Т. и Е.П.С. пред ОСЗГ, както и забрана за участие в разпределение за ползване
на земеделските земи в землището на с. *** на основание чл. 37 в от ЗСПЗЗ и
забрана за ползване на този имот (№ 001003 от землището на с. ***) в реални
граници от Е.П.С..
В мотивите си, съда е приел, че при подаване на заявление в Областна дирекция
"Земеделие", гр. Враца, в качеството му на орган, притежаващ
материална и териториална компетентност съгласно чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, назначена със заповед комисия извършва
проверка по редовността на земите включени в заявлението, като установява
правата на наемодателя, и ако намери, че същия не черпи права от безспорен
договор за наем, или същия наемодател е сключил договор за наем предхождащ
подадения ще откаже да извърши регистрация, което ще доведе автоматично до
забрана за участие в разпределението за ползване на земеделските земи в
землището на с. *** на основание чл. 37 в от ЗСПЗЗ и забрана за ползване на
този имот. Идеята на законодателя е да има яснота, а в случая такава липсва,
кой и въз основа на какви права ползва земеделска земя, и доказателства,
установяващи връзката между собственика, последващите ползватели и крайния
ползвател. Те са необходими, само за да се извърши единствено формална проверка
на документите за наличието на действителни права.
ВОС споделя съображенията на
първоинстанционния съд .
Обезпечението цели защитата на спорното
материално право докато трае висящността на процеса. С него се осуетява
опасността от промени, които би предприел ответника, за да попречи на
реализирането на тази защита и предполага вероятна основателност на иска. За да
бъде допуснато обезпечението, следва да са налице кумулативно дадени предпоставки,
а именно – искът да е допустим, вероятно
основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка
да е подходяща. В разглеждания случай последната предпоставка не е налице.
Предмет на предявените
искове е установяване по отношение на ищеца, че сключения между ответниците
договор за наем на земеделска земя няма действие спрямо него, както и да се
прогласи нищожността на процесния договор за наем, като се иска да бъде
постановена обезпечителна мярка-забрана за регистрация на договора за наем сключен
между Т.П.Т. и Е.П.С. пред ОСЗГ, както и забрана за участие в разпределение за
ползване на земеделските земи в землището на с. *** на основание чл. 37 в от
ЗСПЗЗ и забрана за ползване на този имот (№ 001003 от землището на с. ***) в
реални граници от Е.П.С..
В разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК е предвидена
възможност при разглеждане на искане за допускане на обезпечение на иск ,съдът
да наложи освен посочените в т. 1 и 2 обезпечителни мерки и други подходящи
мерки. В разглеждания случай поисканите от молителя обезпечителни мерки – забрана
за регистрация
на договора за наем сключен между Т.П.Т. и Е.П.С. пред ОСЗГ, както и забрана за
участие в разпределение за ползване на земеделските земи в землището на с. ***
на основание чл. 37 в от ЗСПЗЗ и забрана за ползване на този имот (№ 001003 от
землището на с. ***) в реални граници от Е.П.С., са неподходящи, доколкото забраната за
регистрация на договора в ОСЗГ е недопустимо, без да се реализира предвидена в
закона процедура, охраняваща неговите интереси. Поради това въззивният съд
намира, че предложената обезпечителна мярка е неподходяща, което изключва
възможността да бъде допуснато обезпечението на предявените искове по
предложения от молителя начин.
Предвид изложените
съображения настоящият състав намира, че атакуваното определение, като
правилно, следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него, като
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Врачанския
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № №1038/29.10.2018г., постановено по гр.д.№ 1330/2018г. по описа на
КРСъд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.