Решение по дело №4851/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 538
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20192120104851
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

538                                                    10.02.2020 г.                                              гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети януари                                                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 4851 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по повод искова молба от Д.С.Й. против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 3545 лева застрахователно обезщетение и 600 лева разходи за репатриране на автомобил, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба. С разпореждане от 18.06.2019 г. производството по делото е оставено без движение, като е указано на ищцата да посочи основанието за дължимост на сумата от 600 лева и да представи доказателства за довнесена държавна такса.

На 03.07.2019 г. по делото постъпва молба от ищцата, в която се посочва, че основанието на осъдителния иск за сумата от 600 лева е допълнителната клауза „Помощ на пътя“ към застрахователния договор, по силата на която застрахователят поема разходите за репатриране на увредения автомобил. Представят се доказателства и за довнесена държавна такса.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете по основание и размер.

В проведеното на 25.09.2019 г. съдебно заседание съдът откри на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване на верността на протокол за ПТП № ***/09.01.2019 г., съставен от служители от РУ – Тетевен към ОДМВР – Ловеч, в частта досежно установените от съставителите на протокола видими щети на МПС, собственост на ищцата.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковете, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

На 07.01.2019 г. между „***“ ЕООД, в качеството на продавач, и Д.С.Й., в качеството на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на МПС, по силата който Й. придобива собствеността върху лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № ***, бял на цвят.

Към същата дата по отношение на този автомобил има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско+“ с „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, който съдържа клауза „Пълно КАСКО“ в „Доверен сервиз“ и клаузи „Премиум“ и „Чужбина“. Договорът е с краен срок на действие 10.08.2019 г., като неразделна част от него са Общи условия по застраховка „Каско +“ и по застраховка „Помощ на пътя“.

На 14.01.2019 г. е подписан Анекс към договора, по силата на който данните на собственика по полицата са променени.

На 09.01.2019 г. автомобилът на ищцата се управлява от П.М.Р. по пътя от с. Малък извор към Гложенски манастир, Община Тетевен. В превозното средство пътуват още Й., нейната майка и детето й. Целта им е да посетят манастира. Пътят е еднолентов, но двупосочен, със стръмно дере от едната страна (аргумент от карти на „Гугъл“), към същия момент заснежен и непочистен, на места заледен, но въпреки това те предприемат пътуване към манастира по възвишение. В един момент решават да се върнат обратно. Спират колата на десен завой, но колата губи сцепление, поднася и тръгва със задната си част към дерето край пътя. Спира се в дърво. Всички излизат от колата и ищцата подава сигнал на телефон 112. Диспечерът води разговор и с водача Р., за да разбере къде точно като местоположение настъпва произшествието, има ли пострадали и автомобилът в движение ли е. Сигналът е приет.

Ищцата се обажда по телефон и на застрахователя, за да бъде изпратен специализиран автомобил на „Пътна помощ“. Служителят обяснява на водача, с който се провежда разговорът, че трябва служители на „Пътна полиция“ да съставят протокол за ПТП и тогава застрахованият да се свърже на телефон 146 със „СБА“. Впоследствие ищцата провежда втори разговор със застрахователя, за да го запита дали ще се възстановяват щетите и без протокол за ПТП. Обяснено й е, че трябва да бъде съставен протокол за ПТП и след това да се свърже на телефон 146 със „СБА“.

На 09.01.2019 г. е съставен протокол за ПТП № *** от служители на РУ – Тетевен. В графа „видими щети на МПС“ от документа е отразено „предна броня, задна броня, преден десен калник и др.“ В графа „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ в документа е отразено „водача на автомобил под № 1 се движи на заснежен участък от пътя, губи контрол над управлението на автомобил, като напуска пътя вдясно и се блъска в дърво“. На същата дата е съставен АУАН на водача Р. за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно – не контролира ППС, което управлява. Впоследствие е издадено и наказателно постановление срещу Р..

Автомобилът на ищцата е откаран от мястото на инцидента до гр. Несебър не от „СБА“, а от „***“ ЕООД, като Й. заплаща сума за това от 600 лева, за което й е издадена фактура на 10.01.2019 г. Същия ден тя провежда телефонен разговор със застрахователя, за да го запита дали ще й бъде признат този разход, като получава отговор, че следва да се снабди с фактура и да я представи впоследствие при завеждане на щетата.

На 14.01.2019 г. ищцата подава писмено уведомление за щета до застрахователя, в което като увреждания по МПС посочва: броня предна, калник преден десен, фар десен, капак преден, броня задна и други. Заведена е щета под номер ***/14.01.2019 г. На същата дата е извършен опис на щетите, в който като увредени са посочени: облицовка задна броня (за подмяна); светлоотразител задна броня, десен (за подмяна); ъгъл задна броня, десен (за подмяна); задна изпускателна тръба; калник преден десен (за подмяна); фар десен, ксенон (за подмяна); облицовка предна броня; преден капак; капаче умивател десен фар (за подмяна); резервоар стъклоумивател (за подмяна). На 23.01.2019 г. е направен втори опис, в който са добавени: умивател фар десен (за подмяна); основа заден десен калник – външна; държач десен вътрешен броня задна (за подмяна).

На 14.01.2019 г. са представени следните документи: полица; уведомление за застрахователно събитие; протокол за ПТП; декларация за начин на определяне на обезщетението; документ за самоличност; документ, разрешаващ управлението на МПС; регистрационен талон. Указано е, че следва да бъдат представени допълнително банкова сметка, ***, оферта за ремонт, фактури за извършен ремонт.

На 11.02.2019 г. ищцата представя оферта за ремонт от 11.02.2019 г. (проформа фактура, издадена от автосервиз „**“) и фактура за репатриране. На 12.02.2019 г. тя представя банкова сметка.

На 21.02.2019 г. ищцата получава писмо от застрахователя, с което я информира, че: представената фактура за пътна помощ не може да бъде призната, тъй като има сключена безплатна такава към полицата; ще бъде изплатено обезщетение в размер на 2932,24 лева след представяне на фактура относно ремонта, придружена с касов бон или платежно нареждане, и оглед на възстановеното МПС.

На 22.02.2019 г. ищцата представя оглед на възстановен автомобил от 20.02.2019 г. и фактура за извършен ремонт от 21.02.2019 г. на стойност 3545 лева, издадена от „***“ ЕООД.

На 10.04.2019 г. ищцата депозира жалба до застрахователя, в който посочва, че е представила всички необходими документи, но все още не й изплатено обезщетение. На 17.04.2019 г. застрахователят отговаря писмено, че за правилната оценка на обстоятелствата около възникналото събитие и за произнасяне по преписката е необходимо да бъде представено подробно попълнено приложение № 1 от водача при настъпване на събитието.

Това приложение е попълнено от Р. на 22.04.2019 г., като на същата дата ищцата отново отправя писмено искане до застрахователя да й бъде изплатено дължимото обезщетение.

На 25.04.2019 г. представител на застрахователя депозира становище, че водачът е нарушил ЗДвП, чл.139, ал.4, като управлява автомобила с летни гуми, неподходящи за движение в зимни условия. Декларирани са обстоятелства, които не отговарят на действителността, поради което на основание т.9.1.9 и т.9.1.20 от Общите условия по застраховка „Каско“ следва да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение. На 30.04.2019 г. застрахователят изпраща писмо да ищцата, с което я уведомява, че водачът е нарушил чл.139, ал.4 от ЗДвП, липсват безспорни доказателства, подкрепящи тезата, че ПТП е настъпило при описаните от нея обстоятелства, поради което застрахователят не е в риск и отказва да изплати застрахователно обезщетение.

Според вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза вредите отпред и отдясно по автомобила не отговарят напълно на това, което е заявено в исковата молба. Първо има удар отпред, защото там са по-големите щети. След това вероятно автомобилът поднася назад, но вече скоростта е значително по-ниска. Затова уврежданията отзад на автомобила са значително по-малки като вид, а не като стойност. Експертът е категоричен, че не е възможен удар отдолу. Дори автомобилът да се удари отдолу, биха се ударили корите и не би се наранил, например, фарът. Предната броня е счупена от тежестта си, но в този случай би се счупил само предният калник. Ако ударът не е станал с поднасяне вдясно при подхлъзване при вземане на завой, няма как да се повреди фар с предна броня.

Реално ударът отзад е по-слабият, т.е. колата вече се е ударила един път отпред. Не се е въртяла надолу, защото би се увредила и лявата част на колата, а увредена е само дясната. Ако колата се е засилвала по надолнище, тогава нараняванията в задната част трябва да са значително по-силни от тези отпред. Тоест колата се удря от тежестта си, спира в дърво и след това има вторичен удар при който колата се измята вдясно, тогава там ударът ще е значително по-слаб. Няма да има толкова увреждания по фаровете.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства (показанията на свидетелите К. Д. Х. – частично, Н. С. Н. и С. П.Й.), от заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза и от огледа на веществените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х. в частта им, че гумите на автомобила били „повредени“ от катастрофата, защото свидетелят не уточни в какво се изразява повредата (спукани, деформирани или друга причина) и кои от четирите гуми са увредени. Същевременно самият свидетел твърди „колата можеше да се движи“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са два иска с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.

По оспорването от застрахователя на механизма на настъпване на ПТП:

В уточняващата молба от 16.09.2019 г. (л.88 от делото) ищцата твърди, че на 09.01.2019 г. водачът прави обратен завой и спира за малко отстрани на платното, като в този момент автомобилът става нестабилен и започва да се пързаля надолу. Понеже двигателят все още работи, водачът подава газ с цел да потегли и да предотврати хлъзгането на автомобила надолу по склона. Колата се завърта и тръгва надолу със задната част, изминава 15-20 метра и се спира в дърво.

Нито водачът в телефонния разговор с номер 112 след произшествието, нито самата ищца в телефонен разговор със застрахователя, нито дори нейната майка в показанията си пред съда говорят за удар отпред. Напротив, всички са категорични, че колата е „поднесла“ и удар е имало само в дървото. Експертът поясни, че при такъв развой на събитията описаните увреждания отпред на автомобила не могат да настъпят, дори и при пропадане в дерето той да се е ударил „отдолу“.

В този смисъл няма категорични доказателства, че в резултат на това ПТП са причинени следните вреди по автомобила: калник преден десен; фар десен, ксенон; облицовка предна броня; преден капак; капаче умивател десен фар; резервоар стъклоумивател; умивател фар десен.

Въпреки това, в уведомление за щета от 14.01.2019 г. ищцата посочва като увредени „броня предна, калник преден десен, фар десен, капак преден, броня задна и др.“. В този смисъл застрахованият не представя вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. На това основание обаче застрахователят не може да откаже да изплати застрахователно обезщетение, като мотивите за това са следните:

Обемът на застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката Каско на МПС, се определя от закона - чл. 343, ал. 1 от КЗ, и от съдържанието на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 348, ал. 1 от КЗи от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя, в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ.

В последната е закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като са посочени изрично допустимите основания за отказ: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Не са налице първите две хипотези, защото няма доказателства застрахователното събитие да е причинено умишлено. „Премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство, свързано с настъпилото събитие“ от страна на застрахования не води до възникване на застрахователното събитие, защото такова поведение предполага вече настъпило събитие.

Налице е обаче хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, като мотивите за това са следните:

Според 10.3 от Общите условия към застраховка „Каско +“ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. Според показанията на свидетеля Й. „Тръгнахме с колата при зимни условия. Участъкът беше с много сняг и непочистен. Пътувахме нагоре по възвишението“. Че пътят е непочистен, като неизгоден за страната факт, признава и самата ищца в уточняващата си молба от 16.09.2019 г.

Според вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, ПТП би настъпило и при наличие на гуми с грайфер от 4 мм и по-висок, предназначени за зимни условия (сняг), тъй като в случая става въпрос за заледен участък. Според експерта, водачът би следвало да се съобрази с конкретната пътна обстановка, като се снабди със специално пригодени гуми за лед или вериги.

Пътят, по който се движи Р., е тесен, еднолентов, но двупосочен. Като към това се прибави и обстоятелството, че пътното платно е заснежено и заледено и непочистено, то продължаването на движението без вериги и/или без специални гуми за лед означава, че застрахованият, който се намира в автомобила, не изпълнява задължението, предвидено в договора, да вземе мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди и за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. Нещо повече, задължението да се движи с вериги следва и от разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДвП, защото „пътните условия изискват това“, т.е. е предвидено в закон по смисъла на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ. Конкретните атмосферни и пътни условия не представляват внезапно възникнало събитие, последиците от което да не могат да бъдат избегнати. Й. не е положила грижата на добър стопанин, за да опази от повреда застрахованото имущество.

Това нейно задължение е значително с оглед интереса на застрахователя, предвидено е в договора и е довело да възникване на застрахователно събитие. Това е така, защото автомобилът се е подхлъзнал дори, след като е бил спрян, т.е. водачът не контролира ППС, което управлява, тъй като не е подготвен за зимните условия.

Ето защо законосъобразно застрахователят отказва да изплати застрахователно обезщетение на ищцата, поради което искът за сумата от 3545 лева следва да бъде отхвърлен.

По иска за изплащане на сумата от 600 лева:

Според Общите условия на застраховка „Помощ на пътя“ застрахователят осигурява техническа помощ и/или транспортиране на обездвиженото моторно превозно средство, посочено в застрахователната полица, чрез Асистираща компания, в случая „СБА“. В раздел „Взаимоотношения между страните“ от Общите условия, т.9.2.1 при настъпване на застрахователно събитие или техническа повреда, застрахованият е длъжен да изчака пристигането на автомобила за пътна помощ на Асистиращата компания в непосредствена близост до МПС и да осигури достъп до него в рамките на 10 минути от пристигането на Асистиращата компания. При неизпълнение на тези изисквания, Асистиращата компания се освобождава от задължението за транспортиране на МПС и осигуряване на техническа помощ.

Ищцата сама признава в съдебно заседание, проведено на 25.09.2019 г., че след като е съставен протокол за ПТП и акт на водача, не е звъняла на „СБА“, а е наела кола, която да изтегли нейния автомобил. По делото няма доказателства „СБА“ да отказва да изпрати пътна помощ. Установи се, че на ищцата са дадени указания от застрахователя първо да се състави протокол за ПТП и впоследствие тя да се обади на конкретен номер за осигуряване на пътна помощ (такова задължение застрахованият има и по силата на т.9.2.4 от раздел „Взаимоотношения между страните“ от Общите условия). Тя обаче не изчаква пристигане на автомобил на Асистиращата компания, поради което с поведението си поставя застрахователя в обективна невъзможност да изпълни задължението си по „репатриране на автомобила“, поради което не може да черпи блага от тези свои действия.

В този смисъл и на основание т.2.13 от раздел „Общи изключения“ от Общите условия на застраховка „Помощ на пътя“, застрахователят законосъобразно отказва да изплати обезщетение за направените разходи за услугите, покрити по застраховката, за които е договорено, че се предоставят от Асистиращата компания.

На последно място, по делото не се доказа по категоричен начин автомобилът да е бил обездвижен. Според т.12 „Дефиниции“ от Общи условия за застраховка „Помощ на пътя“ обездвижване е невъзможност на МПС да се движи на собственост ход, като не се счита за причина за обездвижване „неизправност в светлините на МПС или на чистачките на МПС“. Сред констатираните от застрахователя вреди по автомобила не попадат такива по ходовата част, по кормилната уредба или свързани с нарушена видимост на водача – пукнато или счупено предно или задно обзорни стъкла на автомобила. Свидетелят Х.бе категоричен, че „колата можеше да се движи“. Самата ищца не заявява пред застрахователя вреди по гумите и/или джантите на автомобила, което би довело до невъзможност да се придвижва на собствен ход.

Предвид изложеното и тази претенция следва да бъде отхвърлена.

По оспорването на документа:

Оспорване на истинността на протокол за ПТП досежно установените от съставителите на протокола видими щети на МПС, собственост на ищцата, остана недоказано, защото такива щети реално са налични, но не се доказа те да са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

По разноските:

С оглед този изход на делото право на разноски има само ответникът, които са в размер на 720 лева, съобразно списък с разноските по чл.80 от ГПК. На дружеството не следва да се присъжда сумата от 30 лева, депозит за разпит на свидетеля Р., тъй като такъв разпит не бе проведен – определението за допускане на това доказателство бе отменено с определение от съдебно заседание, проведено на 20.11.2019 г. Дружеството разполага с възможност да поиска връщане на тази сума.

Мотивиран от горното ГПК Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.Й., ЕГН – **********, против ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕЕАД, ЕИК – *********, осъдителни искове за сумата от 3545 (три хиляди петстотин четиридесет и пет) лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № ***/14.01.2019 г. и за сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски за репатриране на увреден автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № *** от гр. Тетевен до гр. Несебър, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба на 17.06.2019 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Д.С.Й., ЕГН – **********, да заплати на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕЕАД, ЕИК – *********, сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК направеното от ответника ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕЕАД оспорване на верността на протокол за ПТП № ***/09.01.2019 г., съставен от служители от РУ – Тетевен към ОДМВР – Ловеч, в частта досежно установените от съставителите на протокола видими щети на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № ***.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ