Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 27.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Николай Николов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов адм.д.
№ 300 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185 и
сл. от АПК.
Образувано е по протест на прокурор в
Окръжна прокуратура - Русе срещу разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от Наредба №
11 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Сливо поле
(приета на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с
чл.1, ал.2 от ЗМДТ и § 18 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ,
обн. ДВ, бр.110 от 2007 година, в сила от 01.01.2008 г. с решение № 39 по
протокол № 6/26.02.2008 г. на Общински съвет – Сливо поле; изм. и доп. с
решение № 199 по протокол № 19/30-31.01.2009 г.; изм. и доп. с решение № 338 по
прот.№ 31/28.01.2010 г.; изм. и доп. с решение № 486 по протокол №
45/31.01.2011 г.; изм. с решение №158 по протокол № 15/27.11.2012 г.; изм. и
доп. с решение № 343 по протокол № 30/16.12.2013 г.; доп. с решение № 68 по
протокол №8/30.03.2016г.; доп. с решение №157 по протокол №17/29.09.2016 г.;
изм. и доп. с решение №496 по протокол № 49/30.01.2019 г.; изм.с решение № 519
по протокол № 51/28.03.2019 г.), в частта й, с която в приложното поле на
разпоредбата са включени и лицата, които използват работно място за обучение на
чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от
посочените в т.12 и т.13 от Приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона
за местните данъци и такси (ЗМДТ). Иска се отмяната на разпоредбата в тази част
като противоречаща на разпоредба от нормативен акт от по-висок ранг – на
чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ, в актуалната му редакция. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответникът Общински съвет – Сливо поле не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по протеста.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, след проверка по реда на чл.168 във вр. с чл.196 от АПК на оспорения подзаконов нормативен акт, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Оспорената наредба,
по дефиницията на чл.75, ал.1 от АПК, чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, съставлява подзаконов нормативен административен акт и като такъв
подлежи на съдебен контрол. Предмет на оспорване е част от конкретна разпоредба
от наредбата, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2 от АПК. Оспорването на
подзаконовия нормативен акт, съгласно чл.187, ал.1 от АПК, не е ограничено във
времето.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.2 вр. ал.1, т.6 от ЗМДТ изрично предоставя в компетентност
на общинските съвети приемането на наредба, с която се определя размера на
местните данъци, включително на патентния данък, при условията, по реда и в
границите, определени с посочения закон. Следователно оспореният подзаконов
нормативен акт е приет от надлежен орган и в кръга на неговата компетентност.
Наредбата е приета в изискуемата писмена форма като липсват данни и твърдения
за допуснати нарушения на процесуалните правила.
Оспорената пред съда разпоредба, в посочената в
протеста част, обаче се намира в противоречие с материалноправна разпоредба от
нормативен акт от по-висок ранг - чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ, в актуалната й
редакция, поради което се явява незаконосъобразна.
Текстът на чл.52, ал.1, т.4 от Наредба № 11 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Сливо поле (приета на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗМДТ и
§ 18 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. ДВ, бр.110 от
2007 година, в сила от 01.01.2008 г. с решение № 39 по протокол № 6/26.02.2008
г. на Общински съвет – Сливо поле; изм. и доп. с решение № 199 по протокол №
19/30-31.01.2009 г.; изм. и доп. с решение № 338 по прот.№ 31/28.01.2010 г.;
изм. и доп. с решение № 486 по протокол № 45/31.01.2011 г.; изм. с решение №158
по протокол № 15/27.11.2012 г.; изм. и доп. с решение № 343 по протокол №
30/16.12.2013 г.; доп. с решение № 68 по протокол №8/30.03.2016г.; доп. с
решение №157 по протокол №17/29.09.2016 г.; изм. и доп. с решение №496 по
протокол № 49/30.01.2019 г.; изм.с решение № 519 по протокол № 51/28.03.2019 г.) предвижда следното:“ Данъчно задължените лица, които
подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в
следната поредност: лицата, които
използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите
и извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13 на Приложение №4 към
Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто
от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се
ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от
удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната
регионална занаятчийска камара“.
Така на практика разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от Наредба
№ 11 на Общински съвет – Сливо поле възпроизвежда дословно текста на чл.61м, ал.1,
т.4 от ЗМДТ в предходната му редакция, преди изменението с ДВ, бр.28 от
5.04.2011 г. Това изменение е извършено по силата на § 64 от ПЗР на ЗИД на
Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 28 от 5.04.2011 г.), с който в чл.61м, ал.1,
т.4 от ЗМДТ думите "12 и 13"
се заличават. Предвидените в тези точки на Приложение № 4 към Глава втора,
раздел VІ от ЗМДТ патентни дейности включват козметични услуги, поставяне на
татуировки и маникюр, педикюр. С извършеното изменение лицата, извършващи тези
дейности и използващи работно място за обучение на чираци по смисъла на ЗЗ, занапред
са изключени от обхвата на регламентираното в чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ данъчно
облекчение, изразяващо се в заплащане на 50 % от дължимия патентен данък. Както
основателно се сочи и в протеста, понастоящем чл.52, ал.1, т.4 от Наредба № 11
на Общински съвет – Сливо поле продължава да урежда едно незаконно облекчаване
положението на тези лица. Оспорената норма, доколкото се намира в пряко
противоречие с чл.61м, ал.1, т.4 от ЗМДТ, в действащата му редакция, се явява
частично незаконосъобразна и следва да бъде отменена в частта по отношение на
използваните в нея думи „12 и 13“
така, както е сторено с § 64 от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн., ДВ, бр. 28 от 5.04.2011 г.).
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК и § 1, т.6 от ДР на АПК в полза на
Окръжна прокуратура – Русе следва да бъдат присъдени направените разноски в
размер на 20 лева, представляващи заплатена такса за съобщаване на оспорването
чрез обявление в "Държавен вестник", които разноски следва да бъдат
възложени в тежест на Община Сливо поле, като юридическо лице съгласно чл.136,
ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА.
Така мотивиран и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор в Окръжна
прокуратура – Русе разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от Наредба № 11 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Сливо поле (приета на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗМДТ и
§ 18 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. ДВ, бр.110 от
2007 година, в сила от 01.01.2008 г. с решение № 39 по протокол № 6/26.02.2008
г. на Общински съвет – Сливо поле; изм. и доп. с решение № 199 по протокол №
19/30-31.01.2009 г.; изм. и доп. с решение № 338 по прот.№ 31/28.01.2010 г.;
изм. и доп. с решение № 486 по протокол № 45/31.01.2011 г.; изм. с решение №158
по протокол № 15/27.11.2012 г.; изм. и доп. с решение № 343 по протокол №
30/16.12.2013 г.; доп. с решение № 68 по протокол №8/30.03.2016г.; доп. с
решение №157 по протокол №17/29.09.2016 г.; изм. и доп. с решение №496 по
протокол № 49/30.01.2019 г.; изм.с решение № 519 по протокол № 51/28.03.2019 г.) в частта по отношение на думите "12 и 13".
ОСЪЖДА Община Сливо поле, представлявана
от кмета В. Х. А., да заплати на Окръжна прокуратура - Русе сумата от 20 лева - деловодни
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
След
влизането му в сила решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: