Решение по дело №9676/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 841
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20192120109676
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 841

 

град Бургас , 05.03.2020год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                                              49 – ти граждански състав

на двадесети февруари                                                                         две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                             Съдия: Пламен Дойков

 

                при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 9676 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.

                Делото е образувано по исковата молба на на В.Д.И.,*** чрез адв. С.К.,*** против ОД МВР гр. Бургас. Ищецът претендира, че в периода 14.11.2016г. до 13.11.2019г. е полагал труд като „...“ в  Сектор „...“ при ОД МВР Бургас. Сочи се, че за процесния период И. работела на 12- часови работни смени, като полагала и нощен труд. За посоченият период бил положил общо 800часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 914часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 114часа , който не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 684.00лева и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. З.. К.., преупълномощена. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1613.75лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв в размер на 230часа, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

               Ответникът ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Гергана Владимирова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по размер. Сочи се, че В.Д.И. за периода 14.11.2016г. до 13.11.2019г. е заемала следните длъжности: „...“ в Група „...“ към Сектор „ООРТП“ при Отдел „...“ ОД МВР Бургас за периода 29.10.2017г. до 25.04.2017г. ; „...“ в Група „...“ към Сектор „ООРТП“ при Отдел „...“ ОД МВР Бургас за периода 25.04.2017г. до 10.08.2017г. ; „.. .. / ..“ в Група „. , ...“ към Сектор „.........“ при Отдел „...“ на ОД МВР Бургас за времето от 10.08.2017г. до 17.07.2019г. ; „старши полицай / дежурен той и евакуатор“ в Сектор „Престъпления свързани с наркотични вещества , детска престъпност и дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни“ към Отдел “Криминална полиция“ на ОД МВР Бургас , считано от 17.07.2019г. до депозиране на писмения отговор.  Посочено е , че  приложим към квалификацията е ЗМВР. Пълномощникът на ответника счита, че в отношенията му с ищеца не са приложими правилата на КТ и НСОРЗ, като се цитира и конкретна съдебна практика. Излага се , че за служителите на МВР са предвидени редица други компенсаторни механизми , чрез които да се постигне равно отношение пред закона, но не и чрез прилагането на НСОРЗ. Не били налице предпоставките за прилагане на този нормативен акт.  В отговорът си процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд, както и че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се, че според този нормативен акт липсва текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1. Коментира се и приложението на Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. По издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение по 0,25лева, което било изпълнено. Счита за недопустима претенцията за периодите 14.11.2016г. до 30.11.2016г. и 01.11.2019г. до 13.11.2019г. поради тримесечния период на отчитане на този труд.  Приложени са писмени доказателства. Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт. Приложени са писмени доказателства. В съдебно заседание ответника се представлява от гл. юрисконсулт Владимирова. Отговора се поддържа, като се претендира за отхвърляне на предявения иск.    

               Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

               По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице Д.Б. е, че за периода 14.11.2016г. до 13.11.2019г. ищецът е положил 1610часа нощен труд, който при увеличаване на този труд с претендирания коефициент 1.143 се равнява на 1840часа дневен труд, т.е. е налице разлика от 230часа. Общият размер на на незаплатеното трудово възнаграждение, според изчисленията на вещото лице, е 1613.75лева.  

               Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено следното.

               По делото не се спори , че между ищеца В.Д.И.,*** е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищцата е заемала следните длъжности :  „...“ в Група „.. .. и ..“ към Сектор „..“ при Отдел „.. ..“ ОД МВР Бургас за периода 29.10.2017г. до 25.04.2017г. ; „.. ..“ в Група „.. .. и ..“ към Сектор „...“ при Отдел „...“ ОД МВР Бургас за периода 25.04.2017г. до 10.08.2017г. ; „.. / ...“ в Група „...“ към Сектор „...“ при Отдел „...“ на ОД МВР Бургас за времето от 10.08.2017г. до 17.07.2019г. ; „...“ в Сектор „...“ към Отдел “...“ на ОД МВР Бургас , считано от 17.07.2019г. до депозиране на писмения отговор.

               Съгласно чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

       Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

       В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да й бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

 Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.   

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза, според което от 14.11.2016г. до 13.11.2019г. ищцата е положил общо 1610часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1840часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 230часа, за които на ищцата не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице то е в размер на 1613.75лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищцата, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер.

По възражението на ответника, че иска е недопустим за периодите 14.11.2016г. до 30.11.2016г. и 01.11.2019г. до 13.11.2019г., поради тримесечния период на отчитане на този труд. Настоящият състав счита, че искът е допустим в тази част , но видно от заключението на вещото лице , с посочените периоди няма полаган нощен труд, който да е отчетен и да следва да се заплати, поради което възражението е неоснователно.    

С оглед основателността на претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищцата следва да бъде присъдено и претендираното обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 13.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 390.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 .

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 64.55лева и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р ЕШ И:

 

                 ОСЪЖДА  ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Р.. С.., ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.И.,ЕГН**********,***, със съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***, сумата от 1613.75лева/хиляда шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 14.11.2016г. до 13.11.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.11.2019г. до окончателното изплащане.

                 ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Р.. С.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.И.,ЕГН**********,***, със съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***, сумата от 390.00лева /триста и деветдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

                 ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Р.. С.., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева / за изготвената експертиза и 64.55лева/шестдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/ държавна такса.

                 Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването му на 05.03.2020г.

                                                                      

                                                                                              Съдия:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ