Р Е Ш Е Н И Е
№ 841
град Бургас ,
05.03.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти граждански
състав
на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 9676 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на на В.Д.И.,*** чрез адв. С.К.,*** против ОД
МВР гр. Бургас. Ищецът претендира, че в периода 14.11.2016г. до 13.11.2019г. е
полагал труд като „...“ в Сектор „...“
при ОД МВР Бургас. Сочи се, че за процесния период И. работела на 12- часови
работни смени, като полагала и нощен труд. За посоченият период бил положил
общо 800часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал
на 914часа. Последното водело до извънреден труд в размер на 114часа , който не
бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 684.00лева и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба са изложени и подробни правни
съображения. Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът
се представлява от адв. З.. К.., преупълномощена. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са
сумата 1613.75лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен
такъв в размер на 230часа, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 13.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Гергана Владимирова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и
по основание и по размер. Сочи се, че В.Д.И. за периода 14.11.2016г. до
13.11.2019г. е заемала следните длъжности: „...“ в Група „...“ към Сектор
„ООРТП“ при Отдел „...“ ОД МВР Бургас за периода 29.10.2017г. до 25.04.2017г. ;
„...“ в Група „...“ към Сектор „ООРТП“ при Отдел „...“ ОД МВР Бургас за периода
25.04.2017г. до 10.08.2017г. ; „.. .. / ..“ в Група „. , ...“ към Сектор „.........“
при Отдел „...“ на ОД МВР Бургас за времето от 10.08.2017г. до 17.07.2019г. ;
„старши полицай / дежурен той и евакуатор“ в Сектор „Престъпления свързани с
наркотични вещества , детска престъпност и дом за временно настаняване на
малолетни и непълнолетни“ към Отдел “Криминална полиция“ на ОД МВР Бургас ,
считано от 17.07.2019г. до депозиране на писмения отговор. Посочено е , че приложим към квалификацията е ЗМВР.
Пълномощникът на ответника счита, че в отношенията му с ищеца не са приложими
правилата на КТ и НСОРЗ, като се цитира и конкретна съдебна практика. Излага се
, че за служителите на МВР са предвидени редица други компенсаторни механизми ,
чрез които да се постигне равно отношение пред закона, но не и чрез прилагането
на НСОРЗ. Не били налице предпоставките за прилагане на този нормативен
акт. В отговорът си процесуалният
представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен
и отразен в протоколите за положен извънреден труд, както и че е бил
своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г.
за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото
отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява
се, че според този нормативен акт липсва текст, по който да се прилага
претендираното увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен –
нощен труд следва да е 1 към 1. Коментира се и приложението на Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време
, за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. По издадените от министъра на вътрешните работи заповеди,
следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително
възнаграждение по 0,25лева, което било изпълнено. Счита за недопустима
претенцията за периодите 14.11.2016г. до 30.11.2016г. и 01.11.2019г. до
13.11.2019г. поради тримесечния период на отчитане на този труд. Приложени са писмени доказателства.
Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт. Приложени са писмени
доказателства. В съдебно заседание ответника се представлява от гл. юрисконсулт
Владимирова. Отговора се поддържа, като се претендира за отхвърляне на
предявения иск.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Д.Б. е, че за периода 14.11.2016г. до 13.11.2019г.
ищецът е положил 1610часа нощен труд, който при увеличаване на този труд с
претендирания коефициент 1.143 се равнява на 1840часа дневен труд, т.е. е
налице разлика от 230часа. Общият размер на на незаплатеното трудово
възнаграждение, според изчисленията на вещото лице, е 1613.75лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори , че между ищеца В.Д.И.,*** е било налице служебно
правоотношение по ЗМВР. Ищцата е заемала следните длъжности : „...“ в Група „.. .. и ..“ към Сектор „..“ при
Отдел „.. ..“ ОД МВР Бургас за периода 29.10.2017г. до 25.04.2017г. ; „.. ..“ в
Група „.. .. и ..“ към Сектор „...“ при Отдел „...“ ОД МВР Бургас за периода
25.04.2017г. до 10.08.2017г. ; „.. / ...“ в Група „...“ към Сектор „...“ при
Отдел „...“ на ОД МВР Бургас за времето от 10.08.2017г. до 17.07.2019г. ; „...“
в Сектор „...“ към Отдел “...“ на ОД МВР Бургас , считано от 17.07.2019г. до
депозиране на писмения отговор.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е
работил на 12- часови смени и е следвало да й бъде заплатено трудово възнаграждение за положения
извънреден труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В тази
връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1
от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до
06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда
възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00
и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на
такива изрични норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен
труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се
преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе заключение,
че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през
деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава,
съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от
1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 14.11.2016г. до 13.11.2019г.
ищцата е положил общо 1610часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1840часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 230часа, за които на ищцата не е било
платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице то е в размер на 1613.75лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищцата, то изводът, който се налага
е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението
размер.
По
възражението на ответника, че иска е недопустим за периодите 14.11.2016г. до
30.11.2016г. и 01.11.2019г. до 13.11.2019г., поради тримесечния период на
отчитане на този труд. Настоящият състав счита, че искът е допустим в тази част
, но видно от заключението на вещото лице , с посочените периоди няма полаган
нощен труд, който да е отчетен и да следва да се заплати, поради което
възражението е неоснователно.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищцата следва да бъде
присъдено и претендираното обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска
на 13.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 390.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 .
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск и изплатеното възнаграждение на вещото лице-
дължимата държавна такса е в размер на 64.55лева и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Р.. С.., ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.И.,ЕГН**********,***,
със съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***, сумата от 1613.75лева/хиляда шестстотин
и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 14.11.2016г.
до 13.11.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 13.11.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р.. С.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.И.,ЕГН**********,***, със съдебен адрес:*** - адв. С.К.,***,
сумата от 390.00лева /триста и деветдесет лева/
разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р.. С.., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева / за
изготвената експертиза и 64.55лева/шестдесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки/ държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 05.03.2020г.
Съдия:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ