Решение по дело №518/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 520
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 6 юни 2019 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20191100600518
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, …………. г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ДЕСЕТИ въззивен състав в публично открито заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

            ЧЛЕНОВЕ:           АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

                            ИВА НЕШЕВА

 

при секретаря Елена Чаушева и с участието на прокурор Чавдар Пастованов от СГП, като разгледа докладваното от мл. съдия Нешева в. а. н. д. № 518/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. с чл. 318 и сл. НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на назначения на обвиняемия Д.Д.С. защитник - адв. И.В. - срещу решение от 11.05.2018 г. на Софийския районен съд, 14-ти състав, с което обвиняемият Д.Д.С., e  признат за виновен в това, че на 14.10.2016г., около 20.00 часа, в гр. София, в заведение „Мистик“, намиращо се на ул. „********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – чупил чаши, саксии, както и инвентар в заведението, нанесъл удар по ръката (в областта на дланта) на свидетеля М.И.и блъскал по входната врата на заведението, и след като бил задържан и отведен в 06 РУ СДВР обиждал свидетеля Х.Т.на английски език с думите „падал долен, ще ти еба майката“, след което изритал с левия си крак свидетелката Е.С.в областта на таза, от което последната паднала на земята - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. с чл.78А, ал. 1 от НК обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание в размер на 1000 лв.

С жалбата на защитника И.В. решението се оспорва като незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се, че липсват достатъчно доказателства за осъществяване на инкриминираното деяние от страна на Д.Д.С., конкретно се посочва, че липсвали доказателства, че обвиняемият е обиждал св. Т.на английски език, използвайки инкриминирания израз.

В разпоредително заседание на 26.02.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В проведеното на 27.03.2019 г. открито съдебно заседание не е даден ход на делото с оглед осигуряване на правото на защита, предвид явяването на подсъдимия, който заявява, че не владее български език.

В проведеното на дата 10.05.2019 г. открито съдебно заседание е даден ход на делото. Защитникът адв. И.В. / с представено от пълномощно от дата 10.05.2019 г., с което Д.С. я упълномощава да осъществява процесуално представителство/ поддържа депозираната жалба, привлеченият към административно-наказателна отговорност С. заявява, че поддържа жалбата, подадена от защитника му. Представителят на прокуратурата оспорва подадената жалба. Предвид липсата на доказателствени искания на страните и основания за допускане събирането на доказателства служебно от съда, не е проведено съдебно следствие и е даден ход на съдебните прения.

В пледоарията си защитникът на обвиняемия  оспорва наличието на елементите от фактическия състав на чл. 325, ал. 1 НК. Според защитника съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, като не е взел предвид показанията на св. М.С., дадени в хода на съдебното производство. Според защитата не се установява от доказателствата по делото, че обвиняемото лице е отправяло обиди към свидетелите пред заведението, както и към св. Т.в сградата на 06 РУ.

Представителят на прокуратурата поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Обвиняемият поддържа доводите, изложени от защитника му, и изразява съжаление за случилото се. В последната си дума заявява, че желае да остави този инцидент зад гърба си.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че са налице основания за неговата отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда, като съображенията за това са следните:

Видно от материалите по делото, в хода на досъдебното производство обв. С. е участвал лично в наказателното производство, същият се е явил лично пред органите на досъдебното производство, като на дата 15.10.2016 г. му е било предявено и постановлението за привличане на обвиняем за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Обв. С. е бил защитаван и от упълномощени защитници, а именно адв. Т. и адв. А.. Адв. Т., видно от пълномощното, находящо се на л. 21 от досъдебното производство, е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство до приключване на досъдебната фаза, докато пълномощията на адв. А. са включвали и процесуално представителство в хода на съдебната фаза на наказателното производство.

Производството пред първа инстанция е протекло без участието на обвиняемия С.. Обвиняемото лице не е било редовно призовано, като производството е протекло задочно при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК. С. е бил търсен на адреса, посочен от него като адрес за призоваване в хода на досъдебното производство, но не е бил открит там. Получена е информация от Национална следствена служба, че лицето не се намира в арестите в страната. В отговор на запитването, отправено от СРС, е постъпила и информация, че лицето не се намира в затворите в страната. Видно от писмо от Националния осигурителен институт, не може да се направи справка за лицето, тъй като няма данни за единен граждански номер. От данните в писмо от ДГ „Гранична полиция“ е видно, че последното излизане от Република България на обвиняемото лице е на дата 19.04.2017 г. от ГКПП Аерогара София. Въз основа на тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК, тъй като се установява, че лицето е напуснало територията на Република България, липсват данни за обратното му завръщане, както и липса на сведение за местоживеенето на С. извън страната. По тези съображения на откритото съдебно заседание по НАХД № 22625/2016 г. на дата 23.06.2016 г. е даден ход на делото. С оглед съблюдаване правото на защита на обвиняемото лице, съдът на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК е назначил определения от САК адв. И.В. за служебен защитник на обвиняемото лице. Защитникът е направил доказателствени искания за разпит на свидетели, разпитани и в хода на досъдебното производство, в частност свидетелите  М.И.и М.С., като съдът е допуснал разпита на посочените свидетели. В рамките на съдебното следствие, в проведено на 18.10.2017 г. открито съдебно заседание, М.С.С.– служителка в заведение „Мистик“ - е била разпитана като свидетел. Предвид нередовното уведомяване на М.Д.И., разглеждането на делото е било насрочено за 24.11.2017 г. от 16:00 часа. На проведеното на 24.11.2017 г. заседание не е даден ход, като делото е отложено за дата 21.02.2018 г. от 16:00 часа, когато също предвид неявяването на призования свидетел е било безпредметно даването на ход на делото, като същото е било отложено за дата 11.05.2018 г. от 16:00 часа. Адв. В. е била редовно уведомена за датата и часа на съдебното заседание, като същите са били съобразени със служебните ангажименти на адвоката, видно от протокола от съдебното заседание. Въпреки редовното си уведомяване обаче адв. В. не се е явила в откритото съдебно заседание на дата 11.05.2019 г. Същата не е информирала съда за наличие на пречки за явяването си. Съдът, на посочената дата, въпреки неявяването на защитника, е приел, че са налице основания за даване ход на делото, доколкото страните са били редовно уведомени. След даване ход на делото, съдът е приел, че неявяването на адв. В. е основание да се приеме, че същата се е дезинтересирала от разпита на свидетелите М.Д.И., Ц.Н.Ц..и М.М.М., поради което съдът е заличил свидетелите от списъка за призоваване. С оглед липсата на други искания по доказателствата, съдът на основание чл. 283 НПК е приел приложените по делото писмени доказателства, и като е счел делото за изяснено от фактическа страна, е дал ход на съдебните прения, след което е обявил публично решението си.

Настоящият състав намира, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемия, изразяващи се в следното:

 На първо място, както беше посочено, в хода на досъдебното производство, обв. С. е бил представляван от професионални защитници – адв. Т. и адв. А., които обаче не са били уведомени за първоинстанционното производство. Защитникът – адв. А., чиито пълномощия не са били ограничени до приключване на досъдебното производство – е била посочена и в постановлението на прокуратурата, с което е предложено освобождаване на обв. С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, въпреки това същата не е била включена в списъка на лицата за призоваване. Нещо повече, предвид наличие на данни за упълномощен защитник, който поддържа контакт с обвиняемия, не е направен опит за установяване на местоположението на обвиняемото лице чрез защитника. 

На следващо място, поради липсата на редовно уведомяване и неявяването на обв. С. в откритите съдебно заседания, и наличието на категорични данни, че същият не се намира на територията на страната е прието от първоинстанционния съд, че са налице предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемото лице на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК. В тази хипотеза на основание чл. 94, т. 8 НПК /а не както е прието от първостепенния съд - на основание чл. 94, т. 9 НПК/ защитата на обвиняемото лице е била задължителна с оглед осигуряване на възможността за реализация на правото на защита на лице, което не по собствена воля не участва в процеса. В случая обаче е следвало да бъдат уведомени упълномощените защитници за преминаване на наказателното производство в неговата съдебна фаза и за датата и часа на насрочените заседания, преди да се предприемат действия по назначаване на служебен защитник, доколкото по делото липсват данни за оттегляне на пълномощията им от страна на обв. С.. Доколкото обв. С. е избрал адвокати, които да защитават правата му, е следвало да се даде превес на доброволната защита, а не да се назначава служебен защитник.

Следващо процесуално нарушение, съдът е допуснал и с даване на ход на откритото съдебно заседание на дата 11.05.2017 г.  С даване ход на делото на 11.05.2017 г., въпреки неявяването на служебно назначения защитник, заличаването на вече допуснати именно по искане на защитата свидетели, приключване на съдебното следствие, даване ход на съдебно прения и обявяване на решението си, съществено са нарушени правата на защитата, като в действителност участието на защитник по делото е било лишен от смисъл. Действително, видно от протокола от открито съдебно заседание от дата 12.02.2018 г. адв. В. е била уведомена, като датата и часът на заседанието са били съобразени с нейния служебен график, липсват и данни за наличие на уважителна причина за неявяването, но това не следва да е основание за накърняване на правата на обвиняемия, а евентуално за сигнализиране на компетентните органи за недобросъвестно процесуално поведение на адвоката, както и за налагане на глоба на защитника, доколкото същият е станал пречка за отлагане на делото на основание чл. 271, ал. 11 от НПК. Прибързан и необоснован е бил и изводът на съда за дезинтересиране от страна на защитника за разпит на свидетели, а с разглеждането на делото при отсъствието както на обвиняемия, така и на защитник в открито съдебно заседание на 11.05.2019 г., приключването на съдебното следствие, даването на ход на съдебните прения и обявяването на решението на съда, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.

Настоящата инстанция констатира още и наличие на противоречия досежно инкримирания час в постановлението за привличане към наказателна отговорност, постановлението, внесено в СРС и решението на първоинстанционния съд. В решението си първоинстанционният съд е приел, че Д.Д.С. е осъществил деянието на 14.10.2016г., около 20:00 часа. Това е и часът, посочен в постановлението за привличане на обв. С. към наказателна отговорност. В постановлението на СРП за освобождаването на С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание инкриминираният час е около 23:00 часа. Видно от данните по делото -показанията на свидетелите М.И./л. 7 от ДП/ и  М.С. /л. 8 от ДП/ - обвиняемият е влязъл в заведение „Мистик“ около 20:00 часа на 14.10.2016 г. и след около час е започнал да се държи агресивно, а в 23:00 часа същият е бил задържан от органите на полицията, видно от заповедта за задържане от 14.10.2016 г. В обстоятелствената част на постановлението за освобождаване на С. от наказателна отговорност е посочено, че около 23:00 часа С. е посетил заведението. Наличието на противоречия между постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт досежно времето на извършване на деянието е следвало да бъдат констатирани от първоинстанционния съд, доколкото в досъдебното производство обвиняемият се е защитавал спрямо различни фактически положения, отколкото тези, за които е било внесено постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, особено предвид данните, че към инкримирания час лицето вече е било задържано от полицията. Тези данни налагат при новото разглеждане на делото да се извърши преценка за наличие на съществено процесуално нарушение на процесуалните правила в досъдебното производство, нарушаващо правото на защитата на обвиняемото лице и упражняване на правомощието на съда по чл. 377 НПК.

Констатираните процесуални нарушения, настоящият състав намира, че са съществени и сериозно са накърнили правото на защита на обв. С., доколкото обаче същите са отстраними, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда, който в закрито разпоредително заседание да упражни правомощията си по чл. 376 и чл. 377 НПК.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 378, ал. 5, вр. с чл. 334‚ т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК‚ Софийски градски съд

 

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 11.05.2018 г., постановено по НАХД № 22625/2016 г., на Софийски районен съд, НО, 14-ти състав.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на закрито разпоредително заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.