Р Е Ш Е Н И Е № 272
гр. ВРАЦА, 13.08.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 07.08.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл.с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
гр. дело N` 440 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно е се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ООД "Царевец Енерджи" с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение на районен
съд гр. Враца № 391/08.05.19 г. постановено по гр. дело № 5386/18 г. по описа
на същия съд, с което дружеството въззивник е осъдено да заплати на работника
си П.А.Н. на осн. чл. 128, т. 2 от КТ сумата 12 425.74 лв. представляваща
неизплатено тр. възнаграждение за периода м. май 2016 г. до м. февруари 2018
г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 31.12.18 г.; сумата
2 123.09 лв. на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД лихва за забава върху неизплатеното
тр. възнаграждение, считано от датата на забава на всяко месечно задължение до
30.12.18 г.; съдебни разноски в производството.
Според въззивника решението е необосновано и постановено при нарушение
на процесуални правила. Дружеството твърди, че коректно е изплащало на
работниците си договорените тр. възнаграждения. Намира, че в нарушение на
процесуално правила районен съд е отказал да допусне до разпит свидетели -
работници в дружеството, които да установят този факт. Въззивникът отправя
искане за допускане на свидетелски показания за установяване редовното плащане
на трудовите възнаграждения на неговите работниците и към настоящата инстанция.
При посочения порок на атакуваното решение, дружеството моли за
неговата отмяна. Претендира съдебни разноски.
С вх. № 8679/4.06.19 г. по делото е постъпила частна жалба от ООД
"Царевец Енерджи" гр. София срещу цитираното по-горе решение на
районен съд, в частта, с която районен съд е допуснал предварително изпълнение
на осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК. Изложените в жалбата съображения са идентични с
посочените по-горе.
Ответникът П.Н., чрез адв. Л. В. е представил отговор, в който мотивира
становище за неоснователност на жалбите.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на
стрините окръжен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна
страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на
обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, в рамките очертани от нормата на чл. 269 от ГПК, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Първостепенният районен съд гр. Враца е сезиран от работника П.А.Н. с
осъдителен иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ за заплащане от ответника
работодател ООД "Царевец Енерджи" със седалище гр. София сумата 12
425. 74 лв. / допуснато от съда на осн. чл. 214 от ГПК изменение на исковата претенция/
представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение, подробно
описано в исковата молба по размер и периоди - м. май 2016 г. до м. февруари 2018 г., заедно със законната
лихва върху главницата считано от предявяване на иска 31.12.18 г. до
окончателното изплащане на сумата, обективно съединен с акцесорна претенция с
пр. основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане мораторна лихва върху
неизплатеното тр. възнаграждение за периода от м. май 2016 г. до м. февруари
2018 г. считано от датата на забава на всяко едно месечно възнаграждение до
30.12.18 г.
Ответното дружество работодател ООД "Царевец Енерджи", без да
оспорва съществуване на тр. правоотношение между него и ищеца в исковия период
за длъжността "дежурен оператор БГЕЦ", а също и че ищецът е
изпълнявал трудовите си задължения, намира предявения иск за неоснователен.
Въвежда провопогасително възражение, че дължимите суми за трудово възнаграждение
е изплащал на ищеца на ръка.
По така предявените искове, районен съд е събрал относимите и допустими
доказателства и след преценка на същите е приел за установена фактическа
обстановка по спори, която според окръжен съд е в съответствие с данните по
делото и напълно се споделя от съда, при което не е нужно да бъда излагана
отново и от настоящата инстанция. Окръжен съд възприема и намира за правилни и
законосъобразни изложените от първостепенния съд правни изводи за основателност
на предявените искове, при което обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като на осн. чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща към мотивите на районен съд.
Като взе предвид становището по иска на дружеството работодател заявено
в отговора на исковата молба и оплакванията във въззивнита жалба, според
окръжен съд основният правен проблем по спора е с какви доказателствени
средства следва да бъде доказано, респективно дали е доказано възражението на
ответника-работодател, че е изправна страна по трудовия договор, тъй като е
изпълнил основното си задължение по договора - да заплаща в срок договореното
тр. възнаграждение на работника-ищец в производството.
По посочения правен проблем, окръжен съд намира следното:
Според нормата на чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и
да им плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ установява императивно начина на изплащане
на трудовото възнаграждение: то следва да се извършва лично по ведомост или
срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя-на негови
близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Във всички
изброени случаи плащането се документира по надлежния ред. Непротиворечиво, в
съответствие с разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдебната
практика приема, че за установяване на това обстоятелство свидетелски показания
са недопустими (в този смисъл е решение № 1144 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1154/2009 г., III г. о.).
По настоящия казус е безспорно
установено, включително и от неоспорена счетоводна експертиза, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е бил изправна
страна и е престирал труд, както и че същият не се е подписвал в изготвената от
дружеството-работодател ведомост за заплати за периода м. март 2016 г. до м.
декември 2016 г., както и във фишовете за работната заплата за периода от м.
януари 2017 г. до м. февруари 2018 г., тоест в рамките на исковия период. При
така установеното, тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си не само да
начисли дължимите възнаграждения, но и да ги изплати, е върху ответника-работодател.
Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК категорично е изключена допустимостта на
свидетелските показания като средство за доказване погасяването на установени с
писмен акт парични задължения, каквито безспорно са и задълженията на
работодателя за изплащане на уговорени възнаграждения на работници и служители
по трудов договор. При това положение, доказването на плащане на трудовото
възнаграждение е допустимо със свидетелски показания само в хипотезата на чл.
164, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 ГПК (при изрично съгласие на страните), както и в
хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК (ако в хода на процеса бъде доказано, че
съответният документ е загубен или унищожен не по вина на страната). В
конкретния случай нито една от двете хипотези не е налице. Работодателят не е
представил допустими доказателства, които да са противопоставими на установено
по делото, че срещу името на ищеца в разчетно-платежните ведомости и във
фишовете за работна заплата, за които е реч по-горе, няма положени от него
подписи. Следователно не може да се приеме за установено, че тези плащания са
валидно извършени и задължението на работодателя-изпълнено, понеже вместо с
писмени доказателства, ответникът се домогва да докаже със свидетелски
показания въпросните плащания, което е недопустимо съгласно императивната
разпоредба на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
С оглед на изложеното,
въззивният съд намира, че твърдяното от ответника изплащане на трудовите
възнаграждения, които се полагат на ищеца през процесния период не е
удостоверено по надлежния начин, поради което на основание чл. 128 КТ следва да
се смята за непогасено. Като отрицателен факт, не подлежи на доказване от
работника обстоятелството, че възнаграждението за положения труд не му е
изплатено от работодателя. Напротив, в тежест на работодателя е да докаже
заплащането на падежа на дължимото трудово възнаграждение и то по установения
ред- чл. 270, ал. 2 и 3 от КТ.
За пълнота на изложението,
въпреки, че във въззивната жалба няма оплаквания за размера на дължимата сума,
следва да се посочи следното: В отговора си по чл. 131 от ГПК,
ответникът-работодател въвежда единствено твърдението, че коректно е заплащал
трудовите възнаграждение на своите работници, като това е ставало на ръка и в
тази връзка моли да съдът да допусне гласни доказателства. Успоредно с това
доказателствено искане, което по изложените по-горе правни съображения е
недопустимо, дружеството представя и четири копия от разходни касови ордера,
съответно от 23.03.18 г.; 11.04.18 г.; 21.05.18 г. и 21.05.18 г., за получени
от ищеца П.Н. суми общо в размер на 2 325 лв., но без платежните документи да е
посочено на какво основание са получени сумите. В отговора по чл. 131 от ГПК,
не се сочат и никакви обстоятелства във вр. с така представените ордери, тоест
работодателят не твърди, че със сумите по ордерите е погасил задължението си
към ищеца за заплащане на трудово възнаграждение. При това положение, тъй като
в платежния документ не се сочи основание за плащане на сумата, а длъжникът-работодател
не заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, не може да се
приеме, че работникът-кредитор следва да докаже съществуването и на други
основания за плащане и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 от ЗЗД. В
тази връзка следва да се има предвид и това, че тези суми са получени от ищеца
извън исковия период, когато трудовият договор между страните вече е бил
прекратен - същият е прекратен със заповед № 41/01.03.18 г. стр. 11, считано от
1.03.18 г. Ето защо окръжен съд намира, че тези писмени доказателства не
променят извода за размера на дължимото на осн. чл. 128, т. 2 от КТ трудово
възнаграждение. В връзка следва да се цени само липсата на подписи на работника
върху ведомостите и фишовете за заплати установени от счетоводната експертиза,
каквато правилна преценка е направил и районен съд.
При извода на неоснователност на жалбата срещу осъдителното решение на
районен съд за заплащане на трудово възнаграждение, неоснователна се явява и
частната жалба срещу частта от решението, с която е допуснато предварително
изпълнение, тъй като нормата на чл. 242 ал. 1 от ГПК разпорежда съдът да
постанови предварително изпълнение на решението си, винаги, когато присъжда тр.
възнаграждение, както правилно е постъпил и районен съд гр. Враца.
В заключение, тъй като изводите
на настоящата инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд, атакуваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
При изхода от спора, за
настоящата инстанция на процесуалния представител на ответника по жалба, адв.
Л. В. следва да се присъди на осн. чл. 38, ал. 2 и във вр. с чл. 36, ал. 2 от
ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 и във вр. с чл. 9 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери
на адв. възнаграждения, сумата 726 лв. представляваща възнаграждение за
изготвяне отговор на въззивна жалба без процесуално представителство.
Водим от изложеното окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение на
районен съд гр. Враца № 391/08.05.2019 г. постановено по гр. дело № 5386/18 г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ООД "Царевец
Енерджи" с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Сердика, ж. к. *** да заплати на адвокат Л.Ц.В. от Врачанска адв. колегия
сумата 726 лв. представляваща възнаграждение за изготвяне отговор за въззивна
жалба.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и л. 2 от ГПК.
Председател ..... Членове
1..... 2.......