№ 168
гр. Дулово, 01.10.2019 г.
Районен съд - Дулово, граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил
Николаев
При участието на съдебния секретар Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 614/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск на осн. чл. 59 от ЗЗД, от Ф.Я.А., с ЕГН
**********,*** и Х.М.А., с ЕГН **********,***, чрез адв. И.Р., със съдебен
адрес:*** , офис № 2, против Б.Х.А., с ЕГН *********,***, да бъде осъден да
заплати сумата от по 3 252.32 /Три хиляди двеста петдесет и два лева и тридесет
и две стотинки/ лева на ищците като обезщетение за неползване на съответните
части от:
1. Нива от 9,306 дка /Девет декара триста и шест
кв.м./, съставляваща имот № ***/***/ в местността „ ***“ по плана за
земеразделяне на с. Чернолик, с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имоти с № ******;
2. Нива от 40,000 дка /Четиридесет декара/,
съставляваща имот №***/***/ в местността „ ***“ по плана за земеразделяне на с.
Чернолик с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имоти с №*****
3. Нива от 11,999 дка /Единадесет декара деветстотин
деветдесет и девет кв.м./, съставляваща имот №***/***/ в местността „***“ по
плана за земеразделяне на с. Чернолик с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имоти
с №***
за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., равняващо
се на 60.00 /Шестдесет / лева ежегодно за декар по 27.100 дка за всяка от
ишците, съответно на наемната цена, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане; Претендират се
направените разноски в процеса; На основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, молят при
позитивно решение сумите да бъдат изпратени с пощенски запис на адресите на
ищците.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са
сродници с ответника, тъй като той е син на тяхната леля - З.А.А., по чиято
инициатива е воден съдебен процес относно собствеността на посочените недвижими
имоти. По този повод, с влязло в сила съдебно решение се установило, че
последната няма права над тези имоти, за сметка на ищците - деца на брат
ѝ - М. А.Ш., които са собственици в качеството на негови наследници.
Ответникът Б.Х.А. в срока по чл.131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като допустим, но
неоснователен. Излагат се твърдения, че имотите са били управлявани от А. Ш.У.,
който е бил упълномощен от наследниците на Х.А.Х., А. Ш.Ю./А. Ш.У./ е починал
на 01.02.1974 г. и оставил като наследници М. А.Ш., А.А.М. и З.А.А.. И тримата
наследници впоследствие са се възползвали от горепосочените имоти през
годините. Посочва, че на 01.10.2014 г. със З.А.А. сключил договор за наем на
горепосочените ниви. Със сключване на договора ѝ заплатил наемна цена в
размер на 3 660 /три хиляди шестстотин и шестдесет/ лв., т. е. по 60 лв. на
декар за селскостопанската 2014-2015 г. 3а заплатената наемна цена е издаден
разходен касов ордер № 003 от 01.10.2014 г. На това основание през
селскостопанската 2014-2015 г. ответникът Б.Х.А. твърди, че е обработвал
земите. На 05.02.2015 г. ищците са признати за собственици на горепосочените
ниви с НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 119, Том 1,
рег. № 476, н.д. № 107, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. №
168/05.02.2015 г., акт. № 123, том 1, дело 107/2015 г. Ответникът акцентира, че
ищците са признати за собственици на имотите, след като той е сключил договор
за наем с представилия се пред него наследник на имотите, на когото е заплатил
наемната цена, поради което счита, че не следва да се заплаща наемна цена на
ищците, тъй като вече такава е заплатена. Относно селскостопанската 2015-2016
г. ответникът заявява, че не е обработвал горепосочените ниви.
След като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, Дуловският районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са разпитани: свидетелката Ф.И.Х., първа
братовчедка на ищците, според която до 2017 година ответникът Б.Х.А. работел процесните
земи, а в момента те се обработват от Н.Х.М. и свидетелят С.О.А., работник при ответника Б.Х.А., който твърди, че през
2015 г. е преустановена работата в посочените имоти. Предвид противоречията в
показанията на свидетелите и обвързаността им с двете страни, е разпитан
свидетеля Н.Х.М.,
земеделски
призводител,
който посочва, че през 2015 г.
сключил договор за наем на процесните имоти, но през стопанската 2015/2016 г.
не можал да работи земите, защото предишният наемател - ответникът Б.Х.А. -
започнал да ги обработва. Подробно описва как декларирал земите, имал правно основание да ги
работи, но понеже започнала обработка от ответника Б.Х.А., той не влязъл. Знаел,
че ищцата Ф.Я.А. писала жалба до ОД „Земеделие“ и до прокуроратурата. Уведомил
я, че земите ги работи предишния наемател и не може да влиза в спор и разправии
с него. За това за стопанската 2015/2016 г. само декларирал и и очертал земите,
но реално ги работил предишния наемател - ответникът Б.Х.А..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Н.Х.М.,
като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на
останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено задължение
за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне
онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. Задължението по чл.59
от ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за
недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на
обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова
сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг
иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД. Фактическият
състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи : 1/
Обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице,
свързано с обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за обогатяването.
Релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само това обогатяване, което е
свързано с обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между
обогатяването и обедняването. Отговорността за неоснователно обогатяване, т. е.
възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на
обеднелия и на обогатилия се, се реализира чрез заплащане на парична сума,
която по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две
стойности – тази на обогатяването и тази на обедняването, като обогатилият се
дължи връщане на по-малката между двете стойности. Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД
намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание
чужда вещ и по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на
обедняването на собственика ѝ.
От събраните в процеса доказателства: Нотариален акт
№119, том 1, peг. № 476, дело № 107 от 05.02.2015 г.; Скици с №
К03209/07.04.2015 г., № К03210/07.04.2015 г.,
№ К03207/07.04.2015 г. и № К03209/07.04.2015 г.; Анкетен формуляр, с вх.
№ 245/16.01.2014 г. на Общинска служба па земеделие - гр. Дулово; Анкетна карта
за регистрация на земеделски производител от 17.01.2014 г.; Решение № 156 от
18.07.2016 г. по гр. д. № 217/2015 г. на Районен съд Дулово; Решение от
07.12.2016 г. по в. гр. д. № 249/2016 на Силистренски окръжен съд; Определение
№ 325 от 11.07.2017 г. на Върховен касационен съд по гр. д. № 662/2017 г., се
установява, че ищците
Ф.Я.А. и Х.М.А. са
собственици на Нива от 9,306 дка /Девет декара триста и шест кв.м./,
съставляваща имот № ***/***/ в местността „ ***“ по плана за земеразделяне на
с. Чернолик, с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имоти с № ******; Нива от
40,000 дка /Четиридесет декара/, съставляваща имот №***/***/ в местността „ ***“
по плана за земеразделяне на с. Чернолик с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи:
имоти с №*****; и Нива от 11,999 дка /Единадесет декара деветстотин деветдесет
и девет кв.м./, съставляваща имот №***/***/ в местността „***“ по плана за
земеразделяне на с. Чернолик с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имоти с №***,
като през процесния период - стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. – те са
ползвани от ответника. Не се установява обаче в полза на ответника да е налице
правно основание, което да оправдава осъщественото от него ползване.
Следователно, осъществен е фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия
фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно
обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало като
последица от ползване на чужд недвижим имот или движими вещи при липса на
валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето
лице – ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл са:
решение № 677 от 05.11.2010 г. по 911 гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о., решение №
193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от
02.08.2011 г. по гр. д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г.
по гр.д.№ 109/2011 г. и други.
Неоснователното обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползвателя на неговите вещи, се определя от
средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е
изяснено в ТР-82-74-ОСГК на ВС и последователно е прилагано в трайната практика
на Върховния съд и Върховни касационен съд.
Видно от представения Договор за наем на недвижим имот
от 01.10.2014 г., сключен между З.А.А.
и ответника Б.Х.А.,
той ѝ
заплатил наемна цена в размер на 3 660 /три хиляди шестстотин и шестдесет/ лв.,
т. е. по 60 лв. на декар за селскостопанската 2014-2015 г., като за платената
наемна цена е издаден разходен касов ордер № 003 от 01.10.2014 г. С исковата
молба е направено искане за назначаване на съдебно - техническа експертиза, която
да отговори на въпроса каква е била наемната цена и рентата за стопанските
2015/2016 г. и 2014/2105 г. в процесното землище, но същото не е поддържано в
първото съдебно заседание. Предвид обстоятелството, че обработваните от
ответника земи от квотата на ищците са общо 54.207 дка, а той е заплащал наем
по 60 лв. на дка за наем на
недвижим имот от 01.10.2014 г., за две календарни години Ф.Я.А. и Х.М.А. са
пропуснали да получат общо 6 504 (шест хиляди петстотин и четири) лв. или
по 3 252 (три хиляди двеста петдесет и два) лв. за всяка.
Съдът е сезиран с иск за заплащане на законна лихва
върху дължимата сума от 6 504 лева от
датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане. Тъй като се касае до
присъждане на парична сума по главния иск, предявеният акцесорен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищците разноски по
производството се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска.
Исковете са уважени изцяло. Предвид това в полза на ищците следва да се
присъдят направените съдебни разноски в хода на производството, а именно в
размер на 1 048,18 (хиляда четиридесет и осем лв и 18 ст.) лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Х.А., с ЕГН *********,*** да заплати на Ф.Я.А.,
с ЕГН **********,*** и Х.М.А., с ЕГН **********,***, сумата от общо 6 504 (шест
хиляди петстотин и четири) лв. или по 3 252 (три хиляди двеста петдесет и два)
лв. за всяка, представляваща стойността, с която ответникът се е обогатил,
поради неоснователно ползване на на Нива от 9,306 дка /Девет декара триста и
шест кв.м./, съставляваща имот № ***/***/ в местността „ ***“ по плана за
земеразделяне на с. Чернолик, с ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имоти с № ******;
Нива от 40,000 дка /Четиридесет декара/, съставляваща имот №***/***/ в
местността „ ***“ по плана за земеразделяне на с. Чернолик с ЕКАТТЕ ***, при
граници и съседи: имоти с №*****; и Нива от 11,999 дка /Единадесет декара
деветстотин деветдесет и девет кв.м./, съставляваща имот №***/***/ в местността
„***“ по плана за земеразделяне на с. Чернолик с ЕКАТТЕ ***, при граници и
съседи: имоти с №***, през стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., ведно със
законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Б.Х.А., с ЕГН *********,*** да заплати на Ф.Я.А.,
с ЕГН **********,*** и Х.М.А., с ЕГН **********,***, сумата от 1 048,18 (хиляда
четиридесет и осем лв и 18 ст.) лв., представляваща направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Силистра
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: