№ 90
гр. Девин, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100068 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с цена на иска 131.54
лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че по силата на Нотариален акт
№ 34, том първи, нот. дело № 32/2022г. на Нотариус Ц. П., вписан в СВ- акт
№ 46, том първи, нот. дело № 32/2022г. на основание давностно владение и
дарение /извършено с нот. акт № 17, том първи, нот. дело № 28/1992г. на
Девинския районен съд/ е собственик на 222/424 идеални части от Поземлен
имот с идентификатор № 05462.501.156 по КККР на с. Б., обл. Смолян,
одобрени със Заповед № РД- 18-34/15.06.2010г. на Изпълнителния директор
на АГКК - София, с последно изменение на КККР от 24.11.2021г. въз основа
на решение № 128/08.01.2021 г. на първо г.о. на ВКС, постановено по гр.
дело № 1210/2020г., с което е прието, че вярната имотна граница между
поземления имот на ответника с № 05462.501.155 и неговия поземлен имот
минава по регулационната граница между парцели IV-155 и V-156, кв.9 по
ЗРП на с.Б., обл. Смолян, одобрен със заповед № РД- 467/28.04.1984г. Твърди,
че собственик на останалата част от имота е А. М. Т., с когото преди повече
от 40 години неформално си разпределили правото на ползване на имота,
като той ползва източната му част, а ищеца западната му част. Твърди, че
1
номера на имота им по предходния план е 156, парцел V, кв.9, при съседи на
имота: 05462.501.5020, 05462.501.5021 и 05462.501.155 и по силата на
сочения нотариален акт е собственик и на построената върху имота сграда с
идентификатор 05462.501.156.2, със застроена площ 64 кв.м., на 3 етажа с
брой на самостоятелни обекти в сградата -2, с предназначение- жилищна
сграда еднофамилна. Твърди, че съседен на имота му от север е поземлен
имот с идентификатор 05462.501.155, за който по КККР на с.Б., обл. Смолян
като собственици са записани Д. М. А.- баща на ответника и лицата А. М. А. и
Ю. Х. Н. и в част от съседния имот 05462.501.155 и в частта от имот №
05462.501.156, която ползва ищеца въз основа на неформалното
разпределение между него и А. Т., без строителни документи и книжа, без
валидно учредено право на строеж, преди години ответника построил
незаконна паянтова постройка- гараж, който в единия си край опира в
построената от баща му О. Т. /О. Т./ въз основа на редовно издадени
строителни документи и книжа пристройка към собствената му жилищна
сграда. Счита, че паянтовата постройка- гараж, построена от ответника е
неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като е построена без
строителни документи и книжа, без надлежно учредено право на строеж и му
пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственост върху неговия
имот, част от който заема като се намалява свободната площ от дворното му
място, което има право да ползва като едно от правомощията на правото му
на собственост върху земята. Твърди, че сочената паянтова постройка-гараж
му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
дворното му място и поради това, че е долепена до жилищната му сграда и
разположението й непосредствено до жилищната му сграда затруднява
достъпа му до дворното място и жилищната му сграда, пречи на
обслужването на жилищната сграда при ремонти. Постройката пречи и в
ползването на жилищната му сграда, тъй като е долепена до нея и не достига
въздух до сградата, от което в нея има влага, вървяща отдолу нагоре и
овлажнява не само стените й, а и мебелите в нея, които изгнили и се
наложило да ги подмени с нови. Твърди, че влагата е опасна и за неговото и
на членовете на семейството му здраве, постройката-гараж му пречи и на
отстраняването на влагата от сградата му, тъй като опира в нея, при което не
може да върши изкопни работи в дворното си място и да направи изолация на
сградата. Твърди, че нееднократно молил ответника да премахне описаната
2
паянтова незаконна постройка -гараж, но той не сторил това, поради това
бил принуден да подаде и жалби до Кмета на Община Борино. Твърди, че
след постановяване на решение № 128/08.01.2021г. по гр.дело №
1210/2020г. на първо г.о. на ВКС, с което е прието, че вярната имотна граница
между поземления имот на ответника и поземления имот на ищеца минава
по регулационната граница между парцели IV-155 и V-156, кв.9 по ЗРП на с.
Б., обл. Смолян, одобрен със заповед № РД-467/28.04.1984г., за пореден път
подал жалба до Община Борино за премахване на паянтовия гараж на
ответника. По повод жалбата му Кмета на Община Борино с писмо №
3330/04.10.2021г. уведомил ответника да премахне паянтовия си гараж,
разположен в част от неговия имот № 05462.501.156 в срок до 17.10.2021 г.,
но ответника въпреки, че още на същата дата е получил писмото, не сторил
това, поради което за него се явява правен интерес да предявя срещу
ответника иск по чл.109 ЗС за премахване на паянтовата постройка- гараж.
Освен посоченото, разполагайки паянтовата си постройка-гараж в собствения
му имот, ответника му причинява и пропуснати ползи под формата на наем за
частта от дворното му място, което посредством гаража си е завзел и не може
да ползва като пропуснатите му ползи за период от 3 години назад от
предявяване на иска в съда оценя на 1800 лева, поради което за ищеца се
явява правен интерес да предяви срещу ответника и иск за заплащане на
пропуснатите му ползи от имота под формата на наем.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
премахне незаконната паянтова постройка- дървен гараж, построена част в
собствения му поземлен имот № 05462.501.155 и част в имота на ищеца -
поземлен имот № 05462.501.156 по КККР на с. Б., обл. Смолян, както и да му
заплати сумата от 1800 лева, представляваща пропуснатите му ползи под
формата на наем за период три години назад от предявяването на иска му в
съда за частта от имота му, завзета без основание от ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска в съда
15.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по
исковата молба чрез пълномощника си адв. Б. П., с който счита предявеният
иск за допустим. По заявената искова претенция по реда на чл.109 от ЗС от
името на доверителят й заявява, че към момента на изготвяне на отговора
3
срещу исковата молба, паянтовата постройка-гараж е премахнат изцяло от
доверителят й, поради което е отпаднал правният интерес от произнасянето
на съда по искът по чл.109 от ЗС и моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли искът по чл.109 от ЗС. По заявеният иск за сумата от 1800 лева,
представляващ пропуснати ползи под формата на наем за частта от дворното
място, за три години назад, считано от предявяване на иска в съда заявява, че
не признава иска по следните съображения: 1. Липсват твърдения в исковата
молба каква част от паянтовата постройка е в съсобственият имот на ищеца
/колко кв.м. заема от тази площ/; 2. Претендира се пропуснати ползи под
формата на наем за частта от дворното място /отново липсват данни и
твърдения за тази площ/? 3. Исковата претенция в размер на 1800 лева е
заявена общо за три години назад от датата на подаване на исковата молба,
като тази претенция не е конкретизирана помесечно за всяка година
поотделно, касае се за пропусната полза под формата на наем? 4. Ако се
приеме, че ищецът има право на такава пропусната полза, то началната дата
от която се претендира не е конкретизирана, посочена е общо-три години
назад от датата на постъпване на исковата молба. Счита с оглед приложеното
по делото решение на ВКС, първо г.о. постановено по гр.дело № 1210/2020 г.,
че ако ищецът има право на обезщетение за пропуснати ползи под формата на
наем, то началната дата от когато настъпва това негово право е датата на
влизане на решението в сила на ВКС-08.01.2021 г. до датата на постъпване на
исковата молба в РС- Девин.
На 30.05.2022 г. е постъпила молба- становище от ищеца К. Т. чрез
пълномощника си адв. М., с която уточнява, че след подаване на исковата
молба, в срока за отговор ответника Д. Д. А., с ЕГН **********
действително е премахнал една част /дървената/ от паянтовата постройка -
гараж, построена в собствения му Поземлен имот с идентификатор №
05462.501.156 по КККР на с. Б., обл. Смолян, но не е премахнал излятата от
него бетонова основа, върху която е била монтирана дървената част от
гаража. Поради посоченото поддържа иска си по чл.109 ЗС за премахване на
бетоновата основа на гаража, с която ответника му пречи да ползва имота си в
пълен обем по предназначението му като дворно място. По отношение на иска
му за пропуснати ползи под формата на наем уточнява, че: 1. Дървената
паянтова постройка заемала 20 кв.м. от собствения му имот като в момента
20 кв.м. от имота му заема излятата от ответника бетонова основа, върху
4
която е бил монтирал дървения гараж. 2. Цялата част от дворното му място,
заемана от ответника за претендирания период е в размер на 30 кв.м. 3. За
претендирания 3 годишен период помесечно претенцията му за пропуснати
ползи под формата на наем е в размер на 50 лв. 4. Началният момент, от който
претендира пропуснатите ползи за 3 години назад, считано от датата на
предявяване на иска му в съда е 15.03.2019г.
В о.с.з. на 18.07.2023г. съдът е прекратил на основание чл. 232 изр.
първо от ГПК производството по делото в частта относно предявения иск по
чл. 109 от ЗС, поради оттегляне на иска.
На основание чл. 214 ал.1 предл. първо от ГПК е допуснато
намаление на исковата претенция от 1800 лева на 131.54 лева за пропуснати
ползи.
В о.с.з. ищецът лично чрез пълномощника си адв. М. моли съда
да уважи предявения иск по чл.82 ЗЗД от доверителят му за пропуснати
ползи като приеме, че същия е основателен и доказан. Претендира за
разноски по този иск. Също така да присъди и разноските по иска по чл.109
от ЗС по отношение, на който производството е прекратено поради оттегляне
на иска като излага подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответникът лично чрез пълномощника си адв. П. моли съда
да отхвърли исковите претенции, отпаднал е правния интерес на ищеца в хода
на делото, тъй като доверителят му е изпълнил своето задължение на базата
на изпратената покана и влязлото в законна сила решение на ВКС. Дори
разноските, които се претендират ако съда приеме, че все пак се дължат
някакви разноски счита, че са завишени с оглед на това, което е направено
като обем работа по отношение на делото. Искането им, свързано с
претендираното обезщетение под формата на пропуснати ползи счита, че
същото е неоснователно, недоказано и моли съда да го отхвърли изцяло.
Така, както сочи вещото лице С., че то е в размер на 131.54 лева за 1 кв.м.,
касаещи претендираните общо 9 кв.м. Счита, че претенцията не следва и не
би следвало да бъде заявена в 2019г., тъй като основанието, което евентуално
ищецът би имал да търси пропуснати ползи това е датата когато е влезнало в
законна сила решението на ВКС, касае се за много по- малък период от
време до премахването и тази сума евентуално е 51 лева, но счита, че с оглед
събраните по делото доказателства тези 9 кв.м. освен за складиране на дърва
5
там никога не се садило зеленчуци или каквото и да е било и липсват каквито
и да е било пропуснати ползи. С оглед на тези съображения моли съда да
отхвърли исковите претенции и да присъди на ответника направените
разноски по делото съобразно представения списък. Моли, при
постановяване на съдебен акт съда да има предвид Решение № 578А от
14.07.2023г. по кас. гр. дело № 3262/2022г. по описа на ВКС, III ГО, във
връзка със заявената искова претенция по чл. 109 от ЗС като излага подробни
съображения в писмена защита.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Според Нотариален акт за признаване право на собственост върху
недвижими имоти, придобити по давностно владение № 34, том I, нот. дело
№ 32//2022г. на Нотариус Ц. П., вписан в СВ- акт № 46, том I, нот. дело №
32/2022г., с който е признат К. О. Т., с ЕГН ********** от с. Б., обл. Смолян
за собственик – лична собственост на основание давностно владение и
дарение върху следните недвижими имоти, находящи се в с. Б., обл. Смолян,
а именно: 1. 222/424 идеални части от Поземлен имот с идентификатор
05462.501.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ.
Борино, обл. Смолян, одобрени със заповед № РД - 18- 34/15.06.2010г. на
Изпълнителния Директор на АГКК - София, Последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 24.11.2021г., с административен адрес: с. Б.,
п.к. 4824, ул. Т. № *, целия с площ от 424 кв.м., с трайно предназначение:
„Урбанизирана” и начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м),
номер по предходен план: 156, квартал: 9, парцел V /пети/, при съседи на
имота с идентификатори: 05462.501.5020; 05462.501.5021; 05462.501.155,
ведно с построената върху имота: 2. Сграда с идентификатор
05462.501.156.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б.,
общ. Борино, обл. Смолян, одобрени със заповед № РД - 18-34/15.06.2010г. на
Изпълнителния Директор на АГКК - София. Последно изменение на КККР
засягащо поземления имот е от 24.11.2021г., с административен адрес: с. Б.,
п.к. 4824, ул. Т. №*, със застроена площ от 64 кв.м., брой етажи: З /три/, брой
самостоятелни обекти в сградата: 2 /два/ данни, с предназначение: „Жилищна
сграда-еднофамилна“.
6
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том I, нот.
дело № 28/1992г. на Девинския районен съд, О. М. Т. и съпругата му З. М. Т.
дарили на сина си К. О. Т. собствения си недвижим имот, а именно: 1/2
идеална част от застроено и незастроено дворно място, цялото от 383 кв.м.,
съставляващо имот пл. № 156, за който е отреден парцел V-156, в кв. 25 по
рег. план на с. Б., ведно със западната половина от триетажната жилищна
сграда, близнак със застроена площ от 44 кв.м., състояща се от избен етаж от
две изби и два жилищни етажа от по две стаи и коридор, при граници: изток-
М. Т., запад- улица, север- Д. А. и юг- улица.
Изготвени са скица на поземлен имот № 15-1277389/24.11.2021 г. за
поземлен имот с идентификатор 05462.501.156, Скица на сграда № 15-
54953/21.01.2022г. с идентификатор 05462.501.156.2, представена е
комбинирана скица № 3 на извадка от кадастралната карта на с. Б. от 2010 г.,
изработена по гр. дело № 211/2017г. на РС- Девин.
От удостоверение за регулационно положение изх. №
174#1/18.01.2022 г., издадено от Община Борино се установява, че Поземлен
имот с идентификатор 05462.501.156 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Б., общ. Борино, обл. Смолян, за който е отреден УПИ V-156,
кв.9 по ЗРП на с.Б. одобрен със Заповед № РД 467/28.04.1984г. е собственост
на К. О. Т. от с.Б., обл. Смолян, на основание Нотариален акт № 17, том I,
дело № 28 от 09.03.1992г. Кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Б., общ. Борино, обл. Смолян са одобрени със Заповед № РД-18-
34/15.06.2010г. на ИД на АГКК гр. София, по която карта са и горните данни
на имота. Граници на УПИ V-156 кв.9 са: изток- улица; запад - улица;
север - УПИ IV-155 и юг – улица.
С Решение № 128/08.01.2021г. на първо г.о. на ВКС, постановено по
гр.дело № 1210/2020г., съдът е отменил въззивно решение № 255 от
20.06.2019 г. поправено с допълнително решение № 435 от 04.11.2019 г. и
двете постановени по гр.д.№ 5/2019 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с
която е потвърдено решение № 239 от 31.10.2018 г. по гр.д. № 211/2017 г. на
Районен съд- Девин, в частта, с която е признато за установено по отношение
на ответниците К. О. Т. и Али М. Т., че ищците Д. Д. А. и Ю. Х. Н. са
собственици на придаваемото място от имот пл. № 155, кв.9 на ищците към
парцел V-156 кв. 9 на ответниците по регулационния план на с. Б. от 1984 г. с
7
граници на това место: имотната граница между имоти планоснимачни
номера 155 и 156 от кв. 9 по плана на с. Б. от 1984 г., регулационната граница
между двата парцела IV-155 и V-156 от кв. 9 по одобреният план от 1984 г., и
уличната регулационна линия по същия план, и че е допусната грешка при
заснемането на тази площ от общо притендираната вместо към ПИ
05462.501.155, собственост на ищците, към ПИ 05462.501.156, собственост на
ответниците в кадастралната карта, одобрена 2010 г. и вместо това
постановява: Отхвърля иска, предявен от Д. Д. А. ЕГН ********** и Ю. Х.
Н. ЕГН ********** да се признае за установено по отношение на ответниците
К. О. Т. ЕГН ********** и Али М. Т. ЕГН **********, че ищците са
собственици на частта от претендираната площ, съставляваща придаваемото
място от имот пл.№ 155 кв.9 на ищците към парцел V-156 кв. 9 на
ответниците по регулационния план на с. Б., обл. Смолянска от 1984 г. с
граници на това място: имотната граница между имоти планоснимачни
номера 155 и 156 от кв. 9 по плана на с. Б. от 1984 г., регулационната граница
между двата парцела IV-155 и V-156 от кв. 9 по одобреният регулационен
план от 1984 г., и уличната регулационна линия по същия план, и че е
допусната грешка при заснемането на тази площ от общо претендираната в
кадастралната карта, одобрена 2010 г., като вместо към ПИ 05462.501.155,
собственост на ищците, тя е заснета към ПИ 05462.501.156, собственост на
ответниците. Потвърждава въззивното решение № 255 от 20.06.2019 г.
поправено с допълнително решение № 435 от 04.11.2019 г. и двете
постановени по гр.д.№ 5/2019 г. на Смолянски окръжен съд, в частта, с която
е потвърдено решение № 239 от 31.10.2018 г. по гр.д.№ 211/2017 г. на
Районен съд-Девин, в частта, с която е уважен искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР за
останалата площ, заключена между регулационната граница между двата
парцела IV-155 и V-156 от кв. 9 по одобреният план от 1984 г., уличната
регулационна линия по същия план и границата между ПИ 05462.501.155,
собственост на ищците и ПИ 05462.501.156, собственост на ответниците,
отразена в кадастралната карта, одобрена 2010 г., и че е допусната грешка в
кадастралната карта, одобрена 2010 г. при заснемането на тази площ към ПИ
05462.501.156, собственост на ответниците, вместо към ПИ 05462.501.155,
собственост на ищците, като вярната имотна граница между двата имота
минава по регулационната граница между парцели IV-155 и V-156 от кв. 9 по
плана на с. Б., обл. Смолян, одобрен 1984 г., показана в скицата, неразделна
8
част към решението на PC с червена линия. Решението е влязло в сила в
частта, с която иска е отхвърлен за 1,44 кв.м. попадащи под северозападния
ъгъл на пристройката към сградата на ответника К. Т., построена в ПИ №
05462.501.156, която площ е част от придаваемото място от имот пл.№ 155
кв.9 към парцел V-156 кв. 9 по регулационния план на с. Б., обл. Смолян от
1984 г. Осъден е Д. Д. А. и Ю. Х. Н. да платят на К. О. Т. деловодни разноски
в размер на 180 лв. за всички инстанции, съобразно отхвърлената част от иска
и при отчитане на присъдените разноски от предишните инстанции.
К. О. Т. е подал два броя заявления вх. № 3616/29.08.2016г. и вх. №
780/07.03.2017г. до Кмета на Община Борино относно премахване на
паянтова постройка.
С писмо изх. № 3330/04.10.2021г. Кмета на Община Борино
уведомил Д. Д. А., че след направена проверка от служителите на ТСУ-
Борино и във връзка с постъпило заявление с вх. № 2666/03.08.2021г. от К. О.
Т. и на основание Решение № 128/08.01.2021г. установили, че паянтовия
гараж е разположен в част от негов имот 05462.501.156, поради това да бъде
премахнат паянтовия гараж от имота на К. О. Т. в срок до 17.10.2021г. След
изтичане на този срок собственикът ще предприеме процедура по
премахването, чрез съдия изпълнител. Видно от обратна разписка Д. А. е
получил писмото на 04.10.2021г.
Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена
изх. № 2590/21.06.2016 г. имената О. М. Т. и О. Ч. Т. са имена на едно и също
лице.
Според удостоверение за наследници изх.№ 5458/16.11.2016г.,
ответникът Д. Д. А. е наследник на Д. М. А.- б.ж. на с. Б., обл. Смолян,
починал на 03.05.1994г.
Представени са архитектурен проект с разрешение за строеж и
протокол за определяне на строителна линия и ниво.
Според констативен протокол от 29.04.2022г., изготвен от
специалисти при Община Борино, на 29.04.2022г. е извършена проверка от
главния специалист „ТСУ“ и ст. специалист „ТСУ“ npи ОбА- Борино, които
са установили, че е разрушена дървена паянтова сграда- гараж, но не е
разрушена бетоновата настилка, върху която тази сграда е била разположена.
9
За цялостното доразрушаване на дървената паянтова сграда, представляваща
гараж е необходимо да се премахне цялостно бетоновата настилка.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ,
изготвено от вещото лице А. С., съдът прие за установено, че: 1. В отдел
„ТСУ“ на Община Борино вещото лице не е открило издадени строителни
книжа за построяване на паянтовата постройка - гараж както и документи за
писмено съгласие от ищците за построяване на същата сграда на южната
фасада на сграда с И№ 05462.501.156.2 по К.Карта на с. Б., общ. Борино. При
направеният оглед и заснемане на мястото на процесната паянтова постройка
- гараж вещото лице установило, че тя е премахната, без да личат основи, на
терен съществува само пясъчно почвен терен без ясни очертания на сграда
/снимки Приложение № 2 и 3/. От паянтовата постройка - гараж след
премахването и е останала само следа от северната и стена по южната фасада
на сграда с И№ 05462.501.156.2 по К.Карта на с. Б., общ. Борино. След като
вещото лице пренесъл от контурът на заснетата паянтова постройка - гараж
показан на приложената по делото на стр. 13 скица преди премахването
установило, че тя е попадала в поземлен имот с К№ 05462.501.155 с
приблизителна площ от 9.0 кв.м. и в поземлен имот К№ 05462.501.156 с
приблизителна площ от 9.0 кв.м. по К.Карта на с. Б., общ. Борино. На място,
поради премахването й площи практически не могат да се изчислят. От
направената справка Приложение № 4 по кадастралните регистри на приетата
кадастрална карта на с. Б., общ. Борино приета със Заповед № РД- 18-
34/05.06.2010 г., Поземлен имот с идентификатор К№ 05462.501.155 е
записан на Ю. Х. Н., А. М. А. и Д. М. А.. 3. При направеният оглед и
заснемане на мястото на процесната паянтова постройка - гараж вещото лице
установило, че тя е премахната, без да личат бетонни основи, на терен
съществува само пясъчно почвен терен без ясни очертания на сграда снимки
Приложение № 2 и 3, ако има бетонни основи то те са премахнати или
покрити от пясъчно почвен терен. На изготвената Комбинирана Скица М
1:500 Приложение № 1, на която от копие от КККР на с. Б., общ. Борино в
цифров вид на имотите, съвместена с контурът на заснетата паянтова
постройка гараж пренесен от приложената по делото на стр. 13 комбинирана
скица, както и с направената от вещото лице геодезична снимка са
повдигнати в цвят заснетите следи на премахната постройка върху
изолацията по южната фасада на сграда с И№ 05462.501.156.2 по К.Карта на
10
с. Б., общ. Борино - (т.5 и т.6 от геодезичната снимка) - снимки Приложение
№ 2 и 3, както и заснетия паянтов гараж (в кафяв цвят) в съседство на
паянтовата постройка - гараж.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СОЕ,
изготвено от вещото лице инж. А. С., съдът прие за установено, че пазарната
наемна стойност на приблизителна площ в размер на 9.00 кв.м., разположена
в северната част на поземлен имот с кадастрален № 05462.501.156 по КККР на
село Б., област Смолян, в северната част на сграда с идентификатор №
05462.501.156.2, по метода на пазарните сравнения за посочения три годишен
период от 15.03.2019 г. до 15.03.2022 г. е 9.00 кв.м. х 0.406 лв./м2/ мес. х 36
мес. = 131.54 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Д. О. А.- сестра на
ищеца, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че
делото се води за имот, в с. Б., който преди това майка им е работила това
място. След това Д. направил дървен гараж, имота е зад къщата. Имота, за
който се води делото, се засаждал с картофи. Извън гаража мястото е малко и
К. го ползвал за градина. Мястото, извън гаража го ползва ищеца, сади ягоди,
то е малко, там е къщата на ищеца в това място. Ищеца нищо не е правил в
това място, след като Д. махнал гаража. Преди 1990г. Д. построил гаража,
мястото се ползвало от майка им, там майка им садила картофи, фасул.
Цялото свободно място го сеела майка им, след това Д. направил гараж и
сега ищеца иска да си го вземе. Д. като махнал дървения гараж, имало като
основа бетон, сега и бетона го махнал - на 09.09.2022г.
От показанията на допуснатия до разпит свидетел Ю. Х. Н.- с
родствени връзки с ответника, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие
за установено, че делото се води за имот. Съседи са Д. и К., Д. си има нова
къща, става въпрос за старата къща, те са три къщи. Свидетеля е съсед на
имота. Спорят за гараж, който е бил изграден на мястото. Този гараж го бил
построил Д., с негови средства, който е премахнат - миналата година, месец
март. Гаража е бил с дървена конструкция, покрит с ламарина, основата е
11
била дървена, с паянтова основа, но имало бетон, който е премахнат. След
премахване на гаража мястото си стои празно. Според свидетеля Н. до сега не
е ползвано това място, където е бил гаража, нито е сято, преди това е било
дърварник. Пред къщата на К. има градина, тази градина е засадена с цветя,
има и ягоди. Когато се направила пристройката, това място е било празно,
имало един синор с камъни, който очертавал границите, след това се
построила пристройката към къщата, която е за баня.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че иска
по чл.82 от ЗЗД е основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба
и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Твърденията в исковата молба кореспондират с
доказателствата по делото. Безспорно е, а това се установява и от
доказателствата по делото, че процесната паянтова постройка - гараж е
премахната, според вещото лице по СТЕ същата е попадала в поземлен имот
с К№ 05462.501.155 с приблизителна площ от 9.0 кв.м. и в поземлен имот К№
05462.501.156 с приблизителна площ от 9.0 кв.м. по К.Карта на с. Б., общ.
Борино. Според показанията на свидетеля Ю. Н. ответника с негови средства
е построил гаража. Според свид. Н. първоначално е премахната дървената
конструкция, а след това бетоновата настилка, върху която е бил построен
гаража. По делото се установи, че ответника е премахнал този гараж след
завеждане на настоящото дело, към 29.04.2022г. бетоновата настилка не е
премахната видно от данните в констативен протокол от 29.04.2022г.
Противоречиви са гласните доказателства, според свидетелката А.,
майка й работила мястото, садила картофи, фасул, а след това ответника Д.
направил гараж, според свидетеля Н. това място, никога не е сято, преди
това място било дърварник. Дори и да приеме, че показанията на свид. Н. са
обективни, след като мястото е бито завзето от гаража да не може в него да се
складират дърва и пак се търпят от ищеца пропуснати ползи, от
невъзможността да ползва имота си в цялост. Според двамата свидетели
останалата част от имота /извън гаража/, ищеца го ползва, има градина,
засадена с цветя и ягоди. При пропуснатите ползи вредата произтича от
нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на
12
кредитора. В случаят процесния обект е паянтова постройка – гараж, който
към настоящ момент е премахнат. Претендираното право на обезщетение е
представено като средство за поправяне на вреда във формата на пропусната
полза от неполучени граждански плодове във вид на наеми, причинена пряко
от обективния факт на построяване на паянтова постройка-гараж от
ответника в част от имота на ищеца и невъзможност ищеца да ползва част от
дворното си място, поради това са му причинени пропуснати ползи под
формата на наем. Ищеца е уведомил ответника да премахне паянтовия си
гараж, разположен в част от неговия имот № 05462.501.156 в срок до
17.10.2021 г., но ответника въпреки, че още на същата дата е получил
писмото, не сторил това. С оглед на трайното поведение на ответника в
период три години назад от предявяване на исковата молба в съда -
15.03.2019г. се налага заключението за наличие на хипотезата на чл.82 ЗЗД,
респективно, в такъв случай следва да се дължи обезщетение за пропуснатите
ползи. Установява се, че средният пазарен наем е в размер 131.54 лева -
посочена от вещото лице сума.
Ето защо, съдът счита, че поради доказване на фактите, релевантни
към основанието на предявената претенция, задължението, което е на ищеца
в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, същата е основателна. Искът за
присъждане на обезщетение по реда на чл.82 от ЗЗД за пропусната полза
следва да бъде уважен изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 131.54 лева, представляваща пропуснатите му ползи под формата
на наем за период от 15.03.2019г. до 15.03.2022г. /три години назад от
предявяването на иска/ за 9 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №
05462.501.156 по КККР на с. Б., обл. Смолян, завзета без основание от
ответника, ведно със законната лихва на основание чл.86 ЗЗД върху сумата от
131.54 лева, считано от предявяването на иска - 15.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
Ищеца претендира за разноски в общ размер на 1724 лева, от които:
124.00 лева- държавна такса; 700.00 лева – адв. хонорар по иска по чл.109
ЗС; 300.00 лева- за процесуално представителство по иска по чл.82 ЗЗД;
300.00 лева - заплатен депозит за СТЕ и 300.00 лева- заплатен депозит за
СОЕ, а ответника в размер на 450 лева – адвокатски хонорар. Производството
13
по делото е прекратено частично относно предявения иск по чл. 109 от ЗС,
поради оттегляне на иска, като на основание чл. 214 ал.1 предл. първо от
ГПК е допуснато намаление на исковата претенция от 1800 лева на 131.54
лева за пропуснати ползи. В чл. 78, ал. 2 от ГПК законодателят предвижда, че
разноските се възлагат в тежест на ищеца, когато ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото. По делото са налице множество данни,
част от които са абсолютно безспорни, за извънпроцесуалното поведение на
ответника по отношение на процесната паянтова постройка – гараж, поради
което не може да се приеме, че с извънпроцесуалните си действия ответникът
не е станал причина за завеждане на настоящото дело. Но, тъй като
първоначално исковата молба е била с твърдения, че цялата част от дворното
място на ищеца, заемана от ответника за претендирания период е в размер на
30 кв.м., а се установи 9 кв. м., намалена е исковата претенция от 1800 лева
на 131.54 лева се дължат от ответника частично разноски. С оглед изходът на
спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.4 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски частично съразмерно
уважения иск, прекратеното производство и намалената искова претенция в
общ размер на 800.00 лева, в това число част от заплатена държавна такса,
възнаграждение за процесуално представителство и заплатени депозити за
изготвените експертизи.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. А., с ЕГН ********** от с. Б., обл. Смолян, ул. Т.
№ * ДА ЗАПЛАТИ на К. О. Т., с ЕГН ********** от с. Б., обл. Смолян, ул.
Т. № * сумата от 131.54 лева /сто тридесет и един лева и 54 ст./,
представляваща пропуснатите му ползи под формата на наем за период от
15.03.2019г. до 15.03.2022г. /три години назад от предявяването на иска/ за 9
кв.м. от Поземлен имот с идентификатор № 05462.501.156 по КККР на с. Б.,
обл. Смолян, завзета без основание от ответника, ведно със законната лихва
върху сумата от 131.54 лева, считано от предявяването на иска - 15.03.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, както и 800.00 лева /осемстотин
лева/– разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
14
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
15