Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 1 юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, Втори състав в публично заседание на 03.06.2019 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Д.
като разгледа докладваното
от съдията А.Добрева гражданско дело № 1032 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул.
„Христофор Колумб“ № 43 подадена чрез пълномощник юристконсулт Д.К., с която е
предявен против Е.В.Г., ЕГН ********** с адрес ***, положителен установителен
иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че дължи оспорено вземане
присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 495/2018г. на
Районен съд – Козлодуй за сумата 1197.65 лева главница и 365.17 лева мораторна
лихва за периода от 09.04.2025г. до 09.04.2018г., представляващи
непогасено задължение по Договор за банков кредит - кредитна карта EUROLINE,
сключен на 22.02.2006г. между „Българска Пощенска Банка“ АД /нова фирма
„Юробанк И Еф Джи“ АД/, ЕИК *********, цедирано на 05.09.2008г. в полза на ищеца
„Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* и Споразумение от 11.03.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2018г.
до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Е.Г..
В съдебно заседание дружеството ищец не
се представлява, но е депозирала молба на л.47 в делото с вх.№1320/13.03.2019г.,
с която поддържа иска. Излага съображения, че основание на иска по чл.422 ГПК е
договорът за кредит от 22.02.2006г. и споразумение от 11.03.2013г..
Пълномощникът на ответника адвокат М.С. ***
оспорва иска и излага подробни съображения, включително в писмена защита.
В
хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е прието заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, които обсъдени от съда поотделно и заедно
установяват от фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл.422 ГПК, предявен от заявителя в заповедното производство
по чл.410 ГПК, ДЕЛТА КРЕДИТ АДСИЦ, който поддържа вземане, основано на Договор
за банков кредит - кредитна карта BG EUROLINE, сключен на 22.02.2006г. между
„Българска Пощенска Банка“ АД /нова фирма „Юробанк И Еф Джи“ АД/, ЕИК
*********, цедирано на 05.09.2008г. в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК
********* и споразумение от 11.03.2013г., подписано между него и длъжника Е.Г..
Твърди се, че за претендираните суми
ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение № 304/11.04.2018г. по ч.гр.д. № 495/2018г. по описа на КРС.
Същевременно, в исковата молба ищецът твърди, че на 22.02.2006г. ответникът Е.Г.
сключила с „Българска пощенска банка“ АД договор за кредитна карта EUROLINE без
да е посочена сумата предоставена с нея. Поради просрочие на вноските по същия
договор, остатъкът станал предсрочно изискуем като на 05.09.2008г. банката
цедирала вземането си на „Делта Кредит“АДСИЦ, което е в размер на 1197.65 лева.
Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия и на 11.03.2013г.
сключил споразумение с „Делта Кредит“ АДСИЦ, с което поел задължение за
изплащането му. Съгласно сключеното споразумение и предпочетения от ответника
способ, същия следвало да погаси задължението си с една вноска от 598.83 лева,
платима до 11.04.2013г. като при условие, че длъжникът плати точно и навреме
тази вноска, кредиторът се съгласявал да му опрости оставащата половина от
задължението. Длъжникът не изпълнил задължението си за плащане и дългът му
станал изискуем на 11.04.2013г. като съгласно т. 6 от сключеното споразумение,
при неточно изпълнение на която и да е от вноските, цялата сума става незабавно
предсрочно изискуема без допълнителна покана до длъжника. В този случай
отпадало и уговореното в тази хипотеза редуциране на дълга. Твърди се, че след 11.04.2013г.
до подаване на заявлението за заповед за изпълнение длъжникът не погасил
никаква част от задължението си, което обосновава подаденото заявление за
издаване на заповед на 04.04.2018г.
Ответникът Е.Г.
чрез пълномощника адвокат С. оспорва твърдението, че е сключила договор за
кредитна карта с „Българска пощенска банка“ АД и иска ищеца да представи
оригинал на този договор.Твърди, че в случай че се установи, че вземането е
изискуемо, то същото е погасено по давност.
Съда, въз основа на събраните писмени доказателства,
твърденията и възраженията на страните, приема от правна страна следното:
Правната
квалификация на предявените осъдителни искове е чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД.
За уважаване
на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално
предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на
заемодател, на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на задължение
от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери.
При
извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
По
делото, въпреки оспорването от ответника, ищецът не е представил договора за
кредитна карта сключен на 22.06.2006г. между ответника и „Българска пощенска
банка“ АД, от който черпи права. На л.6 е приложено заявление – договор за
издаване на EUROLINE кредитна карта от 15.02.2006г., с което ответника е
заявила сумата от 559 лева, която с оскъпяването е посочено че е 664.29 лева на
18 вноски, но няма доказателства банката да е предоставила исканата кредитна
карта с тази сума. Освен това ищеца не е изложил никакви обстоятелства, нито
ангажира доказателства как към 05.09.2008г. цедираното вземането към
същия ответник от същия договор е в размер на 1197.65 лева, т.е. как е формирано. Съда не кредитира заключението на вещото
лице в този смисъл, тъй като е необосновано, доколкото е изготвено въз основа
на доказателствата в делото и след проверка при ищеца.
Тълкувайки съгласно правилата на чл.20 ЗЗД съдържанието на отделните уговорки в тяхната връзка и взаимна зависимост, съда
намира, че с постигнатото споразумение от 11.03.2013г. страните са преуредили
отношенията си във връзка с падежа на о задължение, като са уговорили нови
срокове за погасяването му в размери посочени в текста. Съдът намира, че не се
касае за новационно споразумение съгласно чл.107 ЗЗД. С решение №130/2009г. по
т.д. № 650/08 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че способите за преструктуриране на
даден кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващ дълг,
не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяване по смисъла на
чл.107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а
не изведена по тълкувателен път. /в този см. и решение 110/2015г. по т. д. №
1568/2014 г. на ВКС, I т. о./ С решение № 210/22.12.2014 г. по т. д. №
4090/2013 г. на ВКС, I т. о. е посочено, че при новацията освен задължителните
предпоставки за новиране, включващи съществуване на валидно възникнало
задължение, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на
стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете
трябва да имат различен предмет; намерение за новиране; способност за новиране
от страните - новацията предполага още и нов елемент в състава на
облигационното отношение, като разликата между новото и старото правоотношение
трябва да засяга някои от съществените му елементи. Безспорно при обективната
новация новият елемент се отнася до предмета на паричното задължение -
длъжникът поема по споразумението нов дълг с нов предмет или ново основание, в замяна
на старото по договора, което в случая не е налице.
Така доколкото ищецът не доказа сключването на валиден договор за кредитна карта - заем
с ответника и реално предоставяне на определена парична сума и поемане на
задължение от ответника за връщане на заетата сума и договорените лихви в
претендираните размери, то и претенцията му следва да бъде отхвърлена.
Съобразно този резултат, ищеца следва да
заплати на пълномощника на ответника адвокат М.С. прендираното от нея адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1 т.3 от ЗА в размер на 339.39 лева.
На ищеца не се дължат разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
иска по чл.422 ГПК на „Делта Кредит“
АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 против Е.В.Г., ЕГН ********** с адрес ***, за признаване за
установено, че дължи оспорено вземане присъдено в заповедно производство по
частно гражданско дело № 495/2018г. на Районен съд – Козлодуй за сумата 1197.65
лева главница и 365.17 лева мораторна лихва за периода от 09.04.2025г. до
09.04.2018г., представляващи непогасено задължение по Договор за банков
кредит - кредитна карта EUROLINE, сключен на 22.02.2006г. между „Българска
Пощенска Банка“ АД /нова фирма „Юробанк И Еф Джи“ АД/, ЕИК *********, цедирано
на 05.09.2008г. в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* и
Споразумение от 11.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2018г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район
Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на адвокат М.С. *** адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1 т.3 ЗА в размер на 339.39 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи със съобщения.
Районен
съдия: