Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV А въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на дванадесети февруари през две хиляди и
осемнадесети година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря
Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 15554 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 18.10.2017г.
постановено по гр.д.№ 11772/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 62-ри
състав, са отхвърлени исковете на Е.К.М. против „С.е.“ ЕАД с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяната
на уволнението му от длъжността „шофьор съчленен тролейбус“ в отдел
„Експлоатация“, станало с акт № 5/10.02.2017г., считано от същата дата; за
възстановяването му на заеманата от него длъжност и за осъждането на ответника
да му заплати обезщетение за оставането без работа поради уволнението за
периода 13.02.2017г. - 12.08.2017г. в размер на 6964.56 лева. Софийски районен
съд се е произнесъл и по искането на ответното дружество за присъждане на
сторените в производството разноски, като е осъдил Е.К.М. да заплати на „С.е.“
ЕАД сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК ищецът Е.К.М. обжалва постановеното от районния съд решение в
цялост като неправилно, излагайки подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният
съд е оставил без уважение своевременно направеното искане за установяване на
обстоятелството, че определени позиции са били свободни към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, и в частност – длъжностите „диспечер“
и „маневрист“. Посочва се, че районният съд неправилно е кредитирал
заключението на съдебно-медицинската експертиза в частите, които са извън
специалност на изготвилото го вещо лице. Твърди се, че по делото са останали и
недоказани обстоятелствата свързани с изискванията за заемането на определена
длъжност и организацията на работа, тъй като от ответното дружество не били
представени изисканите длъжностни характеристики. Въззивникът поддържа, че през
месец април 2017г. при ответника са назначени нови служители, което доказвало
обстоятелството, че към датата на уволнението тези длъжности са били свободни.
Предвид изложеното се моли решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „С.е.“ ЕАД. Процесуалният представител на
ответното дружество излага съображения за неоснователност на подадената жалба.
Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца ответника е
следил стриктно за наличието на двете кумулативни предпоставки предвидени в
закона, а именно да е налице невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайна
неработоспособност или наличието на здравни противопоказания и липса на друга
подходяща за здравословното състояние на работника работа при работодателя,
която той е съгласен да заеме. Посочва, че подходяща работа означава свободна
щатна длъжност, която съответства на промененото здравословно състояние на
работника и която той може да заема съобразно изискванията за образование, стаж
и квалификация. Изразява се становище, че по делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че при ответника не са били налични
подходящи свободни длъжности за заемане от ищеца с оглед здравословното му
състояние и притежаваната от него квалификация, като това се потвърждавало и от
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в заключението на която са
разгледани и пет конкретни длъжности, а именно – електромонтьор, шлосер,
маневрист, домакин и диспечер. С оглед изложеното, се моли решението на
Софийски районен съд да бъде потвърдено, като в полза на ответното дружество
бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящата
състав намира постановеното от СРС, 62 ри състав, решение за валидно, допустимо
и правилно. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи съдът приема
следното:
Страните в
настоящото производство не спорят, че между ищеца и ответното дружество е
съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемала длъжността „шофьор,
съчленен тролейбус”. Същото се установява и от представения безсрочен трудов
договор № 6/06.03.2014г., подписан между Е.М. и „С.е.“ ЕАД.
Безспорно е, че
пред работодателят е представено експертно решение на ТЕЛК № 4035 от
209/06.12.2016г. – влязло в сила на 03.01.2017г. (видно от направеното
отбелязване върху самото решение), съгласно което ищецът е с 80 % трайно
намалена работоспособност. В същото е посочено, че Е.М. не може да работи като
шофьор на тролейбус и следва да бъде трудоустроен, както и че противопоказни
условия на труд са: тежък физически труд, нощен труд, психическо пренапрежение.
Установено е, че
след запознаване на ЕР на ТЕЛК, работодателят е предложил на ищеца да заеме
длъжността „общ работник“ на 4 часов работен ден, която съгласно експертно
решение на ТЕЛК № 0315 от 018/26.01.2017г. е неподходяща за него, поради
наличието на физическо натоварване и излагане на неблагоприятни атмосферни
условия. Съобразявайки това и наличните работни места, определение като
подходящи за заемане от лица с временно или трайно намалена работоспособност,
работодателят-ответник след запознаване с мнението на комисията по
трудоустрояване към „С.е.“ ЕАД, е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 325, ал. 1,т. 9 от КТ с акт № 5/10.02.2017г., издаден от
изпълнителния директор на „С.е.“ ЕАД, връчен на ищеца срещу подпис на
13.02.2017г.
По делото са
представени и списък на местата, подходящи за заемане от лица с намалена
работоспособност за 2016г., както и справки за свободните работни места от
определените като подходящи за заемане от лица с намалена работоспособност,
колко от тях са заемани от нетрудоустроени лица и за свободните работни места
по длъжностно разписание.
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза, за изготвянето на заключение по която
вещото лице е извършило проверка както на приложените по делото документи, така
и на представената и след посещение на място от ответното дружество
документация, в това число и списък на
местата подходящи за заемане от лица с намалена работоспособност за 2017г. – не
представен по делото. Назначеният за вещо лице експерт е посочил, че при
ответника „С.е.“ ЕАД не са били налице свободни длъжности, предназначени за
заемане от трудоустроени лица, които ищецът би могъл да заеме съобразно с
предписанията на ТЕЛК и притежаваните от ищеца квалификация, правоспособност и
ценз.
Пред
първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение по допълнително
поставени задачи по съдебно-медицинска експертиза, за изготвянето на което
вещото лице е посетило повторно дружеството на ответника и е прегледало щатното
разписание, валидно към 10.02.2017г., списъка на местата подходящи за заемане
от лица с намалена работоспособност, личното трудово досие на ищеца и
длъжностните характеристика за петте, посочени от него длъжности, а именно:
маневрист, електромонтьор, шлосер, диспечер и домакин, както и програмата и
методиката за оценка на риска за безопасността и здравето при работа в „С.е.“
ЕАД за конкретните пет длъжности. След запознаване с цитираните документи,
вещото лице е посочило, че за длъжността „маневрист“
при ответника е имало две свободни места, като ищеца по квалификация е можело
да заеме длъжността, но същата е била неподходяща,
тъй като са налице нощни смени и работа на открито, т.е. са възможни
неблагоприятни атмосферни въздействия. Съгласно заключението при работодателя е
имало и половин свободна щатна бройка за „електромонтьор“,
но също неподходяща за заемане от
ищеца, доколкото той не притежава необходимата квалификационна група по електробезопасност,
а физическото натоварване е тежко. Разгледана е и длъжността „шлосер/монтьор по стрелките“ с налична
една свободна длъжност, но е посочена като неподходяща,
защото е налице тежко физическо натоварване, сменен режим на работа и
работа на открито в градската зона при условие на трафик. За длъжността „диспечер“ е упоменато, че лисват
свободни места, тъй като са заети от трудоустроени лица, а и Е.М. не отговаря на изискването за
притежаване на правоспособност за управление на трамвай. Аналогично е
установеното от вещото лице и за длъжността „домакин“, за която е констатирано,
че не е била свободна и за заемането и се изисква компютърна грамотност, за
което липсва данни в личното досие на ищеца да притежава квалификация.
Настоящият
състав изцяло кредитира приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и
допълнително депозираното заключение, като съобразява, че са изготвени въз
основа на наличните по делото доказателства от експерт, притежаващ необходимите
специални знания и професионална квалификация.
С оглед приетите факти
по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
По иска с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК,
в тежест на ответника е да установи при условие на пълно и главно
доказване законосъобразността на акта, с
които е прекратил трудовото правоотношение с ищеца. В настоящия случай,
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ,
а съгласно константната съдебна практика (решение № 188/23.01.2018г. по гр.д. №
793/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195/30.10.2014г. по гр.д. № 1997/2014г.
на ВКС, ІІІ г.о.) това основание се състои от два елемента, които трябва да са
налице кумулативно: 1. невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или
поради здравни противопоказания и 2. липса на друга подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя работа в предприятието.
Невъзможността
за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна
неработоспособност, което означава на работника или служителя да е призната
неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се
извършва по установения за това ред. Втората хипотеза на текста е поради
„здравни противопоказания“ и е налице в случаите, при които работникът или
служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна
неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява
точно определена работа по трудово правоотношение. В настоящия случай е налице
именно първата хипотеза, доколкото от ЕР на ТЕЛК се установява, че ищецът е с
80 % трайно намалена работоспособност, като това обстоятелство е безспорно
между страните.
Второто предвидено от законодателя кумулативното условие е при работодателя да няма друга работа от списъка по чл. 315 от КТ, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя, като наличието на този елемент от фактическия състав също следва да се докаже от работодателя и обикновено се установява с помощта на вещо лице. В този смисъл решение № 79/04.05.2017 по гр.д.№ 3813/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 448/05.03.2013г. по гр.д. № 1318/2011г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 266/24.03.2010г. по гр.д.№ 814/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.
Правният спор
пред въззивната инстанция е концентриран именно във въпроса за наличието или
липсата и на други длъжности, извън предложената от ответника – общ работник на
4 часов работен ден, (за която е безспорно между страните, че се явява
неподходяща за заемане от ищеца с оглед представеното становище на ТЕЛК)
предвидени за заемане по трудово правоотношение по щатното разписание на
работодателя, които ищецът би могла да заеме, съгласно притежаваните от него
образование, квалификация и трудов стаж и предписаните медицински
противопоказания.
Основните
възражения на въззивника са свързани с длъжностите „диспечер” и „маневрист”, по
отношение на които твърди, че не е установено дали са подходящи за заемане от
него и дали са свободни, като се позовава на настъпили след уволнението му
обстоятелства – назначаване на други служители.
Настоящият
състав приема, че посредством приетото и кредитирано по реда на чл. 202 от ГПК
заключение на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, се установява
именно какви са изискванията за заемане на посочените две длъжности и дали
същите са били свободни към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
като за да стигне до този извод, вещото лице се е запознало с наличните
документи не само в кориците на делото, но и при ответното дружество на място,
поради което не е необходимо всички налични при работодателя документи да бъдат
представени пред съда. Именно след запознаване с длъжностните характеристики на
посочените още пред първа инстанция длъжности, в това число и за длъжностите
„маневрист” и „диспечер”, и съобразявайки списъка на длъжностите, подходящи за
заемане от лица с намалена работоспособност за 2016 и 2017г. на ответника,
вещото лице е изготвило своето заключение.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото е установено за длъжността
„маневрист”, с оглед даденото заключение и представената по делото длъжностна
характеристика, че при изпълнение на трудовите задължения се налага полагане на
нощен труд, който съгласно ЕР на ТЕЛК № 4035 от 209/06.12.2016г. е
противопоказно условие. Дори и ищецът да притежава необходимата квалификация,
нуждата от полагане на нощен труд прави длъжността неподходяща за заемане от
него, а работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че
да съответства на нуждите от трудоустрояването вън от задълженията му по чл.
315 от КТ. (в този смисъл решение №
251/28.09.2016г. по гр.д.№ 1278/2016г. на ВКС,ІV г.о.).
Досежно втората
посочена от въззивника длъжност – „диспечер”, настоящият състав намира, че по
делото е установено, че тази длъжност не е била свободна към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като е била заета от друго
трудоустроено лице, поради което е нямало как да бъде предложена на ищеца.
Настъпването на евентуални промени в организацията на дейността на работодателя
или евентуалното назначаване на други работници или служители след датата на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните е ирелевантно за спора.
С оглед
изложеното въззивният състав приема, че по делото при условие на пълно и главно
доказване е установено и наличието на втората кумулативно дадена предпоставка
за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидена в чл. 325, ал. 1, т.9
от КТ, а именно, че при работодателя-ответник е нямало към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение друга работа от списъка по чл. 315 от КТ, подходяща за здравословното състояние на ищеца.
Ето защо, съдът
намира, че предявеният иск за признаване за незаконно уволнението и неговата
отмяна следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
2 и т.3 от КТ:
Настоящият
състав счита, че исковете за възстановяване на ищеца
на предишната му работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което същият
е останал без работа, поради уволнението, са обусловени от отмяната на
незаконното уволнение. Следователно, предвид неоснователността на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
С оглед съвпадащите крайни изводи на
въззивната инстанция с този на Софийски районен съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
По
разноските:
Предвид изхода
на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 от ГПК във
въззивното производство има въззиваемата страна – ответник по делото. В
отговора на въззивната жалба и в проведеното по делото открито съдебно
заседание е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответното дружество. За да се произнесе по въпроса, въззивната
инстанция съобрази текста на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. – ДВ чр. 8 от 24 януари
2017г.), поради което намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ. В посочената норма е предвидена рамка, в която
следва да бъде определено юрисконсултското възнаграждение, а именно от 100 до
300 лева. Настоящият състав намира, че с оглед обстоятелството, че по делото
юрисконсултът е представил отговор на въззивната жалба и се е явил в съдебно
заседание, размерът на възнаграждението следва да бъде определен на 200 лева.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящият съдебен акт може да бъде обжалван пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.10.2017г. постановено по
гр.д.№ 11772/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 62-ри състав.
ОСЪЖДА Е.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „С.е.” ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, сума в размер на 200
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
Решението може
да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.