№ 164
гр. София , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка С. Георгиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601016 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на осъденото лице К. В. Н. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 409/2018г. на PC- гр. Мездра, по което е
постановена присъда №40 от 11.12.2018г., потвърдена с решение №42 от 21.06.2019г. по
ВНОХД №160/2019г. на Окръжен съд- гр. Враца.
Искането има следното основно съдържание:
Лишеният от свобода К.Н. твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл.303, ал.1 и ал.2 от
НПК. Първият и въззивният съд неправилно са анализирали доказателствения материал по
делото. Наведени са аргументи и за несправедливост на ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода в размер на две години. Обръща внимание на факта, че не е взел
участие във водените срещу него наказателни производства и по този начин е бил лишен от
правото му на лично участие в процеса и от възможността да се защити. Настоява за
преразглеждане на делото, по което е бил осъден задочно.
1
В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със следното кратко
съдържание:
Прокурорът от САП не установява основания да бъде уважено искането за възобновяване.
Служебно назначената като защитник на осъдения адвокат Г. от САК поддържа искането,
счита че са налице предпоставките за възобновяване на наказателното производство. Намира
наложеното наказание за явно несправедливо, както й че присъдата почива на
предположения и са му нарушени правата. Осъденият Н. поддържа изцяло твърденията на
защитника си, иска ако е възможно да се върне делото за възобновяване. С последната си
дума моли делото да да бъде възобновено.
Софийският апелативен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличие на основанията за възобновяване на делото, намери следното:
Софийският апелативен съд намира искането за възобновяване на наказателното дело за
допустимо - осъденият е процесуално легитимиран страна по чл. 420, ал. 2 от НПК да
направи искане за възобновяване, като е била депозирана , чрез администрацията на Затвора
във Враца на 23.04.2020 г. Поради липса на друга информация относно времето на узнаване
от страна на осъдения на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на МРС по НОХД №
409/2018 г., за начало на визирания от чл. 423, ал. 1 от НПК период следва да се приеме
моментът на задържането му за изтърпяване на наказанието, а именно - 13.03.2020 г. - в
шестмесечния срок от узнаването за постановената присъда на влезлият в сила съдебен акт ,
който подлежи на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК и е постановен от съд в
апелативният район на Софийски апелативен съд.
От материалите по делото е видно, че с присъда № 40 от 11.12.2018 г. по НОХД № 409/2018
г. РС- Мездра е признал подсъдимия К. В. Н. за виновен в това, че на 07.04.2018 г. в клуб
„Роял“, в гр. Мездра при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи и сума от
150 лева от владението на Ц. И. Б. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг
режим на изтърпяване, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. С присъдата си съдът се
е произнесъл по направените по делото разноски.
Присъдата е била проверена по въззивен ред по жалба на служебния защитник на
подсъдимия Н., като е била потвърдена с решение № 42 от 21.06.2019 г., постановено по
ВНОХД № 160/2016 г. по описа на Врачанския окръжен съд.
2
Присъдата на МРС е влязла в сила на 21.06.2019 г.
Съгласно писмо вх. № П- 00045/2019 от 17.03.2020 г. от РП-гр. Мездра на 13.03.2020 г.
наложеното по отношение на осъдения Н. наказание лишаване от свобода е било приведено
в изпълнение.
Разгледано по същество, искането на осъдения К.Н. за възобновяване на наказателното дело
е неоснователно.
В хода на образуваното досъдебно производство № 107/2018 г. по описа на РУ на МВР, гр.
Мездра, на 18.07.2018 г. К. В. Н. присъствено е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ от НК (л. 69 от ДП),
като на същата дата е бил и надлежно разпитан в това му качество (л. 70 от ДП). Посочените
процесуални действия са били извършени без участието на защитник, тъй като обвиняемият
изрично е заявил, че не желае да бъде защитаван от адвокат. В съставените процесуални
документи - постановление за привличане и протокол за разпит - разследващият орган е
отразил посоченото от самия обвиняемия местоживеене в с. ***, общ. ***, ул. „***” № **. С
постановлението за привличане по отношение на Н. е била взета мярка за неотклонение
„подписка”, като изрично са били конкретизирани поетите от него задължения да не
променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, като са били разяснени и
последиците от неизпълнението им. При заявен от Н. отказ от предявяване на материалите
по делото, залегнал в протокола за разпит на обвиняем, след доклад по чл. 226, ал. 1 от НПК
и ведно с изготвеното обвинително заключение, досъдебното производство е било изпратено
на Районна прокуратура - Мездра с мнение за предаване на съд.
По внесен от районна прокуратура - Мездра обвинителен акт срещу К. В. Н. за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е било
образувано НОХД № 409/2018 г. по описа на Мездренския районен съд. Преписи от
изготвения обвинителен акт, от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
делото и възможността същото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.
269, ал. 3 от НПК, не са му били връчени, тъй като въпреки поетите процесуални
задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице, осъденият самоволно е
напуснал не само адреса в с. ***, но и страната. Видно от изготвената призовка, находища
се на л. 11 от първоинстанционното производство, Н. не е бил открит на адреса, който сам е
посочил на досъдебното производство, не са били намерени и негови близки или съседи,
които да получат съдебните книжа със съответното задължение за предаването им на
адресата. Съдът е изискал справка относно постоянния и настоящ адрес на подсъдимия, като
за такъв отново е бил посочен с. ***, общ. ***, ул. „***” № **. Изискана е била и справка за
декларираното от осъдения движимо и недвижимо имущество, като в удостоверение с изх.
3
№ **********/14.08.2018 г. на Община Мездра е посочен същият адрес и липсата на
декларирани данни по чл. 14 от ЗМДТ и за МПС/ППС. По повод неуспешен опит за
връчване на призовка на осъдения от мл. инспектор при РУ - гр. Мездра е била изготвена
докладна записка (л. 27 от НОХД № 409/2018 г.), съгласно която на посочения адрес лицето
не е било намерено, като след проведен разговор с жители на селото се установило, че Н. от
години не е посещавал селото и е заминал за чужбина, където работи и живее. На л. 36 от
първоинстанционното дело е приложена справка, въз основа на която съдът е установил, че
на 20.07.2018 г. Н. е напуснал Република България през ГКПП Аерогара София, като към
момента на изготвяне на справката е липсвала информация за завръщането му в страната.
При тези данни първоинстанционният съд е разгледал и решил делото в отсъствие на
подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК.
Въззивният съд, сезиран с жалба на служебно назначения защитник на искателя, също е
проявил необходимата процесуална активност за призоваването му, като въпреки
положеното старание, осъденият Н. не е бил открит, и е бил призован чрез служебния си
защитник.
Описаното процесуално развитие на воденото срещу молителя наказателно производство
категорично сочи на неоснователност на искането му за възобновяване. Разглеждането на
делото при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК не поражда безусловно задължение за
последващото му възобновяване. В производството по глава тридесет и трета от НПК
винаги се изследват и преценяват предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 423, ал. 1
от НПК. Искането на задочно осъденото лице се уважава, само когато причината за
неприсъственото разглеждане и решаване на делото не се корени в собственото му
процесуално некоректно поведение. Ако след предявяване на обвинението в досъдебното
производство осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 2476, ал. 1 от НПК не е
могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без
уважителна причина, искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. При
наличието на някоя от цитираните две хипотези на недобросъвестно процесуално поведение
осъденият не може да черпи права в производството по реда на този извънреден способ за
съдебен контрол. По отношение на К.Н. е налице първата хипотеза, тъй като единствено
поради укриването му първоинстанционният съд обективно не е могъл нито да му връчи
препис от обвинителния акт, нито да го уведоми за образуваното съдебно производство и да
го призове за насрочените съдебни заседания. Досъдебното производство безспорно е
протекло с негово участие, като разследващият орган му е разяснил задълженията да не
напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган или да го променя, без да
съобщи за това. При ясно знание за воденото срещу него наказателно производство - два дни
след привличането му като обвиняем, искателят самоволно е заминал за чужбина,
напускайки страната за продължителен период от време (повече от две години и шест
месеца до задържането му), без да уведоми за отсъствието си компетентните органи и без да
посочи адрес за призоваване. Със своето поведение, освен че е нарушил задълженията си,
произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем, осъденият е демонстрирал и
4
незаинтересованост към развитието на наказателния процес, като сам е избрал да не участва
в процеса и да не се защитава лично.
В конкретния случай съдилищата са положили всички необходими процесуални усилия за
установяване местонахождението на Н., респективно за осигуряване участието му в
производството, които са останали без резултат. При разглеждането на делото в отсъствие
на осъдения е било гарантирано и правото му на защита чрез назначаването на служебен
защитник, който в проведеното на 23.05.2019 г. съдебно заседание пред Врачанския
окръжен съд е заявил, че подсъдимият се е свързал с него и в телефонен разговор го е
уведомил, че се намира в Англия, уведомен е за съдебното заседание, поддържа жалбата и е
съгласен да го представлява.
Неоснователни са иновираните пред настоящия съдебен състав възражения, че предходните
инстанции не направили опит да призоват осъдения от посочения от него на л. 15 от ДП
адрес в с. ***, на който е заявил, че пребивава при приятеля си М. Г.. На първо място, от
предоставеното от К.Н. „сведение“ (л. 15 от ДП е видно, че същият е посочил като свой
адрес — с. ***, ул. „***” № **, независимо че в съдържателната част на документа е
отразено изявлението му, че живее при приятеля си М. Г. в с. ***. Наред с това, както вече
бе отбелязано, при привличането му като обвиняем и последващия разпит е заявен и вписан
адресът в с. ***. На л. 71 от ДП е приложена собственоръчно попълнена от искателя Н.
декларация за семейно и материално положение, в която за пореден път е отразено същото
местожителство. Предходните инстанции са положили необходимите усилия за откриване
на подсъдимия, като са правили опити за призоваването му по постоянния му и настоящ
адрес в с. ***, изисквали са множество справки за установяване на местонахождението му,
но безрезултатно и неуспешно, като единствено е било установено, че същият от години не
пребивава в селото и 2 дни след привличането му като обвиняем е напуснал страната. Вярно
е, че липсват данни осъденият да е бил търсен в с. ***, но това е така, защото във всички
налични по делото материали е посочено, че живее на адреса в с. ***. При това издирването
му от съда и в с. *** е било лишено от практически смисъл, тъй като той вече е бил
напуснал територията на страната. Изложеното обуславя изводи за укриването му от
правосъдието и дезинтересираност от развитието на наказателния процес.
Относно твърдението на осъденият, че му е било наложено явно несправедливо ефективно
наказание лишаване от свобода, Софийският апелативен съд намери, че с присъда № 40 от
11.12.2018 г. по НОХД № 409/2018 г. РС- Мездра е признал К. В. Н. за виновен в това, че на
07.04.2018 г. в клуб „Роял“, в гр. Мездра при условията на опасен рецидив отнел чужди
движими вещи и сума от 150 лева от владението на Ц. И. Б. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. За извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ на основание чл. 54 от НК , искателят е бил осъден на две
години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, съобразно чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. При определяне на наказанието основният съд е взел предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства тежкото материално и имотно положение -
5
безработен, без постоянни доходи, непритежаващ движимо и недвижимо имущество,
пълното съдействие, оказано в хода на ДП на органите по разследването, частичното
възстановяване на причинените от деянието вреди, а като отегчаващи - наличие на
предишни осъждания, извън квалфициращите деянието по чл.29 НКи е приел трайно
установени у подсъдимия престъпни навици, лоши характеристични данни, системна
злоупотреба с алкохол, в резултат на което е развил склонност към хулигански прояви и
агресия спрямо околните, поради което правилно въпреки ниската стояност на предмета на
престъплението не намерил основание за прилагане на чл.55 НК, като е определил наказания
към минимума на предвиденото в закона. Посоченото обстоятелство не кореспондира с
довода за явна несправедливост на наказанието. Не може да бъде възприет и довода, че
неправилно е постановено ефективното изтърпяване на същото при положение, че към
датата на извършването Н. е имал качеството на осъдено лице, което се явява законова
пречка за приложението на института на условното осъждане.
По изложените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд приема, че
искането на осъдения К. В. Н. за възобновяване на наказателното производство на
основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно и на основание чл. 425 НПК, Софийският
апелативен съд, наказателно отделение, ІІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице К. В. Н. за отмяна на потвърдената
присъда по НОХД № 409/2018г. на PC- гр. Мездра., потвърдена с решение №42 от
21.06.2019г. по ВНОХД №160/2019г. на Окръжен съд- гр. Враца и възобновяване на
наказателното дело.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7